Няколко пъти по 20-сет!

„Онова което се е случило веднъж, може никога повече да не се случи. Но всичко, което се е случило два пъти, със сигурност ще се случи и трети път!“

Това е един цитат от книгата „Алхимикът“ на Паулу Коелю, който прочетох преди 20-сет години. Когато бях още дете и втори курс в училище някогашния ми приятел(вече не) ми даде да прочета книгата му. Отначало не ме грабна, но колкото повече четях, толкова повече я оставях и се пре-въз-нас-ях в мечтите си.

През последните 10 листа плаках доста, защото разпознах сякаш много от своя живот в тази творба. И как можеше да е възможно това, след като този автор нито ме познава, нито знае стремежите ми. Дали в един етап от живота си хората имат идентични стремежи? Кой знае?! Тогава си пожелах-признавам си да изживея сюжета на книгата в своя собствен живот, но да не ми се налага да пътувам(защото ме беше страх да се отделям от мястото си). А дори не съзнавах чувствата смесени с желанията ми какъв вихър са създали в мен, че да се пре-под-ред-ят нещата специално за мен. Ама, верно ли Вселената ме е чула, се запитах веднъж, след като виждах как съпоставям романа с живота си?! Тогава не смятах, че е нужно да ходя до края на света, за да откривам щастието си, но пък е хубаво човек да пътува и да вижда всякакви светове, а дали ще има красоти в него е друг въпрос. Откривайки своето богатство в сърцето си, много преди да напусна България се запитах как  е възможно това?

И понеже едно от богатствата ми е книгата „Африка в моето сърце“ се оказа, че сега пиша третата книга, и тя ще е втората поредица книга която се обособяват в три отделни книги-трилогия(първата беше –„Масаж на Душата“. И тя носи заглавие „Силата на пръстена“. Та с тази книга някак завършвам още един цикъл след прочита на книгата „Алхимикът“ преди двайсет години, и завършването на романа през 2017г., а може и по-рано. Зависи от последните две глави, колко ще са дълги. Всичко друго е вече написано под вътрешния импулс на чувството, което ме води към една жена. За това  е и посветена само на нея: 

...За онази жена в живота ми, в която Слънцето бе спряло в косите ѝ!

Въпреки, че бях решил да спирам да пиша, някак с такава лекота излях всичките страници написани до тук. И много често докато работя върху клиентите си, толкова много се отнасям,че въобще не разбирам, че съм им дал много повече в масаж, отколкото те могат да предположат,че правя за тях. Защото съществото ми работи в тази насока и е неизбежно да спра процеса на създаване. След това сядам записвам и сглобявам в глави. И когато го чета се питам, това от къде дойде, онова, защото трябва да е така?! Все такива въпроси.

Освобождаването на затворените енергии в мен, заляха отново сушата, която се бе образувала през сушевите месеци на моята криза през която минавах-творчески. Но не знаех, че въпреки това е имало засято нещо, което в мига, в който всичко бе напоено, то избуя и даде резултат...

Та тази книга „Алхимикът“ имам нещо общо с всеки от нас на тази земя. Сякаш е писана на някакъв универсален език, докосващ милионите хора по света, но много бавно. А като цяло книгите на Паулу Коелю са онова добро, което събуждат способността ни да мечтаем,активират желанието ни да търсим и сами да вярваме в това,което търсим.

Странно е усещането да Обичаш някого още преди да си го срещнал. Странно е да пишеш за Нещо, което си мислиш, че не си преживял, а то изплува пред теб и ти показва вече случили се неща в живота ти от преди...

Как бе възможно всичко това съм се питал и продължавам да го правя.

Но освен това Тя веднъж ме попита, какво ще правиш,след като  всички мечти ти се сбъднат? А аз и отговорих, че ще си платя „дълговете“ към теб. Просто ще те Обичам!

