"За Българската земя"... от Атанас Буров!

АТАНАС БУРОВ за КОПАНЕТО и ОРАНЕТО, ЖЕНАТА и ЗЕМЯТА. МОТИКА, МЪРЗЕЛ, МАЙКИ и МЪДЕ. СЕЛСКА БЪЛГАРИЯ и ЛУМПЕНИЗАЦИЯ - мъдър, остър и болезнено откровен…

 

"- Какво значи земята за българина, г-н Буров?

- ЗЕМЯТА има това вълшебно свойство, г-н Памукчиев, като еликсира на любовта, като религията, като магията - да ОПИЯНЯВА човека.

Той се влюбва в нея и си казва: „ТАКОВАЙ ИМ МАЙКАТА НА ПАРИТЕ... Таковай и майката на милионерите. Те нямат това, което аз имам - голяма житна нива или малка нивка, все едно - но моя, моя, моя. Българинът ДЪРЖИ само НА СВОЕТО. Той не ще банки. Не ще служби.

Не ще нищо друго освен земя - говоря за селянина. И този селянин на 9 юни не грабна пушката, която криеше под рогозката и козяка - не отиде да се бие за Стамболийски, ами ОТИДЕ НА НИВАТА СИ ДА КОПАЕ ЦАРЕВИЦА. Да пръска лозето си. Денят на преврата е бил избран великолепно точно.

Казах ви вече, господин Памукчиев, че ДНИТЕ НА ИЗБОРИТЕ И НА ПРЕВРАТИТЕ се избират да са НАПРОЛЕТ, в усилената работа, а ВОЙНА СЕ ОБЯВЯВА НАЕСЕН. Това е традиция - когато житото е в хамбара, когато реколтата е прибрана.

И България влезе в европейската война в 1915 година на 1 октомври. Така бе и с Балканската война. Хитлер и Наполеон започнаха войната против Русия през пролетта, през гладните месеци - и загубиха. Глупаци. Започва ли се война срещу Русия, бе АЛАЛАНКООЛУ.

Знаеш ли ти какво е Русия? Ние, хората от Народната партия, винаги сме обичали Русия и сме тъгували за нея. Ние сме били русофили, както вас, като комунистите и САМО ПО ТОВА СИ ПРИЛИЧАМЕ. Иначе ВИЕ СТЕ ПРОФАНИ, пълни селски профани. Профанерия.

- Защо?

- Защото не разбирате нищо от икономика, политика, стратегия и тактика на селото. България е 80 на сто СЕЛСКА СТРАНА. Каквото и да прави, тя ЩЕ СИ ОСТАНЕ СЕЛСКА. А от селото се иска вълна, месо, зърно, хляб, кожи, домати, чушки, теленца, агънца, луканки, наденици, пържоли - софра. КОЙТО ИМА СОФРАТА - ТОЙ ИМА ВЛАСТТА.

Софрата и банките са ДВАТА ДИКТАТОРА на света. А който подкрепя тези две велики сили, той е велик. Който им пречи - той е глупак, затова сте профанерия. Вие, комунистите, ако искате да останете на власт като нас, след 9 юни, трябва ДА ОБЕСИТЕ на площада ВСЕКИ един, КОЙТО ПОСЯГА НА ЗЕМЯТА НА СЕЛЯНИНА да прави кепезе...

- Защо?

- Защото УМИЕ ЛИ СИ ВЕДНЪЖ ЦЪРВУЛИТЕ СЕЛЯНИНЪТ, окачи ли ги на пирона и обуе чепици в града, такована ви е майката. Селянинът е селянин, докато е в селото. Чист. Добър, благовъзпитан.

Селянинът има чувство за свян, за срам, за почит, в своя тесен, селски кръг. При хората, където е роден, където е учил, където работи и вади хляба си. Иде ли в града, той става нищо - НИТО Е РАБОТНИК КАТО РАБОТНИК, НИТО Е ЧИНОВНИК КАТО ЧИНОВНИК, той е НИЩО.

УМЪТ МУ Е В СЕЛО, КРАКАТА МУ - НА РАБОТА В ГРАДА. Той е ЛУМПЕН. Омаята на земята я няма вече.

ЗЕМЯТА Е КУЛТ. Песен. Химн. Апотеоз - това е възхвалата на земята. А вие, какво - пеете ми химни на партията си, на комунизма. „Комунизмът грей като слънце“ Чувам, тука в Дряново работници да пеят: „Ну пайдьом, хай, пайдьом за советской власт пайдьом“ - ще пайдьоте, но ще питате де серат ГЛАДНИТЕ - прощавай за грубия израз.

