 |
| към книжарницата |
Вместо увод:
….Почти всеки ден в продължение на четири месеца, момчето си търсеше отговора на въпроса:
– Какво толкова сторих, сега, че дори загубих личната си свобода и покой?
Но докато си мислеше си бе намерило работа и работеше не уморно за да поправи грешката, за която си беше
виновен само той. С изкараното трябваше
да поправи грешката си. Нищо сякаш не беше на ред в този момент за него, защото
работния ден имаше начало, но нямаше
край. Въпреки монотонното положение в
работния ден, момчето знаеше, че поправили си грешката няма да стои там повече.
Мълчеше си и се опитваше да разбере, какво се случва пред очите му. Захвана се
да работи, защото допусна грешка, а сега му трябваха „пари спешно”. С това то
не отклони поглед от мечтата си, но за сега се налагаше да се впише в
професията хлебар…
От нощните смени главата му се размъти много, защото денят и нощта се бяха
слели. Той вътрешно знаеше, че този кошмар, които сам си причини все някога
щеше да свърши, макар, че едва сега започваше.
Малко преди да скъса с хлебарството (ако може да се нарече – късане, защото ти
станал ли си веднъж не можеш го забравиш) момчето разбра, че беше използван от
работодателя, които уж му подаде ръка и го взе на работа. Тогава се сети, че
когато ти си на зор и търсиш работа могат да те правят на маймуна, а
когато работодателите имат нужда от хора се молят на всеки срещнат.
– Ако има глупаци нека му работят. Аз не ще го правя повече – каза момчето и с
лека ръка затвори и тази страница в своя живот.
