От цървулите до Златното перо...


Имаше време когато не всичко беше така красиво, както сега. Да имаше познание по вселенските закони, но нещо му убягваше. Беше ли възможно да е точно това да е причината да беше заседнал и да не можеше и ред да напише дори в дневника си. Никога не му се беше случвало, и това го наведе на мисълта, че трябва нещо да направи. Е, не че точно сега му идваше гениална идея в главата, но може би този миг предстоеше.

Най-неочакваното нещо, което можеше да се случи е да се разболее. За жалост и той не беше пощаден от върлуващия вирус и единствен приятел му остана леглото.  Кашлица, сополи, сълзи от безпомощност и нежелание за храна бяха само част от признаците му. 8 дни беше прикован на легло и най-дългото му разстояние което ходеше беше само до wc. През това време определени хора му се обаждаха за да го попитат, какво става и защо никой не го  е виждал?

Имаше своя миг на рестарт на мозъчната си система и сякаш някакъв невидим товар му изчезна от плещите в случая от мозъка. Явно не беше усетил, че задръстването в мозъка му е било част от проблема със зациклянето на творчеството му. Не беше усетил, че работата му по три проекта едновременно просто го беше завело в задънен тунел от който нямаше измъкване поне за сега. Почивката беше толкова наложителна, че всичко друго можеше да почака, въпреки, че до този миг това не беше планувано. Или по скоро всеки път беше отлагано за неопределено време. Време за живеене имаше колкото искаш, но време за почивка никога не оставаше. Така след физическата почивка и мозъчната принудителна отпуска, той се чувстваше толкова добре, че му идеше да литне от лекота, радост и благодарност. Така дойде денят за поредната му изява след отмяната им поради боледуването му…

И така организаторите му  изнесоха диван на сцената, а дори не знаеха, за какво му е. Той беше излязъл по-рано от хотела за да се разходи и отново дойде по-рано в залата. Погледна я и отново нахлуха онези спомени на хиляди провали, несгоди и въпреки всичко това беше достигнал предел на личностно развитие, което всеки мечтае, но не всеки е готов да изстрада.

Седна на канапето и затвори очи. За миг  се насълзиха очите му, защото ликуваше всеки път когато имаше такава среща с хора за да разкаже, не живота си, а живота на един творец „спуснат“  и забравен, а всъщност е тук за да еволюира и да бъде себе си. Това беше най-живата задача възлагана му някога от Вселената.
Писателя поканил случаен човек от публиката и го помолил да седне на дивана до него и го попитал:
-Как се чувстваш, когато седиш до непознат човек?
-Добре, господине.
-Представи си, че сме в парка и седиш до непознат човек в парка?
-Радвам се, че все пак си намерих място за да седна.
-Как се чувстваш, когато изведнъж разбереш, че този човек е писател и е толкова известен, че не може да се скрие от нито един поглед?
-Ето тук вече ми стана неудобно, когато вие сте някой, а аз дори не съм постигнал нищо в живота си. Не знам дори защо стана така, но сега след като мога да говоря с вас ми става драго и се отпускам и не заичам както обикновено правя, когато говоря с непознат.
-Ами да се запознаем Аз съм Христо от Лясковец, а вие?
-Аз съм Жулиен. Вече приятели ли сме?
-Не, защото това, че сме се запознали не значи нищо. От много години давам да се разбере, че не това, че си се запознал с човек може да те направи някой, а това, че си общувал с него и си бил допуснат да бъдеш себе си пред него.
-Аз сега още повече се отпуснах, господине. И въобще не се вълнувам толкова, че сте толкова известен, а аз световно неизвестен.
-Радвам се. Ето сега можем да бъдем приятели. Изживяхте своите 10 сек слава и като отмине тя идва ред на приятелството ни с теб. Благодаря ви, за този дар.

Тази творба се роди докато пишех сутрешните си страници по време на  терапията ми Art или Do. Така личния ми Ренесанс продължава…

Любовта ще те върне - love will lead you back


Любовта ще те върне

Да кажеш „сбогом“ никога не е лесно,
но ти никога не каза, че ще останеш завинаги.

 Taylor Dayne
Така, че ако трябва да тръгнеш скъпи, аз ще те пусна.
Но знам, че след време ще бъдем заедно.
О, няма да  се опитвам да те спра да не си тръгнеш сега,
защото в сърцето си зная…

Любовта ще те върне пак някой ден, аз зная това.
Любовта ще те върне в обятията ми, където ти принадлежиш.
Сигурна съм, сигурна както в това, че звездите светят.
Един ден ти отново ще ме откриеш.
Това няма да отнеме много време, скоро…любовта ни ще те върне.

