Да се явиш на кастинг...и да ги разплачеш


В Корейския формат на „КОРЕЯ търси талант” се появява момче, което като споделя историята си журито ги разрева на мига. На мен лично ми го преведоха, че нито японски знам нито английски.
Оказа се, че това дете е захвърлено от родителите си в дом за изоставени деца от 3 годишна възраст. Живота му както на твърде много Майстори е започнал много зле. На 10г. избягва от домът, защото казва, че там го бият и на него не му е приятно да търпи това. От тогава е бездомен и отцелява. Започва да краде за да преживява, но има една стихия, която го води напред.

Докато тя ми превеждаше ми казва гледай и реакциите на журито.

След като той разказа своята покъртителна история, те го попитаха, какво ще изпълни. Той каза, че ще пее. Дори човек няма, как да предположи, че този изстрадал млад мъж ще удари всички в земята с неговата стихия-оперно пеене. Журито онемя, като чу, че ще пее недоумяваха, че той може да пее. Да по нищо не личи, че той може да пее, но…

Само ще си пое въздух и пропя очите ми се напълниха със сълзи и видях, че и журито се просълзиха. Слушаха и сълзите излизаха. Преводачката ми преведе това, до преди да започне да пее и аз просто нямах, какво да кажа. Това определено беше такъв миг, който ти спираше дъха, и те кара да се замислиш… има Бог, на тази Земя, и да кара дете да страда.
Но и друго се замислих, аз. Преди време бях написал нещо от рода: Че по-добре е да нямаме нищо на старта…

В такива моменти думите не могат да опишат нито страданието на момчето, нито как за Само за един миг на поемане на въздух той изкара глас, който е като на Павароти. След като показа на журито и света, че е №1 едната жена от журито го попита дали е вземал уроци по пеене, той отговори, че не е освен, че е пеел пред огледалото. Той с пеене пред огледалото ги разрева, а ако изкара Майсторския клас по пеене, тогава наистина не знам….

Не бях срещал такова нещо до сега признавам си…покъртително е как Бог има планове за нас…е малко по някога не ги разгадаваме, но пък се явяваме на кастинги….
Жената от журито на края каза: Искам да те прегърна...

Сам със себе си...


Сам съм себе си… “On my own-alone”         
Боли го да разбере, че се е провалил на теста,
знаейки, че си дал най-доброто от себе си…
Като твой приятел никога няма да те разочаровам.
Знам, че не си искал, да ме оставяш…
сам със себе си тази вечер…
Ще събера силите си, ще открия Силата…
тогава знаеш, че ще се справя.
Сам със себе си тази вечер,
ще открия вътрешната си светлина,
мога да бъда силен сам…сам със себе си…
След залез слънце е, ти се страхуваш най-много,
да се изправиш сам срещу  собствените си „призраци”.
Като твой приятел никога няма да те разочаровам.
Знам, че не си искал да ме оставяш…
сам със себе си тази вечер…
Ще събера силите си, ще открия Силата…
тогава знаеш, че ще се справя.
Сам със себе си…тази вечер…
ще открия вътрешната си светлина
мога да бъда силен сам… сам със себе си…
мога да бъда силен сам… сам със себе си…
сам…
сам със себе си…
сам…


Ако живота...

"Ако живота ви беше книга, какво би било заглавието и"?

Откровенно с Джойс Майер...


Джоис Майер

Може би е лесно да пишеш но не и да пресъздадеш болката, страха и кошмара на едно дете. През годините когато четях много попадах на много примери, как един от родителите насилва едно от децата си/без значение от пола им/. Първата на която попаднах беше Луиз Хей, а сега  ще спомена: Джойс Майер. Тя е още една велика жена, която се е изправила от всичко което я е сполетяло, защото не само вярва, а извървява своя път с вяра в Бог.
Сякаш насилието от баща и е било малко, ами след това се появява и изгонването от църквата в която е проповядвала. Тя е прекрасен проповедник и лектор и като я слушам как разказва намирам частица и за мен в думите и. Но въобще не се усещат, че с това само я мотивират да продължи и така става световно известен Християнски лектор по цял свят. Дори предната година/18.06.2011г./ тя е била гост в България.

„Аз наричам това ваканция -”мисловна ваканция”. По време на тази ваканция не ни е грижа за обстоятелствата около нас, нито за това, защо или какво трябва да правим. Молим Бог за мъдрост и Го чакаме да ни покаже, какво да правим. Тогава правим това, което можем и не се мъчим с неща, които не са по силите ни. Когато нашата душа си почива, емоциите са ни наред, умът е под контрол, а волята е в мир с Бога. Не се опитваме да разберем всичко,а просто се доверяваме, че нещата са на сигурно място – в Божиите ръце, макар и да не знаем, какво  Той смята да направи  и кога е решил да го направи”.

Не се интересувам толкова от Библейския мотив в проповедите и, но държа да кажа, че това, което говори е прекрасно и се препокрива с думите на: Луиз Хей, Джон Кехоу, Робин Шарма, Пол Маккена и т.н. Нито тя е повече от тях или те са повече от нея, защото: Източника на всичко е един и същ само малко се различават проповедниците.

За мен е важно, че разбрах, че: няма значение, в кой Бог вярваме, или какъв цвят на кожата имаме, а дали можем да чуем вътрешния глас на сърцето и  да служим на човечеството по най-добрият начин на който сме способни.

Изгледах повечето филмчета и откъси и много се радвам че  успях да попадна на нея и да почерпя от дълбоката и мъдрост и слово. Благодаря ти,Джойс!!!


Среща с Вальо Кангалов...


с Вальо Кангалов

Преди години исках да пиша, без да се съобразявам с това, кой ще го чете. После се роди идеята да пиша за читателите и исках да се появи вестник, за който да пиша. Оказа, се, че не е кой знае, какво да пишеш и за вестник, поисках да пиша за списание. Появи се и списанието с прекрасно предложение, на което аз не отказах, а приех веднага. Исках да се срещна и запозная с нови автори и писатели и един по един започнаха да се появяват и да си стискаме ръцете. От как Ели Зарева ме откри и ме вкара в нейните групи във фейсбук, аз се запознах с много прекрасни хора, който наистина в реалния живот няма, как да знам, че съществуват….