Африка в моето сърце -III Силата на пръстена

След шест месеца:

       

Фотограф на цялата Сесия е: Мирослав Маринов

...Само след няколко месеца си уговори час и занесе пръстена при една заклинателка на другия край на града, която да го зареди с положителна енергия, да закодира любовта ѝ в него и да може да пази от неприятности притежателя му. Понеже беше чувала от познати, че тя зареждала амулети за здраве и успех. Може би щеше да може да се справи и с някакъв си пръстен. Дълго чака пред вратата ѝ, защото имаше доста хора преди нея независимо, че беше отишла в уречения час. Но тя я извика по име, след като изпита търпението ѝ. Тя влезе вътре и отмести пердето, което ги делеше в стаята. Когато я погледна я побиха тръпки и първите и крачки бяха много плахи. Заклинателката ѝ каза да не се притеснява от нищо, тук е защитена от каквото и да било и никой няма да и навреди по никакъв начин, понеже много хора я избягвали, защото я мислели за странна. А това допълнително я улеснява в дейността ѝ. Идват при нея само хора, които наистина имат нужда от нея-ценителите.

Когато седна пред масата и погледна сферата в която заклинателката се вглеждаше, не виждаше нищо освен тяхното отражение върху нея. Но пък за това беше дошла при нея, тя явно вижда неща, които другите не могат да съзрат, или пък си измисляше. Никой няма как да разбере със сигурност флирта на живота, ако не му се отдаде изцяло и не го изживее. Първите ѝ думи, които каза тихо бяха:

„Действието е воля - а покоят-съзнание!!!

...Научи се, от днес нататък когато искаш нещо толкова силно да застиваш за миг, да затваряш очи за да можеш да задвижиш силата, която ни е дадена на всеки един. Когато това стане можеш да смесиш желанието си и ако то наистина съвпада с това, от което действително имаш нужда, то ще ти бъде  изпълнено с точност до грам. Но ако се разминава дори с една прашинка, то ще остане във вечността и ти би загубила цял един живот в празно чакане и глупави надежди да очакваш от „умрял писмо“. Но за това когато видиш, че нещо не става смени го веднага и не губи ценно време, защото само то не се връща. Сега ти си дошла тук за да ти покажа бъдещето, но ти го знаеш какво е, по-добре от мен. Защото ако не промениш нищо в него поради страх-въпреки, каквото съм ти казала, то ще остане такова каквото е, че може и да се влоши. Но ако направиш някаква крачка „в страни“ и въпреки това, се страхуваш още и не виждаш път за теб, не се отказвай веднага. Защото е най-тъмно преди изгрев Слънце, но също така след това е и най-красиво. Ако не си го виждала, как би разказвала за него. Никога не се разкрива всичко на самия миг от нашето желание. Винаги има време, през което Вселената ни дава опция да размислим, дали наистина искаме това с цялото си същество. Защото ако не го искаме и тя ни го предостави, какво ще го правим... За това когато Тя види, че ние искаме конкретното нещо и не се лутаме в още сто неща, тя ще ни съдейства. Ще предостави пратката на Сътворението и тя ще дойде в най-кратък срок още в този живот. Но запомни, че „там горе“ няма такова понятие „като време“, и ако ние препираме и бързаме пратката, може да не я „опаковат навреме“. Но ако го искаме, и го пуснем от мислите си да се осъществи, може да се случи още утре. За това хората допускат грешка, че когато искат нещо, те се вкопчват в заявката си и не я пускат да се изпълни, защото я стискат и я искат сега, сякаш живота им зависи от нея и съответно тропат с крак и настояват да бъдат чути. Защото всички се мислят за важни и не могат да чакат по опашки. Но не, така не става. Искаш ли нещо пусни го да се изпълни, и то ще дойде. Без да го задушаваш вкопчвайки се в него. При духовните практики се изисква вътрешна сила, стабилност и увереност с правилно избраната цел, за да се стигне и до добрите прояви на физическо ниво. Така е, и с любовта на тази земя. Любиш и даваш колкото е нужно пространство на любовта си. За да може тя да се изпълва с порива и да ти отвръща с любов, а не с омраза. Сега извади това, сребърно бижу, което носиш в джоба си, увито в лилавата кърпичка от детството ти.“

Когато чу това, тя настръхна, защото никой не знаеше, че бе огънато в лилава кърпичка подарена от майка ѝ, преди много години. Извади го и го подаде, както беше увит в него. За първи път го показваше пред чужд човек това, което искаше да подари на човек, който...