Една нощ гласът ти ще чуя.
Ще кажеш, „о, колко много ми липсваш“.
Тръгна си през тази врата,
но някой ден ти отново ще влезеш през нея.
О, скъпи зная…О, зная, че това ще се случи.
Понякога ти е нужно да си сам,
но сега намери отново пътя за дома.

Любовта ще те върне пак някой ден, аз зная това.
Любовта ще те върне в обятията ми, където ти принадлежиш.
Сигурна съм, сигурна както в това, че звездите светят.
Един ден ти отново ще ме откриеш.
Това няма да отнеме много време, скоро…любовта ни ще те върне.

Но няма да се опитвам да те спра, да не си тръгнеш сега
защото в сърцето си зная…

Любовта ще те върне пак някой ден, аз зная това.
Любовта ще те върне в обятията ми, където ти принадлежиш.
Сигурна съм, сигурна както в това, че звездите светят.
Един ден ти отново ще ме откриеш.
Любовта ще те върне пак някой ден, аз зная това.
Любовта ще те върне в обятията ми, където ти принадлежиш.
Това няма да отнеме много време, скоро…любовта ни ще те върне.


Art или Do II


         Творческо възстановяване…

Всеки от нас има нужда от подкрепа още повече в първите си стъпки в творческия процес. Макар и малки победи, които правим искаме да споделим с близките си и да получим разбирането и подкрепата им.

За съжаление много творчески личности са останали лишени от първата подкрепа и най-неприятното е, че заради това можа да не са разбра ли, че са творци. Много често родителите на „малките“ творци придават страховете си и така без да осъзнават „кастрират“ понякога завинаги възможността и таланта на детето им дори да се прояви. Благодарение на „скъпите“ си родители доста често се озоваваме в сумрачния свят на съжалението и въздишаме със спомен, че може би „нещо можеше да се получи“. Много често таланта още не изяснен, защото поривът по някога дори не стига за да ни насочи „на къде да поемем“, а съзидателния глас в нас е заглушен от жалките ни страхове  превръщащи се в сенки.

Парите не могат да помогнат в намирането и срещата със съзидателния процес в нас. Много често децата-творци остават подтиснати, пренебрегнати и дори не разбрани относно техните стремежи и желания(колкото и шантави да изглеждат на пръв поглед). Водено от уж добрите намерения родителите се опитват да внушат на детето си един по-прагматичен поглед на живота: „Престани с тези твои мечти“, „Слез на Земята, ти си поредния мечтател“. Да не забравяме и приказките от типа: „художник, музикант или просто талантлив човек къща не храни…“ И благодарение на „посочената“ вече посока, децата приемат „за истина“, че изкуството може да е само хоби и нищо друго. Което е много жалко в такъв случай и слушането на родителите много често убива в зародиш всичките мечти и детската душа страда изключително много. Поради всички тези „обосновки“ творецът приема да мисли много по-благоразумно и когато чуе думата творчество да бъде по-предпазлив. Защо ли? Ами, защото изкуството не можело да ти плати тока, защото това не е работа. Но ние имаме право да избираме…


Още една спънка има пред твореца и тя е неговата нерешителност и ниска самооценка, който му помагат да не излезе никога от собствената си сянка. Възхищават се на „другите“ така, както никога не биха си позволили да приемат факта, че някой би харесал тях като творци. Счупването на всякакви пориви относно творческата среда отключва страховете, а веднъж отключени трудно детето би дало израз да следва мечтите свързани с творческия процес. Веднъж освободен този страх много трудно бива превъзмогнат и заради него винаги другите биват слагани на първо място това показва жалкото им възпитание относно втора категория човек-творец в сянка.  Имат желания, но нямат смелост да  се изразяват, много често се заслушват в ехото на своята мечта, но загубването в собствения лабиринт на страха им пречи да реализират, каквото и да било.

Ние сами трябва да напишем първия лозунг:

Да защитим детето творец в себе си.

Още в ранна възраст разбрах, че кой каквото да ми говори аз ще се опитам да държа искрицата блещукаща в мен. Едно дете искащо да разбере, защо другите не го разбират или пък, защо има различни пориви, стремежи и желания. С годините много неща се промениха, но аз успях да премина през детската възраст макар и не съвсем „непокътнат“ от „урагана“ на по-големите.
И, какво от това, че всяко начало е осеяно с най-различни препятствия и пречки. Падане, ставане и лепенки на колената са само една малка част от извървяването на пътя. Искането на оценки от „приятели“ или даващи такива без да бъдат желани ни докарват само лични страдания, защото ни изглеждат като заплаха. Ако все пак имаме стари и осъзнати травми, нека се насочим към тяхното изцеляване, а не към отварянето на нови.