Един от тези прекрасни хора е Валентин Кангалов www.KANGALOV.com  Чухме се по скайпа разменихме няколко думи и днес сутринта на 26.06.2012г. телефонът ми звънна и ми каза, че е дошъл и може да се видим. Още предния ден знаех къде ще го заведа. „Академията на Успеха” както съм го кръстил аз. Това е една прекрасна база с игрища за футбол, тенис и прекрасен SPA-център, кафе и прекрасна тераса с изглед към гората. Това е базата на Prity-sport. Отидохме там и седнахме на терасата. Толкова топлина излъчваше той и жена му, а аз бях щастлив, че от един контакт от фейса се ражда едно чисто и ново познаство, което ще  се радвам да прерасне в дългогодишно и творческо приятелство. Той ми подари неговата стихосбирка „Поети с ВОЛВА”. Той е един прекрасен човек и уникален фен на марката VOLVO, състезател и прекрасен творец. Разговора ни беше доста шарен и за краткото време през което бяхме на кръглата маса ми се роди идеята да му подаря масаж, но забравих да му кажа. Разсеях се от вълнението, което ме обзе и така се наложи да  му кажа за това си намерение към него вечерта. Така сега ще има и масаж и едно интервю ще направя с него.

P.S.: Благодаря на Вселената, че ме срещна най-неочаквано с теб Вальо!!!

Нещо светло за мен...


прекрасно списание

Светъл ден. Сега ще разкажа, за нещо много интересно за мен. В любимата ми платформа в Slides.bg открих едно списание: BG ART CLASS дори не подозирах за него, че съществува. След като го разгледах аз вече бях усетил онзи вътрешен плен на щастие от самият труд, който разгледах. Да та това все някой трябва да го прави, че аз да го видя. Благодарях за щастливия миг да попадна на нещо такова и се замислих: Искам да пиша за това списание и да излезе материал за мен в него. Колко хубаво би било и да се запозная със създателя му.

Бях писал на лични съобщения на самото списание като си мислех, че директно с него ще си пиша, но известно време нямаше отговор. Може би минаха две седмици от тогава и получих отговор от мъж, който ме насочва към имейл на който да пиша. Веднага написах и понеже си проверявам пощата на 10мин. видях, че дори са ми отговорили и то много бързо. След това и аз отговорих и така се стигна до другия ден, да получа покана в скайп от някой, който не знаех, кой е. Попитах кой е и какво иска и от среща ми се представиха, че е човека който прави списанието. Ей, как се зарадвах и веднага приех. Разменихме си няколко реда и аз помолих, ако е възможно да се чуем. И като започна една приказка, че до сутринта. Не съм очаквал толкова топло и прекрасно отношение „от непознат” и да има, какво да говорим толкова много-признавам си.

Но искам да изкажа своята признателност към човека, който стои зад това прекрасно списание с „нулев бюджет” и се прави с толкова много отдаденост, страст и любов. И както казва тя: Това е моето дете и аз се грижа за него по най-добрия начин до колкото ми е възможно.

За мен е чест да се запозная със списанието и създателя му. Благодаря ти, че те има и правиш това, което си решила да правиш, без значение, колко ти е трудно това…

Бори се за любовта...


Stan Bush

Оказа се, че една от любимите ми мелодични песни/Fight For Love/ е изпята от една световна рок икона-Стан Буш/Stan Bush/. Признавам си не знаех нищо, освен, че това е песен от филма с Жан-Клод Ван Дам/Кървав спорт 1988г. и Кикбоксьора-1989г./ Много дълго време търсех тези песни, но само по слух, защото нямах тези възприятия и знания за да седна пред компютъра и да търся. А и да си призная нямам познания за сега по езика на който е изпята песента.
Мина много време и отново гледах двата филма и така се сетих да потърся в ю туб нещо по въпроса. Е то там вече бях ощастливен и така попаднах на певеца изпял тази песен.  Искам да кажа, че това е песен която не знаех, какво се пее в нея, но я слушах със сърцето си. Стотици пъти я слушах и още толкова.

Сега ще ви запозная с нея и се надявам да ви хареса и на вас и като мен да ви върне в мига, в който сте гледали филма.

Бори се за любовта/Fight For Love/
Понякога изглежда толкова безнадеждно, когато си съвсем сам.
Няма накъде да се обърнеш, толкова далеч от вкъщи.
От мен зависи, няма да се откажа, по-добре да загубя,
отколкото да не съм опитал…

Бори се за любовта, с цялото си сърце.
Бори се за любовта, възпламени искрата…

Понякога светът сякаш е затворен,
всичко спира и не знаеш откъде да започнеш.
Ще събера сили и ще продължа,
от мен зависи, трябва да съм силен…

Бори се за любовта, с цялото си сърце.
Бори се за любовта, възпламени искрата…
Бори се за любовта.
Бори се за любовта.

Бори се за любовта, с цялото си сърце.
Бори се за любовта, възпламени искрата…
Бори се за любовта, с цялото си сърце.
Бори се за любовта, възпламени искрата…
Бори се за любовта, с цялото си сърце.
Бори се за любовта, с цялото си сърце.

Не се грижи...

кликни тук
"Не се грижи колко пъти казваш Молитвата. Нека единствената ти грижа бъде тя да извира в сърцето ти с нарастваща сила, като фонтан от жива вода. Изгони напълно от ума си всяка мисъл за количество."

Да започнем от нулата...

"Ние трябва да започне от нулата, за да се докоснем до небето."

В знак на благодарност...

