Art или Do - XI

Днес е предпоследната седмица на курса ми “Art или Do”. Аз продължавам да вървя по този път, които си избрах. Благодарен съм, че го открих и той откри мен.

Молитва на твореца

Велики създателю, в твое име сме се събрали,
по-добре да ти служим и на теб, и на нашите приятели.
Нека бъдем твои инструменти!
Отворени сме за твоята съзидателност.
Оставяме на теб нашите стари помисли
и приветстваме твоите нови и ценни идеи.
Вярвам в закрилата ти!
Ти ни създаде. Тази съзидателност е твоя природа и наша същност.
Просветли и разкрий живота ни!
Според твоята мъдрост, а не според  нашата ниска себепреценка.
Помогни ни да повярваме, че не е прекалено късно,
че ние не сме прекалено незначителни или прекалено порочни,
за да бъдем изцелени – чрез теб и чрез всеки от нас
да постигнем цялостност!
Помогни ни да се обичаме, помогни ни да разкрием себе си.
Дай ни смелост да израснем, да разбием страховете си
и да разберем, че не сме сами.
Че сме обичани и достойни за обич.
И като преклонение пред теб – Помогни ни да бъдем  ТВОРЦИ!

„Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемете друго, освен най-доброто, често го получавате.“

                                                                                                          Самърсет Моъм

Научихме ли се да си вярваме, когато си кажем: „Аз съм Творец“. Вече като такъв преминал през курса “Art или Do” не се нуждая от своеобразна подкрепа от страна на другите. Радвам се, че експериментирам постоянно и виждам кое наистина ми доставя радост. Защото процеса на творчеството е радост и благодарност.

Изключително много се радвам, че няма закони вечно да съм без пукната лев, но има вероятности в които да оставам без пари. Случва се, наистина. Дори творбата да е велика, пазара може да е лош. Радвам се, че научих един безценен урок(той го няма в учебниците по продажби): Научих се и престанах да определям стойността си и стойността на творбите(книгите си, филмите си, и маслото)според пазарната цена. Никога парите не могат да ми утвърдят престиж. Горд съм да заявя, че моят престиж зависи от мен, Бог и от това, което създавам. Не бих допуснал жалката гледка от която аз да планирам моята кариера да се развие в разумна посока, продиктувана от приходите ми и пазарните тенденции. Въпреки, че имам познание, прекомерното „наглеждане на нещата“ ще задуши детето творец в мен. Помирихме се и действаме както ни е кеф. И двамата знаем, че няма такава форма „по-късно, не сега“. Радвам се, че не ми се налага да правя уговорки с детето в мен. Просто правим и обичаме почти едни и същи неща. Природата ме е дарила с прекрасен Дар. Аз се нуждая да работя по зададените си параметри, а то още съвсем малко ми помага да действам със замах. Смелост и хъс. Знаем, че нашата отплата е самото творчество.

От много време съм взел решение да се превъзпитам и го постигнах. Срещам се само с хора повдигащи духа ми. Приятелствата ми са такива, които да тласкат творческото ми въображение,  а такива дето се опитват да го умъртвят просто съм ги изгонил. Нямам право да бъда другар с хора не зачитащи мен и дейността ми. А и нямам такива болни амбиции, да се харесам на всички. Не.

„Никога не лишавам, човека от надеждата му. По някога тя е единственото, което той може да притежава или му остава.“

Творчеството се е превърнало в моя живот. Ако той е скучен, и всичко друго е суховато. Но аз знам, какво правя и как да го подхраня. Като творец често ми се налага да се завирам там където хората виждат само глуха улица. Аз пиша независимо от ползата. Не деля писането си на полезно и безполезно. Забелязах, че не е нужно да си богат и чак тогава да си позволя да творя(каквото и да било). Но имам нужда от щедростта на Вселената за да не допускам застой в живота и творчеството си. Сякаш ако не работя по това, което съм си избрал ставам „раздразнителен“. Защото с времето разбрах, че  творчеството е кислорода за душата ми. Ако потисна своята съзидателност, аз проявявам жестокост към самия себе си. Усещам нещо като задушаване-все едно някой ме е хванал и ме души.

