 |
| с баба Койка от Стийм Мопа |
Колко е малък света. Днес след обед отидох до гр.Елена да се срещна
с моя приятелка, с която се запознах преди няколко месеца в „социалната мрежа”. С мен взех и сестра
ми и така се озовахме в едно кафе в града. Спрях колата от зад на паркинга зад
кафето и влязохме вътре. Прегърнахме се с моята приятелка, запознах я със
сестра ми и така започнахме да говорим, защото не се бяхме виждали няколко
месеца „на живо”. Поръчахме си и така дойде времето да платя сметката. Сервитьорката
каза, че сметката е 7.90. Аз и дадох 2 банкноти по 5лева, а тя ми върна ресто
от 2 лв. и 10 ст. и тръгна. Когато видях на масата едната банкнота от 5лв. се
„опулих” буквално, защото явно тя не се е усетила, че „ни черпи така” като не е
обърнала внимание, че не взема парите в тяхната цялост. Почувствахме се
поласкани от почерпката на сервитьорката и си тръгнахме усмихнати и доволни.
Отидох до паркинга да оставя книгата Стая-205, която носех за да я покажа и тя
предложи да опитам да запаля колата, да я пробвам дали ще запали, че
акумулатора ми правеше „чакмаци”. Но пък взе, че запали и така с колата
отидохме до църквата Рождество Богородично. Oказа се, че отчето го нямаше и ние тръгнахме по пътеката където
съзрях една жена/баба
Койка/, беше възрастна и премахваше изсъхналите цветя и почистваше след себе
си. Докато ние вървяхме по алеята тя говореше с един човек застанал до
оградата… в съзнанието ми веднага изплува рекламата за „Стийм Мопа”, но се чудех, защо след като не виждам, нищо
наподобяващо. Но явно гласът на жената съвпада с този, на която подминавахме по
алеята и аз като излязохме през вратата попитах моята приятелка-домакин дали това не е същата жена от рекламата.
Тогава тя потвърди и аз веднага се върнах попитах я дали наистина е жената от
рекламата, и тя потвърди, че е. Тогава я заговорих и споделих, какво усетих и,
че тази реклама я е направила известна. В разговора, тя сподели, че
известността не я е направила по-щастлива, защото много хора и завидели в града
и малко съжали, че дори е участвала в тази реклама. Оказа се, че и там хората
са завистливи и гледат „в канчето на
другия” никога в своето. Очите и се насълзиха за миг, когато сподели, че
скъпите и хора/мъж и син/ са били убити и сега не могат да я видят в тази
светлина. Малко съжалих, че я върнах да разкаже, как е започнала нейната
известност със почистващия уред. Тя разказа и ние я слушахме с интерес, а
докато тя разказваше ние дочакахме отчето и така влязохме в църквата. Запалихме свещи и всеки ги обрече,
кой за каквото прецени. Аз запалих за прекрасната баба от рекламата 10 свещи,
за да е жива и здрава и 5 за жената на сърцето ми. Направихме си снимки с нея и
отчето и поговорихме пред самата обител. Слънцето се скри и „вълчия студ” се
появи, но пък се разкри една „сумрачна светлина”, на която луната се открои и
скоро напомняше, че е нейния апогей-пълнолунието. Разделихме се с човека
посрещнал ме в гр. Елена и си
тръгнахме към Лясковец. Сестра ми благодари, че съм я взел да се разведри, а аз
бях толкова щастлив от това, че: се срещнах с прекрасна приятелка, колата ми не
ми създаде грам проблем, срещнах се и се запознах с тази женица и трябваше да
отида в Елена за да се запозная с отчето от Лясковец. Странно, но факт. Петък
след обедът се оказа доста, как да кажа: непредсказуем и аз му се отдадох.
Благодаря за този прекрасен дар, че съм жив и здрав и, че мога да си позволя да
ходя където си поискам, когато си поискам.
Вътрешно знаех, че като се прибера ще пиша и ето днешната ми статия.
08.12.2012 г.петък/Христо от Лясковец.