В знак на благодарност за безупречно внимание, обслужване и приятелска подадена ръка към мен. Радвам се, че мога да си позволя да изразя своята признателност към www.Slides.bg  и  собственика и. Никой нищо не ме е накарал  да правя,но за мен е чест да го споделя с всички.
Благодарение на Христо Стоянов от  www.lifehackerbg.com от, който научавам много неща, когато незнам, а осъзнавам, че ми трябват в начинанията ми. Ето за тази работа получих  насока от единия и лек подтик от другия.
Наистина ми доставя удоволствие да правя неща, който до сега не съм правил, по две причини:
1. Не съм знаел, че съществува.
2. А ако съм знаел, ме е било „шубе” да опитам дали случайно мога да се справя.
Но днес направих първия си такъв опит!!! И си признавам много се зарадвах, че успях да се справя поне за мен. Е критици, може и да не липсват, но все тая. На мен ми е „гот”, че мога да покажа някой неща под друг ъгъл, който до сега ми изглеждаше сякаш невъзможен. С това пък съм убеден, че ще помогне на други хора след мен така, че…

Това е само една малка част от нещата, който сега прилагам, така, че хубавото се случва сега и те първа още повече.

P.S.: Отново изказвам благодарността си към Майк Рам, Христо Стоянов и Любомир Стоянов, който дори не съзнават, колко много разширяват хоризонта ми ежедневно.

Животът всъщност е много прост...


Животът всъщност е много прост. Онова, което даваме, се връща при нас.


През далечната 1997г. бях все още дете/не че сега не съм дете на природата/ и нямах желание да живея признавам си. За пореден път не ми беше приятно да правя каквото и да е. Дори не знам, как въобще стигнах до тогава без, каквото и да е било желание за живот.

личен архив
Днес е 19 юни 2012г. и за пореден път нещо ме накара да се докосна до една велика книга на една велика жена-Луиз Хей-„Излекувай живота си”. Именно тази книга през онази мрачна за мен 1997г. ми показа частица светлина за живот. Няма, как да обясня защо мрака така трайно се беше надвесил в душата ми и беше обезличил моят път. Сигурно ще е доста странно сега, когато разказвам това на хората, защото много от тях ме знаят като отворен и добронамерен човек, а не празен и безпътен. Но това бях аз в това време, а бях само ученик. През годините тази книга я четох няколко пъти и всеки път намирах като, че ли непрочетен пасаж от книгата. Много пъти се питах как е възможно това да не съм го отразил предния път. Не можех да си обясня всичко случващо се, защото търсех отговорите само отвън и никога вътре в себе си, защото си мислих, че няма нищо друго в мен освен едни анатомичности, който сами дадени за да живея. С времето от прочита на тази книги сякаш се беше засяло нещо, което беше доста крехко и наистина не знам, как дори се разви само. Та аз дори не знаех, как да се грижа за него, защото от много търсене на себе си по пътя, направо се бях загубил в него. Тогава за първи път разбрах, че в мен има едно дете, което е било самотно през времето докато  е израствало по пътя. Още с разбирането за това аз смених личното си поведение към самия себе си и започнах да се обичам, повече от другите. Тогава осъзнах, че исках да ме обича някой и може би тогава ще съм щастлив. Е, не точно така се получи и за това продължих да се упражнявам в това да: обичам и приемам себе си. И от тогава насам прекрасните резултати ме съпътстват постоянно и аз ‘бъзикам радиото’ постоянно.

Така продължи всичко чак до 2000г. когато започнах да практикувам йога и започнах да пиша. От тогава до сега отново прочетох тази книга само, че вече всичко което четях ми беше някак приятно и разбираемо, но се повтори това усещане, че книгата е нова за мен. Радвах се, че не съм се обременил излишно да помня суха теория, защото това е книга за действие, а не само за някакви си мисли. Прилагането на книгата започна мигновено и така до днес. Осъзнах много прекрасни неща и направо се разтварям в тях. Така се срещнах и с Таня Рачева.

 Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент - това е ключът към положителните промени.
P.S.: Благодаря за този прекрасен дар от който се роди обновения Христо от Лясковец!!!



Мисли само за...

Мисли само за това, което носи живот в себе си.
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината.
Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо.

Щастлива порода...


ЩАСТЛИВ ЛИ Е ЧОВЕК, КОГАТО СЕ Е ПОЧУВСТВАЛ МИЛИОНЕР, ДОРИ САМО ЗА ЕДИН ДЕН!!!

