Системни упражнения – източник на здраве

Системни упражнения – източник на здраве

/Лекция № 19/

                Телесното движение в широкия смисъл на думата е основен биологичен дразнител, които стимулира процесите на физиологическото растене и развитие, като същевременно подържа  и развива функционалните му прояви. Ограничено използване на телесното движение води до известни смущения в нервно – психичната  дейност на организма, както и до понижаване на общата работоспособност.

Сериозното средство за предотвратяване на тези така вредни функционални разстройства се явяват редовните занимания с физически упражнения. Те оказват всестранно положително въздействие върху човешкия организъм, което още древния лекар Хипократ е отбелязал в своята книга „Здрава диета”. Ще дам следното сравнение:  Хората, които изработват сукно, тепат платове с краката си, чистят ги, разчепкват ги, мият ги, и ги правят по- здрави, като ги освобождават от всякакви примеси…. Същото, което се отнася за сукната, може да се каже и за нашето тяло, в което цялото това пречистване се извършва чрез гимнастиката.
Доказано е, че заниманията с физически упражнения са прекрасно средство за борба срещу умората. В това отношение тяхното въздействие върху организма се изразява главно в следните две насоки: 

Първо – те разширяват двигателната способност на човека, като създават голям брой условно – рефлекторни връзки, по които протичат нови двигателни навици. Това има особено изграждащо въздействие  върху двигателния апарат на човека. Между него и нервната система се изграждат по – добра координация. В резултат на подобрена подвижност на нервните процеси, новите двигателни навици се усвояват много по-бързо. От практическа гледна точка това има огромно жизнено значение. Така например хора, активно занимаващи се със спорт, без да се състезават, а от самоинициатива  усвояват новите спортове много по-лесно от хората, които  водят заседнал живот. 

Второ – системните занимания с физически упражнения подобряват общата координация между двигателния апарат и функциите на вътрешните органи. Така например в процеса на тренировка, организма завишава работоспособността си и по този начин се забавя настъпването на умората. Увеличената работоспособност се основава и на ред положителни функционални и аналогични изменения, настъпили в организма, под влиянието на физическите упражнения. Като знаем колко е времетраенето на отделните свивания и разпускания при сърдечния ритъм може да се види колко е икономична работата на сърцето на тренирания организъм. Активно занимаващия се със спорт има сърдечен пулс 56 – 60 удара в минута срещу 76 – 80 пъти за хора, които водят заседнал живот. Освен функционално сърцето претърпява и анатомични промени. Неговия обем се увеличава за сметка на мускулното разширяване на стената му, което го прави по-устойчиво в неговата постоянна работа.
А под въздействието на физическите упражнения в организма настъпват и друг функционални изменения. Така кислородния дълг се намалява, потребността от кислород също се намалява, обмяната на веществата се подобрява, кръвното налягане спада.

                В заниманията с физически упражнения е задължително предварително познаване на известни основни положения при тяхното провеждане. Необходимо е от начало да се започне с леки упражнения и постепенно да се премине към по-трудни. Също така е необходимо да се знае, че продължителните занимания с едни и същи упражнения при една и съща дозировка на тренировката, не оказват върху организма необходимия ефект. Това състояние се дължи на естествеността  на нервно – нагласа, с която организмът отговаря на новия дразнител – упражненията. Следователно за да окаже известен ефект, упражненията трябва да предоставя на организма  съответен дразнител. А това става тогава, когато упражнението представлява непривична трудност за организма. Именно тук се крие тайната на благотворното оздравително въздействие от физическите упражнения. Да се вземе и под внимание, че тяхното емоционално съдържание е твърде ограничено, те скоро омръзват. Човек започва да  чувства нужда от по-трудни упражнения и по-конкретни спортове. Така се ражда любовта към известна спортна дисциплина. В повечето случай обаче човек не започва – има се в предвид възрастните хора. Това се дължи преди всичко на широко разпространеното у нас убеждение, че: спортът е само за младите/това изречение е извадено от списание „Здраве” от 1958г, а днес сме 2003г./2012/. И по тази причина към застаряващите и по възрастните хора не се полагат абсолютно никакви грижи относно тяхното ограмотяване и образоване в спортния дух, които би трябвало самите те да извършват. Липсват съвети в това отношение. Характерът на спортните дисциплини трябва да се определя от физическите особености на възрастта. Така на пример има дисциплини, които трудно може да се практикуват от хора прехвърлили 50- години.

Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание

Трудността идва от разликата между проявените вече физически качества у възрастните хора и характера на функционалните изисквания на телесните движения от различни видове спорт.  В по-напреднала възраст човек трудно би могъл да контролира тялото си при различни положения в спорта. При висока възрастова граница човек губи някои от своите физически качества, други трансформира, а трети запазва. Явява се чувствително закъснение на нервната реакция, намалява се силата на нервните импулси, бързината рязко спада. Силата на волята отслабва. Липсата на тия важни фактори трябва да се компенсират с по приятни преживявания при практикуването на спортни дисциплини към които човек има увлечение. Трябва да се има в предвид, че на по-висока възраст използването на естествените природни фактори за засилване и за закаляване на организма, каквито са въздухът, водата, слънцето,  разходката в гората,са от особена важност.  Всичко това трябва да се има в предвид когато се ориентират по-възрастните  хора към спортни занимания. Характера на физическите упражнения и на нервните физиологически усилия, които придружават изпълнението на упражнения от спорта, са  от такова естество, че не само не са в противоречие с възможностите на възрастта, но и оказват неоспорима полза при увеличаване и съхраняване на работоспособността.  Научно доказано е, че системните занимания със физически упражнения, въпреки любителския им подход, носят очевидна полза на хората от всички възрасти. Би трябвало преди да се захванем  поне малко да се поинтересуваме за детайлите на изпълнение и въздействие върху тялото и духа ни, за да знаем и какво да очакваме. Необходими са по висока култура и обществена заинтересованост за премахването на спортното невежество, защото, които търси винаги намира начин да осъществи поставената си задача.

P.S.: Лекция №19 е откъс от книгата ми "Разсъждения:Стремеж към космическо съзнание" писана през 2002-2003г. и е една от най-популярните ми книги писана от мен..