„...Пръстена е предназначен за човек, който е най-достоен за него, според теб. И си права! Купила си не просто пръстен, а вековно бижу на над 4000г., което е  много висококачествена отливка, дори мисля, че златаря не знае какво ти е продал. Виждам, че има някакви „загадъчни символи“ от вътрешната му страна, който скоро ще се проявят при досега с получателя си. Но внимавай с този пръстен. Направи така, че той трябва да го получи при първият ден от пълната Луна. Така още вечерта, ще го остави да се зарежда, пречисти и подготви да се слее с получателя си, за да не плаче той и Земята с него. Също така, е голям късметлия, макар и да не го знае засега, щом някой му прави такъв подарък, нищо че ти скри от златаря, че пръстена е за вече пораснал човек, а не за бебе, както излъга. Освен това три дни всяка година през 6 месеца получателя му, трябва да го сваля от пръста си лишавайки се от силата му, и да го оставя в каменна сол под Лунните и Слънчевите лъчи, без да се страхува излишно за него. След това на четвъртата луна, която започва да се самоизяжда,  трябва да го измие под течаща вода и едва тогава да го постави на пръста, на който му стане. Ако има някаква конкретна цел която иска да постига с този пръстен, е хубаво да те запозная какво гласят пръстите на човек, ако бъде поставен на всеки един от тях.

Ако е пръстена се постави на палеца му, той ще предпазва сърцето му от срив, а в днешно време това е от изключителна важност. Освен това предпазва от възпалителни процеси костите, ставите, мозъка му ще е бистър и слабините му ще са здрави, за да не страда егото му.­­­

Ако пръстена се постави на показалеца му, той ще има силата да разузнава много неща свързани с много неяснотии около много събития, свързани с много хора. Ще подпомага нервната му система да работи здравословно в негова полза и да издържа на всякакви напрежения причинени от други хора, а заедно с това ще осъществява протекция върху черния му дроб.

Ако пръстена се постави на средния му пръст, той ще има изключително последователно интуитивно действие в любовта, както и нейната производителност. Ще предпазва още гръбначния му стълб от претоварване, мускулите и артериите му от спазми, които ако не се  прекалява с храната, която яде може да живее дълго.

Ако пръстена се постави на безимения му пръст, той ще помага на притежателя си да взема мъдри решения чрез бистрия си ум. Ще предпазва гърлото му и неговото изразяване, кръвообращението и цялата пикочно-полова система.

Ако пръстена се постави на кутрето му, той ще донася щедрост в изобилието на живота му, процъфтяване и успех във всяко негово начинание. Ще предпазва дихателната му система и червата от претоварване.

...Освен това преди да приключа с видението, което ми се дава за него искам да знаеш нещо, което не трябва да забравяш да му го споменеш...

„Но ти от къде знаеш, че е за мъж този пръстен - не се сдържа и попита заклинателката?“

“Жено, с този въпрос ми показваш първо своя страх, проявяваш недоверие и не вярваш, че имам желание да съм ти полезна с цялото си същество. Не разбирам защо?Но ако обичаш да не ме прекъсваш докато не свърша с материята, защото мисълта ми тече и докато не свърши потока от Вселенско излияние е по-добре само да слушаш. Ако имаш въпроси си ги записвай или ги помни, и когато свърша ме питай. Мислех, че нямаше нужда да ти казвам това, но сгреших. Сега продължавам...