ЗЕМЯТА ИСКА, КАКТО ЖЕНАТА - казах ви вече, да я МИЛВАТЕ, да я галите, да я опипвате и да я орете, да u се радвате - тя цъфти като жената, когато се оре добре и й се радваш. Магия бе, магия бе, Памукчиев, аз ли да ви уча на тази магия.

- Господин Буров, АКО ВИЕ БЯХТЕ НА МЯСТОТО на Рузвелт, Сталин, Хитлер - с такава голяма власт, какво бихте направили, за да има богатства, хляб за хората, да има всичко...

- Това, което направи Френската революция в 1792 година.

- Какво направи?

- РАЗДАДЕ ЗЕМЯ НА СЕЛЯНИТЕ. Това. Всеки един човек, господин Памукчиев, трябва да има по един декар нива, до селото или до града, за да я чувствува своя и да я ОБИЧА. Да се ХРАНИ от нея.

Със закон, публикуван в печата за сведение на народа, и то със златни букви, бих обявил, че се дава по един декар орна земя - край селото и край града на всеки българин, на всяка българка ОТ РОЖДЕНИЕТО им.

И всеки да си ЗНАЕ своята нива.

При тежки години, при глад, при криза, при бедствие ТАЗИ ЗЕМЯ ЩЕ ГО ИЗХРАНИ. Защото един декар земя може да се раздели на десетина парцела.

За чушки, за домати, за дини, за пъпеши, за грозде, за тикви, за ягоди, за малини, за зеле, за моркови, за кервиз, за подправки, за пет кошера пчели. Къща без пчелин не бих оставил на мира. И бих давал премия - държавна премия на всеки пчелар и лозар. Бих направил около оградата на тази нива асми - лози, за грозде. Бих направил една беседка в края, да трупам зелето, морковите, картофите, всичко.

Един декар нива МОЖЕ ДА ДАДЕ: 1500 кила ягоди, 3000 кила картофи, 2000 кила моркови, 6000 кила тикви, бели - за печене и за продан, на четирите ъгъла на нивата бих насадил орехи, череши, ябълки, круши, сливи. Да има плодове... (Ако не можеш да обработваш земята, поне плодове да има.)

ЕДИН ДЕКАР - ТОВА Е МНОГО НЕЩО. И е по силите на един човек - банков чиновник или писар, пенсионер или домакиня да ги обработва. Това са хиляда квадратни метра.

На ден по 50 метра ДА ПРЕКОПАЕШ - а то е УДОВОЛСТВИЕ И ЗДРАВЕ - ще я прекопаеш за 20 дни. За една отпуска в годината. И ще имаш всичко. Но вие не го съзнавате и не го разбирате, ами искате да правите кепезета - на ви акъл, на ви учения, на ви теории.

Вие не разбирате нищо от СМЕТКА и от калем. Мъжът се ражда, г-н Памукчиев, с ПИШКА до мъдете и с КАЛЕМ в ръцете...

Ами ДРЪЖТЕ ЗДРАВО този калем, бе момчета. Който не държи здраво калема, ще се драпа по мъдете, но ще бъде вече късно. През 1929 година в Женева, в сградата на Обществото на народите, дойде да ни говори един американски милиардер, икономист и политик.

Едно име на икономическата мисъл в света. И той ни съобщи, че ХЕНРИ ФОРД - царят на автомобилите в света, давал на своите работници пари назаем да си строят жилища около неговите заводи и фабрики за автомобилни части. И на всеки работник ДАВАЛ и по един декар НИВА - да я обработва и той, и жена му, и децата му - да имат страничен поминък.

В България аз разказах това на нашето Икономическо дружество. Там бяха Андрей Ляпчев, Славчо Загоров, който стана след време министър и пълномощен министър в Берлин - икономист с име, но е нищ духом и женкар, та пропадна напразно.

Разказах аз това и предложих на българските фабриканти и банкери в София - да подсигурим по един декар място на нашите банкови чиновници и на работниците.

Всички се ИЗСМЯХА. Всички ГРАКНАХА срещу мене. Аз бях тогава министър, банкер, богат човек и се возех на най-скъпата лека кола в света „Линкълн“. Те на мене можеха да ми пръднат на дядовия, както се казва, но не ме уважиха.

Не ме послушаха. А аз ДАДОХ СТО ДЕКАРА ЗЕМЯ НА СТО МОИ ЧИНОВНИЦИ в банката и в застрахователното д-во „Балкан“ край София - да ги обработват в неделни дни, да си почиват там, а не в бирариите, кръчмите и кафенетата (запомни, господин Памукчиев,

БЪЛГАРИНЪТ Е СКЛОНЕН КЪМ МНОГО РАБОТА, НО И КЪМ ГОЛЯМ МЪРЗЕЛ - зависи ИМА ЛИ ЗЕМЯ, или не).