Христо Петров Христов е автор на 14 романа, с множество статии в размисъл за живота и нещата, които се случват непрекъснато с него и около всички нас. Линк към лечителното и полезно творчество на Христо от Лясковец. http://floransmedia.blogspot.com/
Здравей, Христо! Как се чувстваш днес?
Чувствам се все по-добре, благодаря, че попита. А и с това, което правя няма, как да е друго.
Слагам линк към статията ти в размисли "Игра за 66.000.000", за да могат читателите  да прочетат, каква е "тайната" да си милионер, дори за ден! http://floransmedia.blogspot.com/2012/06/66.html Разкажи как се почувства, когато една мечта /почти на всеки човек/ се сбъдва? Като милионер почувства ли истинското Щастие, и срещна ли очи в очи Радостта от Богатството?
Първо искам да кажа, че това което съм написал не е само „празна статия” в която си фантазирам някакви си 66.000.000/милиона/. Това не е единично чувство, а нещо което култивирам от години в сърцето си. Меко казано съм щастлив от това да съм милионер. А и не чак сега, когато това е факт аз съм щастлив много преди това, защото това което правя ме удовлетворява напълно, а другото само е напълнило хазната ми. И държа да спомена, че няма, как да те направят самите пари щастлив, ако наистина не си вътрешно в мир със себе си и наистина да излъчваш милионерки дух. Това, че всеки ще намери за какво да ги изхарчи е едно, а да ги създаде от нулата като мен и много други е съвсем различно.
Моята мечта не е да стана само милионер, а да мога да правя с времето си каквото си поискам и да не ми се налага да вземам колективни решения за живота си, парите си и как да ги създавам, защото: „Никой не ти завижда на труда, но всеки ти завижда на парите”-това са прекрасни думи на мой приятел и са много подходящи и актуални тук.
 Какво почувства, когато се разходи из гората, като милионер /без охрана/?
Ами, дори не съм замисля, че ми е нужна такава охрана, защото никой не ми е слагал на масата, докато правя всичко това, което съм постигнал. А ако ми потрябва знам към кого да се обърна и кога…
Какво е настроението да пиеш кафе, заедно на една маса със Удовлетворението "БогатствО"? Почувства ли "празнота" в сърцето си, или бе завладян от "властна сила"?
Та аз дори не разбрах кога станах милионер, защото чак когато започнах да играя „тази игра” осъзнах, че имам проблем с разбирането си за парите. В мигът когато разбрах, че това е така тръгнах към гората за да се разходя и разведря. Ощипах се за да видя дали не сънувам още и се оказа, че съм по пътя и вървя към гората. След това отидох да се възнаградя с кафе и да видя какъв е вкуса на милионерското кафе. Пия от поръчано от мен кафе в това заведение и ми го сервираха дори без да знаят, какво ми се е случило. А и слава Богу, че не знаят, че кой знае какви позьори могат да бъдат в тоя момент. Наслаждавах се както винаги на всяка глътка и съзнавах, че няма никаква разлика от това колко пари имаш сега в джоба си или по принцип. То ако не можеш да изпиташ наслада от кафето си/например/ то за къде си тръгнал. Така нареченото ми сърце ликува постоянно от как се случи това, защото това е едно вътрешно състояние което ако човек не си позволи да го изпита, няма, как да го сполети, та и за 500лв, ако щете. А относно властта ми е все тая, защото ако човек не знае, как да се държи към самият себе си, и хиляди хора да му поверят да управлява, ще е все нещастник.
 Какво всъщност означава за теб Щастието?
Щастието ми се базира в моя живот на вътрешния ми мир и чак тогава с нещо друго или някой друг. Намирайки пътя си и вървейки по него единственото неприятно нещо е, че се разделям с хора, който ми беше приятно да общувам, но с времето те промениха държанието си към мен, „когато потънах”. Изчистих „килера си” и освободих място за нови и свежи хора. Щастлив съм от този факт и го излъчвам постоянно.
 Каква всъщност е разликата между човек, получил поредната си заплата и се разплатил за ток, вода...само за няколко дни, в очакване на следващата си заплата, и Човекът - Милонер, безгрижен и спокоен, като бебе?
Разликата е само в съзнанието и сърцето-друга няма. Ако искаш можеш да го постигнеш, ако не искаш не може и в двата случая отговора е верен. Много е относително дали е спокоен живота на един милионер. Моят дори е скучен за някой, защото съм допуснал само 5 човека на първата линия всички други усещат моята преграда веднага. Неса ме изградили парите като човек, но човека в мен изгради доста пари и сега вече знае, какво да направи с тях. Щастлив спокоен, уравновесен и достатъчно обикновен и не давам евала на никого за нищо…
Как всъщност би се почувствал, ако нещата ей така, както си говорим се преобърнат и наистина станеш милионер?
Ами ще се почувствам така, както се чувствам сега-милионер. Готов, подготвен, обръснат и рядка порода щастлив човек съм аз...
Твоята игра за милионер, според мен се състои от две големи разлики, от това да бъдеш истински милионер в днешно време: спокойни нощи и дни на отдих в размисли за творчески идеи без охрана и страх от неизвестното! А в теб какви мисли нахлуват в момента, когато вече си Милионер?
Пак казвам, че ако и да си милионер и не си спокоен и щастлив то и охрана да имаш, надали ще спреш да се страхуваш. Ами аз съм творец по природа и създадох много неща, като книги, масло, усвоих различни занаяти и все съм кътал парите си, защото са били дефицит до сега. Създадох себе си с почти нулев бюджет и сега, когато това се случи, дори съм се питал: „Къде бяхте до сега, че чак сега ми идвате?” Но всичко идва точно тогава, когато си отворен за него и не го искаш като просяк на всяка цена. А играта, както си е игра, така ти повишава енергията, че дори не правиш разлика от това дали е истина или не е. Но и Вселената не прави разлика, дали го разиграваш само в съзнанието си или го играеш на яве. Така, че айде да се случват нещата докато съм неприлично млад и искам достатъчно от живота си.
Като какъв се чувстваш "Милионер на мечти", "Милионер по душа", "Милионер-писател" или просто "Христо-Момчето от Лясковец"?
Първо съм наистина Христо от Лясковец. Всичко друго са само етикети за пред хората. След като станах милионер, дори нямам нужда от много приятели или колеги, за да си мерим пачките.  Богат съм във всяко едно отношение, защото мога да си го позволя. Докато бях беден и банките и съдии изпълнители ми караха сърцето да трепери от страх, какво ще се случи, никой не ме попита, как съм бил, защото не знае. Е сега е същото. Дори не ме вълнува, кой, какво знае за мен, защото може да не знам, колко ще живея, но пък това, което знам е, че ще живея, както си искам живота. Много от нещата който създадох до сега са създадени с основна цел да помогнат на хиляди хора, защото няма кой по-добре от мен да го направи с такава страст като моята. Има още няколко неща, който сега се случват и така…
Всъщност, като се замисля, това е чудесна идея за започване на нов роман: "Христо-Момчето от Лясковец", със подзаглавие една от останалите идеи от въпрос номер девет! В момента ти давам идея, която можеш да осъществиш с близки, приятели, роднини, и всички които те познават, в която да разкриеш "истинския" Христо от Лясковец - добър, отзивчив и неуморен приятел и творец.
