 |
| щастлив писател |
На разходка. Тръгнахме с един от
малкото хора, които съм оставил в обкръжението си на разходка и лаф до
манастира. Това е дългогодишната ми дестинация за преход. Стигнахме до горе,
направихме си снимки и заслизахме надолу. На първия завой ни срещат една мацка
и един шеф на някакво звено в полицията. Понеже бяхме с качулки на главите и
той малко трудно ме разпозна. Взе да ме пита, къде работя сега, какво правя, с
какво се занимавам? Аз му отговорих, че пиша книги, правя масажи. А той явно
прояви интерес и ме пита, какви книги пиша? Отговорих му, че такива в, който
описвам много неща за живота и мотивацията на душата. Казах му още, че 14 ми
книга е за Израел. А той като чу това типично по полицейски, ме попита от къде
черпя информация за там. Казах му, че не мога да му отговоря, защото аз не пиша
за самата страна а за нещо друго-има любов в темата.
Тръгнахме на долу с моя човек и
той ме пита, тоя дали е нормален да ти задава толкова лични въпроси за теб.
Какво го интересува, ти какво правиш, пишеш и действаш. Тогава му казах, че
това е полицейския живот иска да знае, всичко за всеки/сякаш е доносник/.
Паразитно държание има, но аз съм му свикнал, защото дълги години растях с
такъв човек в къщи. Вярно е, че той беше обикновен полицай, но то е все същото.
Така разказах на моя приятел, че аз не се впечатлявам от такива въпроси и не им
обръщам внимание, защото не съм им длъжен с нищо. Той забеляза, че аз не
удостоих/полицая/ с много внимание и разбра, че мога да ги игнорирам и такива
хора от полезрението си. Така ние си вървяхме на долу, но те много бързо се
качиха на горе и ни настигнаха. Отново взе да ми задава въпроси: „Как намери
вътрешния мир?” Казах му с лекота. Той се засмя, и каза, че това е невъзможно
да се постигне. Казах му, че това е негово мнение и, че то няма власт над мен.
Моят свят не се влияе от външния, а от вътрешния ми такъв. Но той явно взе да
му става интересно и продължи в тази насока да ме убеждава, че неможело да се
ръководя от нещо от вътре-всичко било от вън. Дрън-дрън му казах аз и си продължихме
напред към колата. Моя приятел му беше станало смешно вече и му беше интересно,
как му отговарях, защото аз съм над тия така наречени душички. Той забеляза, че
аз му казах, че в моя вътрешен свят няма място за такива неща и още повече за
такива хорица, като този. Позитивизма ми не се влияе от такива модели на хора.
Говорете си не ми пречите. Казах му като иска да прочете нещо мое да напише в google: Христо от Лясковец и ще се
информира за мен. Е вярно е, че може да не е пълна информацията му, защото тя
идва от вътре, а не от вън. Живот и здраве да им дава на такива хорица, защото
както аз съм чудак за тях, така и те са такива за мен. Вярват в насадения модел
на нещата, работят работа насадена от времето и се вживяват в престиж и илюзия,
а нямат вътрешен мир. Ха, че за къде са тръгнали не зная.
Аз съм Христо от Лясковец!
