След като вече бях започнал да практикувам някакви упражнения от Бубновски в Лясковец и започнах да следя инстаграмите на професора, забелязах, че всяка година той прави международно ежегодно състезание „Кубок Здоровья“. Наистина не знаех какво е това, но мисълта ми беше привлечена, че искам да го преживея. Да, искам да го преживея.
И така, на 4.август.2024-та в инстаграма си (докато го имах!) публикувах публикация, в която написах: „Едва след като започнах да тренирам 2023-та година – разбрах, че има такова вътрешно състезание МАРАТОН между центровете на проф. Бубновски в Москва. И аз много бих искал да съм ЕДИНСТВЕНИЯТ представител – представил България/Лясковец-5140. И всичко е въпрос на време. А дотогава нищо не ми пречи да МЕЧТАЯ за цялостно разгръщане.“
Публикувах написаното и продължих да визуализирам случващото се. Но понеже се радвам, че за мнозина съм само „мечтател“ и въобще не ме вземат на сериозно мечтите, аз си карам работата изпод носа им. Но за да продължа нататък, трябва да спомена, че аз далече не стоях безучастен. И свърших няколко неща, които усетих, че могат да проработят. Едно от тях бе да свържа моят хаштаг #христоотлясковец с хаштага #бубновски, за да ме забележат от издателството на книгите в България (Жануа’98). И то се случи.
Отделно купих всички книги на професора на български, които до сега са шестнадесет и са с уникална по рода си информация. Нямат аналог в света. Отделно моя клиентка в последствие ми каза, че работи в българското посолство в Москва. Я, ти да видиш… И веднага се задействах и започнах да искам на всяко идване в България да ми носи по 3–4 книги на руски в оригинал на Бубновски от Издателство: Эксмо. Така за четири години имам тридесет и три издания с безценна информация. А тя всеки път ми повтаряше, без да знае дори какво ми казва: „Всички искат цигари, вино, водка от Русия, а ти искаш книги. Луд ли си? За какво са ти?“
Казах й спокойно: тепърва ще монетизирам тази инвестиция с информация, с която никой няма да може да борави. И постиженията ми ще се случват много по-бързо като Терапевт. Нямам идея дали ме разбра… но аз и не спирах да мечтая, с всяко вдишване на отворената поредна книга на руски език. Аз душа/мириша всяка една книга, която купувам… просто съм ценител.
И докато мечтаех, вече ме бяха забелязали от издателството "Бубновски България" и ме поканиха да участвам в Предизвикателството „21“. Спечелих го. Не че ми беше важно това, защото наградата, която получих, беше една от книгите на професора за ленивата хипертония. Но все пак е награда.
А аз мечтаех тихо, с всяко вдишване на руските книги. Сякаш това беше трамплин за по-бързото ми излитане. Мечтаех и визуализирах. Мечтаех и визуализирах. Но не казах на никого нищо. А докато мечтаех, купих още един комплект от книгите на професор Бубновски и ги дарих на Лясковската библиотека. Така тя е единствената до сега с неговите книги. Направих това, защото за мен никой не го е направил. Също така, когато завърших Колеж „Био Фит“ – София, 2019-та, закупих основните три учебника на колежа, помолих професор Карабиберов да ги разпише с пожелание за читателите, и ако някой иска да учи по тях – да го направи свободно. Аз не можах. Както казах, за мен никой не си мръдна пръста. Всичко сам, благодарение на клиентите, се изучих.
И явно след като съм Дарен с милостиво сърце и душа без страх да пътува, дори ако пътят не бе начертан все още...
И един ден, на 14 май 2025 в 16:23, от страницата на "Бубновски България" (във facebook) някой ми пише: „Христо, защо не вземеш да дойдеш до Москва с нас. Имаме свободни билети. И ще празнуваме юбилея на професора.“ Беше самата Жана от издателството!
Разтреперих се честно. Четох го няколко пъти преди да отговоря:
„Аз искам, но не мога да платя пътуването в момента. Аз искам от самото начало, но ми е трудно събирането наведнъж на толкова пари.“
„Ще платиш на части.“ И тука стана страшно… признавам си. Идеше ми да извикам, да крещя от радост, че най-накрая това, за което мечтаех, може да се случи.
И се случи. Намерих пари от приятели и когато дойде визата, вече знаех, че всичко ще е факт. Мълчах още повече. Искаше ми се да се похваля, да крещя, че това ще се случи, но не го направих. Обаче през оставащото време започнах да снимам откъси, клипове от къде тръгна идеята, защото вече знаех, че ще направя филм за ходенето ми в Москва. И филмът се казва: „На всеки 5 години“. Казва се така, защото аз на всеки пет години нещо ново добавям към дипломите си… и така на стената на славата си имам двадесет и седем… упс, всъщност двадесет и осем са, последната (до сега!) беше от НБУ.
И отлетяхме. За един ден смених три държави. Видях Босфора в Турция и после към 17:25 вече бяхме в Москва и се настанихме в хотела на ул. Авиамоторная.
И така още първия ден преживях единствения по рода си Функционален миофасциален преглед лично при него (имам кадри от събитието във филма си!), всеки ден лекции и практика при професора в центъра-майка. И така близо две седмици не разбрах кога минаха. Това беше жива специализация за мен.