„Трябва да изискваме от себе си напредък, а не съвършенство.“

Личната промяна в мен е свързана с промяната в мисленето: Възможно е да съм творец и едновременно с това да съм преуспяващ. Изчистването на личните страхове и блокиривки относно реализацията ми на пазара като автор ми дава истинско самочувствие на прекрасен човек. Да имаше мигове, когато съзнавах, че не пиша красиво, но това не можеше да е оправдание въобще да не пиша, а с набирането на текста на компютъра вече е без значение краснописа ми…

Заради личните блокировки в нас ние също така си позволяваме да отправяме дори
неоснователни критики към всеки един показващ някакви качества. Много често си мислим, че сме прави към крадците на „сценична слава“. И понякога наистина сме прави…Много от неща, който ни се струват прости и елементарни ги подценяваме, защото това също е наша съпротива за да не им обърнем достатъчно внимание и да „мръднем“ крачка напред.

Личните брътвежи който ни пречат да дадем най-доброто от себе си са налице във всеки един миг от нашия живот: „Ето аз още като дете се притеснявах истински да говоря пред съучениците си и исках да ме изпитват писмено. Слава Богу учителката ми по литература се съгласи. Тогава обаче тя пък забеляза, че разсъжденията ми в писмен вид са доста задълбочени и различни от досега срещащите се творби на съучениците ми. Опита се да ми подскаже, казвайки ми, че е хубаво да помисля в насоката да се занимавам с писане, защото това, което развивам като теми на моменти я карало да посяга към тълковните речници, защото не познавала думите в текстовете ми. Не обърнах внимание на думите и, но с годините така или иначе стигнах до тях. Дори бях готов да воювам с хората за дето не харесват на всяка цена текстовете ми(тогава съм си мислил така). После пък се оказах в друг капан-ами какво ще стане ако ги харесат и започнат да ги купуват? Само страхове бликаха тогава от мен. Ето вече 13-сет години пиша, изчистих притесненията към публиката и въобще не ме бърка да говоря пред аудитория. Изписал съм десетки дневници с позитивни утвърждения, и отначало ми изглеждаше като губене на време, но упорствах. Оказа се, че много го мисля този факт и ако не анализирам толкова дали ми помагат или не, а просто изпитвам забавления, а не досада докато драскам по листа, може би ще стане. Е, случва се и на мен. Скъсах много звена от синджира, който бях оплетен от вярванията на кого ли не в личния ми неуспех.

„Моята съзидателност лекува както мен така и другите.“

Оказа се,че тези брътвежи, който сме имали в нас сме си ги приели доброволно а дори не сме разбрали, как през филтъра ни са минали. По-късно дори са се превърнали в травми и чудовища от който се страхуваме. Трудно се справяме с всеки проблем, но все пак наистина би било добре да положим самостоятелно усилие и да поработим върху всеки един страх пропуснат някога в нас.

„Несъмнено, ние се превръщаме в онова, което виждаме в представите си.“



част от поредица от цикъл от 12-сет статии...продължение на  Art или Do

Art или ДО...


             Art или Do
Отново започвам да ползвам книгата която е като учебник за мен: „Пътят на Твореца“ (Духовна пътека към по-висша съзидателност) от Джулия Камерън.

Посегнах към тази книга след като „лепнах вирус“ и бях с 38,5 температура 3-4 дни. Главоболие, сълзи, сополи и отпадналост. Не бях на себе си и тялото ми трепереше. Просто не бях аз. Но единственото хубаво нещо което констатирах на първата разходка след като се почувствах по-добре, беше: че поне ми отпочина мозъка и много рязко зарязах всички проекти по, който работех наведнъж.

Тази книга ми беше подарък от едно прекрасно семейство на което държа много още преди много години. Явно тази книга изигра и роля в написването на книгата ми Африка в моето сърце. Сега през 2013г. -  5 години след написване на първата част се роди и втора, но заради вируса спрях писането по нея и по другите две. Ще премина курса на съзидателност като разширяващ, опресняващ и поемащ още по-дълбока отговорност в близък план на пътя извървяван от мен.

Курса започва на първа пролет 20-21 март. 2013г.

