И какво като съм малък. С такава
страст ще те даря, че ще се чудиш дали Айфеловата кула е толкова малка от
мястото, където ще се намираш след престоя с мен.
Няма да имаш възможност да си
поемеш въздух, защото ще се давиш в собствения стон, който ще излиза тихо от
устата и ще молиш да спра…Макар и сляп за твоите недостатъци, аз открих
всичките си плюсове и заедно с тях намерих полярната звезда, която заедно ни
доведе до един екстаз.
От как намерих теб-загубих себе
си, но това не ми пречи, защото…нямам нужда от обособеност или граница за да
бъда себе си. Всеобхватността на простора ми стига и така, ще знам, че живота е
безграничен и лек за мен и ще мога да творя спокойно и без да спирам.
Никога не съм съзнавал, че когато
човек твори на белия лист, ще иска да прави безграничен секс не само с тялото,
а и с душата. Просто няма умора в нищо и копнежът, страстта стои запалена като
свещ в нощта. Както светлината от брега дава надежда на кораба, на къде да
плава така и в любовта пулсът на тялото насочва и тласва тялото към
покоряването на всеки връх, защото те не са много, но понякога са недостъпни.
Забраната пада, когато времето е благоприятно и дъжда е умил всички
спомени-хавлията е попила излишната вода, а ти с език си обходил всеки
сантиметър. Вкусил си всичко, що може да бъде опитано и не спираш да искаш още,
защото то насита няма и за двете страни. Единствената разлика е, че източването
от единия се влива бурно като ураган в другия и се създава онова, на което
всички ние дължим живота си.
За това кому са нужни тези предпазни
мерки, като никой не иска да се пази а да прави и създава атмосфера на любов.
Аз специално, обичам всичко да е вътре и не се страхувам вече да поема
отговорността и да призная пред себе си, че ще стана баща.
Правете любов, а не война…