Ами да си призная тя 15-тата ми книга по която работя сега така се казва: „Христо от Лясковец и приятели” в която и ти ще участваш Ели. Относително е дали съм добър за другите но съм добър за себе си. Има много неща с който не се гордея, но повечето са такива който може да ми се завижда. Едно от тях е достигането до вътрешния мир, който е бич за обикновения човек. Не познаването на самите себе си е твърде голям проблем. И все разчитаме на някой да ни хареса, да ни помогне, да ни даде, а не ние да си дадем на себе си себеуважението от което имаме нужда. От как съм осъзнал своята самодостатъчност съм един от щастливците на тая земя. А и аз продължавам да пиша, така, че може и да се възползвам от твоята идея…благодаря ти.
Каква поука ще дадеш на своите читатели, и на всички хора с мания към богатството? 66.000.000 ли е Цената на "Един щастлив земен живот"? Защото реално погледнато 66.000.000, все пак са си – 66.000.000?
Това което ще кажа важи за мен, за другите не се ангажирам. Тава е моят начин да правя пари и да бъда щастлив от това. А относно това дали това е цената за един живот, не това е твърде малко за един такъв живот, защото най-малкото е, че можеш да направиш и много повече от тия пари. Аз нямам мания за богатство, но имам мания да бъда успешен в това което правя и сега…Ето с тия редове сега аз разкривам за първи път моя скрит живот и дори малко се изненадвам, че го правя, но понеже ти Ели стоиш зад това се съгласих на мига. 66.000.000 са достатъчно пари да постигнеш нещо в живота си, но ако питаш някой депутат са точно една магистрала, че може и да не стигнат/зависи как ще бъдат „усвоени”/. За мен това е символична сума и все пак ми служи като някакъв ориентир за да вървя по пътя си. Просто е да можеш да си преброиш парите…Каква по-добра причина да бъдеш себе си и като милионер?
 В момента попаднах на интересна статия "Шейхът, който изкарва 500 милиона на ден", за шейх Мансур. Слагам линк към статията:     http://www.millionaire.bg/article.jsf?flashCategoryId=11&articleId=3303 Представи си, че си на почивка на екзотичен остров в Обединените арабски емирства и си седнал в един от най-луксозните хотели, на последния етаж в кафене, и то не с кой и да е, а със самия шейх Мансур. Какво ще му разкажеш за себе си, като човек, писател, за България...? Възползвай се от идеята ми за поканата на кафе със шейх Мансур, и просто разкажи, като писател, какъв разговор ще проведеш и как ще спечелиш сърцето на един толкова богат шейх, за да остане силно впечатлен от Христо Христов, българин, от Лясковец?
Е, това си е прекрасно нещо. Първо искам да кажа, че тоя шейх няма с какво да ме впечатли, особено с парите си вече. Не може да има такива неща, като нашия ресурс, защото ние сме на друг географско разположение. Ще приема да пия кафе с него, защото искам да усетя за пореден път в живота си благополучието и да чуя нещо интересно преди аз да съм му разказал за моя живот. Първо няма въобще да му казвам какъв съм и с какво се занимавам, за да видя като към обикновен човек/без слава/ как ще се държи. А след това, като тръгне разговора ще му разкажа за страната си, за моя град и чак тогава за мен, като какъв съм. Ако самият шейх Мансур е човек на него ще му е все тая кой стой срещу него, ако не се държи, като човек срещу него. А и искам да спомена, че именно от същия шейх бях вдъхновен да опиша какво прави в пустинята и така и моят главен герой от книгата ми „Африка в моето сърце” прави същото раздава, защото има достатъчно. Няколко пъти бих дигнал тост и ако наистина имаме време можем да говорим за какво ли не.
Надявам се да не съм те уморила с въпросите, защото и аз като твоя колежка-писателка, понякога се отнасям във вихъра на мечтите и фантазията в своите творби, както и в интервюто в момента.  Разкажи сега повече за това, което работиш в момента - "Игра за 66.000.000"?
Не, напротив твоите въпроси ме изпълниха много и с радост искам да им отговоря. С тях направо ме целиш в десетката и няма, как да не съм достатъчно точен в отговарянето им. Като моя колежка е много прекрасно да се разгръщаш и в мечти и да пишеш, за каквото искаш и както искаш. Играта ми е много интересна. Предната седмица/10.06.2012г./ докато отново се разхождах в гората се роди и идеята да я разпространя с такава лекота, с каквато пиша своите книги. Вървях в гората и записвах всичко, което успях да уловя като информация, която изскочи като заек на бързо и след това не се появи повече. Може и да съм бил странен за колите който минаваха покрай мен, но аз толкова бях завладян от това, че даже не съм ги отразил. Идеята ме заплени толкова, че нямах търпение да изрисувам това на скица и да го пратя на жената, която ми изработва кориците на книгите да ми го направи. Отново се появи онзи невидим паралел и сякаш се разгърна пред мен един допълнителен свят паралелен на моя. Решението сякаш беше взето преди аз да го взема, че с това ще показвам на хората, как да играят ако искат тази игра и виждайки сполучливия модел може и да пробват, а току виж и те успели да постигнат желания успех. Изготвям сега представяне на тази игра и като стана готов също ще разкажа за нея. Тя за мен е готова, но искам да я изпипам за другите хора и да е така естествена като мен и без много пудра да я поднеса на тези, който искат да я разберат и приложат. За другите нямам време.
Можеш да споделиш и пожелаеш каквото поискаш с читателите, вече не само като "милионер", а и като български писател, "разговарял лично с шейх Мансур, на по чашка кафе"?
Първо искам да кажа отново и отново, бъдете себе си, защото това е едно от най-важното нещо на този свят за душите ни. Това дали съм милионер не е чак толкова важно за мен, а за околните, след като знам, какво съм направил и как съм стигнал до тук ме прави щастлив-другото е само следствие. Аз съм писател от България-Лясковец и това, че сме се видели с шейха на по кафе не е нещо кой знае, какво за мен-но за другите... Така ми казаха и, че не мога да се срещна и със Сър Ричард Брансън/създател на конгломерат от фирми Върджин/. Знаете ли, че не слушам никого на тая земя и правя така, нещата, както ги чувствам и съм щастлив от това. За ме е удоволствие да пия кафе с приятни хора от който винаги мога да науча нещо. От такива от който няма, какво да науча просто не ми се пресичат пътищата-толкова е просто. Ето с тебе Ели, как се срещнах и ти направи няколко прекрасни интервюта с мен и с това допринесе за моето появяване пред все повече хора и аз онемях-признавам си.
 Позволявам си, да развивам интервюто и в шеги, разбира се, благородни, защото знам, че си един контактен и изключително приятен човек. Какъв съвет би дал на читателите, да бъдат контактни личности, без притеснения, без да си служат с лъжи, просто да бъдат себе си?
Отново ще спомена, че е хубаво човек да бъде себе си и без маски, който забравя да сваля щом я е ползвал веднъж. Преструването не помага в добрите отношения. Аз не винаги съм по шегите и по някога наистина не разбирам от тях, особено ако мисля по някоя моя тема, как да създам. Може и да сме различни като полове, но сме свързани един друг. Слушайте повече сърцето си от колкото разума…Той търси логика, а сърцето не.
 Забравих да попитам заето ли ти е сърцето ти?
Да заето е от една прекрасна жена със сини очи. На нея дължа много за последните две години от своя живот. Никой не е успял до сега да ме впечатли с нищо, но тя направо ми разтегна това понятие и ми даде това, което никой друг не успя. Никой не можа да ме оцени докато бях бедно момче, а тя направо се впусна към мен като ураган. Благодаря и винаги и във всеки удобен миг и засвидетелствам любовта си защото: „Зад всеки успял мъж стои една прекрасна жена”. Благодарение на нея написах и 14-тата си книга „Бат Ям”– Момичето на Морето.



