 |
| Ивана с Христо от Лясковец. |
Това е втората част от материала
за Ивана Тарапанова – Remolino,
с които продължавам да описвам „стъпките ѝ“. След като свършихме с обучението ѝ
в Рейки, преминах към обучаването и на рефлексотерапия. За цялостен масаж,
виждам, че не е достатъчно концентрирана и готова... да поеме по тази пътека!
Иска ѝ се, но то не е само да искаш. Предстои ѝ! Много често я чувах да казва,
че я заболяват ръцете от повтаряне на похватите, на една такава малка
повърхност каквито са краката... тогава се усмихвах, затварях леко учи и си
спомнях, как през тези 20-сет години съм правил масажни процедури макар и без
„възвращаемост“ просто като дар и никога
не съм се оплакал, че ме болят ръцете, или че имам нужда от почивка, пред
когото и да било. С времето виждам, как Вселената буквално си знае работата и
ми праща хора наистина нуждаещи се, от моите услуги(било то да ги уча или да
ползват терапевтичните ми умения). Всички други от страни. Нищо лично!
Преминахме към рефлексотерапията.
Извадих и достатъчно цветни материали, които съм
събирал с годините на „своето
пътуване“ в страната на „никой недаващ и 5 пари за мен, че търся познанието“.
Но и това го отминах с усмивка, защото има толкова красиви неща относно това да
„нося раница“ излишен багаж като спомени за ‚тая оскъдица‘ породена от скъперничество. Тогава си казах, че единствено
мога да давам 100% от себе си въпреки всичко, без да изпитвам нужда да се
състезавам с някого и да го имам „за конкурент в областта си“, но пък това не значи,
че ще спра да продължавам да се развивам. Когато го нямам се научавам да го
създавам...
 |
| Ивана с Мишо Михайлов-краевед. |
Показах какво ѝ трябва за да
постигне през времето, което е тук,
и как. Трябват ѝ длани-кадифе, очи на
орел и сърце на дете. Това е част от разковничето за да стигнеш далече по
този път. Всеки ден по няколко часа показвам, преподавам и изпитвам върху мен,
за да видя, какво е усещането(в такъв миг, я моля да забрави, че съм
преподаващ, а клиент в/у когото се учи и показва знанието си....което е в
движение). Вниманието трудно се задържа на едно дете в една посока, особено ако
знае, че точно в този момент „познатите и деца“ някъде играят навън, а тя „се
поти“ и трябва да внимава. Аз на нейните години надали съм бил дори толкова
внимателен, като нея, но...не съм и стъпвал на такива извън класни занимания,
но пък си позволих да вмъкна няколко сюжета с цел изненада и развлечение...
Заведох я на няколко различни места, запознах я с няколко различни хора. В
Библиотеката в Лясковец(с Красимира Голакова), при шивачката ми-Петя, с Елена
Гинзарова и децата и, в НУ „Цани Гинчев“ с директорката Диана Петкова, с г-жа
Качамакова, с г-ца Марияна Димитрова, с Мариела Терзиева... Вмъкването на
разнообразни неща макар и не всеки ден връщаха онази искрена светлинка в очите
ѝ, когато разбереше, че ще има и още нещо към урока. Обучението си е строго
индивидуално и дори спартанско бих го нарекъл, защото няма нужда от хиляди
удобства за да няма излишни нежности и леност, в комбина с мързел. Всеки ден
започвахме от парка. Вземах я от там и тръгвахме към дома. Вървяхме и
говорихме. Смеем се, забавляваме се и тя много често ме провокира с една тема:
„Ти уж не обичаш сладки приказки да
говориш след като се срещнеш с някого, а ти се получават?!“ Имах в предвид,
че не общувам с всеки, но с тези, които наистина ми е приятно просто го правя,
защото се случва и без друго на много големи интервали. За това ѝ тя разбира
това... и ѝ се получават сладките приказки с мен.
...Никъде не съм казвал, че да „пипаш краката на някого“ е златна мина,
но пък е злато,
когато знаеш, какво правиш и това Връща живота на хората.