Моето пътуване по пътя на съзидателността…

Оказва се, че за да стигна до някъде или трябва да следвам указанията или да следвам интуицията си. Тук ще ползвам и двете. Първо ще използвам указанията от книгата, а след това заедно с интуицията продължавам напред. Харесва ми факта, че тук не е нужно дори да вярвам в това, с което се захващам, просто ще се забавлявам.
Намерих прилика и с още нещо още в началото на прочита. Най-интересното е, че четох тази книга два пъти до сега, а като, че ли съм „я минал“ не както трябва. Приликата на книгата за мен е свързана с Метода на Хаймлих(това е спешна медицинска помощ прилагана на хора задавили се с храна или чуждо тяло. Върху горната коремна област се упражнява силен натиск и изтласканият от белите дробове въздух  изхвърля предмета). Благодарение на този метод и ефекта от него спасявам собствения си живот, който дори не съм съзнавал, че има нужда от спасение. Въпреки, че е били крещящо и наложително, аз не съм усетил.
Настъпи промяна в мен за пореден път и заедно с това сякаш и Вселената се разшири…надявам се не съм си внушил(шегувам се). Внимателния прочит на книгата не може да замести практическото приложение на книгата…за това са нужни и действия. И най-болезненото се оказва, че онова на което се противопоставям, най-много имам нужда от него.
Част от първите щрихи, които дойдоха в съзнанието ми са, че в живота на твореца нищо не е свършено завинаги. Разочарованието и наградата съпътстват пътя постоянно. Не мога да скрия, че прочита отново на тази книга ме осветли и на поредния „пазарлък“ който бих поискал да направя със себе си, защото: разширяването и свиването ми измества фокуса на възприятия и така аз се чувствам не защитен. Карането по линията на комфорта ме доведе до тук – зацикляне в творческия процес. Някой ме рестартира, а аз сега трябва да положа нужните усилия за да се разгърна. „Отдръпването“ ми от всички и всичко, не значи нищо за никого освен за мен. Намиране на повече време за развитие и разширяване на кръгозора, а не разпиляване и раздаване на всеки, щом „дотърчи“ до мен. Дойде момента да извадя онези опции и мечти, който са били потънали в прах сякаш доброволно съм погребал.
Колкото и странно да звучи се оказа, че трябва да допусна стрелата да ме „прониже“. Това си има и своето обяснение:
 „Докато работите с тази книга вие ще изживеете една интензивна, чакана среща със своята съзидателност – със своите слабости, добродетели, копнежи, страхове, мечти, надежди, и лични победи. Това изживяване може да ви разгневи, потисне, развълнува, изплаши, зарадва, но също така ще ви даде повече надежда и свобода“. 
                                                                                                        Джулия Камерън

„Като правим своето изкуство, ние превръщаме живота в изкуство“.
Няма точни правила, по които да правите своите сутрешни страници. Нищо не е толкова незначително, глупаво, странно, елементарно както ни изглежда на нас самите за да не можем да го запишем на нашите сутрешни страници. След прочита на първите страници прочетох отново, че писането на сутрешните страници ме среща с личната ми съзидателност. Докато трае курса просто пишете по три страници всяка сутрин, без да спирате, прескачате или да си търсите управдания. Дори няма нужда да сме нито в настроение или кондиция. По тази причина ще кажа, че сутрешните страници ме отдалечават от желанието ми за преценка. Творецът в мен е като дете, което също иска да бъде нахранено, задоволено. А сутрешното писане на страниците -  хранят детето в мен.
Оказва се, че пишейки всеки ден ние имаме рядката възможност да чуем и‚ другата страна“ в нас: нашите страхове, злоба, омраза, завист, болка, нашите настроения и негативизъм. За първи път разбира ме, че „фабрично“ имаме личен Цензор, който вместо да ни помага ни пречи…Вместо да търсим само логичната страна е хубаво да погледнем и от творческата страна на мозъка, която е по детски чиста. Защото само той е асоциативен и разкрепостен. Той установява нови връзки, слива представи, за да асоциира значение.  Сутрешните страници, ще ви помогнат да спрете да слушате този ужасен шегаджия във вас и така ще спрете да му обръщате внимание.
Сутрешните страници ни водят към вникване към самия себе си и самото прозрения води до своеобразен интелектуален комфорт. Имаме рядката възможност с писането на страниците сутрин да картографираме нашия вътрешен свят.
Също така имате рядката възможност след като започнете курса да изнамерите в себе си нещо от което искате да се освободите и просто да го сторите. След като го сторите можете да обърнете внимание на детето във вас и да се научите да го извеждате, глезите и просто да прекарвате повече време с него. Споделеното време с детето във вас е свещено. Не спестените пари или залагалките ще ви подсилят контакта с него. Само личния контакт и внимание. След като покажем грижата към детето в нас съзидателното в нас ще се разшири, разтвори, да се привърже, да се разгърне и ще спре да се страхува и противопоставя. Изкуството разчита на въображението и няма, как то да не бъде подхранвано, освежавано и зареждано. За това много често след като вече веднъж сме посегнали към твореца в нас трябва да връщаме жеста със запълване, зарибяване на кладенеца в нас. Също така тук отново ще се намеси и забавлението. Ако не е забавно, не го прави! Това не са някакви духовни коремни преси, че трябва да им се мръщите. Не забравяйте, че едно обелване на ябълка, стъргането на морков, изпреварване на кола, завиване на кръстовище, слагане на подправки в гозбата, босото ходене по утринна роса, могат да ви дадат много. Опитай те, това е ваше право. Представите пълнят нашия кладенец, така, че ето ви още един инструмент към постигането на целта. За това в самата книга процесът на забавление е като поредната вид игра в нашия живот на големи хора. Мислейки си, че сме пораснали сме забравили, че не е баш точно така… И така дойде момента да подпишем първия договор със самите нас си. Първия творчески договор. Прочетете го и си го попълнете. А когато „зациклите“ просто го погледнете и знайте, че все пак сте тук за да успявате в начинанията си.