Интервюто взе: Ели Зарева

За да разбереш...


Ако една жена...

„Ако една жена е облечена лошо забелязваме облеклото, ако обаче е безупречно облечена, забелязваме нея".

За драскането...


Днес сутринта докато съм бил в гората е станало нещо интересно…блога ми е стигнал 10.000 посещения.

Още когато го създадох блога на18.02.2012г. се питах, какво ли е да видиш брояча си например на 10.000 посещения. Е няколко месеца вече наблюдавам хората, как четат и явно им харесва, това, което съм написал. Признавам си, че не всеки път съм толкова уверен в себе си, когато пиша, защото и аз си задавам въпроса: „Дали това ще се хареса?”

Но днес като видях цифрата съм много доволен от себе си и искам да благодаря на всички знайни и не знайни от мен читатели, прочели нещата, който съм надраскал тук. Това тук за мен е нещо нормално и да си призная ми помага да освободя доста заряд, който се създава в мен.

Все ми е тая дали съм драскач, писател или някакъв друг в очите на хората. Важното, за мен, е че правя това което обичам…

P.S.: Благодаря за невидимата подкрепа…

"Игра за 66.ооо.оооо"


Съвсем скоро ще публикувам и това върху, което работя в момента, но сега ще разкрия малко от него.

част от играта...
Преди време ми попадна книгата на Естер и Джери Хикс „Поискай и ще ти бъде дадено и от там видях за играта, за която Естер говори. Много ми хареса признавам си и много бързо възприех процеса. Още на другия ден намерих празен чек отидох и си го разпечатах, изрязах и започнах да пиша по него и да визуализирам, какво искам да придобия с този “скромен бюджет”. В една тетрадка записвам всичко онова, което е дошло и за какво е отишло. Не съм вярвал, че може да е толкова прекрасно това занимание-да осчетоводяваш собствените си пари..просто така.

1.Създадох Игра за 66.ооо.ооо и започнах да играя. При суловие, че в "реалния живот" създадох нещо и то фалира след две години, аз не съм се отказал да продължавам да създавам всичко онова, което искам. Започнах всеки ден да депозирам просто така суми от по 1000$ и след това си ги харча за каквото си поискам/без угризения на съвеста/. На третата седмица от тази игра аз се събудих милионер и се питах през целия ден: “Това ли е онова нещо за което много хора се борят, а не го постигат толкова лесно?” Оказа се, че усещането за толкова пари, не се различава по нищо с другото. Имам толкова много неща придобити вече, че в един миг се чудя какво да ги правя всичките тези пари. Тук се появи първата бариера пред мен и първия въпрос: “Какво още мога да направя с тези пари?” Станах рзходих се из гората, както обикновенно и се опитвах да намеря разликата между това да си милионер и това да не си. Е нямаше такава-признавам си. След това отидох да се възнаградя седно кафе в любимото ми място и се наслаждавах на мига. Опитвах се да не бия на очи, че точно днес съм станал милионер, но явно ми личеше, че съм щастлив. Излъчвах особенно настроение и наистина съм много щастлив. Дори докато се разхождах и след това си пиех кафето не спирах мисленно да разпределям парите си.

2. Оказа се, че годишен бюджет от 66.000.000$ не е никак малко за разпределяне и изхарчаване и в един миг просто няма, какво друго да искаш, защото си имаш всичко. В този миг се оказа, че започва една вътрешна борба в разума ми, за какво са ти толкова пари, като не можеш да ги изхарчиш буквално за година. Хванах се на хорото и го играя, защото научих урока си, относно парите си. Сега дойде мига да го споделя с останалите, който наистина искат нещо обикновенно, което работи, а не е само някаква празна приказка.

3. През 2008г. Написах книгата “Африка в моето сърце” и там вплетох много мои житейски незгоди и уроци. Написах, че главния герой в книгата Даржан Харч има годишен оборот на фабриката за кукли 60.000.000$. Написах го това без дори да съзнавам или по-точно ми се искаше да го вярвам и след като се случи да разтърси из основи същността ми. През 2012г. На една разходка с моя приятел в гората му разказах за играта, която съм започнал да играя и той сякаш направи невидим паралел въз основа на чутото и каза: “Имам чувството, че с това, което ми разказа, си описал в книгата си, как и какво искаш от живота сега, а с тази игра го доказваш”. Направи невидим паралел между моите думи и ми го казаи от друга гледна точка. Признавам си, че останах изненадан от чутото и през цялото време съзнаниеот ми беше там. Дори от гората от този миг щом чух това ми остана петно и нямам спомен как съм се прибрал в къщи, а и бях с колата.

Продължавам да играя и да се забавлявам. Заедно с това започнах да го казвам и на други, който наиситна имат нужда да променят нещо в собствения си свят. Не е само някаква си реклама това с моята книга, а е едно прекрасно пътуване към себе си и после по широкия свят.