Да си творец означава да цениш изключението, да разпознаваш своята частица. Да си творец означава да признаеш странното. Ако това което обичате да правите(играете, пишете, режисирате, снимате, разхождате)ви прави щастливи, за Бога правете го. Не се съобразявайте с никого. Да губите мечтите си само, защото изглеждат безотговорни за малцина е лична безотговорност към самия теб. Имаме право да бъдем себе си независимо от обстоятелствата. Нашия създател ни е направил съзидателни и това е истинския ни Дар от Него. А начинът по, който ще я употребим е нашия Дар към Бог. Приемете сделката и работете в тази насока.

Успехът и нашият стремеж към него.          

Гоненето на целите и пристигането на това там, а когато пристигнем то е

изчезнало. Често биваме неудовлетворени от своите постижения и тогава с треперещ глас си задаваме въпроса: „А, сега накъде?“ За да не станем жертва на собствените си ограничения, трябва да продължим напред. Колкото и странно да звучи е, че ние творците сме духовни акули. Ако не се движим потъваме и умираме. Винаги имаме избор да си почиваме на старите лаври или да предприемем ново действие към следващата си цел. Малко ми беше странно, че всеки път  трябва да започна от самото начало в даденото начинание, защото няма как да го прихвана през средата. Нямам такава опция. Не ви ли се струва, че творчеството те прави пътешественик. Но в мигът, в които започнем да се грижим твърде много за светската суета ни става трудно да се отдадем на духовните си пориви. Прекалената загриженост за фасадата на кариерата ни, поставяме инвестициите в нея над своето вътрешно начало. Решени да играем според цифрите, изневеряваме на призванието си да зачитаме себе си и поставените цели.

„Творецът не е в състояние да имитира до безкрай вече постигнатото. Както и не е нужно успелият творец да залага прекалено на бъдещето си.“

Не е нужно да напускате или захвърлите работата или сегашната си кариера за да се посветите на „Art или Do“, просто почнете с лека промяна в ежедневните си ангажименти, леко сменете курса и източника на удовлетворение в кариерата си. За да постигнем това трябва да пишем сутрешните си страници. Продължаваме да пишем. За да не настъпва тази вътрешна умора от прекомерното чакане в процеса на създаване, ние сме длъжни да сме свободни същества, а не да държим ентусиазма си под око.

Дзен в спорта...

Мислим за всички неща, които искаме да направим. Въпреки, че едва сме се възстановили ние все пак не спираме да мислим. Но жалкото, е че само мислим без действие. А действието е най-важното нещо. Съзидателността изисква действие, а това действие е и физическо. За това е редно да се каже, че  е нужно да не губим почва под краката си за да сме наясно със способността да действаме. Осъзнатостта ни дава импулс, който можем да излъчим на подходящата честота щом сме радоиприемник. Имаме си достатъчно енергия за да произведем достатъчно силен сигнал. Ето защо е нужно да ходим(просто да ходим-разхождайки се). Тук говоря за медитация в движение. Двадесет минути на ден са достатъчни, макар аз да вървя 11км. по някога за два часа, понякога за два часа и половина(отиване и връщане). Целта на занятието е да развием съзнанието си повече от тялото, за да  не обръщаме толкова внимание на физическата подготовка. Движението на вън ни помага да се свържем със света извън нас,

което ни помага да освободим съзнанието си от натрапчивата ангажираност със себе си. Движението на тялото в парка или гората дава тон на дните и трансформира напрежението в лекота. И още една тънкост. Заедно с това движение ние придобиваме ново виждане – птичи поглед и виждаме „бедите“ по нов начин.  Както казах движението в гората ни разширява съзнанието и ни помага да се докоснем до нов извор. За това обичам да ходя в гората, защото имам време да разглеждам свободно без да бързам. Вярно е, че нещо прикове ли ми вниманието го държи дълго време и пак изпускам стотици гледки, мигове в природата. Но това ми харесва, че не профучават покрай мен и мога да им се насладя в пълната им цялост.