Спомен от Актрисата!


Когато бях напуснал вече фитнес залата в града ми, един ден доведоха едно много къдраво момиче в залата. Те уж тренираха с приятелчето си, но като ги гледах нищо не правеха, но аз не вземах отношение за тяхното губене на време, защото аз ценях моето.
Виждах, че вече ме сочат след като тя говори с другия човек, който зае моето място. Усещах много тези неща, но признавам си направих се на шматка. Обаче те наистина дойдоха при мен и ме попитаха дали мога да им обърна малко внимание. Усмихнах се и ги изслушах. Обясних и накратко как стоят нещата относно залата. Попитах я какво иска да постигне и колко време си е задала, като време и такива „тънки“ въпроси. Почти привършвах с тренировката си и вече бях започнал нейната такава.  Върнах я наистина от изходно положение със загрявката на тялото, защото не видях да го прави. Структорирах и тренировката общо с цялостно леко натоварване на тялото за да се запознае все пак с физическите движения и своите лични възможности. След като свършихме с тренировката и тя остана много доволна ме попита, колко ще и струва всичко за да се погрижа за нея. Малко ме смути с въпроса си, защото не очаквах освен тази тренировка да ме занимава с друга, но явно…

Сега ще ви кажа, какво и направих и си мислих, че няма да и хареса: Загрявка на тялото, покачване на пулса за колелото, 10-те базови упражнения за всички мускулни групи, малко йога за разпускане и масаж на краката и гърба(където беше най-кекава на момента). Е, то аз съм си вкарал само гола с доброто си отношение. Хах!

Така наистина много се сближихме и аз още тогава и казах, че пиша книги и дори и показах тази която точно в този миг сглобявах а именно: ФИТНЕСЪТ –Йога на Силата! Това е книга направен с много любов. Тогава и тя си разказа много неща и от там разбрах, че е театрална актриса в театъра в съседния болярски град. Мина се малко време и бях поканен на представлението и заедно с Йоана Буковска – „Цар Иван Шишман“. Още преди самото представление в залата я бях помолил тя да ме запознае лично с Йоана.  Тогава да си призная не знаех наистина какво прави тя с мен. А, аз си мислех, че я уча, как да извайва тялото си, но дори не подозирах какъв траен отпечатък оставя тя върху мен. Така  тя ми даде покана за още едно представление: „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Там обаче още с нейната поява на сцената веднага забелязах, че много добре сме си свършили работата във фитнеса. Краката и бяха леко замускулени, тялото и стройно и гърбът и беше вече изправен. Гордеех се с постигнатото и наистина бях един щастлив наблюдател на пиесата. Е, по средата обаче стана така, че излезе един човек и каза, че пиесата ще бъде прекъсната, защото на главния герой му прилошало.(после тя каза, че това било съботаж, но….)

След време отидох да гледам това представление още веднъж, но вече не като приятели с актрисата. Не знам, нещо стана и тя много бързо се отдръпна от мен. А, дори не разбрах, какво стана. Е, не че тогава ме касаеше пряко, но сега, се улавям, че още се питам, какво стана тогава.

Защо ви разказвам това ли, ами… Скоро в библиотеката си намерих една книжка, която се питах, как е попаднала там, защото обикновено книгите ми влизат там само след прочит. Отворих и дори имаше послание там:

„Най-трудно е да направиш избора си, след като знаеш трудности
те, който ти предстоят по пътя! А ние и двамата знаем какво значи това… Дерзай Ице!“ С много Обич към теб, от мен…Стефка.

Чудех се наистина кой беше надписал тази книга и как беше попаднала в библиотеката ми. Да чудех се, защото след „рестарта“ с вируса, който преживях цяла седмица наистина полагах усилие да си спомня, но не се получаваше. Казах на майка и тя веднага ме насочи, че това е актрисата, която ме е запознала с Йоана Буковска. В този миг се запитах:

„Как е възможно да забравя точно нея. Но за да е така има, защо, както и да се появява с това и то с тази книга(с прочита и ми предстоеше да разбера). А дори наистина не помня, кога ми я е подарена тази книга и по какъв повод.“ Тази книга се е появила 2007г.

Книгата е с много интересно заглавие: „ИЛЮЗИИ“ от Ричард Бах-1992г.(Издателство Хемус) авторът и на „Джонатан Ливингстън – Чайката“.

