Обичал ли си някога така? Обичал
ли си някога жена така, че всяко чувство, всеки мускул, изтръпва, пали се от
мисълта, че във живота си без нея си про...пуснал да бъдеш жив, да дишаш, да се
радваш, да бъдеш пепел и искрици във едно, да имаш удоволствието да раздаваш
сърцето си - до крайното звено? А чувствал ли си, само като я погледнеш, че
раждаш се отново, вътре в нея - в душата й, в очите й, в надеждите, в сърцето
й, което мелодично пее онази песен, дето все те тласка към нея да вървиш, без
страх и без въпроси? И нужна е една-едничка ласка да бръкне във сърцето ти. Да
те докосне. А вдишваш ли я, остро, както е пробождане? И вкусваш ли от сладките
й устни? Съзираш ли децата ти да се разхождат из нейните очи, на болка пусти?
Обичай я, приятелю, обичай! Че толкоз малко трябва на жена - едно усещане за
нежност и величие, което носи само любовта!