ЗанУляване на Кармата!

Любов от пръв поглед…ли чух?!

Да видиш човека за първи път и веднага да се влюбиш. Често абсолютно здравомислещи хора губят ума и дума заради любов от пръв поглед. Това се случва както в младежките години, така и в зряла възраст.И все пак...

Какво се случва в момента, когато се срещат очите на двама души и между тях пламва искрата? В повечето случаи това се обяснява така: срещат се бившите „половинки”, които в минали животи са били съпрузи, любовници или са имали платонически отношения. Когато двамата се погледнат в очите, се активира енергията от минали животи, която е записана в техните енергийни полета. Става „разпознаване”.

Започват отношенията. Може да има реално съвпадение на вкусовете при двамата, съзвучие на мислите и т. н. Вихърът на емоциите им завърта главите. Двамата не са се познавали по-рано в този живот, а за миналите си животи може и нищо да не знаят. И на тях им се струва, че при тази среща, когато са почувствали някакво необяснимо привличане един към друг, има пръст съдбата. Но днес партньорът е съвсем друга личност,по нещо приличаща на предишната, но все пак нова, събрала най-характерното от минали прераждания, а не от едно конкретно. Тези две личности, влезли във връзка, мислят, чувстват, постъпват съвсем различно. И не е задължително да продължат взаимоотношенията си от миналото, дори това да е било любов до края на земния им път. При сблъсъка с действителността често такива отношения гаснат. Мощното влечение се разсейва, сблъскват се миналата и настояща реалности и се появяват конфликтите.

Зануляване на кармата...Ако хората са достатъчно мъдри, ако чувството, което е възникнало, е истинско и светло, те могат да намерят общ език  и да построят отношенията си, осъзнавайки и чувствайки причината, която ги е събрала, и да я отработят. Да продължат отношенията си, освободени от кармична зависимост. Често става обратното – хората се разделят. Кармата остава неотработена и продължава в следващото прераждане.

Кармата, която ни свързва с този човек, ще остане непроменена и ще се пренесе в следващия живот. Посланието, което носи, няма да е разбрано и урокът няма да е научен.

(Една достойна Любов изразявана от мен и пазена в дълбока тайна!Свидетел е само Манастира, но той пази своите тайни Дълбоко в подземията си!)

(Авторска продукция на картината-"На-рисува-На Любов" от Първата самостоятелна Изложба на Христо от Лясковец-Христов - наречена "20-сет Години Тишина")

Сбъдната Изложба-мечта: "20-сет Години Тишина"

1. „Пътуващият монах в планината“

...Скова ми дядо първата рамка на която нарисувах „първата картина“ – „Пътуващ монах в планината“ ’95-96г. Като си мислех, че е „достатъчно“ само да се опъне чаршафа, както когато си оправяш леглото... И ето не знанието ми до какво доведе. Картината най-вероятно ще я видите в изложбата като поредната тук и ще я разпознаете... Но пък според мен не е необходимо да знам всичко за океана, за да мога да плувам в него!

Явно самобитния и самороден талант като моя не всеки път има нужда „да се шлифова“ по начина, по който всички го правят, за да прилича на картофено суфле. Но въпреки това той има нужда да се запази автентичен за да може да се възпроизведе и полети като птица, като се освободи от помията, която го дърпа надолу, въпреки, че ме убеждаваха, че „творец къща не хранел“. За това и много „хора“ останаха в онова време, което харесваха пред мен произведенията ми, а зад гърба ми „тайно в началото“ са ме мразели за дето „аз мога, а те не“... Явно и малкото „самохвалство“, което съм показвал им е идвало „в повече“ понеже „те винаги са се мислили за повече от мен“. Исках, колкото и не скромно да звучи всички хора да могат един ден да виждат нещо свое в картините ми и може би така да ги купуват. Може би, кой знае! Така си мислех, че е редно да се стремя да привличам внимание, а не да бягам от него. Никога не съм вземал такива категорични решения и да се опитвам „да променям“ живота си като се „науча“ да угодя на някого... Може би тук са започнали и някакви трансформации  в душата ми.

2.„20-сет години Тишина“ – картината рисувана с клечки.

