Босото ходене.
 |
| бос в снега |
Имам рядката възможност да ходя
бос, през пролетта /по росата/, през лятото /по градината, докато се поливат и
обгрижват плодовете и зеленчуците/през есента/, по вече застиващата земя/, и
зимата/в снега/.
С изучаването на рефлексологията,
като не само терапия и масаж, а като
начин на живот, мога да си позволя да ходя бос на всякъде и да си правя масаж
на ходилата ежедневно. Кожата на ходилата ми е мека и сякаш обгрижвана, но не
от човешка ръка/и химия/, а от природата. Росата, водата, дъждът, снега, това е
все природни дарове, който може би, би трябвало да използваме, като нещо, което
ни изгражда и прави жизнени и здрави, а не да се боим от тях.
Това спада към закаляващите
процедури, но е важно да се знае. От как се посветих на това чух, какво ли не
от типа на: „Обуй се, че ме излагаш”, „Не те ли е срам да ходиш бос”, „Нямаш ли
пари за чехли”. Изненадах се, че свързват босото ходене с признак на бедност, а
никога с признак на здраве и радост.
Сега в двора на къщата, когато
завали сняг имам рядката възможност да ходя бос, да изпитвам наслада, и въобще
не се вълнувам от това дали някой ме е видял да ходя бос. Аз съм щастлив, че си
го позволявам да го направя, защото искам да съм жив и здрав. И когато нямам
възможност да намеря подходящ масажист/да разбира това, което прави/, аз
намерих с годините подходящ заместител. ХОДЕНЕТО БОС В/У РАЗЛИЧНИ АГРЕГАТНИ
СЪСТОЯНИЯ НА ВОДАТА, КОЯТО Е ОСНОВЕН ИСТОЧНИК НА ЖИВОТ.
Христо от Лясковец!