Да не забравиш да му споменеш, че този род пръстен не може да бъде носен от никой друг, освен от човека за когото е преназначен, защото след време ще се появят от вътрешната му страна първото име и рождената му дата. Просто така. И как тогава да го носи друг, след като ще загуби силата си. Не става. В досега с обекта на желанието ти, Вселената му помага и заключва формата му около пръста и отключва силите му, след като попие като гъба от енергията му. За силата му той ще се убеждава не само в този живот, запомни това което казвам, защото това което е започнало преди много време между вас, преминава през сегашния ви живот, но ще продължи и в следващите. Вие обаче няма да можете да се разберете дали искате да се срещате и намирате в другите, защото между вас думите са оскъдни, а чувствата изобилни за сега. Но Вселената си знае работата, която ще промени, всичко. Когато го чуеш да казва тези думи, вече ще знаеш, че говори пръстена, не той. Мъжът ти преди да умре в ръцете ти, ще те моли за прошка, ще си промени рязко лошото отношение към него, и дори няма да му направи никакво впечатление, че го е смекчил. Защото пръстена ще неутрализира вредните вибрации, които излъчва мъжа ти въобще към света и към него. За всяка несгода обвинил го преди  не е бил прав и ще се разкайва за което. Но всичко ще се промени, защото пръстена осъществява най-великата си магия по пълна Луна, тогава му го дай. Силата му е незабележима за околните но осезаема за притежателя и.

Сега можеш да питаш, каквото виждам, че искаш...“

„Аз не съм сигурна, че ще успея да запомня всичко, това е много информация за мен?“

„Не се притеснявай за информацията, ако случайно се запънеш някъде при обяснението ѝ, то събери трите върха на пръстите си - палец, показалец и среден в човчица и на мига ще можеш да пресъздадеш думите ми - каза заклинателката. И като последно за днес, въпреки, че ще се видим още два пъти с теб в този ни живот, запомни нещо за твоя лична употреба: Ако ръка ти дава, а сърцето не, искам да знаеш, че нищо не става, от само себе си. А той знае това и за това слуша сърцето си... вярвай му повече в това което прави и бъди спокойна.

Сега преди да те изпратя ще ти дам същия пръстен, но с по-малки размери за да имаш и ти такъв, за да може вашата приказка да продължи, защото любовта не достига, а омраза има за всички. На добър път и не се страхувай да опитваш. Живота е опитност, а не страх от грешки...

Учудването и беше безгранично, защото тя го видя само веднъж, а вече направи втори дубликат за мен, се замисли веднага тя!!

„Виждам, какво си мислиш, жено, но не се съмнявай в способностите ми, защото това което ти казах е едва 6% от всичко, което може да се направи за вас. Но ти не знаеш, какво точно искаш и дори забелязвам, че си объркана, как точно си мислиш, че ще го получиш! Според мен успехът, които ще постигнете е на база хиляди малки правилни и добри постъпки един към друг. А не само, защото Слънцето и Луната са съвпаднали в зодиакален план.“

П.С.: книгата излезе от печат през 2017г в началото на годината!

Фотограф на цялата фотосесия е: Мирослав Маринов
Романа Силата на Пръстена, ще излезе в началото на 2017г. Очаквайте го!

Силата на подметката - Walkmaxx FIT

Здравейте, казвам се Христо и съм от гр. Лясковец. От как цяло лято нося черните Уокмакс сандали, закупени на 13.юни.2016г., съм много щастлив. 

Бях изтървал вече две промоции на сандалите и видях трета във фейсбук (когато имах профил). Понеже системата е такава, че каквото харесваш разглеждайки в интернет мрежата, тя го отчита и ти показва повече от него. И така имах парите в джоба си в този момент и веднага изпратих заявката си за сандалите през сайта им. На другия ден ми се обади много любезна операторка за да потвърдя заявката си и така всичко бе готово. След три дни сандалите бяха при мен. Веднага след като се разписах на квитанцията за получил на куриера, ги взех и силно развълнуван се прибрах в къщи. На няколко пъти щях да ги изпусна дори. Не търпелив скъсах всички пречки по пътя към сандалите, и ги извадих, обух ги и започнах да обикалям с тях цялата къща от щастие. След това си взех чантата, ръкавиците, ножицата и тръгнах към гората на разходка за да ги разтъпча, както и за коприва, от която правя прекрасен чай и някой отвари за коса и здраве. Защото си бях обещал, че дойдат ли веднага ще  ги водя на разходка. И о, небеса вярно е, всичко което казват за тях!! До сега наистина съм правил огромен компромис с качеството на ходилата си както и на обувките си. О, небеса! Търпял съм го, за моя жалост, този компромис! Изтезавал съм си краката, признавам си, като съм ходел по 2-3 часа през уикенда, с други маратонки и обувки, на разходка. А след това ми трябваха още толкова часове да се възстановя от погрома на ходилата си. Дори прибягвах до контрастни душове на краката, от коляното надолу. Не ми беше приятно-признавам си.

