Сутрешни Страници във Влака!

                 Днес пътувам за София. Тъкмо имах рядката възможност да наблюдавам

зората докато изплува и светлината я съпътства. Кога друг път ще съм в ясно съзнание за творческия процес Art или Do и ще мога да заснема миговете от пътуването ми с влака. 

Като гледам за мнозина тази житейска композиция не им прави впечатление(изгрева, зората,свежия въздух през периода от 5:00 до 7:30 сутринта). Какво толкова им коства на хората да мечтаят, да визуализират и след това просто да преследват желаното. Сега докато пиша сутрешните си страници един човек не спира да ме гледа, а когато аз го погледна, той веднага отмества погледа си. Усещах лъчите на слънцето как ме галят, докато въпросния мъж си нареждаше под носа разни „негови бисери“. Явно „беше със всичкия си“. 

 Още докато правех клиповете с апарата засякох в съзнанието си нещо, което признавам дори не беше замислено но се случи: Сутри-шни Страници ми излезе името от древността на индийската митология и епос – Сутри. 

Сутрешни Страници с/у Сутри-шни Страници. Някак от само себе си излезе това

сравнение и може би по същия начин изживявайки и прилагайки Закона на Вселената и Кармата са се образували и Сутри-те* и Сутрешните ми страници. Ако кажа, че съм изненадан от заигравката с думите Сутри-шни и Сутрешни, няма да излъжа! 

 И в този ред на мисли пътуването ми във влака тази сутрин прояви своята прозорливост и осени моята „главица“. Ето така се роди и „Art или Do”, а сега с прозряването за Сутри-те се оказва, че сутрешните страници и по-специално тези, който влязоха в книгата ми като седмични страници се обособиха, като Творчески Сутри*! Първо Творчески Клъстари, Второ Сутрешни Страници и Трето-Сутри-шни страници! Стана забавно не мога да отрека! 

И за капак до мен седнаха едни жени и взеха да си обсъждат на висок глас неуредиците си в работа,живота, земите си... Много бързо ме приземиха в моя процес. Продължих да разглеждам на вън през прозореца и отново ме връхлетя нещо което направи асоциация със „Art или Do” и кантонерските умения на дядо ми. Явно това е черта, която разпознавам от него преляла се в мен чрез ДНК-а то ни. Дядо ми от „Нищо е направил Всичко“. Малко по-късно се запитах: „За това ли трябваше да тръгна на това пътуване по това време, че да засека това свързано с творческия процес. Дали ми беше нужна предварителна настройка-не не мисля! 

Благодаря за възможността да бъда тук в този миг. Приех го и просто му се отдадох, както жена се отдава на един мъж и ако искат да вървят в една посока, те просто го правят без много приказки... 

 *Сутра (санскрит: सूत्र, Пали: сутта, ардхамагадхи: суя) е афоризъм (ред, правило, формула) и събирането на тези афоризми под формата на учебник или в по-широк смисъл, това е текст в индуизма и будизма. Буквално означава конец или линия, която държи всичко заедно… В индуизма сутра означава различен вид на литературната композиция, базиран на кратки афористични изложения, където обикновено се използват различни технически термини. Тази литературна форма е създадена сбита, тъй като текстовете са били предназначени да бъдат запомнени от учениците в някои от официалните методи на свещените писания и научни изследвания (санскрит: свядхяя). Тъй като всяка линия е силно кондензирано възникна друга литературна форма, в която са добавени коментарите на (санскрит: бхася) сутрите, за да ги изяснят и да ги обяснят