„След тази „успешна творба“ дойде ред на по-голяма порция. Сковахме по-голяма рамка с дядо, по която бе изрязан кадастрон и закован с кабърчета (следваща фаза в „еволюцията ми“). Така това произведение едва тия дни на Цветница-2017 даде заглавието на изложбата ми: „20-сет години Тишина“, както и самото име на картината. Защото времето което отмина от създаването на картината  е цели  21 години. И е напълно нормално и самата картина да наследи името на изложбата!

‘96г. я рисувах с клечки от кибрит и една малка четка. А дори не знаех, какво правя в ония дневни времена. О, Боже... дали това е „правилно“ не знаех - признавам си, но схващах, че ми се получаваше и колкото повече и се отдавах, тя толкова повече ми се разкриваше-като картина. Лятото на 96г. другите деца играеха, викаха под прозореца ми, а аз само-заточил се в стаята си, създавах нещо... Нещо голямо за мен. Така не зависимо от формата на „успеха ми“ малък или голям в онзи миг, той не изискваше усилия, или старание, но получи цялата ми отдаденост при сформиране на мечтата ми... да завърша тази творба. Направих го преди 21-сет години.

На-Рисува-НА Любов!

На-Рисува-НА Любов(Кентавъра с голата жена)

Мислех си, че на 17г.(през 19997г.) съм се уморил “да търся жена”, която да обичам. Да мислех така, но какво ли съм разбирал „от жени“ и физическа умора.

Но на 13.10.1997г. нарисувах картина изобразяваща Кентавър с крила и тяло на мъж,който лети,a на корема си е подбрал жената на сърцето си и летят в синхрон и екстаз. Странното усещането, което се бе създало в мен е,да обичам някого още преди да съм го срещнал. Преди 20-сет години оставих картината и всички пътища към нея-не-извървени. Този букет от помощ-ни-ци тайно се надявах, че ще напаснат желанието ми. Но... 20-сет години минаха от рисуването на картината(в днешната 2017г.). Е, няма да крия, че точно по средата на десетата година въпросната жена се появи през 2007г. Сякаш Бог ми я изпречи на пътя, и се срещнах с нея, а бях забравил за картината, която бях нарисувал, и какво бях закодирал докато я рисувах. В една от главите на романа ми „Силата на пръстена“ съм написал: „Години наред се изморих да търся жена, която да обичам. Мислех си, че ще ми е по-лесно в живота, когато имам някого до себе си! Някого когото да не ми се налага да мога, а действително да обичам, и просто да го осъществявам- всеки ден. Не знам защо ме върна чак до средновековието това усещане за любовта ми към тази жена, когато сложих този пръстен. Най-вероятно от там датира импулса ми към въпросното желание с име-жена. В онази крепост, която беше изградена с години, за да пази от нашествениците народа ни. Никоя друга не е успяла да я замести. Независимо, че са се опитвали да ме отдалечават от мислите ми към нея, когато са проследявали с очи, облачните ми следи.И все пак никоя не е успявала, да ангажира цялото ми внимание и сетива към тях самите... Защото не са можели да правят сладко от смокини.“

И сега когато мина толкова време се замислих: „Как бе възможно да нарисувам картина, която да привлече толкова силно Любовта на живота ми?“ През годините научих много от живота, че чувствата ми са в основата на цялото това привличане заедно с търпението. Силата на енергията ми, която съм задействал, е била достатъчна да се отворят вратите на Любовта, за да може тя да влезе през тях. (И буквално през врата влезе Тя, когато дойде  да се запознае лично с мен през 2007г.). Така установих, че голямата ми воля е променила мисълта ми в енергия, която се върна отново към мен, когато видях очите ѝ... И знам, че  човек като мен намери щастието си, като спря да го търси и започна да го създава, служейки! Оттогава досега служа на тази жена, в чийто коси Слънцето бе спряло, по най-добрия начин, чрез докосване, цяло едно Десетилетие.

Така тя отново с присъствието си в сърцето ми бележи и тази Изложба наречена от мен: „20-сет години ТИШИНА.“ И ми помогна за пореден път да се слея с по-голямата картина, и да се превърна в самият път! А тази изложба сега е едно от най-добрите неща, които някога са ми се случвали от много време насам. Въпреки, че тази година ми се случиха много хубави неща и ще се случват още.
Фотограф на цялата Изложба:Мирослав Маринов