Днес ще ви запозная с още един гост автор от книгата ми "Христо от Лясковец и Приятели"-Стефан Монев...Човека благодарност/за мен/...
Казвам се Стефан Монев, на 23 години съм и се
самоопределям като търсач на Доброто. Първо сърдечно искам да благодаря на
Христо Христов, за поканата да участвам в този проект. Това е чест за мен!
Пожелавам успех на поредната книга на този необикновен млад автор! Не случайно
се запознахме с него в социалната мрежа. Нека Бог изпълни плана Си за това наше
познанство! Част от него убеден съм е и този текст който четете! Дано ви
докосне!
Христо от Лясковец ме покани да участвам в тази
книга с молбата да напиша две три страници по тема която сам си избера.
Единственото му условие беше темата да ме вълнува много силно. Не обмислях
дълго. И за приемането на предложението и за темата на която щях да пиша имах
бърз и ясен отговор. Администратор съм във Facebook на страницата "Аз съм благодарен" и благодарността като основен елемент в живота на хората
ме вълнува повече от дълбоко.
Да си благодарен е да оцениш доброто в живота
си, а както казах аз от край време съм търсач на Доброто. Да си благодарен на
близките ти, на приятелите, на колегите си, на шефовете, на техните шефове и
така нататък е един чуден процес чийто край трябва да е онова съвършено
изначално Добро което търся. Винаги съм живял с вярата, че има една Висша сила
над нас, която знае всичко за нас, обича ни и участва непрекъснато в живота ни,
като показва любовта си. Минаха много години в които просто мислех за това.
Докато не започнах да чета книги на тази тема. Интересното, е че книгите идваха
при мен по необикновен начин. Четях ги на най-обикновения си телефон. Телефона
ми не е смартфон, не съм знаел че мога да чета книги на него , но всичко се
подреди така, че прочетох доста книги. "Благодарността-начин на
живот" на Луйз Хей беше една от първите. Знаех , че има Нещо Висше там,
което е Първоизточника на всичко, но тази книга ми даде насока как да ползвам
това знание. Ако в мен е имало пламъче, тази книга го превърна в неугасим
пожар. Започнах да благодаря за всичко. Чувствах промяна. Огромен мир и покой.
Любов към всичко. Един ден ми хрумна да създам в нета място събиращо
благодарността на хората и създадох "Аз съм благодарен". Пак от
обикновения ми телефон. Хората в страничката се множаха и споделяха своята
благодарност в нея, но паралелно аз все повече и повече исках да опозная тази
Висша Сила. Исках да разбера личността й, за да я обикна, както тя обича мен.
Исках да знам повече, исках аз и Тя да сме едно.
Посещавам евангелска църква от 12-13 годишен.
Бог за когото говореха там, беше създал вселената, а Луйз Хей ме учеше да
благодаря на вселената. Да благодаря на творението, а не на Твореца. Разбирах
тази разлика, но си мислех че имената може би нямат значение. Ходех на
проповедите, четях Божието Слово, четях и книгите подобни на
"Тайната". В Библията, четях че Бог е личност отделна от творението,
но също така и присъстваща навсякъде в пространството. В нея се даваше пълна
характеристика на Бога. Докато в "Тайната" и други подобни книги
пишеше, че всичко зависи от мен. Че аз съм този дето диктува правилата и мога
да имам всичко. Говореше се за някаква сила, но не се разкриваше нейната
личност. Вселената ме обича и ще ми даде всичко което ми е нужно. Това го казва
и Библията- Бог ме обича, и ще снабди всяка моя нужда. Кога? Когато Го почитам,
когато Го обичам и спазвам съветите Му за добър живот. Повечето хора мислят, че
християнството е създадено за да манипулира хората. Че християните са хора без
воля и свобода. Че са скучни и не се развиват. Това е лъжа на сатаната. Другата
личност която въобще не се споменава в книгите за постигане на щастлив живот.
"Тайната" беше приятна за четене, оставяща ме аз да си бъда шеф. А
Библията беше трудно четиво. В един момент буквално блокирах. Имах нужда от
помощ! Кое беше онова Добро което търся цял живот? Библията ме учеше, ако имам
нужда от помощ да седна и да се моля. Направих го. Молих се на Бог, ако ме чува
и е личност да ме привлече при себе си за да разбера кое е правилния начин за
достъп до Него. Седмица след седмица Бог ме издигна в църквата. Обичам да пея.
Харесвам поп фолка и мечтаех за кариера. Една неделя пастора ме помоли да
участвам в хвалението. Бог знаеше, че обичам да пея и ми даваше трибуна за
това. От както пея всяка неделя на събиранията ни се чувствам по-пълноценен. И
вече не мечтая за кариера. Пеенето за Бог напълно ме удовлетворява.
Бях само аз по-млад в църквата. Дойде проект в
който се събраха млади хора и започнахме младежките събирания. Бог действа там.
Сплотяваме се, има божията любов между нас. Така се случва, че аз водя
групата-като най-голям и запознат с Библията. За месец Бог от Библията направи
за мен повече, отколкото вселената от "Тайната". Бог ме учи да вярвам
в него и да го обичам , не иска нищо сложно от мен, обича ме и ми дава нужното
на времето му. Докато "Тайната" ме учи да вярвам в себе си, да си
пожелая каквото искам и ще е мое, да ценя повече хляба и рибата, отколкото Онзи
дето ги дава. Търсил съм Висшето Добро цял живот, не може то да се е намирало в
мен и да си е мълчало. Не може то да е създало света. В мен има божественост,
но тя е само прашинка от Бога. Не можех да повярвам в себе си. Сега вярвам в
себе си въз основа на вярата ми в Бог! Днес Бог всеки ден ме променя! Тайната представя част от Бог, но
много малка част от него. Нещата в нея са абсолютно верни, но доста важни,
основни неща липсват. Освен това с Бог е по-лесно. Има сила в думите ни, има
сила в мислите ни, има и отражение от действията ни. Не може да си мразил , да
си крадял и лъгал и да искаш добро за живота си. Бог от Библията предлага
незабавно очистване на тези влияния и свобода за живот без тях. Накрая
за благодарността. Тя губи смисъл, ако не съществува Доброто. Ако то е факт
обаче, всяка благодарност трябва да бъде отправена към Него, защото всичко е от
Него! В този смисъл: благодарим ли на който трябва? Моя опит е такъв. Не съм се чувствал по-жив от
сегашния момент в живота ми. Зная мнението на повечето хора за Бог и религиите.
Аз не искам да ви убедя в нищо. Не желая да ви променям. Христо ме покани да
споделя нещо, и го правя. Ако то ви накара да се замислите, ще се радвам. Ако
ме осъдите и етикетирате с етикета "сектант", ще се моля да не ви се
връща, защото нали "Вселената ни връща всичко което кажем, направим и
мислим".
С последните си думи искам да ви призова да
търсите хубавите неща и да сте благодарни за тях. Както казах има сила в нас.
Как я ползваме? Благодарността отключва тази сила за добро, но не
благодарността а Бог е важният! Имаме и свободна воля дали да приемем Бога, но
тя кове живота ни както тук на земята, така и за вечността! Избора е наш!