„Изкуството не възпроизвежда видимото; по-скоро изявява невидимото. Луната провокира творчеството, както химикалът кара фотографските изображения да се проявят върху хартията.“

                                                                                              Норма Джийн Харис

Хубаво би боло да разберем, че само движението е това, което ни движи от стегнацията към вдъхновението, от проблема към решението, от самосъжалението към самоуважението. Така решаваме проблемите си като се доверяваме на вътрешния си ресурс движейки се на вън насочваме вниманието на вътре към нас. Тъкмо защото детето творец се храни с картини е прекрасно да му доставяме нови такива за да има подмяна на храната и разнообразие в менюто. А какво по-богато място от природата.

Творецът във вас е малко дете помогнете му, сприятелете се с него и бъдете в прекрасни отношения винаги за напред...

Упражнение: Напишете и пуснете по пощата едно окуражаващо писмо до творецът във вас. Звучи глупаво, но когато го получите, ще се почувствате много, много добре. Никога не забравяйте, че творецът във вас е дете и то обича наградите, насърчаванията и плановете за празници и дейно празнуване.

„В живота всичко е балансирано...Неумението да плуваш се компенсира с умението да потъваш...“

                                        Окуражаващо писмо

              Здравей, Христо. Обичам те! Искам да знаеш, че безкрайно много се гордея с теб, както се радвам, че те има на този свят. Благодаря на Вселената за този Дар. Ти учиш всеки ден от живота(си), защото така си избра да бъде. Не държиш да имаш авторитети сред хората, но сам се превърна в такъв.

Изказвам своята благодарност към теб, защото постигна изключително много през последните 13-сет години от своя живот. Практикуваше мълчание през тези години и въпреки, че ти беше трудно да мълчиш, ти създаде 21 книги. Честито, Христо!!!

Какво по-хубаво от това да изживееш мечтите си, в пълния им размер. Да създадеш собствена реалност и да го направиш не само на думи. Да разбереш, че твоята воля съвпада с божествената такава. Ако не беше тръгнал по собствения си път не знам сега къде и с какво щеше да се занимаваш, но съм обеден, че и с каквото да се хванеш ще си успял човек. Жив, здрав, млад и успешен млад човек си ти, Христо. Гордея се с теб и твоите постижение в сферите  на културата, бизнеса, производството...

Не познавам друг такъв успешен автор като теб с написани 21 книги на български език. Преведени на за сега на десет езика и всяка една твоя книга е с по 4-ри варианта: електронна, хартиена, аудио и за глухонеми. С изключително голямо взривяване на българския и световния пазар и спечелването ти на несравнимото ти богатство.

Няма да те питам, как го направи? J

Създаде фабрика за „Масло от Джоджен“. Изнесе го по цял свят и стъпи по най-елегантния начин на пазара. Основа Флоранс Медиа Груп, която дава работа на 2500 човека в разделите: редактори, коректори, преводачи, готвачи, мениджъри, чистачи, озеленители, шофьори, камериерки, строителни работници, рецепционисти/ки, сервитьори/ки, масажисти/ки, козметици/ки...

Флоранс Медиа Груп е една от най-големите фирми създавана някога на територията на град Лясковец и движи икономиката на града и неговия просперитет.

1.Искам да знаеш нещо: напомняй на хората, какво харесваш у тях и това ще ти е сигурна гаранция за повтаряне на топлото им поведение.

2. Никога не лишавай човека от надеждата му. По някога тя е единственото, което той притежава или му остава.

3. Не се страхувай, не се срамувай да си признаеш, че не знаеш или, че съжаляваш(за нещо). Винаги бъди благодарен и благодари. Обичай се и обичай.

4. Ти успя да постигнеш, всичко което поиска.

И за накрая на днешното писмо ще ти споделя нещо:

„Всичко, което човек трябва да направи, е да приеме невъзможното, за се справи без необходимото и да изтърпи нетърпимото“.

                                                                                                                Катлин Норис