Та, крачейки по пътя не разбрах кога се качих до върха на манастира „Св.Св.Петър и Павел“ на върха на Лясковец. Там заснех клипче в което изразявам радостта си от покупката, която ме бе очаровала и с която сега триумфирах - ходейки в този миг по тази земя. А когато изпратих клипа на Уокмакс-България във фейсбук страницата им, те го публикуваха там и написаха няколко благодарствени изречения за мен.

След като се качих, започнах да слизам, за да набера коприва. Не обърнах много внимание на черните надвиснали облаци над мен и си мислех, че ще ми се размине, да се отворят върху мен. Набрах обаче половин чанта и така си продължих по пътя, за да се наслаждавам на ходенето със сандалите. Но такъв дъжд ме заваля по пътя, че сандалите си получиха първото „бойно кръщене“, и така се прибрах мокър като кокошка. Въпреки това се чувствах изключително доволен от комфортното ходене с тях. От тогава ако имаше как да не ги свалям през целия ден, а бих искал да е така и през нощта, без да се вълнувам дали някой щеше да забележи. Изключителна инвестиция си направих и съм горд от факта, че това е продукти, които е създадени за активни хора като мен, които обичат да се движат, обожават дългите разходки, както и мога да прекарвам близо 16-17 часа на крака като терапевт-масажист, което ми гарантира свобода на движението и не  натоварвам излишно - клиентите си, защото не се уморявам да стоя прав.

След като установих, че сандалите разпределят равномерно по магичен за мен начин, тежестта на тялото ми, и по този начин облекчават натрупването на напрежението в различните точки на тялото и стъпалата ми, взех важно за мен решение, да не кажа кардинално: Да не правя повече никакъв компромис с качеството както на стъпалата си, така и със сандалите и обувките, които купувам-занапред. И поради тази причина обмислях този път много по-малко време, да си взема и за есента и зимата подходящи обувки, с такава подметка. И ето на 11.10.2016г. в 14:45, си взех пратката от Спиди-куриер с обувките Уокмакс Фит Аутдор.

С тази иновативна подметка допринасяща за запазването на здравните параметри от насладата на ходенето, скачането и бягането, обгръща ползващите ги със специално внимание. И така всяка следваща стъпка, се превръща в меко удоволствие и те съпътства една лекота и безгрижност, в походката. БлагоДАРя ви, че ви има, аз не съм рекламно лице, но съм един редовно крачещ и доволен потребител, носещ ги всеки божи ден от как ги имам, и който се  изразява доста дейно и колоритно, защото все пак съм съ-Творец на много неща в живота си.

Желая ви повече хора да оценяват всеки ден пълноцветния си живот, както ходенето със собствените си крака, така и да успяват да редуцират напрежението в тях, до 0,5 %. А от там да премахнат проблема, като открият решението за своя път, крачейки с лекота с вашата платформа. Благодаря ви от сърце. Това е за вас.

"Африка в моето сърце" на три езика!

...За онази жена в живота ми, в които коси Слънцето бе спряло!

Посвещение за „Клиент №1“ - една мистерия в живота ми.

