Може ли човек да изкарва пари от Мечтата си в
България?
Понякога се чувствам като
Дивергент, защото принадлежа на Прекалено Различното, а това „притеснява“ другите, когато виждат, че
изживявам Свободната си Воля и изпълнявам моя Личен Избор, както намеря за
добре, а не според нечии преценки!
Преди 7 години, когато започнах да създавам продукти, беше с мотива да
има поне няколко качествени неща, които да
обикалят Света – от мое Име.
Нямах търпение търговията ми да се разрасне, но за моя жалост всичко вървеше
много - бавно! Започнах с едно просто бяло шише, след това
започнах с една обикновена опаковка за крем и
т.н... Беше трудно, бях беден (бях претърпял срив на единия си
бизнес и загубих почти всичко – дори себе-уважението си), нямах други възможности, бях съкрушен, нямах самочувствие да търся – помощ (от когото
и да било). След това “споменът за раната“ се прехвърли по-нататък и
мислех, че съм недостоен като мъж да създавам козметика за хората..., само
защото „се провалих“ веднъж. Много трудно ми беше да „прикрия“ от чуждите
погледи „блажното петно“ пропито от „предната“ страница на живота ми, която се
беше просмукала и в другите пластове. Страхът „от петното“ за кратко измести
фокусът ми от това колко е голяма цялостната картина и какво точно изразява - Тя!!!
Обаче в човешкия дух е вроден копнеж и стремеж към нещо по-добро!
Може би моите продукти
изпреварваха за пореден път времето си и предшестваха с десетилетия днешното
разбиране за ползите от натурално им усвояване от организма ни. Обаче слава
Богу, че хиляди хора по света търсят истинското и все още неомърсено качество,
което проДАВАМ сам, а не чрез магазините. Така заложих на естественото общуване
от очи в очи и не моля никого да купува, заложих не на цената, а на обяснението
за високото качество на продуктите ми и стилната визия. А когато подарявам с
повод или без – даден свой продукт, се наслаждавам истински на тези, които са
изненадани от жеста ми. И вече са мнозина!
Обаче, най-вероятно, значителните
промени изискваха от мен значителни инвестиции на време, което аз мислех, че
нямам. Това бе присъщо на младостта ми в онзи етап от нея. Грешах! Предателства
ме съпътстваха от хора, които казваха, че ме „обичат“ а искаха да се променям
заради тях - ограничавайки ме от любов, защото все нещо не им допадаше - целящи един бог знае
какво... но поправих тази грешка! Подозирах, че всеки човек – като мен, който
има мечти и също така е решил да се отличи чрез тях, ще „срещне“ против-ни-ци –
обвити в добро и лицемерно чувство, наречено „любов“/ „обичайки те искам да се
промениш“. Те явно „искаха“ от мен да правя това, което е лесно, „разумно“ и
масово. Но не знаеха, че аз съм от този тип хора, които никога не
предават мечтата си и не позволяват на другите да я раздират крадейки от нея – омаловажавайки
я! Правех малки едва доловими стъпки, за да догоня
големите крачки, които бях заложил... на моменти ми ставаше все по-трудно.
(И често
забравях, че Бог не вика съвършените, а усъвършенства повиканите).
А вътрешната ми вяра винаги ми е казвала, че
Бог не познава понятието „грешка“ и знае за всяко нещо кога е точния момент.
Малко след това само един човек се
намери, да ми каже да не се погубвам в спомени за миналото - повече. Освен това
ми даде съвет да „сложа“ из под краката си допуснатите „грешки“ и да ги
използвам като стъпала, чрез които да мина отвъд тях и да обърна внимание само
на това, в което съм най-добър.