Да летиш в облаците с биплана си;
Да срещнеш Месията;
Да ти дадат да четеш наръчник на Месията;
Да си спомниш как се разпръскват облаците;
Да не зареждаш никога самолета си, не защото не се сещаш, а защото нямаш нужда да го правиш.
Един от най-важните уроци на този свят: „Всички ние сме. Свободни. Да правим. Каквото. Искаме.“
Да не ти пречи да говориш по радиото и после да те застрелят в самолета ти;
Да не ти пречи да бъдеш отвъд представите и ограниченията и ако искаш можеш да поканиш и срещнеш с всеки, който си поискаш в съня си
(защото живота на всеки от нас е едно съновидение по една или друга причина).


Дон(алд) Шимода и Ричард главните виновници в книгата и една театрална актриса, която ми е подари тази книга преди време.

„Не се плаши, ако трябва да се
                сбогуваш.
За да срещнеш някого отново,
първо трябва да се сбогуваш
                   с него.
         А щом сте приятели,
непременно ще се срещнете,
било след броени мигове или
         след няколко живота.“

А с тези думи разбрах, че всичко е наред и наистина дори не е имало нужда да се притеснявам от това, защо тя спря да общува с мен. Уважих личния и избор тогава. Но сега ми стана интересно, какво ли пак стана, че тя отново влезе в полезрението ми или аз на нея. Може би предстоеше да разбера…всичко по реда си…

„Не съществува проблем,
който да не ти носи подарък.“

 Направо щях да забравя най-важното въпреки, че беше още в началото на книгата  на 28 стр. Та аз изучавам една билка вече две години и виждам нейните качества, а в тази подаръчна за мен книга има описано нещо много интересно, което ме втрещи. Хах, чак настръхнах:

„След три минути полет закръжихме над една ферма, над хамбари с цвят на блещукащи въглени, над къща, боядисана в кремаво,  сред море от джоджен. От зад имаше градина с царевица, марули и домати“.

Ето тук вече не знам, какво да кажа или напиша…




Царицата и Царят!


При вечер когато си правих стойката на глава засякох една мисъл: Христо не си писал за: Царицата и Царят! Ха, казах си аз добра идея.

Ето сега отново съм заел позата стойка на глава в триножник вплел ръце и усещам как кръвта ми буйно облива мозъкът ми. А преди години слушах глупости от рода: „не се навеждай за да не ти влезе кръв в мозъка“(хах). Сега с такава радост го правя и съм изключително щастлив от този факт. Вярно изминаха някакви си 12-сет години, а сега съм в 13-тата си година на практикуване на йога, а сякаш започнах вчера да практикувам. Признавам си малко трудно я усвоих, защото ми беше трудно да „обърна“ съзнанието си заедно с тялото си за да застана в тази поза. Но за да завърша цикъла си в йога практиката започнах да я усвоявам и нея но ми отне 6 месеца за да свикна. После през различен интервал от време паднах два пъти(през първата година на практикуване) и се оказа, че трябва да преборя и собствения си страх от повторно падане. Но се справих и с това. Така насладата от стойката на глава си дойде от само себе си и стигнах до 25 мин, да стоя така в позата(голяма работа).

