Florans group: Призвание и Мечти в реално време!

Мечтите ми могат да станат моя съдба, само когато плановете ми станат мой действия!

Фотограф Пламен Иванов в-к.Седмицата

Искам да ви заведа на едно пътуване,което обаче не знам колко време ще ни отнеме и колко би продължило, признавам си, не знам. Защото за всичко в този живот „трябва“ време.

Една вечер (на 15 март 2016г.), към 22:30 ми звънна телефона и малко се изненадах от видяното, но вдигнах. Жената е изключително възпитана и след като разбра, че е удобно да продължи, тя го направи. Попита ме, дали бих искал да направя в четвъртък същата седмица едно „възстановяване“ на няколко футболисти. Понеже говорехме вече за колективен спорт и малко се притесняваше дали мога да „ги поема“ толкова хора наведнъж. Тогава с открито сърце и казах, че до 25 човека на ден мога да ги приема... а тя се засмя.

Така на 17 март аз отидох в х-ла, в който щеше да се проведе възстановяването, и звъннах да се срещнем. Не знаех никак какво ми предстои. Дойде и въпросния „колега“, който щял да сдава поста взе да „ме въвежда“ в работата... И тази както всяка си има своите чалъми и недодяланости. Идеята беше аз да дойда там по-рано за "уводната част", а футболистите щели да дойдат след 11:00 преди обед. Наслушах се на глупостите му и се запитах, какво правя тук? Започнаха да слизат по стълбите и вдигнаха врява до небето.

Водоноска да си!

Влязохме в обособеното помещение и започна да ме „въвежда“...в лъзгането. Да, защото сапунисването и изстискването за 2-3 минути си е живо “лъзгане” сиреч позор за работата. В България наблюдавам един модел, който е пагубен: за толкова пари, толкова работа, и толкова качество. Това като го надуша само ми иде... да измета пред мен всичко и всички. Позор за призванието (а дори не я смятам за професия-работата ми). Много усилия положих да изтърпя това което гледаха очите ми, защото най-не обичам компромис с качеството...

И то при условие, че 20-сет години практикувам масажи, да ме „лъзга“ някой с тия 2-3 мин... какво толкова „бързат“ тия хора в деня на личното си „възстановяване“... нямах и най-малка идея! Така подех курса и ги попитах, защо не си правят масажи и на гърба, защото краката са по-маловажни от гърба? Те не знаеха дори, че „трябва“ да си правят масажи на гърба!!! Изумен бях признавам си.

С Елица Гавазова - с букет за БлагоДАРност!

Когато дойде въпросния "старши" треньор да говорим за пари в стаята не можах да се здрависам с него, защото бях със „сапунисани ръце“, а не е уважително и етично да цапам другия освен да го цапна при самозащита! И уж се „договорихме“ за едно с него, а то се оказа съвсем друго. Ако знаех, че нищо не е уредено на масажиста в тоя клуб, аз лично нямаше да направя нито крачка повече в тая посока. И да го третират като 7-ма категория персонал за всичко!!! Нямаха стабилна и подходяща масажна маса, а караха с тия медицински кушетки, където за да работи масажиста трябва да е „сгънат“ на буквата „Г“. Обаче вече обещах на Елица, която ме извика и стисках зъби и правех масажи. След 45-50 дни „разбраха“ най-накрая, че имам нужда от мобилна маса за да давам качество и взеха да се държат така, сякаш са ми дали "най-големия подарък". Та то това си е за тях, не е за мен...аз си имам. Дойде ли масата и аз ще си тръгна! В България масово се толерира следното нещо: "за толкова "работа", толкова "пари" и съответно толкова "качество" (да не загатна и толкова "внимание")! Е, аджеба аз като започна да си върша работата и започнат да ме съветват да не се 'раздавам' толкова защото нямало смисъл, се запитвам, абе в какъв свят живеем... нали всички се натискаме на "хубавото" качество или се струпваме там където ни е приятно да ни обслужват... И как тогава по дяволите да искам да Давам от себе си и все ще се намери някой да иска да ми каже да не се напъвам... за футболистите. За това не слушам никого на тоя свят, освен интуицията си... тя ме води. Разберете го. Дълго време съм искал като чуят хората името ми "христо от лясковец" да знаят, че поне едно нещо е както трябва и с най-високо качество...масажът! За другото не се "напъвам"... Постигнал съм го!!!

На стадиона на Лудогорец-2016

Просто нямам как да посрещам лицемери в кабинета си или пък хора дето само приказват! И после съм бил чешит щото си върша работа качествено... ами да, ще го правя и за напред, защото живея за призванието си, а не заради лицемерието ви!!!! Стоя зад всяка своя дума.

Но на единия мач стана така, че падна отбора и от там смениха треньора... Дойдоха нови трима.