Като за финал на тоя материал ще ви кажа само: “Лесно е да бъдеш търпелив, когато знаеш, че всичко е наред”.

трудов посредник...


Забелязах, че всеки може да бъде какъвто си поиска, но не на всеки му стиска да го устои.
Ходих с моя приятел до „Бюрото по Труда” за да си оправи там някакви неща и наблюдавах, как едни хора имитират заетост, други имитират лош поглед, трети бяха много замислени. Питах се при условие, че всеки е роден с мозък, не били следвало от това, да може да изисква от него да го направлява по своя път, от колкото да разчита на подаяния от някой, който да му определи мижавата сума отпусната от държавата.

На едно табло видях написано „трудови посредници”. Запитах се нали самите ние избираме хора за да са ни от полза когато имаме някакъв проблем. Защо са ни и още и още посредници в нашия живот. Сякаш те правят така, че да ти помагат в нещо, а ако не е държавната хазна няма, как да получиш дори и лев.
Почувствах се много странно, защото на всякъде където се обърна виждам идеи и творчество, а се питам, защо „хората с мозъци в главите” не правят нищо за себе си, а чакат. Не искат ли да бъдат сами управляващи на живота си, а искат да бъдат все в позицията на „недоволния потребител”. Едни натъжени лица, хора си говорят сами, и не правят нищо за себе си, освен да дишат все още.

Познато ми е тяхното положение, защото аз по нищо не се различавам от тях и аз няма, какво да ям понякога, но никой не знае. Не се оплаквам, защото няма смисъл. Но и не съм спрял да правя неща с „нулев бюджет”. И на мен по някога само дишането ми не ми стига, но дишам дълбоко, защото съм надарен с кураж и воля да продължа напред. Малко късно открих и този си плюс в моя живот, защото от милионите натрапени минуси от хората около мен, не забелязах значимите плюсове.

Нима хората в свободно време, не искат да бъдат и ‘освободени’ и способни да определят утрешната си реалност, а са съгласни да бъдат зависими и от това, кой колко ти даде. Това не е осъждане от мен, а едно непримиримо поведение свързано с познаването на бедността и на ума и на портфейла. 

Дойде мигът...


Дойде мигът да кажа, че трите книги както бях споменал по-рано са вече напълно достъпни за всеки един от вас в Slides.bg

Това са книги написани през интервала 2001-2008г. и днес мога да заявя, че книгите ми ще участват в кампании за набиране на средства за болни/и хора в неравностойно положение/ по инициатива на прекрасната млада поетеса Мария Янакиева. За мен е чест, че мога да участвам и по някакъв начин да спомогна за това благородно събитие.

Да хванеш гората...


нещо с което се гордея

Заговорихме се за Кръстова гора вчера с една приятна жена и аз и казах, че съм бил там през 2002г./преди да започнат да строят хотелите още/. Но се сетих, че съм рисувал картина върху дърво с  пирограф. Станах откачих я от стената и веднага и я показах. Тя много се зарадва, което мен също ме зарадва.

За времето през което я държах за да и я покажа се върнах и съпреживях времето отново през което бях там-ония дни. Вярно е тогава бях още малък/на 22г./, но се напълних със заряд от там. Докато се връщах се виждах, как държа молива и очертавам това което после ще горя с пирографа. С връщането си от там аз започнах да рисувам тази картина която показвах сега. Стана като някаква реклама и от онова време за кратко съпреживях пренасяйки се, после се върнах сега и тук и вече държах дъската от орех която съм изгорил и създал тая прекрасна картина. Една седмица след като я завърших, я занесох в църквата да я осветят. Попа си направо устата да му я даря, но аз отказах, защото искам да мога да я показвам още много пъти-сякаш съм знаел, че няма да мога да рисувам вече.

Някак си беше като дар това да мога да го създам, запазя, опазя и сега да мога смело да го покажа дори само пред нея. И тя като я хареса, после ми каза, че не можела да отдели поглед от картината. Е това ме зарадва и аз благодарих за този прекрасен дар с който ме дари тази ситуация.

Какъв е вашия мотив...


какъв е мотив ви

Какъв е вашия мотив? С каквото „перо” тръгнете към когото или каквото и да било, това и ще получите в замяна. Няма как да е друго.

Вземете за модел чистото и спокойно езеро. Там всичко се вижда, дори и вятър да повее се виждат вълните, и отново всичко друго до дъното. Това е едно от най-важните неща в нашия свят, каквито са нашите мотиви за създаване, на каквото и да било, такова ще се е закодирало в нашите действия и после се връщат като бумеранг срещу нас. Колкото е по-чист един мотив и не е обременен от някакви „псевдо изгоди” и допълнителни ограбвания, толкова едно нещо ще се случва и ще пребъдва. И няма да имаме страх от разкриване, лични раздразнения, страх от провал или какво ли още не. Но ако си позволим да сложим и 1% изгода, всичко отива по дяволите и не се сърдете после на друг, защото сами вие бъркате своите каши и после ги оплесквате с крачките си.

От как разбрах за закона за „личния мотив” и "ефекта на огледалото" много внимавам, какво чувствам, мисля, казвам и върша, че иначе виждам как се случва пред очите ми, и не мога да го спра. Защото най-често съм се страхувал да не го загубя, и най-често го губя пред очите си, сякаш за назидание и да се науча, на още нещо. Спрях да искам нещо на всяка цена и започнах да си карам работа, както до сега.

Освен съществения мотив от мантрата Hoóponopono друго не ползвам. Вярно е, че нещата с чистия мотив по някога се случват „по-бавно”, но за сметка на това са и по-трайни. За мен е важно, аз да съм в хармония със себе си и за това на много хора им казвам, да се „чувстват, както искат”, което ги шокираше отначало. С времето разбира се, те разбират, че не аз съм им виновен за това, как се чувстват сега.  Отказах се от това да бъда „длъжен” или „жертва”. Поех 100% отговорност към живота си и вървя по пътя си със сърце. Няма друга алтернатива за мен и не мисля, да сменям курса.

