Казах им го,да си знаят!

Моят успех дотук е напълно осъзнато мое действие, когато се почувствах  доволен от постигнатото, а не когато се опитвах да впечатля другите и очаквах тяхното признание... 

Поради това никога не  се чувствам виновен, че отстранявам отровни хора от живота си. Няма значение дали той/тя ми се води роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат – не бива и не правя място на хора, които „ми причиняват“ болка, или биха ме карали да се чувстваш дребен и незначителен. Вече не!

Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ми, пренебрегва границите ми и продължава да ме третира по зловреден начин, просто си тръгва… Не всички токсични хора са жестоки и незаинтересовани. Някои от тях много „ме обичат“. Много от тях имат добри намерения. И повечето са токсични за мен, защото техните нужди и начини на съществуване ме принуждаваха да правя компромиси със себе си и с щастието си. Те не са „по природа“ лоши хора, но не и не бяха точните хора за мен. И колкото и да беше трудно, трябваше да се отдалеча от тях. Животът ми бе достатъчно труден и без да стоя с хора(с които правех само секс), които ме натоварваха - излишно и колкото и да ме бе грижа за тях, не мога повече да се саморазрушавам заради някой друг. Не ми е писано да го правя!

Направих добруването си приоритет. Дори и това да означаваше да скъсам с някого, за когото ме бе грижа-в началото, да обичам някой от семейството си от разстояние, да се отдръпна от приятел/и или да изляза от ситуация, която е болезнена – имам пълното право да си тръгна и да създавам по-здравословно пространство за себе си. Винаги! Не е нужно да бъда това, което другите биха искали да бъда. Нямам нужда да бъда интересен, сговорчив или забавен-за когото и да било. Не си позволявам вече да забавям крачката си, да снишаваш глас, или да крия чувствата си-само защото на някой не му харесва...това.

Не е нужно да бъда нищо друго освен това, което е моята истинска същност, и не си губя напразно времето и енергията да убеждавам хората, че си струва да бъда около тях. Точните хора сами  го разбират и могат да му се насладят. За другите времето ми се плаща. Достатъчно хора ме уважават и приемат, без да ме карат да правя компромиси с това, което съм. Нямам нужда да съм общителен, спонтанен, или социализиран, според скапаните представи на някоя/някого си..

Нямам нужда да съм красив, втален, или атрактивен по чиято и да е дефиниция. Животът е твърде къс, за да оставя място в него за който и да е, който се отнася с мен другояче... По-голямата част от живота си съм прекарал в опит да „се свия“. Да стана по-малък. По-тих. По-слабо чувствителен. По-малко упорит. По-малко нуждаещ се. Защо, по дяволите съм си го причинил?! Защото не исках да бъда в тежест. Не исках да бъде „твърде много“ твърде “квалифициран“ или да отблъсна определени хора. Исках хората да ме харесват. Исках да бъда обгрижван и ценен. Исках да бъда желан...и аз като другите.

Така че в продължение на години аз жертвах себе си, за да се опитвам да направя другите хора щастливи. И години наред страдах-излишно. Но се уморих да страдам и приключих с това да се свивам. Не е моя работа да променям това, което Съм, за да се превърна в нечия друга идея за ценно човешко същество. 5 пари не давам за чуждото мнение.

Аз съм Ценен. Не защото другите хора мислят така, а защото съществувам, следователно това е значимо събитие със значение. Моите мисли имат значение. Моите чувства имат значение. Моят глас има значение. Моето Творчество има значение. Моите Терапевтични умения имат значение. И със или без нечие Одобрение или Позволение аз продължавам да бъда този, който съм, и говоря моите истини. Дори и това да ядосва хората. Дори и да ги кара да се чувстват неудобно. Дори и да изберат да си тръгнат.

Отказвам да се свивам-само заради това, че на някой не му е изгодно-обичайки ме- да настоява излишно да се променям. Аз избрах да заема мястото си. Аз избрах да почитам чувствата си. Аз избрах да си позволя да отговарям на своите нужди на първо място. Без да се съобразявам излишно. Знам, че имах моменти, в които се чувствах, сякаш съм в тежест. Моменти, когато се питах дали за другите нямаше да е по-добре без мен. Моменти, когато се питах дали за мен нямаше да е по-добре, ако съм някой друг. Някой по-малко натрапчив и различен. По-малко чувствителен. С по-малко едносрични думи описвайки живота си. По-приемлив за останалите. По-поносим. Някой по-лесно усвоим  и разтворим?!...

Само аз Знам, че ми бе трудно да заглуша гласа, който настояваше, че в мен има нещо нередно, но въпреки това трябваше да повярвам, че точно аз не съм в ничия тежест. Трябваше да повярвам, че заслужавам да бъда Тук (в Лясковец). Не е нужно да се смалявам или да изчезвам заради другите. За да ги накарам те да се почувстват добре. Вече не! Аз имам своето право да бъда огромен и шумен, както и забележим. Имам право да съм досаден, безпардонен и враг на всички шаблони. Имам право да използвам гласа си, да изричам винаги моята истина. И да наблюдавам успеха си..., които много често напуска ограничената сфера на чуждите възприятия.

