Art или Do - XII

                                                                Art или Do – XII

                                  влезе в последната си 12-та седмица, на 07.06.2013г.

„Приключенията няма да започнат докато не влезете в гората“

Нашата съзидателност изисква вяра. А самата вяра има за задача да ни откаже от това да контролираме нещата. Ние сами си слагаме прегради дори и по-големи от тези, които света ни поставя за да види дали ще се справим. А тази съпротива в повечето случаи е разрушителна за нас, но на нас не ни пука, май?

Всеки от нас носи в себе си мечтата, която може да се разгърне, ако имаме кураж да я признаем. Е, съответно и силата да повярваме в себе си. Никога не би трябвало да обръщаме гръб на твореца в нас, защото той ни трябва през целия ни живот; да вземем важно решение, да напишем поема, книга, сценарии, филм. Сигурно за някой е напълно разбираемо, защото ние не сме свикнали, че е възможно Божията воля и мечтите ни да съвпадат. Вместо това сме готови „да се разкайваме“ да седнем на земята и да плачем(а може и да си имаме стената на плача-вече). Сбъркано е това мислене на обществото. За това не бих си позволил да кажа следвайте някого, а казвам да следвате вътрешния си път. Защото следвате ли го, Вселената ще се разгърне до неузнаваемост и така ще се радваме на изобилието си.

Запомнете: Нашата вътрешна решимост да бъдем верни на себе си и да следваме мечтите си отключва подкрепата на Вселената.

Оставете своето колебание, защото ако не го сторите вие ще сте в ролята на

махалото и всичко ще е на вълни. Ту ще има изобилие, ту дълги периоди на суша. Приемаме Вселената да ни разшири и помогне, и тя ще отрази нашето съгласие като сътвори продължението на всичко. За всеки от нас има пътека. Следваме ли пътя си ние не се притесняваме от нищо. Знаем кое е следващото правилно нещо което трябва да направим, макар то да не ни чака на пътя.  Чрез собствената си вяра ние се учим да вярваме повече в пътя си.

Време е да разберем, че съзидателността е като човешкия живот – започва в тъмнина.  Въпреки, че почесвайки се по някога „ни светва вътрешната крушка“.  Но също така е вярно, че блестящите идеи са предшествани  от периоди на съзряване, който е неясен, скрит, но от изключителна важност. Нашите идеи са подобие на сталктитите и сталакмитите в пещерите, които се раждат в тъмната пещера на нашето съзнание. Оформят се какпа по какпа а не като издялани колони направо поставени вътре. Трябва да изчакаме всяка идея да съзре във времето. Творческия процес е подчинение, а не е контрол. Излагането на хаотичните и безцелни мисли върху белия лист са  спонтанната форма на изкуството. Въпреки, че са безцелни драсканици те ни помагат. За това е редно да спрем да упражняваме натиск и контрол върху идеите си и да позволим техния растеш съвсем свободно.

Да сме съзидателни наистина означава да сме продуктивни, но като съмишленици на съзидателния процес, а не като негов надзирател.

За това говорех, че трябва да сме приятели с тъмнината в нас, а не да се страхуваме и да надничаме зад ъгъла и да внимаваме постоянно.  Писането на сутрешните страници в такъв миг изглеждат страшно безмисленни, но ние на падаме духом заради това, а продължаваме напред. Тъкмо в това състояние ще се научим да стъпваме предпазливо. Съзряването на една идея много напомня правенето на хляба. Идеята трябва да втаса. Ако в началото прекалено често надничате към нея, ако непрекъснато я проверявате, тя никога няма да стане. Хлябът трябва да престои достатъчно дълго време в тъмнината на пещта. Отворите ли бързо пещта, хлябът спада. Съзидателността изисква почтително мълчание. Това е нашия начин за отглеждане на добро идеи. Оставете ги да набъбнат. Оставете ги да изскочат на повърхността  сами. Доверете на този процес и ще си повтаряте дълго време: „Знаех си, това е!“

Възстановяването изисква да преразгледаме дефиницията за нашата

съзидателност и да ги разширим, за да включим в тях и онова, което в миналото наричахме само хоби. Оказва се на практика, че хобито е много важна част от щастието на даден творец. Отдадем ли се на хобито си, ние се отърсваме от изискванията на своето его и се отваряме към опита да се слеем с един по-висш извор. Това е наш личен избор и макар и невидим договор, той ни дава отговори на изключителни проблеми и творчески застои, който по някога ни връхлита. Припомних ви за хобито ви, защото за да се забавляваме ние трябва да се отдалечим и потопим „в нещото даващо ни смисъл“ да съществуваме. Нека завръщането на хобито ни започне сега!!!

Ето сега със завръщането на хобито спомени изплуват в нас, които ни показват направо, какво сме изоставили. Отново преоткриваме, че сме творци. Ние сме създадени да творим. Запомнете нещо сакрално: Никога не оставяйте въгленчето да стои дълго време погребано под пепелта на забравата. Въпреки, че душата ни може отдавна да е изстинала от към творческия порив, въпреки това не бива да го гасим. Изгубим ли жарта, губим покоя на живота си и изгасваме напълно. Няма ни. Това ли искаме?

Единственото, което има значение, сме ние, и онова, което правим. Или губите разсъдъка си, или печелите душата си. Животът ни е творческа среща с нас и с другите. Използвайте го.

Не позволявайте на родителите си, на приятелите си, на семейството си, жена си, децата си, на никой да ви полива със „студен душ“ относно вашите творчески пориви. Не го правете, по дяволите и върху тях(Не правете това, което не искате да правят на вас).

Ако трябва затворете се „в стаята си“ и не споделяйте нищо с никого по този въпрос докато не узрее мигът. Нека се научим да не пилеем златото си на случаен принцип. Не забравяйте, че сдържаността е първото правило на магията. Докато сдържаме своите намерения ние им вдъхваме сила.  Противопоставяме се на инерцията със желязната сабя на нашите цели и ги пазим с щит от свободната си воля. Тогава вече няма нужда да ги крием, а просто свободни и красиви ги споделяме със света около нас.

Така и така сме заели позиция, ами да действаме тогава. И не забравяйте, че е чудото, когато един творец споделя с друг. На добър път...творци на собствената си реалност!