Нещо много рязко ме върна да продължа да пиша-отново, въпреки, че по едно време се чувствах, изморен, дори да се откажа от това си занимание и си мислех да си дам „отпуска“. Но онзи импулс отново ме върна на пътя, защото: „В живота ни винаги има събития, върху които да прехвърлим вината за това, че сме спрели да вървим напред.“

Тъкмо се опитвах да забравя кой съм и защо съм тук на тази земя или по-скоро исках да се освободя от товара, на цялата си история, която започна да ми тежи... По едно време започнах да чувствам, че тя вече не бе моя и бях изгубил собствената си следа в нея, а си мислех, че съм в мир със себе си. Също така смятах, че съм свободен човек и живеех само с това, което можех да нося в душата си, другото просто го изоставях. Обаче онзи импулс просто си е стоял там и ми напомняше отново и отново за Нея.

Ако това винаги ми е помагало да забавя темпото когато мисля за нея, то в други случаи препусках бясно. Един от най-важните уроци, през това време който научих беше да се науча да освобождавам пространства в душата си, за да мога да изживявам нови преживявания, а не да се осланям на стари спомени, затлачващи живота ми.

Продължавах да „поддържам“ в себе си обещанието да бъда „винаги щастлив и позитивен“ изкуствено, въпреки, че често цената на собствената ми болка и нещастие скриваха Светлината пред мен, като мъгла. Изгубих се признавам си...докато пътувах по пътя си. За целта преди тя да се върне в живота ми, аз „трябваше“ да се срещна със себе си. Не успях да завърша тази среща напълно, за това я правя всеки Ден-наваксвайки, когато ходя в гората за да се зареждам на въздух „и работя мислено“ по книгата „Африка в моето сърце-3“ Силата на пръстена. Която я Посветих на Нея.

Когато вечер, си легна и се оставям в ръцете на Бог, го моля да бъда негов инструмент, а Той отново и отново ме връщаше към любовта ми, като стар спомен, а чрез нея заличаваше постепенно следите от господството ми на писател. Това в един миг ми показа, че след като искам да бъда с някого от този миг нататък, то ще съм с него, защото съм направил своя избор, а не защото нещо ме задължава и задържа при него. Съответно любовта ми към тази жена не ми пречи да следвам призванието си, по-скоро го подпомага и насърчава.

Не съжалявам ни най-малко за преживените страдания от 2008г. насам, защото се научих да нося гордо „белезите“ на превратностите като значки на ревера си. Тогава разбрах, че свободата ми има висока цена, която плащах с доста колеблива усмивка прикриваща сълзите ми от по-ранния ми етап. И тогава си зададох въпроса: „Нима Христо, смяташ, че всичките ти усилия „трябва“ да биват възнаграждавани всеки път, щом си признаеш, че я обичаш?

Но веднъж вече заради тази въпросна жена, направих поклонение за да се срещна с мечтата си очи в очи, която интуицията ми подсказа. Години по-късно обаче същата тази жена ме накара да тръгна отново, но вече за да се срещна с мъжа, който се бе изгубил по пътя си. Господи, как можах да загубя следата? Не знаех-признавам си, какво да правя, след като вече ми беше трудно да продължа напред в нейно отсъствие, дори след като разбрах, че най-важните въпроси, които съм Ти задавал някога, ще останат без отговор... Защо точно на мен се падна честа да си призная пред нея, че я обичам, въпреки обстоятелствата ѝ? Но тогава „от нищото“ разбрах, че Любовта никога не е робувала на някакви стриктни правила за да се прояви. Това обаче не ме успокояваше.

    

Също така смятах, че да пиша е най-самотното занимание в моя свят, а сега смятам, че е дори по-страшно от самотата, защото когато започнех да давам живот на персонажите в нея и се окаже(както в сегашната книга), че за някой от тях интуицията ми подскаже, че мога да се разделя с тях-а аз не искам, тогава ми се иска да смятам, че книгата ще се пише сама и няма да ми се разсърдят персонажите. Лесно е да вдъхнеш живот и след това е трудно да го затриеш просто така.

И за финал ще завърша с едни думи, които никога няма да забравя, на една приятелка, която почина от рак на белите дробове преди две години от Троян (моя счетоводителка): „Един мъж като теб-приятелю, който е в състояние да обича една жена като „Клиент №1“ заради която си написал цели две книги, заслужаваш уважението на хиляди други жени, както и тяхната завист!“