 |
| от тук |
Жената с „индианска
душа” ми разказа една интересна история докато избирах подарък за Клиент
№1 в сувенирния и магазин. Нейна приятелка и казала, че тук по нашия
край живеел потомствен индианец със семейството си, но се случил някакъв
нещастен случай и той ги загубил. А жената с "индианска душа" като чула това потреперила от радост и поискала да
го срещне. Но не била много убедена в желанието си.
И един ден най-неочаквано заключила магазина си и си
тръгнала, а на няколко метра от магазина се загледала в мъж срещу нея. Той бил
с дълга гарванова - черна коса с костюм и мокасини. Лицето му имало индиански
черти и тя веднага си спомнила за описанието, което и дала нейната приятелка.
То съвпадало. Обърнала се и го наблюдавала. А той се спрял пред магазина и се
загледал втренчено върху индианските образи „сякаш ги познава”. Тогава тя се
завърнала и плахо го попитала:
– Ако искате да отворя магазина да го разгледате. Все пак сме „от една порода” си помислила тя.
Но индианеца отказал да приеме жеста на жената с „индианска душа” и направил жеста за
поздрав /с дясната длан се поставя върху сърцето/ и тя се трогнала много, защото
и се случва за първи път да види на живо жив индианец. Тогава след това спиращо
дъха събитие се обадила на спътника си в живота, но той не приел с толкова
голям ентусиазъм чутото от нея. А на нея
и се искало да подскочи от радост чак до небесата.