Но най-важното е, че му бях представен на професор Бубновски като „фанат“ и бях лично поканен от него на 70-тия му рожден ден – юбилей. А точно там, на същото място и ден, се случваше и „Кубок Здоровья“, единадесетото му издание. И понеже вкарах вътре човека от българското посолство, тя лично ме записа да участвам в състезанието. Сбъднах си и тази мечта и отсрамих българската група, която някои видяха, други си бяха тръгнали. Но на сутринта в центъра-майка ме извикаха по име – ХРИСТОВ – и ми сложиха медала на врата от състезанието.
И да — Христо от Лясковец спечели медал от международното здравно състезание на професора. Дадоха ми и документ за участието. И поискаха от мен да стоя целия ден, докато сме там, за да видят всички от центъра как един европеец проби на тяхното състезание. И да — аз съм единственият европеец участвал на този голям и значим форум.
Сбъднах си мечтата, която бях записал в инстаграма си, и дори я надградих. Не само отидох, не само участвах, но и взех медал. Снимах се с професора. Взех си още негови книги. И така.
Практически има и още детайли, които не споделям тук, но те са защото още не са се осъществили. След като се случат, ще ги разкажа и тях, защото те отварят още една врата, която отново моето име ще бъде свързано с този факт.
За накрая ще спомена, че съм удовлетворено практикуващ Терапевт в Лясковец, защото библиотеката беше моето убежище, където тишината говореше по-силно от света отвън. И мечтаех силно. А докато мечтаех, практикувах упражненията на професора. И някъде между 300-тата и 365-тата терапевтична тренировка сбъднах стъпването си в Москва.
Както много други неща така и това да
съм Дарител - не съм казал, че ще е лесно. Но е по-лесно сега да го правя без
да се насилвам или напрягам от колкото преди години. Правя го, защото първо за мен никой не го е направил и второ, решил съм да поправя тази
„тотална щета“, която е причинена от Времево-Политическия вакуум и човешко
нехайство(доста дръзка цел)! Вярно е, че на този етап самата Библиотека не
отговаря на моя критерии за книги, защото аз изчетох това, което ме интересуваше
и бе налично по темата... Другите заглавия и произведения на тоя етап не ме
касаят.
Но най-вероятно и това, което аз дарявам няма да устройва мнозина, но който
има претенции да извади от джоба си пари, време и желание и да направи същото.
Да дарява книги или средства!А до тогава да не ме занимава с мнението си,
каквото и да е то!
За това съм си Поставил за цел(без да
скромнича понеже не мога), да дарявам поне по няколко книги на година, за да
поправя липсите и вече дори съм преизпълнил плана си с това второ дарение. Дори
след като завърша Колежа (не по-рано), ще купя и даря Учебниците издадени от Проф.Карабиберов на Библиотеката, защото ако има поне един като мен, който иска да стигне по далеч, да може да се посвети в материята, която
няма практически от къде да се домогне до нея без Учебниците за Колежа. Толкова
много съм отдаден на тоя филантропия, че бих искал и други да могат да си
позволят да учат в Колежа от нашия град - Лясковец. Да не съм само аз. Но и да
има от къде да се подготвят, защото тази информация е злато, но и може да
променя човешки съдби следвайки я правилно, ако и бъде позволено да се използва.
Може би не всеки има моите стремежи,
цели и желания и слава богу, но ако има поне
1 като мен когато съм искал а съм нямал
възможност - преди години, сега това да не е проблем и да бъде постигнато.
Ако мога ще обособя и стипендия на 1 човек за да може да стигне по-далеч и това
да се превърне в традиция която да носи моята абревиатура и по-мои критерии. Смела
мечта, но само след като човек се ангажира пряко с помагане на човечеството
нещата му се получават и в личен план. Разбрах го след като първо прочетох
книгите и едва след това изкарах семинарите по „Метода Силва“. Само така не се чувствам сам и неразбран по
отношение на онова, което Изживявам докато правя това, което Обичам. Защото
никой не ми бе казал, че мечтите ми „трябва“ да са разУМНИ! Това се
нарича Насърчаване чрез Пример за даряване на каквото и да е!
"Благодарим на нашия съгражданин Христо Христов за поредния дарителски жест към читателите на библиотеката - 9 бр. интересни заглавия."
"Поредното Дарение 7 бр. прекрасни книги от нашия читател Христо Христов/Христо от Лясковец/, благодарим му от Сърце и му желаем много Здраве, Щастие и Успехи!"
"Толкова "далеч" ли стигнахме,че забравихме какво е да започнеш от нулата с малък Шанс,ярка Надежда и непоколебима Вяра!"
Дарени от мен Основните учебници в Колежа по Спорт "Био Фит"
на Библиотеката в Лясковец!!! Ако имате и капка вяра в идеята, че можете да използвате силата на умът си, за да промените бъдещето си и да материализирате нещата, които искате в живота си, значи разполагате с цялата налична и необходима основа, за да привличате успеха към вас във всяка област...Така каквато и да е следващата ви цел или намерение, представете си, че сте я постигнали и че е (из)минало много време от постигането й. Само така можете да си спомняте тръпката от постигнатото и да я ползвате като гориво за всяко друго ваше начинание! Освен това Намерението да постигате дадено нещо означава постоянна борба с реалността. Обаче оставите ли се на Вдъхновението, животът ви ще се трансформира до неузнаваемост... Пробвайте, няма какво да губите, но имате целия си живот да спечелите! P.S.: Повече за Дарението тук:https://bit.ly/2Dtg1cv