Но най-вече имам право да заемам пространството отредено ми. Не въпреки себе си, а заради себе си. Защото може невинаги да си давах онази сметка, но в мен има много прекрасни неща, в мен има много от онова, което е нужно да дам на света. Мен ме има и следователно съм важен. Дори когато се противях. Дори когато бях „труден“. Дори според някои все още да съм в тежест – аз съм достатъчен и съм важен.

Нямам нужда от ничие внимание или одобрение, за да се чувствам достатъчно добре. Когато някой ме е отхвърлял, изоставял или ме съди, всъщност не е ставало никога дума за мен. Ставало е дума за него самия и неговите несигурност, ограничения и нужди, които аз не съм длъжен да превръщам в свои. Както и да се съобразявам. Имам свои път! Моята стойност не е зависима от това дали другите ме приемат – тя е нещо присъщо на всеки. Аз съществувам, следователно имам значение. Позволено ми е да давам глас на мислите и чувствата си-без да питам когото и да било дали мога да го правя.

Позволих си да повярвам в истината, че това, което съм, е напълно достатъчно. И си позволих да премахна от живота си всеки, който ме кара да се чувствам по друг начин. Никога не трябва да се променям, за да удовлетворя някой друг/а. Не дължа на никого комфорт и не съм длъжен да съм привлекателен за когото и да било. Ако някой има проблем с човека, който съм, или начина, по който представям себе си в пространството, това е негов шок, не мой. Аз не съм длъжен да възприемам преценката на другите. Не им е лесно.

Всъщност може и да е едно от най-трудните неща, които всеки един от нас трябва да опита. Но това е важно. Защото: Аз не живея собствения си живот заради другите. Правя само това, което чувствам правилно за себе си. И повече от всичко друго на света съм взел мерки да направя моето щастието свой първи приоритет....

Ако това не съвпада с вашите идеали, моля прелистете тази страница и си карайте работата без да ме занимавате с присъствието си. Съпреживявайте този културен шок – самостоятелно или на групички. Въпрос на личен избор! Защото аз моя избор го направих без вас в него!

Оригиналния текст на Даниел Кьопке тук: https://bit.ly/2LQcXOc

Може ли?...

Може ли човек да изкарва пари от Мечтата си в България?

              Понякога се чувствам като Дивергент, защото принадлежа на Прекалено Различното, а това „притеснява“ другите, когато виждат, че изживявам Свободната си Воля и изпълнявам моя Личен Избор, както намеря за добре, а не според нечии преценки!

            

Преди 7 години, когато започнах да създавам продукти, беше с мотива да има поне няколко качествени неща, които да обикалят Света – от мое Име. Нямах търпение търговията ми да се разрасне, но за моя жалост всичко вървеше много - бавно! Започнах с едно просто бяло шише, след това започнах с една обикновена опаковка за крем и т.н... Беше трудно, бях беден (бях претърпял срив на единия си бизнес и загубих почти всичко – дори себе-уважението си), нямах други възможности, бях съкрушен, нямах самочувствие да търся – помощ (от когото и да било). След това “споменът за раната“ се прехвърли по-нататък и мислех, че съм недостоен като мъж да създавам козметика за хората..., само защото „се провалих“ веднъж. Много трудно ми беше да „прикрия“ от чуждите погледи „блажното петно“ пропито от „предната“ страница на живота ми, която се беше просмукала и в другите пластове. Страхът „от петното“ за кратко измести фокусът ми от това колко е голяма цялостната картина и какво точно изразява - Тя!!! Обаче в човешкия дух е вроден копнеж и стремеж към нещо по-добро!

              Може би моите продукти изпреварваха за пореден път времето си и предшестваха с десетилетия днешното разбиране за ползите от натурално им усвояване от организма ни. Обаче слава Богу, че хиляди хора по света търсят истинското и все още неомърсено качество, което проДАВАМ сам, а не чрез магазините. Така заложих на естественото общуване от очи в очи и не моля никого да купува, заложих не на цената, а на обяснението за високото качество на продуктите ми и стилната визия. А когато подарявам с повод или без – даден свой продукт, се наслаждавам истински на тези, които са изненадани от жеста ми. И вече са мнозина!

              Обаче, най-вероятно, значителните промени изискваха от мен значителни инвестиции на време, което аз мислех, че нямам. Това бе присъщо на младостта ми в онзи етап от нея. Грешах! Предателства ме съпътстваха от хора, които казваха, че ме „обичат“ а искаха да се променям заради тях - ограничавайки ме от любов, защото все нещо не им допадаше - целящи един бог знае какво... но поправих тази грешка! Подозирах, че всеки човек – като мен, който има мечти и също така е решил да се отличи чрез тях, ще „срещне“ против-ни-ци – обвити в добро и лицемерно чувство, наречено „любов“/ „обичайки те искам да се промениш“. Те явно „искаха“ от мен да правя това, което е лесно, „разумно“ и масово. Но не знаеха, че аз съм от този тип хора, които никога не предават мечтата си и не позволяват на другите да я раздират крадейки от нея – омаловажавайки я! Правех малки едва доловими стъпки, за да догоня големите крачки, които бях заложил... на моменти ми ставаше все по-трудно.