Тези мои чиновници заработиха така, че ме СМАЯХА. И ме гледаха в очите. И разработиха такива хубави ниви, толкова вземаха от тях, че аз се смаях. Оградиха ги, направиха си чешми...

България, БЪЛГАРИНА МОЖЕ ДА ГО ПОЗЛАТИ САМО ЗЕМЯТА - нищо друго. Селянката от какво вземаше пари и защо тя имаше винаги пари във възела? Защото взема от яйца - България е първата производителка в света на натурални, вкусни яйца.

От пашкули - българката храни по половин, по една кутия буби (унции), но храни. И взема пари от пашкули, българката гледа тютюни. И взема от тютюн. Но всичко това става, АКО ИМАШ НИВА, ЗЕМЯ, МОТИКА.

„РАЛОТО И МОТИКАТА ХРАНЯТ ЦЯЛ СВЯТ“ - това пишеше на входа на Земеделската банка някога. Но го изтриха този надпис и сложиха „Пестеливостта крепи света“. Крепи ти голите мъде - крепи го ралото и мотиката, глупак си ти, който изтри този хубав надпис... Но да спрем дотук, да си пием винцето."

                                              Атанас Буров (30.01.1875 – 15.05.1954)

Walkmaxx,GRADINAрството и (с)писането...

И взех да PROзирам, че мога да бягам колкото си искам от съдбата си... А, тя милата няма да си прави труда да ме гони, разбрах, че тя си ме чака Търпеливо, и накрая винаги ми прави услуга. Защото ние най-често получаваме не това което искаме,а онова от което всъщност имаме нужда!

Когато започнаха да ми липсват не точно бабите и дядовците, а това с което сме ги запомнили...И те са си имали грижи и своите тайни поражения и несполуки, но най-често ние не сме подозирали дори, че ги имат... но въпреки това са ни съдействали нищо, че кръвното им е било високо и ги е приковавало на легло, алкохола ги е парализирал тотално и сме се страхували да не сбъркаме, когато говорим с тях, за да не ни накажат, за няма нищо. И все пак някой детайли липсват... един от тях беше, че се грижеха за „страшно“ много неща и едно от тях беше градината от която се хранехме поколения и сезоните които го позволяваше. А ние като безгрижни деца, отивахме откъсвахме от градината това, което е най-ни харесва без да се съобразяваме, че нямаме никакъв принос към произведеното, но си мислехме, че всичко ни е позволено...Вече това изчезна и ако не възродя някои неща,всичко буквално и ще бъде загубено!!!

Изминаха вече години от как нямам села и баби и дядовци, но признавам си, някакви семенца са „се съхранили“ и са били загнездени в мен, до мига, в който пожелах тази година 2016г, да реализирам (по)знание(то), което само съм гледал и мислел,че е ‚фасулска‘ работа...

После...някъде м/у другото се запознах с Филип Кирилов от Сдружение Тринога, някъде м/у другото чух и за Мартин Ганев, които споделя на един „Форум Здраве“ през 2012г., за едно изследване на учени, които казват, че хората, които са в пряк контакт със Земята, докосват бактерия която я има навсякъде, а тя на свой ред активира хормона на щастието-Серотонинът. А той пък пряко влияе на нашата силна и здрава имунна система и от там всички процеси. Дали когато ходим боси не си даваме на тялото това, от което го лишават всички подметки. Силната имунна система и мисловна с-ма променят отношението ни към начина, с който отглеждаме храната си. Освен това спомена, че в така наречена селска среда няма депресирани хора, защото работя със Земята, а в градската среда е пълно с липса на това действие и депресирани хора... явно в „градската среда“ нещо куца в усвояването на хормоните и техния контрол. Откъсването от нашата същинска среда дава противоположно отражение на нашия първичен ТАКТ на живот. Което пък се отразява на нашата ДНК. И вместо да вървим по спиралата наГОРЕ,ние слизаме все по наДОЛУ. След това се докоснах за малко и то в определени детайли до Антропософът Рудолф Щайнер(Антропософията, наричана още духовна наука от създателя си Рудолф Щайнер, представлява опит да се изследват и опишат духовните феномени със същата точност и яснота, с която природните науки описват физическия свят. Щайнер дава определението „наблюдение на душата чрез научна методология“. Според Рудолф Щайнер на всеки от трите основни душевни процеса (мислене, чувства и воля) съответстват и определена степен на съзнание. Антропософията има за цел да изведе динамиката на отношенията между човека и духовния свят. Рудолф Щайнер споделя със своите последователи, че антропософията е такъв път на познанието, по който духовните сили на човешкото същество биха могли да навлязат всред духовните сили на космоса.), който говори за биоземеделието и т.н..(няма да преразказвам всичко тук). Създадох си BI00 течна тор от копривата, която буквално запазва плода, зеленчука и листата му... Освен това наторява(м)х земята с нея... и т.н..не издавам всички тайни на успеха, но пък генерирах в комшиите завист, защото: „много знаят“, но „знанието“ им е старо и не е адаптивно в сегашното време, което не отговаря нито на силата на Слънцето-което пърли всичко под него, нито достатъчността на водата, като влага за да функционира всичко-дава резултат. Което респективно заличава добивите им, и това което помнят от едно време, какво са брали и произвеждали, вече няма да е така-по никакъв начин. За това експериментирах с капковото напояване, за да видя и докосна със собствените си сетива, кое как става и защо. И става, когато има грижа, внимание и още нещо... като малко лудост!

