И аз не бях пощаден. 2019-та
година докато още бях студент в София и ходех там само за изпити и
производствена практика, си работех по моя край. И един ден съвсем небрежно
докато слизах от една кола от начало не разбрах какво стана. Но една в
следващия миг, когато усетих пронизваща болка видях, че палеца ми на лявата
ръка вече се опитваше да се отскубне от вратата, в която беше в „капан“.
Дръпнах го почти веднага, но той започна да тупти. Беше късно. Накиснах го в чаша
със студена вода, но той стопли водата като бързовар и се наду. Уф, по белите ли си вървя или това искаше
да ми каже нещо, което недоумявах. Все още нямам отговор на този въпрос! И всичките
други белези са все на лявата ми страна. Стъклото ме сряза от ляво - на шията ми,
операция на левия палец на крака имам още от 5 ти клас, а сега това... Историята
не се повтаря, но пък явно се римува много добре...
Три дни не мога да си намеря
място. Графика ми беше запълнен с 4 седмици напред, а аз отмених всички часове
до края на седмицата, защото това стана във вторник. И така болката ми е ясно,
че не се търпеше, но бях в безизходица... И в сряда пихме кафе със сестра ми в
Г.Оряховица и аз „пуснах“ мозъка си да обследва (чрез Метода Силва) към кого всъщност мога да се обърна за помощ. „Влязох“ в разговора
на масата, че вече ми бяха казали, че съм „мълчалив“... и воала. Изплува ми име
и локация. О, Боже! Бях толкова щастлив от този факт. Цецка от пазара!!!...
Усмихнах се на себе си и веднага след кафето тръгнахме към пазара. Отидох при
Цецка и я попитах:
„Цецке, имаш ли някаква рецепта
за премазан пръст?!... на врата на една кола стана това, преди три дена.“
„Имам – каза тя.“ И продължи да
говори като споделяше съставките от рецептата. Мислех си, че слушах, но... от
еуфорията, че открих човекът, който да ми помогне... всичко изфиряса от акъла
ми, докато се прибера. До сега не бях
срещал някой, който да е срещал някой, който да знае как да направи това, което
ще ви разкажа... Прибрах се и звъннах да я питам отново за рецептата й, но
този път с лист и химикалка...защото магията е в замесването!
1.с.л.захар.
1.с.л.олио.
и брашно колкото поеме докато стане тесто и се омеси...
...с това брашно се създава „сладко“
тесто, с което като с воал се обгръща засегнатото място и се престоява/преспива
през нощта с него (завито с хартия или обвито с плат, защото в зависимост от
случая тестото изсъхва - като при мен и се рони, докато при други се втечнява и
капе докато „изтегля“). И се прави 3-4 пъти до пълното случване и
възстановяване на участъка. В тази рецепта не се слага мая, и няма нужда от
престояване като при хляба. Просто замесваш тестото, зареждаш го с енергията си
докато го докосваш и воала!
До
сега не бях срещал някой, който да е срещал някой, който да знае как да направи
това, което ще ви разкажа... Но това съм аз, който ще ви
доразкаже историята си... Приготвяне на тесто с любов у дома! И освен
това всеки би трябвало да може сам да си създаде рецептата, с неговото си
темпо, с неговата си енергия и време за
омесване, с неговата си вяра и с неговото си желание за излекуване... така
мисля, че много по-дълбоко ще се вкорени всичко през нощта и регенерирането на
проблема ще е 100 пъти по-качествено... така го усетих аз докато тази „проста“
рецепта отстрани един много сложен проблем, който щеше да ме извади цял месец
от релси. Но още другата седмица ме върна на терен... е вярно, е че бях
предпазлив с палеца си, но можех да работя!
Това е място където вкусните
рецепти буквално лекуват болката ни, докато ние сме в хаос от нея (80% психика/20% механика). Освен това
никой не ни учи да бъдем щастливи - сами трябва да открием пътя си към него. Но
когато нещо ни сломи, заболи или претърпим болка, всяка една "проста"
рецепта оживява и ни вдъхва нови сили, защото: нашите потребности и желания са
безкрайно и удивително разнообразни. Да знaеш какво да правиш. И да правиш това, което
вече знаеш (са две различни но допълващи се неща). Човек е "богат"
със своята цел, богат е със своя собствен дял, но не с това, което е взел, а с
това, което всъщност е дал. Но какъв е смисъла да владеем "външния си свят",
след като вътрешния ни свят е пострадал?! И не е нужно да сме получили нещо, че
да се сетим да дадем и ние своя принос (въпреки, че все ме питат "защо го правя?" и „какво „печеля“ от това да разказвам на
другите?“ как съм се справил с даден проблем), защото: нищо не ме обогатява толкова, колкото да помагам на другите -
предавайки нататък. Освен това не е нужно да дарявам само пари, мога да давам
от времето си, от талантите си, от любовта си, от състраданието на сърцето си, от рецептите си (които са ме избавили от
даден проблем и точно тогава съм разбрал, още веднъж, че най-големите съкровища
на света никога не са финансови). И заради това правя нещата по различен от
всеки друг начин.
"Месарят
иска да разфасова, пекарят иска да пече, хирургът иска да реже, а други искат
да те "дрогират" за твое добро." Просто защото всички обичат да
правят това, което знаят и могат
най-добре, за да постигнат нужната сигурност. И да ти я втълпят, че ти се
нуждаеш от нея!
P.S.: ние изкарваме прехраната си с това, което
получаваме, но създаваме живот с това, което даваме. Само заради това ми е
достатъчно да казвам всеки път, че тази "рецепта" вече съм я платил с
"бабина" торта от 27 парчета, още 2019-та година и не ме бърка да я
раздавам хиляди пъти на хората, защото благодарствения пламък в очите им след
това, не може да се купи с никакви пари – повярвайте ми! Ползвайте си я със
здраве!
