Всеки изпитва глад за нещо в този
живот. Кой за храна, любов, секс, за душевен комфорт. Все има какво да се
желае. Но днес две неща са в менюто ми. Обедното меню и секса. Всеки знае, че
секса продава всичко, дори незначителните неща.
Вие обядвате ли? Правите ли секс? А можете ли да продавате? Ако човек
не разнообразява менюто в секса и в храната, какво се случва, знаете ли?
–
Надебелява и почва да търси причината от вън, а
тя никога не е от вън, а вътре в нас. Това е липса на душевен комфорт и обич
към самия себе си.
 |
| обедно меню или... |
Това е тема, която беше
провокирана от едно „събитие в живота” ми, което аз превърнах в тема, защото ще
е подарък. Мога да си го позволя да го направя. Храната винаги е била основен
стремеж още в древността на мъжете като ловци, а не жените които приготвяли
храната. С вековете менюто се е обогатило и същевременно е станало по
недостъпно за много хора. Аз съм свидетел на много менюта, които струват повече
от цената си, а има и такива където
цената е висока за сметка на качеството. Това се отнася и за секса. Качеството
му зависи от теб самия като водач и после от отсрещната страна. Аз като
познавач на това, защото съм и масажист от 13г. обогатявам менюто в леглото. Секса
може да бъде бърз и много продължителен (без да се оттекчавам разбира се). Не
на всеки му се играе в леглото особено когато
има куп проблеми в живота си, но това не означава, че трябва да стане
монах.
Обедното меню, придава в живота ни уют и комфорт, защото работния ден до обед минава бързо, а след това се точи бавно и мъчително. След храната идва цигарата и може би поредните мисли за секс с някого, макар и чужд човек. Бегли мисли минават уж инкогнито в главите и панталоните на нас мъжкия род. Но те в повечето случай небиват забелязани и запалващи въображението ни какво можем да направим с един „чифт красиви крака”. А с тялото, а с устните… (другото оставям на вас да си развихрите съзнанието).
Днес обедното ми меню е: Боб чорба, таратор и две пърленки. А за десерт палачинка с шоколад и сметана. След това се освобождава една дупка от колана и се отпускаш в напълно свободни мисли за другата част от менюто – секса. По някога се получава, че след храна, на мъжете им се доспива, но розовите мисли в повечето случай са отъпкали пътя ни към стаята и омачканите вече чаршафи. Всеки човек флиртува в мислите си с когото си поиска, но това се разминава с действията на тялото и в следствие се поражда една бариера, която спъва личния прогрес. По същия начин е спомена от хубава храна и в мига когато ядем нещо друго, което не отговаря на спомена ни и се разочароваме, без да се замислим, че това е само спомен, които ние подхранваме. Инстинктът за самосъхранение се включва в мига, когото човек се чувства добре, той никога не мисли за секс, когото го „стяга въжето около врата”. Сексуалния глад е по-голям от стомашния, особено ако не е споделен, не е точно това, което сте искали или искате, а неможете да имате (уж). Но няма и невъзможни неща трябва да знаете… Искам да завърша с девиза на Хипитата: „Правете любов не война”.
Гост творец е Назар – Захир. Заедно с мен Христо Христов създадохме това.
Обедното меню, придава в живота ни уют и комфорт, защото работния ден до обед минава бързо, а след това се точи бавно и мъчително. След храната идва цигарата и може би поредните мисли за секс с някого, макар и чужд човек. Бегли мисли минават уж инкогнито в главите и панталоните на нас мъжкия род. Но те в повечето случай небиват забелязани и запалващи въображението ни какво можем да направим с един „чифт красиви крака”. А с тялото, а с устните… (другото оставям на вас да си развихрите съзнанието).
Днес обедното ми меню е: Боб чорба, таратор и две пърленки. А за десерт палачинка с шоколад и сметана. След това се освобождава една дупка от колана и се отпускаш в напълно свободни мисли за другата част от менюто – секса. По някога се получава, че след храна, на мъжете им се доспива, но розовите мисли в повечето случай са отъпкали пътя ни към стаята и омачканите вече чаршафи. Всеки човек флиртува в мислите си с когото си поиска, но това се разминава с действията на тялото и в следствие се поражда една бариера, която спъва личния прогрес. По същия начин е спомена от хубава храна и в мига когато ядем нещо друго, което не отговаря на спомена ни и се разочароваме, без да се замислим, че това е само спомен, които ние подхранваме. Инстинктът за самосъхранение се включва в мига, когото човек се чувства добре, той никога не мисли за секс, когото го „стяга въжето около врата”. Сексуалния глад е по-голям от стомашния, особено ако не е споделен, не е точно това, което сте искали или искате, а неможете да имате (уж). Но няма и невъзможни неща трябва да знаете… Искам да завърша с девиза на Хипитата: „Правете любов не война”.
Гост творец е Назар – Захир. Заедно с мен Христо Христов създадохме това.