През годините съм чел за хора, които говорят на цветята, дърветата, плодовете и зеленчуците и животните... а ние хората спряхме да общуваме, защо ли?! Натрапваха ми, сочейки ги с пръст, че не са „добре“, но всъщност те насочват вниманието си, желанията си, енергията си и страстта си към нещо, което ги усвоява и разсцъфват от смисъла вложен в тях, след това(а другите само се присмиват).Не е като хората да искат и още и още и все да не им стига-за жалост. Е, щом няма коя да поема любовта ми, която генерирам и излъчвам, то тогава AGRO-разделът веднага пренасочи нещата за получаване с друго клеймо-Природата. Както в REIKI-когато не лекуваш себе си или другите просто „се изцеди“ и дарявай енергията си, на Майката Земя. И пак се върнах от където тръгнах... Природата. Там започна моето пътуване, обучение и осъзнато движение през далечната 1993-1994г.. Живота е една симбиоза и кръговрат...

Животът винаги си проправя пътя(към мен), по който пътуват (иначе) сълзите (ми), усмивките(ми) и спомените(ми)...свързани с него!

Това, което са гледали нашите баби и дядовци в своите градини с колкото се може повече Любов и по-малко наТОРяване, сега се опитват да ни го пробутват с думата BIO или ОRGANIC-отвън. Правилната дума е ПриРóДни Продукти и всичко друго е някаква бутафория, която се опитват целенасочено да изместят, работата с повече обвита интелигентност и многозачатъчност. Но всичко е толкова просто, но не е за мързеливи чантаджий... които само „работят“ с един пръст...

И така стигнахме до сандалите на Walkmaxx. Изтървах две промоции, които се подвоумих и те свършиха... но пък съзрях трета и веднага ги поръчах. Когато дойдоха, веднага ги обух и понеже си обещах, че дойдат ли ще се кача за едно „бойно кръщене“ до манастира-пресечена местност. Веднага-просто го сторих. И, о Боже! Не можех да позная тялото си. Не получих онова натоварване в коленете, кръста, глезените и гърба... които очаквах-обаче. Не мога да го отрека. Заедно с разходката си, снимах клипче как ги нося, разтъпквам, радвам им се и бера коприва...Тук можете да го видите. А от страницата на Walkmaxx, като им го пратих, те го качиха ха стената си...във facebook. Когато съм впечатлен от нещо няма как да не го споделя с хората, защото е достъпно и действа...

Така за това много рязко се отдадох на градинарство, ходене, правене на масажи с новата програма за абонаменти и по-малко писане и стоене пред екрана. Любувам се на Живота си. Това което изчетох като информация тази година исках да видя как действа на практика. Действа си-определено. Направих поредно 45-то предаване в телевизията с Миро и там занесох една малка част от продукцията(в чиния), която исках да покажа нагледно, защото много хора само философства, а всъщност нищо нагледно и практично не могат да покажат. Предаването беше със заглавие: "Назад към ПриРóДАТА (сиреч отиване при-Родáта-там където сме си като у дома сред тях/нея). Има го в канала ми в YOUTUBE.COM

Най-вероятно това е още една бръмка към щастието ми(връзката със Земята-не само разхождането в гората), което ми е убягнало и рязко се наложи да се завърне като живителен сок. Снимам повече клипове и ги качвам тук в сайта си “Drop by Drop”. Така, че там също можете да надниквате. А, по-големите клипове ги качвам директно в канала си, защото сайта ми не ми ги качва. Окуражавам се сам през цялото време, защото знам, че светът е пълен с безделни критици! И щом на този етап е така, значи е добре дошло. Не му се съпротивлявам. И го живея, крачейки-животът!

И някъде м/у другото преоткрих плуването, което беше секнало за последните 6-7г. Така започнах отново да плувам, ходя на масаж и правя любов. Мечтаната ми комбинация и успех в живота. Тези три неща-какво повече ми трябва!

Хората крият зад „блясъка си“ всичко, което липсва в душите им...Запомнете го, за това нямам опция „блестене“!