(И често забравях, че Бог не вика съвършените, а усъвършенства повиканите).

А вътрешната ми вяра винаги ми е казвала, че Бог не познава понятието „грешка“ и знае за всяко нещо кога е точния момент. Малко след това само един човек се намери, да ми каже да не се погубвам в спомени за миналото - повече. Освен това ми даде съвет да „сложа“ из под краката си допуснатите „грешки“ и да ги използвам като стъпала, чрез които да мина отвъд тях и да обърна внимание само на това, в което съм най-добър.

„Шансът ни често бива пропускан, защото идва при нас облечен в работно облекло и повечето от нас го бъркат с работата...“  - Едисон

         

Колко често ми се е случвало да се прехласвам по опаковката на това, което животът ми поднася, или да се разочаровам, че тя не е толкова лъскава, колкото ми се е искало, защото съм имал някакви други очаквания? А истината е толкова проста, че там зад златистата панделка на Любовта, Късмета и Успеха или зад измачканата хартия на Обидите, Несполуките и Провала ми, се беше скрил Дар – онова, което винаги съм искал или онова, от което наистина съм имал нужда. Само трябваше да имам смелостта да надникна в кутията. Не развалям за нищо на света това, което имам, за да съжалявам за онова, което нямам. Ако моят Дар не бе опакован както „съм очаквал“, това е, защото е бил опакован много по-добре!!!“ (под формата на „Кром-Крем“- ДАР от БОГа)...

           Сега всичко е както съм искал да бъде – Добре Смазана Машина, която работи отлично, нежно и внимателно. И съм дал дума, че ще създавам Бутикови количества от Продуктите и Услугите си и няма да позволя съзнанието ми да бъде замъглено от прибързано печалба-рство, за сметка на качеството – изпускайки го от поглед.

            Всичко, което исках да знам, когато започнах преди години, бе само да можех да стигна (по-бързо или въобще да стигна) до това, което мечтаех. Но така и не намерих пряк път... Затова беше винаги рано да се откажа, и продължих напред! Проста аритметика! Щом исках животът ми да се обогати, редно бе да се науча да давам – времето си, помощта си, парите си. Така разбрах, че всеки има какво да даде на света - наоколо. Затова се вглеждам в японците, германците и индийците и  в тяхното качество от преди 100г. и такова искам (моето) да остане и след поне още 100г. – ако го има света, че като гледам на къде е тръгнал – знам ли!!! Отне ми 5 години да създам цялата Първа Продуктова Гама 'Златните 7', понеже все сам си финансирам всичко, и 80% от печалбата отиваше за рефинансиране на продуктите ми..., което понякога ми изиграваше лоша шега – оставах без пари за дълго време!!!!... Понеже тогава нямах кой знае какви доходи, но мога с ръка на сърцето да кажа, че имах и хиляди причини да се ОТКАЖА (защото съм се питал за какво и кого да го правя всичко това, след като продажниците станаха в пъти повече срещу мен)... Без вас "хейт-приятели" аз все още щях да бъда там, където бях преди години, в деня на завършването на училището си... Нищо не свършихте за мен, но все пак ви благодаря! Така разбрах как всеки мой житейски опит се превърна в урок за успех, чиято стойност невинаги я осъзнавах веднага!

P.S.: ...Mного често, когато си лягах със сълзи на очи, си спомнях причината, заради която не заспивах дълго (да съм Много - Функционален в няколко области и вещер в тях! Да има какво да оставя след себе си, защото никой в моя род не го е постигал – досега!), но за да не ме сломи "бавният" напредък, всe си измислях поне още една причина, заради която да продължа напред и да отложа поражението – макар и сам)! Така минаха цели 7 години... оттогава! И ето ме днес, тук, пред вас... Вие си отговорете, дали са ме сломили всички пречки и дали съм се отказал, само защото е трудно!!!

“Заб(р)авих достатъчно, за да мога да продължа. Помня достатъчно, за да не (го) повтарям повече.”

            Твърде често нехайно изричах думата „приятел“ – през годините, към всеки, с когото се ръкувах. Днес също така наблюдавам, че всеки, който „смята, че ме познава, само защото ме е виждал веднъж“, си мисли, че сме приятели. Това, че понякога имам с някого „по-близки“ отношения, не значи нищо и е редно много често „да им подчертавам“ на хората – границата на близостта ми. Това, че лесно завързвам контакти, далеч не значи, че допускам някого до себе си толкова близко. Не! След всички предателства през последните 3 години затворих страницата. Оттогава работя строго професионално, коректен съм в работата си, но за личния ми живот и бизнеса – отклонявам  въпросите веднага!

(втората й част ТУК http://floransgroup.blogspot.com/2019/06/2.html)