Обаче, какво се оказва, аз бях поканен за масажист на футболен клуб, а се оказва, че „трябва“ да нося вода(водоноска бях), след това да гоня топките по терена, да изнасям пособията за тренировка на футболистите, а те като кокони само да ходят на собствен ход до терена,барабар с треньорите-сякаш те са повече от всички останали!!!! Нямате си и на идея, каква съпротива се обособяваше в мен. Не стига, че никой не ми каза, какво трябва да правя, освен масажите, заради което приех да бъда тук(иначе няма сила на тая Земя, която да ме накара да остана), ами да върша и още неща, работа за домакин и неквалифициран персонал, не искате ли?!!! Всички са „голяма“ работа там и им е хубаво да нареждат, но не на мен тия. А и понеже в други клубове било така, сякаш аз „трябва“ да се вълнувам от това. Не! След като реализирах целта си приключих! В България е хубаво да се научат, че е редно да уважават всякакъв род Труд положен от човек и да не си мислят пресмятайки, че всеки им е длъжен дори да дава повече от себе си за загубена кауза, в каквато... ме вкараха. За това кой на когото иска да се кланя за пари. Успех!

На стадион Нефтохимик

Обаче имах цел. Две мечти ми висяха нереализирани и с това телефонно обаждане видях шанс да ги осъществя. Само заради тях си позволих да търпя глупостите на отбора, прищевките на „треньорите“ и на други елементи... Струваше ли си да го търпя това, за смешните пари от 200лв на месец-се питах често? А и когато дойдоха да ми „носят“ плика се оказа, че не били разбрали, че сме се „договорили“ с изгонения треньор за едни пари, а в плика видях друго. Преглътнах. После ми бяха казали, че много добре съм щял да си бъда тук, защото парите редовно ги „давали“, само, че... не и на мен. И много премии имало... е, даде но и тях ги нямаше, защото не биеха. Е, аз какво да правя тук, да харча мой пари за да идвам на време на „работа“, а въпросните футболисти да не идват навреме, пък после имат претенции, когато не стигне времето за тях за масажи... Аз идвам от Лясковец пеша и тръгвам с един час по-рано, а те не могат да си направят сметката... Тези, които ме разбраха и са разбрани веднага проумяха, че идвайки по-рано има предостатъчно време за тях и си го ползваха.

Много често ми излизаха с нещо интересно, че нямало хора, които да работят само „два часа“ на ден и да вземали толкова "много" пари. Да де, но тия въпросни два часа при мен идват в повече. Никой не се интересува, че аз тръгвам един час по-рано, след това „стоя“ още близо два часа на стадиона да „гледам“ тренировката им(сякаш ме интересува) и след това още малко щяха да ми „наложат“ да им правя още масажи, след тренировка и отиде от два часа 4-5 т.н... И като сумираме нещата отиде. Е, аз да ви приличам на балък!!!!! Който иска да ви помага повече! Отвратен съм от много неща, в тоя клуб.

Аз работя за 35/50лв. на час... нека да се знае. Вземем скъпо - защото работя качествено! Ако искате да ви работя плащате или 750лв. заплата или всеки ден по 70лв... както ви е изгодно!!! Ако ли не има „други“...търсете си!

С Доктора на клуба Мариян и временния Масажист!

И понеже видяха, че си правя каквото искам треньорите, а и един „футболист - вратар“ се оплакал от мен, и ме „привикаха“, да говорели с мен. Изслушах техните негодувания и след това им се наложи да чуят моите. Заявих им, че само защото имам цел, ще стоя и ще стискам зъби. В мига в който реализирам нещата си, ще ми видят гърба. Думата ми на две не става, но и няма да позволя на никой да си мисли, че съм му постелка...

Аз съм „специализиран персонал“ и ако ще работя, ще работя за пари, а не за стотинки - повече! А и не сме в соц-режима, че да ме „привикват“ по такъв начин сякаш съм „съгрешил“ и ще ме разстрелват! Никой не вярваше, че работя толкова часове за мижавите 200лв., но какво от това. И това няма да е все така. 200 от тук, 300 от там и още няколко по няколко... но не съм длъжен да давам отчет за извършване на услугите си... и колко вземам!

На Кея в Поморие-2016

Целите ми бяха две: Да платя докторската си степен и да си взема Офис оборудване за да мога да правя по качествени “Office Om Massage”. Е, реализирах ги.

Освен това се срещнах в Пловдив като ходих с г-н Атанас Дюлгеров, в Бургас се срещнах с лечителката моя приятелка Мариана Василова, а в Поморие като бях се срещнах с потомствена автентична тайландка г-жа Чания и Тихомир!

А за да „изляза“ от очертанията на стадионите или хотелите където спяхме „трябва“ едва ли не да се моля на ст.треньорите сякаш живота ми зависи от тях. И накрая ги отсвирих и понеже разбрах, че не се нуждая от ничие позволение за да се движа свободно просто го направих. И станах крив за мнозина, щото се били дразнели от моите своеволия... а аз не се дразня от техните - сякаш. Като почнеш от парите, та чак до липсата на кадри да им вършат качествено работата!!!!