Посвещение: На детето в
мен, което не искаше да порасне и страдаше от това. Осъзна, че е различно и това му донесе много страдание
отначало. Но с времето разбра, че няма от какво да се бой. И започна да прави
това, за което наистина беше тук на тази земя.
 |
| към книжарницата |
Докато се настроя и опомня се оказа, че вече
съм се записал, като студент в училището на живота. В този момент се родиха
много въпроси от рода:
-
какъв собственик на бизнес съм, като се налага да си търся
работа за пари?
-
какъв бизнесмен
съм, като не знам как да си отворя магазина?
-
Какъв бизнесмен
съм, като не знам с какво се занимавам?
Сутринта
станах,отидох до центъра и си купих в-к “Билка”. Преснимах си на ксерокс едни
материали и си тръгнах към вкъщи. По пътя спонтанно реших, че ще пия кафе на “Сезоните” – кафето на Минчо. Влязох,
поръчах си и извадих материалите на фирмата, към която станах член (сътрудник)
за да ги разгледам. Самата фирма ти предлага да станеш специалист в “Професията
на XXI век”, а именно MLM – Network 21.
- Ти си собственик
на бизнес – каза ми Здравко (човек от по - горната линия).
- Какъв собственик
съм, като нямам нито пари, нито смелост да стартирам каквото и да било? Какъв
бизнесмен съм като си търся работа за пари?Но не всичко ще се нормализира и това от своя страна
ще ми послужи в книгата “Стая – 205”. Имам чувството, че тя ще е пряко свързана
със зареждащата известност. “Така и така някой ме е записал в това училище, то
ще учим, какводруго ни остава” – помислих си аз...
Имах
известни притеснения за това, че не бях добър ученик до началото на средното си
образование и не знаех дали щях да се справя с това. “Като че ли това не бе
много важно” – прокрадваше се някаква мисъл в съзнанието ми. “Защото тук не е
важно колко си добър в училище, а колко успешен можеш да бъдеш, след като се
научиш да прилагаш правилата на тази игра, защото те са простички.”
....”Защото по тази пътека ще мина само веднъж”.
Трябваше
да тренираме във фитнес-залата с Шефчето.
Разгрях
и се насочих към първите уреди, а след това седнах да го чакам, но докато си
седях си разговорихме с колежката:
-
Уча се да
продавам, а и ти сама каза, че ще се купува много, защото това мое произведение,
което четеш ти е допаднало, защото е на интересен и достъпен език. Шефчето така
и не дойде. Обади ми се да ми каже, че нямало да може да дойде и аз, като че ли
само това съм чакал. Така сладко се заприказвахме с колежката – час и половина.
Въпреки че много обичам да тренирам седнах да си говоря с нея...
Седнах,
защото колежката ме изненада с впечатлението, което съм и направил:
-
Ти си самотен,
тих, не говориш много, занимаваш се с фитнес.
Но
когато прочете първото ми произведение за.....си обогати мнението и каза:
-
Ти май си
нешлифован диамант.
-
От твоите уста в
божиите уши – казах аз. Можеше никога да не си обогатиш представата за мен, но
ето ти спечели нещо ново, а аз просто се упражних в поредния си диалог. Искам
да се науча да правя бизнес. За мен на този етап от живота ми това е много
важно.
-
Много увлекателно
говориш – каза тя.
-
Благодаря ти от
сърце, значи мога да се справя.
И докато излизах се прокрадна една мисъл...”Трябва да се науча да се
продавам на всяка цена, за да се развивам и реализирам на пазара”.
откъс от книгата ми Стая-205
откъс от книгата ми Стая-205
