.jpg) |
| обичам те |
Създаването: Днес ще разкажа, как се създава една моя
книга. Ще разкажа за 14-тата си книга, която е със заглавие: „Бат Ям” – Момичето на Морето.
Тази книга се роди, малко след
като се запознах с главната и героиня. Още не бях сглобил и завършил 13-татат,
но се появи 14-татат и нямаше време за почивка. Събитието започна през 2010г. един ден след рождения ми ден на
29.11.2010г. Жената харесала, написаното
от мен, че подаръците продължават и след рождения ден и аз от там я заговорих и
започнахме да си пишем. Не се познавахме до този миг/но сякаш не беше съвсем
вярно това/. От този момент нататък си разменихме скайповете и започнахме да
говорим на живо. Всеки започна да си разказва историята на живота и аз като чух
нейната поисках да я опиша в една моя книга. Дори не подозирах,какво ме очаква.
Така с времето аз разбрах всичко за нея и тя разбра всичко за мен и някак се
привързахме един към друг, търсехме се като, че ли не можем един без друг.И от
непознати станахме по-познати от всеки друг. Та ние наистина не можехме един
без друг. Въпреки, че аз си мислех, и зачитах друга жена в живота до този
момент, тя търпеливо ме изчака и с такова търпение ме обгърна, че моето
внимание, което и обърнах в началото бледнееше пред това. Обичта и се зародила още щом ми видяла очите, а аз
дори не забелязах от начало, че това е така, защото бях заслепен по нереализираните
ми чувства към другата. Но не бях срещал толкова търпелива жена и да ме обгрижи
и изчака да се осъзная, че има човек, който ми показва чувствата си свободно и
чисто, а аз трябва само да ги приема. Но аз се съпротивлявах-признавам си. С
времето сякаш се предадох и затворих старата страница на чувства, който давах
само аз, другата дори не ги вкуси. В един миг аз се оказах влюбен в тази така
търпелива и обичаща ме жена. Какво са
годините и разстоянията в който се различавахме в един миг. Та сърцата ни
бият в една честота и се търсим като живителна капка вода. Преминахме през
часове, дни, месеци и скоро направихме една година от как се срещнахме и
отдадохме един на друг. Въпреки, че знам много за любовта, се оказа, че знам
само, как да я давам/поне съм се научил след всичките откази до сега/, но не и
какво е да ми дадат така на мен. За първи път виждах, усещах, бях докоснат от
нея и се разтворих. Редовете в книгата
ми се записваха сякаш сами и мисля, че не аз пишех книга за нея, а тя пишеше в
моето сърце върху мен/моделираше ме търпеливо/. Не бях далеч от истината,
защото чувствата ни един към друг растяха и сега са най-важното нещо. Търсим
се, защото се обичаме.
Промениха се много неща от как се запознахме с нея, но тя наистина взе
сърцето ми и сега е негов господар. Обичан и обичащ се оказах в един миг, а
книгата се оказа най-малкото нещо от срещата ни заедно. Вярно е, че е на хиляди километри, вярно е, че се докосваме веднъж
годишно, но явно това е част от нещо голямо и истинско-наречено любов. Тя
промени дните ми, желанията ми, страстите ми, копнежите ми с лека ръка и ги
засили, че по някога ме изгарят от вътре, а не мога да се заситя без нея. Очите
и, лицето и, тялото и, миризмата по кожата и, сякаш оставиха трайни следи в
сетивата ми и всеки миг на мисли по нея се завръща всичкото това за да изгради
образа и пред мен. Но сърцето ми така тупти, когато се появи тя, че не ми е
нужен спомен за нея, защото ние сме реални, живи и дишащи хора, който се
обичат. Намерихме се в житейската мъгла и това е най-важното. Обичам те и туптиш заедно със сърцето ми в
една честота.
Така след една година на
прекрасни отношения книгата се пише сама и е възможно да има втора част,
защото, както ние сме прекрасни така и книгата е изпълнена със заряд на любов. Обичам те, любов моя от цялото си сърце.
Това е в твоя чест и е от сърце!
