 |
| от нулата |
Какво е животът. В мислите си се оказах заблуден, защото ме
заблудиха, че „трябва да учиш, че да сполучиш”. Но аз реших да не обръщам
толкова внимание на теорията и да се справя с живота по практичен начин-т.е.
както мога. Не знаех много признавам, защото ходенето на училище ми беше
професия дълги години, като си мислех, че ще науча нещо съществено. Но не стана
така. Имаше и мигове, в който дори ме намираха за „бавно загряващ”, и това
допълнително ми влияеше, но. Губенето на време беше цел №1 в моя живот до
преди, да започна да тренирам бойни изкуства.
Появи се „голия ентусиазъм” в тренирането и за първи път полагане на
живи цели, който са постижими в реално време. След като свършиха тренировките
по причини на треньора ни, аз пренесох „голия ентусиазъм” в своя ден. Създавах много неща, без да се ангажирам с медали и награди. Оказах се прав за себе си,
но крив за околните, защото. Е много
трудно да въвлечеш някой да ти помага без да му се отплащаш/че и предварително
дори/. В това консумативно общество, в което наградата и облагата е доста
важна, няма как да обясниш на хората, че не точно веднага можеш да им я дадеш.
Всеки иска на мига за да не го излъжеш, но аз не правя така, защото „голия
ентусиазъм” те кара да извадиш от джоба си и да дадеш.
Имах много приятели „за маса”, но
аз раздигах масата и вече се храня сам. Компания и наздравици не желая от „уж
приятели”. Мълчанието през годините ме научи на нещо много важно: „Карай си
работата и не гледай в страни.” После когато започнах да общувам, виждах, че
нищо не се е променило дори и когато съм бил дете, после подрастващ и сега
„може би мъж”. Осмиваха работата ми като масажист, но се изненадаха от
поверените и излекуваните ми случаи,
който имам. После се появиха някакви приказки за писането ми, а то беше само
едно драскане отначало, дори си нямах и на идея, че това ще са книги. За това
когато усетих на къде отиват нещата започнах плахо да прокарвам пътя на творбите си. Е по-точно те
сами си прокарват, защото хората сами ги
търсят и говорят за тях, не аз.
За мен животът се оказа нещо
много смислено и прекрасно за да можеш да се разгърнеш в своята цялост. До като
си жив можеш да създадеш какво ли не, да помогнеш на кого ли не и да оставиш
прекрасни спомени на кого ли не, с книгите си например без дори да подозираш.
За това аз си карам работата и не се интересувам.
Аз съм Христо от Лясковец.