„Шансът ни често бива пропускан, защото идва при нас облечен
в работно облекло и повечето от нас го бъркат с работата...“ - Едисон
Колко често ми се е случвало да се
прехласвам по опаковката на това, което животът ми поднася, или да се
разочаровам, че тя не е толкова лъскава, колкото ми се е искало, защото съм
имал някакви други очаквания? А истината е толкова проста, че там зад
златистата панделка на Любовта, Късмета и Успеха или зад измачканата хартия на
Обидите, Несполуките и Провала ми, се беше скрил Дар – онова, което винаги съм
искал или онова, от което наистина съм имал нужда. Само трябваше да имам
смелостта да надникна в кутията. Не развалям за нищо на света това, което имам,
за да съжалявам за онова, което нямам. Ако моят Дар не бе опакован както „съм
очаквал“, това е, защото е бил опакован много по-добре!!!“ (под формата на
„Кром-Крем“- ДАР от БОГа)...
Сега всичко е както съм искал да бъде – Добре Смазана Машина, която работи отлично, нежно и
внимателно. И съм дал дума, че ще създавам Бутикови количества от
Продуктите и Услугите си и няма да позволя съзнанието ми да бъде замъглено от
прибързано печалба-рство, за сметка на качеството – изпускайки го от поглед.
Всичко, което исках да знам, когато
започнах преди години, бе само да можех да стигна (по-бързо или въобще да
стигна) до това, което мечтаех. Но така и не намерих пряк път... Затова беше винаги
рано да се откажа, и продължих напред! Проста аритметика! Щом исках животът ми
да се обогати, редно бе да се науча да давам – времето си, помощта си, парите
си. Така разбрах, че всеки има какво да
даде на света - наоколо. Затова се вглеждам в японците, германците и индийците и в тяхното качество от преди 100г. и такова
искам (моето) да остане и след поне още 100г. – ако го има
света, че като гледам на къде е тръгнал – знам
ли!!! Отне ми 5 години да създам цялата Първа
Продуктова Гама 'Златните 7', понеже все сам си финансирам всичко, и 80% от печалбата отиваше за рефинансиране на
продуктите ми..., което понякога ми изиграваше лоша шега – оставах без пари за
дълго време!!!!... Понеже тогава нямах кой знае какви доходи, но
мога с ръка на сърцето да кажа, че имах и хиляди причини да се ОТКАЖА (защото
съм се питал за какво и кого да го правя всичко това, след като продажниците
станаха в пъти повече срещу мен)... Без вас "хейт-приятели" аз все още щях да бъда там, където бях преди години, в
деня на завършването на училището си... Нищо не свършихте за мен, но все пак ви
благодаря! Така разбрах как всеки мой житейски опит се превърна в урок за
успех, чиято стойност невинаги я осъзнавах веднага!
P.S.: ...Mного често, когато си лягах със сълзи на очи, си спомнях причината, заради която не
заспивах дълго (да съм Много - Функционален в няколко области и вещер в тях! Да има какво да оставя след себе си, защото никой в моя род не го е постигал – досега!), но за да не ме сломи "бавният" напредък, всe си
измислях поне още една причина, заради която да продължа напред и да отложа
поражението – макар и сам)! Така минаха цели 7 години... оттогава! И ето ме днес, тук, пред вас... Вие си отговорете,
дали са ме сломили всички пречки и дали съм се отказал, само защото е трудно!!!
“Заб(р)авих достатъчно, за да мога да продължа. Помня достатъчно, за да не (го) повтарям повече.”
Твърде често нехайно изричах думата
„приятел“ – през годините, към всеки, с когото се ръкувах. Днес също така
наблюдавам, че всеки, който „смята, че ме познава, само защото ме е виждал
веднъж“, си мисли, че сме приятели. Това, че понякога имам с някого „по-близки“
отношения, не значи нищо и е редно много често „да им подчертавам“ на хората –
границата на близостта ми. Това, че лесно
завързвам контакти, далеч не значи, че допускам някого до себе си толкова
близко. Не! След всички предателства през последните 3 години затворих
страницата. Оттогава работя строго професионално, коректен съм в работата си,
но за личния ми живот и бизнеса – отклонявам
въпросите веднага!
(втората
й част ТУК http://floransgroup.blogspot.com/2019/06/2.html)