Положих доста усилия да опростя живота си и да вървя по трасе, което аз правя на път, защото меко казано го няма, като такъв. Не следвам ничий път, но се уча от много интересни за мен хора. Няма, как да не им благодаря за това, че са минали по своя път преди мен, единствено бих искал да изкажа своята признателност, че са оставили доста големи следи след себе си.

А вие с какъв мотив тръгвате към вашите дела???

С цената на всичко...


Не го правете!!!

 С цената на всичко. От много време контактувам с една жена, която е българка, но живее и работи в Германия. Имаше и спадове в общуването ни „демек” никакви, но и имаше и такива мигове, в които си пишехме. Тя след като видя, че съм писател поиска да и опиша нейната любовна история в книга, като каза, че иска до края на лятото да е готова, за да може да я покаже на „своя любим”. Дори прибегна до моите способности на маг за да се събере с любимия си. Той беше млад и опърничев, но пък се обичаха до полуда. Но имаше проблем той с тира по различни държави, тя в Германия. Нещо не се получаваше сякаш. Не и достигаше с малко да бъде щастлива. А толкова много го искаше да му даде сърцето си и искаше да му роди дете-друг не признаваше.

Очаквах с нетърпение да чуя нейния разказ и да започна да оформям книгата си, защото до сега не бяха ми диктували така книга през скайп. Съгласих се, но какво от това. То така и не се случи, защото… За кратко бяха заедно и тя му се е отдала както подобава на една пламенна и страстна жена, но сякаш и тук хубавото има край. Уж се събраха, уж всичко е наред, а се оказа съвсем друго. Този млад и неуравновесен мъж я отхвърлил, точно, когато тя започнала да се отпуска и да бъде себе си с него.

Един ден получих от нея песен по скайп и повече не я чух. Минаха две седмици, а нещо от вътре взе да ме гложди. Та аз я чувствах, и исках да знам, как е,  защото за „да ми напомнят силите/управляващи живота ми/” за нея има защо. Ден след моето усещане видях, че и се включи скайпа и писах. Отговориха ми, че искат да си пишем на немски. С гугъл преводача разбрах това и започнах да го ползвам. Въпреки, че беше „дървен” превода, разбрах, че си пиша с чужд човек, а не с нея. Това ме смути, но продължих, защото стомаха ми вече се беше свил, а това не беше никак добре. Усещах нещо лошо. Тогава той ми написа, че я намерили на земята с 9 разреза на ръцете и беше в безсъзнание. Неин познат я е намерил на земята и добре, че е бил той. Насълзиха ми се очите, защото това вече беше гадно. За да направи това вече бях сигурен, че „оня пич” я е зарязал и тя не иска да живее повече. Представих се кой съм и помолих човека от среща да и каже, че съм Христо от Лясковец/Christo von Lyaskovets/. Човека каза, че ще предаде. Така само чаках да и се включи скайп за да питам, как е. Получавах по някоя „троха-вест”. Важното беше, че е в болница и започва да се съвзема. Молих се за нея, защото ми беше близка на сърцето човек-въпреки, че я „познавах” от facebook само. Запалих няколко пъти свещи за нея и неспирах да се моля за нея.

Преди два дни скайпа и се включи отново и аз писах. Тогава беше вече тя и написа, че не и се говори нито пише. Съгласих се, но нито я съдех нито я мразех за постъпката и. Та тя е загубила част от себе си с това отвратително нещо, което е направил „онзи пич” срещу нея. Постепенно си пишехме и не я насилвах за да пише. Усещах, че е слаба още, а и тя постоянно, казва, че конците я опъват. Сърцето и било разбито и чувства постоянен студ, като в пещера. Постоянно и пишех, че съм с нея и че няма да я предам, както до сега са сторили, защото не исках нищо от нея. Чисти и прозрачни са ми мотивите към нея от самото начало. Малко след това тя сподели, че си е нарязала вените на 18 места и е искала да сложи край на живота си. Разбрах, че това вече е факт, но се молех всичко да е наред. Исках да я прегърна и да знае, че всичко е наред. И въпреки, че се чувства като след корабокрушение, аз исках да съм брега над който да лежи уморена.

За другото няма да говоря тук, но искам да и кажа, че я обичам и да знае, че може разчита на мен…

Да убием времето...


Днес сутринта докато вървях с един човек чух от него нещо, което наистина не бях чувал много време: „Да убия времето”.

Това ми прозвуча много гадно но не дадох израз на емоцията си тоя път и да му направя забележка. На всякъде се пише и казва, че не ни стига дори човешкия живот за създаване на нещата ни, а се намират и такива дето искат да го „убият”. Живеем  в мечтано време от нашите деди, за което би трябвало да сме благодарни, и че нещата се случват с лекота и финес. Може би трябвало да изпълним и разтеглим времето във всички посоки, за да създаваме, а не да го затваряме пред себе си. Защото с времето разбрах, че времето не може да се разпредели и да се купи с пари. То просто няма паричен еквивалент. Но пък благодарение на него имаме шанса да създаваме какво ли не в този свят. Отделно, е ако нямаме нищо в главата или сърцето.

Разходих се в гората и слушах повея на вятъра, птичките и очите ми се взираха в зеления цвят на гората. Наистина това е цвета на сърдечната чакра и въздейства пряко на моя свят. Извървях свободно определеното си време за разходка, но през цялото време се питах, какво толкова му е скучен живота, че иска да си изгуби просто така времето.

За това се отървах от псевдо и обсебващите компании на „приятелите си” за да не ми губят времето и да не ми напомнят, че съм се променил спрямо тях, защото си е така. Времето е промяна!!! От как разбрах, какво наистина е времето отказах да го заменям за жълти стотинки или за нещо друго, а го посветих на писане, масаж/и искам да добавя и любов/. Защото времето е всичко за мен. Само с негова помощ мога да свърша всичко, което съм запланувал и да продължа да оставям следи след себе си, защото за мен това е важно.

Моля ви, не убивайте времето за да не ви убие то самото по някое време!!!!