 |
| Дай за да си приет |
Да дадеш всичко от себе си е много важно събитие. Придобиване на
знание помага, но зависи за какво ще го ползваш след това. Намиране на точен и
подходящ учител за да те поведе в живота е живото спасяващо. Аз като не намерих
подходящ, приех живота да ми бъде гуру. Допусках грешки, падах, ставах но не се
отказах от това да правя само това, което излиза от сърцето ми. Книгите, който
съм чел говореха да следвам сърцето си, но сякаш ми убягваше, как става това.
Не разбирах дори кога разкодирах знаците на сърцето си и започнах да го слушам
само тях.
Имаше мигове на срам от себе си,
на това, какво ще кажат хората, компанията ми, приятелите ми, а когато ги
изоставах, промених всичко. Зачеркнах всички задръжки и се освободих от личната
тирания на мислите ми. И сега ама никак не е важно дали съм приет, одобрен или
обсъждан-правят това, което ми е кеф. Мистиката от незнанието/на другите какво
правя и как го правя/, което се обособи е значителен напредък от моя страна,
защото не е нужно да се знае всичко за всеки. Намирането на пътя обособи самия
път и ми даде всеобхватен контур, а не излишна маркировка, която само да
спазвам по нареждане на някой.
От как намерих себе си, намерих и
правилното отношение към самия себе си и чак тогава към другите. Много хора ме
търсят само за едно мерси, но аз не им се сърдя, защото не е нужно да вземам от
всеки такса, за да говорят с мен. Но когато преценя, че прекаляват с настъпването
си към мен, не спирам да им давам, само спирам да им се предлагам. Днес усетих
магията на едно събитие „гостоприемството” в мястото където ходя. Толкова
истинско, дръзко, смело и щастливо място. Е как аз да не съм съгласен с
присъствието на „магията живот”. Здравей живот и наздраве.
Най-дълго/пъти/ посреща изгрева
този, който обича и е обичан.
Аз съм Христо от Лясковец.
