За кафето с любов.
Аз не съм голям кафе
потребител, но какво от това. Вчера вечерта попаднах на нещо което ме
развълнува толкова много, че няма, как да не го споделя с всички. Аз пия кафе lavazza-caps, но какво от това. Тука няма да си хвалим марките, а ще покажа
нещо което се случва пред очите ви-сега.
Само от разлятото кафе в
чинийката не знаех, че може да се случва шедьовър пред очите ви. Стоиш пиеш си
кафето-може би си мислиш за любимия човек и ръката просто така започва да се
разхожда по листа и да слага своят отпечатък. От това се раждат едни кръгчета,
който благодарение на изящното разположение на сърцето се образува образ пропит с
кафе. Да буквално пропит и обособен от кафе. Странно, но факт и той е пред
очите ви сега.
Прекрасната азиатка Джеу Чоу
може да не пие толкова много кафе, но със сигурност доставя прекрасно
удоволствие на сетивата и създава една дълбочина и пространственост с
произведението си от кафе…Дори се чудя, как успява да пресътвори
образа на толкова голямо пространство и го прави прекрасно…
Сега когато гледам това и
виждам, как тя разлива кафето се чудя, дали всеки път когато съм разливал
кафето си в заведението не се е обособявал поредния шедьовър-е не съм обръщал
внимание, но…вие вече можете да обърнете подобаващо внимание. И когато по
невнимание бутнете кафето си следващият път огледайте се за форма, знак или
послание…защото ние понякога не ги забелязваме..
А, сега къде ми е кафето…