Защото живота е по-скъп от златото нищо, че го обезценяват и омаловажават или
приемат за даденост! Но не всички „крака“ са за пипане... особено ако са не
стопанисвани добре, миришат имат гъбички или са с разкривени стави. Това в
въпрос на Творческа етика която терапевта би искал да спазва и да препоръчва да
се спазва! Очите, носът и ръцете са нащрек, но и разсъдъка трябва да е на
ниво... Такива хора не се приемат, колкото и да им се иска, да плащат и т.н. Но
това вече е въпрос на избор, не на работа или бизнес. За да допуснеш ходилата
ти да пострадат, може всеки да си представи, кой какъв нещастник е в живота си,
за да не прозре зараждащите се
проблеми... сигнали не липсват, факсове също, но ние сме „все за риба“... или
сме заети! И все някой „трябва“ да ни каже, покаже „правия път“... ние все
някак се оправдаваме, защото така ни е по-лесно, че „никой не ни е казал“,
никой не ни е показал, какво да правим за да имаме „образцови“ ходила... не
напукани и образуващи „Гранд каньона в мини вариант“ в тях... А, бих попитал
като „просто човек“ защо все някой
трябва да ни казва, че „трябва“ да обръщаме внимание на ходилата си, както на
цялото си тяло и душата ни... Защо все някой от вън трябва да посочва пътя...
Защо?!
„Без действие всяка хубава мечта си остава една хубава мисъл.“
 |
| Ивана в час. |
Мирослав Запорожанов
Но, както дланите ми, така и
ходилата ми са образцови и Ивана забеляза това. Стана и интересно как го
постигам, явно е виждала други „несъвършенства“... Толкова дни и часове заедно,
в дъжд и слънце... времето си върви. И така дойде петък 31.07.2015г. когато бях
определил дата на завършване на курса ѝ относно точките по краката, с които аз
завръщам доста хора буквално от онзи свят...(но това е друга тема, която съм
описал тук в сайта си).
Нарочно си позволих да задържа
изненадата до пред последния ден, за да видя, мотивацията и колко я има още... защото
концентрацията намаля... В мига когато и казах, че в петък ще ходим да ядем
сладолед, да я запозная с още няколко човека и тя живна. Онази светлинка
започна да се завръща и въпреки, че беше отегчена вече да практикува похвати...
се „върна в стаята“ и искаше този миг вече да е дошъл...
На другия ден когато се видяхме
тя сподели, че се е будила няколко пъти през нощта защото е нямала търпение да
дойде утрото и тя да тръгне с мен, за да изживее изненадата си... не знаеше
всичко, а и не биваше да го знае... Взех я от парка малко по-рано от
досегашното време и тръгнахме към училището „Цани Гинчев“. С изключително
любезното съдействие на г-ца Марияна Димитрова ние влязохме, тя и извади
БГ-носията и ние направихме първата част от замисъла ми... Обичам да се
подреждат нещата качествено! Благодарихме и тръгнахме към другата задача. Да
стигнем на време до Горна Оряховица-пеша за да посетим фризьорски салон
„Хрисия“ при фризьорката ми Христина. Но по път срещнахме краеведа бат Мишо
Михайлов(мои приятел). Снимахме се и се запътихме към сладкарница Жанета-където
вече за N-пъти я водя.
Но понеже му разказах какво правим с моята приятелка и гостенка, и тя извади
материалите, които и бях предоставил, той ги поиска да ги преснима... ще се
радвам да му свършат работа...
 |
| Ивана с Даниела-терапевт. |
В сладкарницата беше хладно, а на
вън „беше чудо“ въпреки, че беше облачно. Стъпка по стъпка следвахме плана.
Поговорихме с него и в 9:30 отидохме в салон “Хрисия”.
Заснехме клипа с участието на Ивана и всичко беше изключително. А фризьорката и
направи рибя кост на косата в една плитка, която мен също ме зарадва и
изненада. От много ходене по план закъсняхме...хах! Ама като ни е хубаво да я
глезят е така... От там пеша до автогарата за да хванем рейс №14 за да отидем
до Велико Търново в Unipool.
