 |
| "Вечния стремеж" |
...Мале намерих картина, която
съм рисувал преди много години- ’90 - те години. Първата картина която съм
рисувал, разваляйки един стар чаршаф. Още помня как ме гледаха "на
кръв" във вкъщи за дето аз искам да творя, но не и да развалям нещо за
няма нищо-каквито смятаха, че картините ми!!!
Много топло ми стана, че днес
след като я видях, можех все още да я снимам. Е времето си е казало малко
думата, защото цветовете не са баш същите. Някакви образования от влага са се
настанили трайно на картината ми без да ме питат.
Това е картина която бях
кръстил: „Вечния
стремеж“ и самият
път по който върви монахът. Вечния стремеж да се научим да успокояваме мислите
си. Вярвам в пътя, вървя по него и със стремеж като спокойно поточе съм
устремен към собствения ви връх. Много често срещам на върха само себе си, но и сам война е
войн. Да му се невиди, с бури и
мрак е съпроводен пътят ми, но това не ми пречи да продължавам да искам да се изскача
за пореден път на върха. Когато четох книгата на Зиг Зиглър – „Ще се срещнем на върха“, аз често
бях в подножието на върха си, пътувах до различни градове и четях. Попивах
всяка негова дума, защото на върха няма кой знае какво.
