Моят успех дотук
е напълно осъзнато мое действие, когато се почувствах доволен от постигнатото, а не когато се
опитвах да впечатля другите и очаквах тяхното признание...
Поради това никога не се чувствам виновен, че отстранявам отровни
хора от живота си. Няма значение дали той/тя ми се води роднина, романтичен
интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат – не бива и не правя
място на хора, които „ми причиняват“ болка, или биха ме карали да се чувстваш
дребен и незначителен. Вече не!
Едно
е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ми,
пренебрегва границите ми и продължава да ме третира по зловреден начин, просто
си тръгва… Не
всички токсични хора са жестоки и незаинтересовани. Някои от тях много „ме
обичат“. Много от тях имат добри намерения. И повечето са токсични за мен,
защото техните нужди и начини на съществуване ме принуждаваха да правя
компромиси със себе си и с щастието си. Те не са „по природа“ лоши хора, но не
и не бяха точните хора за мен. И колкото и да беше трудно, трябваше да се отдалеча от тях. Животът ми бе
достатъчно труден и без да стоя с хора(с които правех само секс), които ме
натоварваха - излишно и колкото и да ме бе грижа за тях, не мога повече да се
саморазрушавам заради някой друг. Не ми е писано да го правя!
Направих
добруването си приоритет. Дори и това да означаваше да скъсам с някого, за
когото ме бе грижа-в началото, да обичам някой от семейството си от разстояние,
да се отдръпна от приятел/и или да изляза от ситуация, която е болезнена – имам
пълното право да си тръгна и да създавам по-здравословно пространство за себе
си. Винаги! Не е нужно да
бъда това, което другите биха искали да бъда. Нямам нужда да бъда интересен,
сговорчив или забавен-за когото и да било. Не си позволявам вече да забавям крачката си,
да снишаваш глас, или да крия чувствата си-само защото на някой не му харесва...това.
Не е
нужно да бъда нищо друго освен това, което е моята истинска същност, и не си
губя напразно времето и енергията да убеждавам хората, че си струва да бъда
около тях. Точните хора сами го разбират
и могат да му се насладят. За другите времето ми се плаща. Достатъчно
хора ме уважават и приемат, без да
ме карат да правя компромиси с това, което съм. Нямам нужда да съм общителен, спонтанен,
или социализиран, според скапаните представи на някоя/някого си..
Нямам
нужда да съм красив, втален, или атрактивен по чиято и да е дефиниция. Животът
е твърде къс, за да оставя място в него за който и да е, който се отнася с мен
другояче... По-голямата част от живота си съм прекарал в
опит да „се свия“. Да
стана по-малък. По-тих. По-слабо чувствителен. По-малко упорит. По-малко
нуждаещ се. Защо, по дяволите съм си го причинил?! Защото не исках да бъда в тежест. Не исках да
бъде „твърде много“ твърде “квалифициран“ или да отблъсна определени хора.
Исках хората да ме харесват. Исках да бъда обгрижван и ценен. Исках да бъда
желан...и аз като другите.
Така
че в продължение на години аз жертвах себе си, за да се опитвам да направя
другите хора щастливи. И години наред страдах-излишно. Но се уморих да страдам и приключих с това да
се свивам. Не е моя работа да променям това, което Съм, за да се превърна в
нечия друга идея за ценно човешко същество. 5 пари не давам за чуждото мнение.
Аз съм
Ценен. Не защото другите хора мислят така, а защото съществувам, следователно
това е значимо събитие със значение. Моите мисли имат значение. Моите чувства
имат значение. Моят глас има значение. Моето Творчество има значение. Моите
Терапевтични умения имат значение. И със или без нечие Одобрение или Позволение аз продължавам да бъда този,
който съм, и говоря моите истини. Дори и това да ядосва хората. Дори и да ги
кара да се чувстват неудобно. Дори и да изберат да си тръгнат.
Отказвам
да се свивам-само заради това, че на някой не му е изгодно-обичайки ме- да
настоява излишно да се променям. Аз избрах да заема мястото си. Аз избрах да почитам
чувствата си. Аз избрах да си позволя да отговарям на своите нужди на първо
място. Без да се съобразявам излишно. Знам, че имах моменти, в които се чувствах, сякаш съм в тежест. Моменти,
когато се питах дали за другите нямаше да е по-добре без мен. Моменти, когато
се питах дали за мен нямаше да е по-добре, ако съм някой друг. Някой по-малко
натрапчив и различен. По-малко чувствителен. С по-малко едносрични думи описвайки
живота си. По-приемлив за останалите. По-поносим. Някой по-лесно усвоим и разтворим?!...
Само
аз Знам, че ми бе трудно да заглуша гласа, който настояваше, че в мен има нещо
нередно, но въпреки това трябваше да повярвам, че точно аз не съм в ничия тежест. Трябваше да повярвам, че заслужавам да бъда Тук
(в Лясковец). Не е нужно да
се смалявам или да изчезвам заради другите. За да ги накарам те да се
почувстват добре. Вече не! Аз имам своето право да бъда огромен и
шумен, както и забележим. Имам право да съм досаден, безпардонен и враг на
всички шаблони. Имам право да използвам гласа си, да изричам винаги моята
истина. И да наблюдавам успеха си..., които много често напуска ограничената
сфера на чуждите възприятия.
Но
най-вече имам право да заемам пространството отредено ми. Не въпреки себе си, а
заради себе си. Защото може невинаги да си давах онази сметка, но в мен има
много прекрасни неща, в мен има много от онова, което е нужно да дам на света. Мен ме има и следователно съм важен. Дори
когато се противях. Дори когато бях „труден“. Дори според някои все още да съм
в тежест – аз съм достатъчен и съм важен.
Нямам
нужда от ничие внимание или одобрение, за да се чувствам достатъчно добре.
Когато някой ме е отхвърлял, изоставял или ме съди, всъщност не е ставало
никога дума за мен. Ставало
е дума за него самия и неговите несигурност, ограничения и нужди, които аз не
съм длъжен да превръщам в свои. Както и да се съобразявам. Имам свои път!
Моята стойност не е зависима от
това дали другите ме приемат – тя е нещо присъщо на всеки. Аз съществувам,
следователно имам значение. Позволено ми е да давам глас на мислите и чувствата си-без да питам
когото и да било дали мога да го правя.
Позволих
си да повярвам в истината, че това, което съм, е напълно достатъчно. И си
позволих да премахна от живота си всеки, който ме кара да се чувствам по друг
начин. Никога не трябва да се променям,
за да удовлетворя някой друг/а. Не дължа на никого комфорт и не съм длъжен да
съм привлекателен за когото и да било. Ако някой има проблем с човека, който съм, или начина, по който
представям себе си в пространството, това е негов шок, не мой. Аз не съм длъжен
да възприемам преценката на другите. Не им е лесно.
Всъщност
може и да е едно от най-трудните неща, които всеки един от нас трябва да опита.
Но това е важно. Защото:
Аз не живея собствения си живот заради
другите. Правя само това, което чувствам правилно за себе си.
И повече от всичко друго на света
съм взел мерки да направя моето щастието свой първи приоритет....
Ако
това не съвпада с вашите идеали, моля прелистете тази страница и си карайте
работата без да ме занимавате с присъствието си. Съпреживявайте този културен
шок – самостоятелно или на групички. Въпрос на личен избор! Защото аз моя избор
го направих без вас в него!
Оригиналния текст на Даниел Кьопке тук: https://bit.ly/2LQcXOc
