 |
| истината |
Преди няколко години нашумя филма
„Тайната” и всички чакаха да им се случат най-красивите и розови неща. После „Тайната”
се оказа, не чак толкова голяма тайна. Появи се „мета Тайната” и на заден език
се оказа, че сега тя е най-великото нещо, което е открито и прилагано. Покрай тия
филми и книги за „масово успяване” на хората имах чувството, че хората се
загубиха. И какво стана сега, веднага си пролича, кой наистина иска нещо в своя
живот и кой просто само иска, а не прави и крачка дори към него.
Както бях писал в една моя статия
за енергия-та не видях нито един да
показва как да се зареди човек, как да възпламени вътрешния ход на енергията,
но всеки иска да напълни чек с 6 нули/демек милион/. И каква полза от парите и
от придобивките ни, като хората се изгубват в тях и от там психозата е все
по-голяма. Може би е хубаво да желаеш, но според мен желанието ти би трябвало
да е съобразено с потребността от определена нужда, а не само, защото друг го
има и ти да не останеш назад. Смях се много на тия филмчета, защото имах един
такъв „уж приятел” който ме копираше и ги гледаше и четеше книгите на „много
големи-те автори” а накрая отново е роб на други хора. В мига в, който спрях да
му подавам от познанието си той увисна и
нямаше от къде да почерпи свежест в своя ден; влезе в някакви странни негови
психични състояния, защото нямаше личен спектър и негов център, а е наблюдавал
какво правя аз. В мигът в който си е помислил, че аз „не съм успешен” спрямо
неговите разбирания/за успех/ пътищата ни се разделиха. Да имам задължения към
някой банки, но не се спирам пред нищо и докато изглежда, че стоя аз направих
толкова много неща, и сега се случват все по-хубави неща за мен, но няма да
имам повече „калпави ортаци”. Взех модела от животинския свят и се оттеглих „от
масите хора” и си карам моята работа. И животните се събират, но не ми се
обаждат, че се срещат и си карат по техния план. Изгоних много хора от живота
си за да освободя място на други, който да бъдат добре дошли и да не съм
обременен излишно от загубата на старите. Започнах да създавам мисловен модел
за личната ми представя за социалната мрежа-кафе в което ходя сега, защото имам нужда от промяна. По принцип не
сменям често нещата, който обичам, но спре ли да ми допада нещо просто го „пускам
да плава”.
Дойдох на този свят само с една
пъпна връв/и куп идеи, който мога само аз да реализирам/ и не вярвам, че ще си
тръгна с нещо повече. Това, което се случва сега и нещата, който ще оставя ще
се запомнят, виждат и това ще е поредното доказателство за едно голямо сърце и
лично разширената ми вътрешна вселена, която не се сформира от вън а само от
вътре. За това съм благодарен, че съм тук в тоя малък град и все пак отдавна
съм излязъл от очертанията му, като това, което съм създал, чрез добрата работа
на колектива ми се вижда от хората по целия свят.
И все пак живота е твърде
прекрасен за да се притеснявам за това дали едни говорят зад гърба ми или ми се
смеят. Аз си карам работа и въобще не ме интересува, кой ме взема на сериозно и
кой не. А съм Христо от Лясковец вървя
към своята цел.