Стойката на глава(царицата на асаните) оказва благоприятно въздействие върху вътрешните органи (в долната коремна част). Вследствие на продължителното седене в тази част на корема се задържа голямо количество кръв. Сиршасана освобождава от застоя на кръв тези органи, като нормализира нарушените им функ­ции. Смущенията в дейността на простатата, които измъч­ват толкова много мъже след петдесетте години, са предизвикани именно от горните причини. Позата освобож­дава и половите органи от прекомерното количество застояла кръв. Отпуснатите вътрешни органи (бъбреци, стомах, черва) заемат своето нормално място и форма. Това става чрез пос­тоянна постепенна практика, постигаща лечебна продължи­телност общо от 15 минути на ден (три сеанса по 5 минути). Оттичането на венозната кръв от храносмилателната систе­ма предизвиква нахлуването на артериална кръв, последвано от подобряване на храносмилателните функции. В право или седнало положение по време на дълбоко дишане (вследствие на издигането и спадането на диафрагмата) черният дроб се масажира. По време на Стойката на глава този масаж е по-силен и ефикасен, защото при вдишването диафрагмата отб­лъсква черния дроб и вътрешните органи, чиято маса натежава върху него. Далакът също се освобождава от при­лива на кръв и е облагодетелстван от масажа на диафраг­мата. Сиршасана действа благоприятно и върху дихателния процес. Вследствие на натиска на коремните ор­гани върху диафрагмата се улеснява дълбокото издишване. Йогите казват, че Стойката на глава води автоматично до Пранаяма, до условието да се диша винаги през носа. Заслуга на позата по отношение на нашето здраве е в доброто про­ветряване на върховете на белите дробове, което предпазва срещу белодробни заболявания (особено туберкулоза). Сиршасана пре­дотвратява и лекува разширените вени и хемороидите. При възпалени хемороиди правилно е ефектът на асаната да се допълни с обливане със студена вода на засегнатите места.
       Сиршасана има особено благоприятен ефект върху мозъка. Подпомогната от силата на земното притегляне, кръвта нах­лува обилно в мозъчните кръвоносни съдове и предизвиква истинско "изплакване". Вследствие на това и на отпускането на свитите капиляри се отстраняват "като по чудо" мигрени­те и главоболията, без да се прибягва до силни лекарства.
Позата запазва или възстановява еластичността на мозъчни­те капиляри. Това има важно значение, като си припомним, че мозъкът е гигантско гъмжило от милиарди нервни клетки и че той е органът с най-голям брой кръвоносни съдове, за­щото нуждите му от кръв са огромни в сравнение с другите органи и тъкани. Всекидневно мозъкът е оросяван с 2000 литра кръв! От качеството на мозъчните кръвоносни съдове зависи качеството на нервните центрове, намиращи се в гла­вата, от което пък се определят нашите умствени способнос­ти, зрението, слухът, функциите на всички сетивни органи, прецизността на нервната система, съвършените движения на нашите крайници, силата на половите органи (състоянието на бъдещите поколения) и пр. и пр. Стойката на глава по­добрява паметта, концентрацията, устойчивостта срещу нер­вна умора. Позата регулира и нормализира дейността на хипофизата и на щитовидната жлеза и допринася за под­държане на младостта. Ефикасно е действието на Сиршасана върху сетивните органи. Допълнителният приток на артери­ална кръв благоприятства очния апарат (по-специално ретината), включително мозъчните центрове на зрението. Сиршасана влияе положително при късогледство и астигматизъм. Слухът също се подобрява. Малкият мозък, намиращ се в основата на мозъка и свързан с всички волеви двигател­ни центрове, при упражняването на позата участва в запаз­ването на равновесие.
Стойката на глава има подчертан естетически ефект. По­добрявайки статиката на гръбначния стълб и засилвайки мускулатурата на трупа, позата ни възнаграждава с хубава стойка, с гъвкава и грациозна походка. От обилното орося­ване на лицето с артериална кръв епидермисът на кожата се подхранва по-добре, отколкото чрез най-реномирания крем против бръчки. Благодарение на Стойката на глава кожата на лицето се освежава, то излъчва здраве. Що се отнася до косата, йогийската традиция твърди, че вследствие на доб­рото оросяване с прясна кръв на скална косите могат да се сгъстят и потъмнеят. Но за да се получи такъв ефект, необ­ходимо е Сиршасана да се прави най-малко по половин час на ден (евентуално в няколко сеанса). При такава практика Дхирендра Брахмачари съветва да се пие много прясно мля­ко, а ние препоръчваме още да се яде повече варено и покъл­нало жито.
Сред многото други ефекти, които произвежда Стойката на глава върху здравето (отегчително е да ги изброяваме!), ще отбележим само още няколко особености, заради които йогите я смятат за една от най-важните асани заедно с Випа-рита Карани и Сарвангасана. В този смисъл ще изложим мнението на един от известните Йога-учители — Йесудиян: "Съвременната медицинска наука потвърди, че нашият мо­зък съдържа някои неизползувани от хората нервни центро­ве, които са в латентно (спящо) състояние и чийто смисъл на съществуване науката не е намерила досега. Тези нервни цен­трове обаче са отлично познати на индийските йоги, които благодарение на едно задълбочено изследване, датиращо преди хиляди години, са открили средството да ги "събудят" и стимулират. Всички йогийски упражнения, и най-вече Ви-парита Карани, Сарвангасана и Сиршасана, независимо дали ние искаме или не, се стремят да събудят тези центрове и да ни поставят в притежание на способности, обикновено нео­чаквани от нас. Хората дори се страхуват да повярват, че чо­век може да постигне такива възможности като телепатия, ясновидство (предвиждане на миналото и бъдещето) и др. Всеки, който практикува сериозно Хата Йога, го постига! Скептикът може сам да се убеди в това — щом времето и търпението му позволят, да развие в себе си тези нервни цен­трове отвъд обикновеното ниво на съществуване."
Трудно е не само за скептиците, но и за нас да повярваме в думите на един такъв известен йога-учител като Йесудиян, но факт е, че йогите казват винаги истината, и за да я дока­жем на самите себе си, ще ни трябва само едно — упорита практика!
Накрая към ефектите на Сиршасана ще прибавим това, че тя ефикасно се бори с безсънието и подобрява кръвообраще­нието на краката. В това можете да се убедите, след като сте били в позата няколко минути и след връщане в изходното положение констатирате, че краката ви стават розови и се за­топлят.
      При редовно и постепенно упражняване позата е постижима за 90% от изпълнителите.
 (извадка  от книгата „Йога“ на моя учител и приятел г-н Венцислав Евтимов)