И за да не закъснеем се обадих на
терапевтката (Даниела Великова) за да
кажа, като тръгва да ни вземе от спирката. Така ги запознах с
терапевтката Даниела(която прави изключителни масажи). Замисълът ми беше да и
покажа малко от моите контакти където да може да види, кое как става и кой на
кого, как дава от себе си...това е друга порода социалност м/у хора и хора
отдадени на работата си от профи Лигата са. Понеже си разменяме с терапевтката
процедури, първо аз и направих, после тя на мен и накрая аз на Ивана...
И така вече леко „ със леко
спаднали батерии“ от удоволствие си тръгнахме за рейса.
Сменяхме два автобуса.
Докато чакаме №14 за на връщане я заведох в магазинчето за фрешове, където аз
пия ябълка и морков-микс 330мл. И там сензация...на всякъде оставяме отпечатък,
„че и тук бяхме“... някак е неизбежно! Не знам това дали е част от плана, но
това се намъква без да ни пита... Качихме се в автобуса и тя от много игрива и
забавна, опря глава на стъклото и „отлетя“. Признавам си, че нямах и на идея,
че и щастливите емоции изхабяват живителния ни ток. Беше си много емоция, която
успях да подготвя за специалния и ден. Той си беше „петък като петък“, но го
направих наситен с много нови преживявания от моята мечта. Да тя имаше рядката
възможност да бъде обучавана от мен, защото аз не се отказах през тези 20-сет
години. Стисках зъби и продължавах. След това правех релакс за да си отпусна
челюстите, и с усилие ми се получаваше. Няколко пъти се улавях, че водя
вътрешен диалог със себе си, че тя има редкия шанс да изживее всеки миг от
това, което и предоставям(но е прекрасно да те водят по пътя на една мечта
превърнала се в инструмент и начин на живот-на мечтателя). Исках и с мен така
да подхождат, но нямаше кой. Искал съм и мен „да подхванат“ от малък и да „ме
изковат“ за да съм добро сечиво и да върша добра работа, но... всичко сам! За
това и не позволявам да се възползват от мен, толкова лесно! В днешно време „е
лесно“ да наемеш готов кадър, но е изключително дефицитно да го създадеш,
отгледаш и да не го оставяш да прегори(като бурен, през летните месеци)задушавайки
го с изпълняване на хиляди „други“ задачи(само защото е способен и се раздава),
за да можеш да „го ползваш“ по предназначение много дълго време...
Трудно и уморено слязохме от
автобуса и отидохме до вкъщи. Там оставаше последната част да ѝ връча
сертификата за рефлексотерапията, която владее. Тя беше казала, че ще каже,
каквото мисли от преживяването си при връчването, на сертификата ѝ, но... и
това се изпари. Много емоция, и накрая сякаш някой дръпна шалтера.
На раздяла, след като я взе баба
и и казах: “Не ме
забравяй, и не забравяй да практикуваш винаги когато можеш, от сърце!“.
"Ако получиш,давай! Ако научиш,продавай!"
Преценил съм, че „повече“ на
въздух и стоене далече от много технологии
е свежарско и заздравява връзката със самия себе си. Много чисто детство има тя,
а е само на 8г.!
“Всички имат мечти, само най-смелите от нас обаче имат цели”.
Специални
БлагоДарности към:
Ивана Тарапанова- Remolino;
Баба Цонка;
Петя Илиева;
Красимира Голакова;
Елена Гинзарова;
НУ „Цани Гинчев“ – Лясковец;
Диана Петкова;
Мариела Терзиева;
Марияна Димитрова;
Фризьорски Салон „Хрисия“;
Христина Йорданова-фризьор;
Михаил Михайлов-краевед;
Unipool-Велико Търново;
Даниела Великова-терапевт;
Монтаж на клипа: Мария Янакиева:
Баба Цонка;
Петя Илиева;
Красимира Голакова;
Елена Гинзарова;
НУ „Цани Гинчев“ – Лясковец;
Диана Петкова;
Мариела Терзиева;
Марияна Димитрова;
Фризьорски Салон „Хрисия“;
Христина Йорданова-фризьор;
Михаил Михайлов-краевед;
Unipool-Велико Търново;
Даниела Великова-терапевт;
Монтаж на клипа: Мария Янакиева:
По идея на: Христо от Лясковец-Христов;