Рефлексотерапията е царят на масажите за мен. С него успях да възвърна в буквалния смисъл живота(от онзи свят) на няколко човека. Понеже аз не съм с претенции, но с познанията си които имам не давам всеки да ми прави процедури, още повече, ако не знае достатъчно(нямам нищо против „колегите“). Аз изучавам и практикувам този вид масаж (и още няколко вида) от 1994г.
Днес ходих отново на масаж на ходилата следобед и заведох майка за втори път. Аз си направих процедурата: „Второ сърце“, а майка отново направи масаж на леглото на Nuga Best. Аз се чувствам много добре. Вярно е, че от начало след като сляза от уреда сякаш имам още кабърчета по ходилата и петите, става ми много топло и приятно. След като свърших отидох да наглеждам майка хем да не и е скучно, хем да е „под око“. И понеже знам, какво е да ти правят и да правиш рефлексотерапия предпочитам да ходя там и да използвам умерения си натиск на тялото, от колкото некомпетентността на някого.
            В нашите ходила и длани се оглеждат с поразителна точност всички органи от тялото ни. Всичко, ставащо в една точка, е във взаимовръзка със съответния орган и област на тялото на тази точка. Когато има някаква индикация за болка след натиск  по дадена точка е налице увреждане или нарушение с даден орган. А никой не обича да го боли. За това чрез рефлексотерапията може да бъде стимулирано отделянето на шлаки и отпадните вещества в организма. Активирането на рефлексните точки предизвиква повишено оросяване с кръв  на органите, а това води до подобряването на цялостното състояние на тялото. Енергията преди да направи един пълен кръг в човешкото тяло преминава през меридианите като започва от белия дроб и пак при него завършва. „Така тръгвайки от меридиана на белите дробове, чиято максимална активност е между 3 и 5 часа сутринта, от 5 до 7 часа енергията преминава в меридиана на дебелото черво, след това в меридиана на жлъчката от 7 до 9 часа, далака и надбъбречната жлеза от 9 до 11 часа, сърцето- от 11 до 13 часа, тънките черва между 13 и 15 часа, пикочния мехур от 15 до 17ч., бъбреците – от 17 до 19 ч., перикарда – от 19 до 21ч., тройния нагревател от 21 до 23ч., жлъчката от 23 до 1ч. и черния дроб от 1 до 3ч. и след като завърши един пълен кръг отново се връща в меридиана на белите дробове.
               При силно причинена болка в рефлексната точка може да се говори за „вик на тъканта“ заради новия и свеж приток на енергия. Трябва да се хармонизират в протичане на енергията не само от терапевта, който лекува, но и от възбуждането на съответните рефлексни точки, което на практика е и обръщение към организма за да се лекува сам.
Винаги на пациента се обяснява, че има голяма вероятност самата терапия да е съпътствана с болежки и реакции на определени места по ходилото, но това не представлява проблем, а положителна подготовка с цел информираност. Също така психическата нагласа е много важна. Положителната мисъл на пациента влияе също талкова силно в полза на лечението макар и само на ходилата.
Масажът на ходилата има голямо значение в живота на човечеството като метод за самолечение.  Ходилото се разделя на три зони:
1.раменен пояс;
2.кръста;
3.тазов пояс;
Във всяка зона се намират определените органи, който съответстват на разположението в тяло. Тези зони са проектирани за един прекрасен ориентир и за по-точното намиране на рефлексните точки. Чрез палпация се опознават зоните на ходилата и от там може да се назначи диагностика и указания за следващи процедури на ходилата. Науката за рефлексотерапията е трудна, но точна наука и не може да се пристъпва към нея с пренебрежение. Тя има също толкова важно значение, както и всеки друг вид масаж на цялото тяло. Опитвайте и никога не се вкопчвайте излишно в страховете си…

За да се обоснова ще споделя една легенда.

В Китай се разказва история за един стар човек, който можел да превърне камък в злато. Един ден  едно момче отишло при него и го помолило  за помощ. Старецът казал: „Какво искаш момче? Злато? Мога да ти дам, колко поискаш.“ Момчето отговорило: „Не, господине, не искам злато, искам да ме научите да превръщам камъните в  злато.“  Ако човек има само злато, ще го похарчи  и пак ще си остава беден. Ако обаче човек знае, как да прави  злато, ще забрави завинаги бедността.

 А, вие открихте ли своето злато в живота си? Знанието за Йога и Масажа са злато(за мен).