Пътят е някъде там...

Пътят е някъде там и е значим за мен...докато вървя по него.

Нямам идея, защо повечето хора са „се научили“ да мислят и чувстват по начин, който ги държи далеч от най-съкровените им мечти и сякаш наистина се само-саботират сами?! Кога успяха да си нанесат такива щети?! Макар, че (то) действието е отворено и продължава - десетки години (и могат да се поправят, ...ако желаят). За това е редно през цялото време да се учим и да развиваме своя „набор“ от мисли. В противен случай „гравитацията“ взема превес и някой неща просто потъват – и ние след тях. Също така е невъзможно да се отървем от личната отговорност за живота си (просто ей така). Тя е наша без значение дали искаме да я поемем или не. Но за „да  направляваме“ живота си ние разполагаме само с вътрешния си глас... не с религия, не с вярване или службогонство!

Да събера кураж да изживявам Мечтата си всеки ден, ми отне време. Така допълнително разбрах, че мечтите са от решаващо значение за изпълнен с удовлетворение  и смисъл - живот. Много години желанието ми да се реализирам не беше разбирано от другите, както и подкрепяно (но това е без всякакво значение – сега). Въпреки това не спрях „да слушам“ сърцето си и вътрешния си глас. Нищо, че ме сравняваха с „дефектна стока“, която изглеждаше „случайно“ попаднала „тук-там“ на рафта.

Ако самият ПЪТ можеше да говори когато тръгнах по него, можеше да „ми разказва“ много от историите си за “онези преди мен“ за да ми помогне, но той не се издаде и ги (за)пази в строга тишина наблюдавайки ме... как ги преоткривам като древен артефакт. Но когато получавах заплата и до някаква степен ми стигаше за да живея „добре“ не изпитвах никаква потребност да се развивам, защото чаках ден да мине - друг да дойде!... и залагах на сигурното (защото така чувах да казват)! Обаче само когато „животът ме постави“ в много трудни условия, понякога и на колене, и трябваше сам да заслужа качеството си на живот, едва тогава предприех истински действия, защото „нямах“ избор. Започнах да мисля, а след това привеждайки всяка мисъл, монетизирах своя живот и стигнах до тук за да можете и вие да прочетете това...

Всички ние притежаваме потенциал, който можем да използваме за база, на която да стъпим и да започнем. Магията на това Изкуство се състои в това да отделим истинско време и усиля, за да можем да развиваме силните си страни за да могат те да изпъкват, вместо да губим напразно времето си да подобряваме качествата в нас, които не са толкова силни. За това не би трябвалo да искаме всички умения на света, защото това е капан, които ни води в задънена улица. Както и да „искаме“ нечий други таланти или дарби... коли, дрехи, къщи или нечии чужд живот. Когато се съпоставяме „с другите“ и техните силни страни (нищо, че може само на нас така да ни изглеждат), влизаме сами в клопката и „се превръщаме“ в тяхна лоша имитация и доброволно потъпкваме нашата автентичност. За това е редно ние сами да сме убедени в собствените си способности - търсейки своята ярка автентичност, което не ни кара да се чувстваме „застрашени“ от факта, че другите умеят нещо по-добре от нас. С нашето израстване идва и способността ни да разбираме, че всички сме различни. След като спрем да се съпротивляваме и съревноваваме „със сенките си“, тази разлика става вълнуваща, а не застрашаваща. Ние винаги сме различни и такива ще бъдем, защо го забравяме толкова лесно?! Защо?!

Много от нас са изгубили на един етап от живота си - пътя и способността да разпознават сами своят „красив“ диамант, който притежават и им е даден от Природата, а светът в който живеят никой не го е виждал до сега. Но веднъж излязат ли на сцената на живота за да го покажат, могат вече без никакъв проблем да разказват на другите как изглежда той и каква цена има. Но за да правят всичко това, което искат, понякога имаме нужда да преминем през големи препятствия. Можем да помолим за помощ, но същинската работа трябва да извършим сами...

Имаме свободна Воля и личен Избор какво да правим с живота си... А как ще стане това, разбираме в движение - никога стоейки на едно място. Така за да могат другите да получат повече от мен, ми отне време да бъда много по-удовлетворено практикуващ и (о)свободен от излишни предразсъдъци, справяйки се сам с всичко, което се изпречи на пътя ми.

Защото Вселената е Майсторско творение от изобилие, добро здраве и хубаво светоусещане. Но едва когато разтворих сетивата си (затваряйки очи в медитация), за да усетя изобилието на Вселената, преживях чудото, радостта и щастието. Чак тогава преживях всички прекрасни неща, които Вселената предоставя като добро здраве, благосъстояние и добра природна среда... А преди това сякаш беше мрак, лутане и губене на време, което си мислех, че сега „не мога“ да наваксам.Но...Имаше моменти в живота ми, в които съм се чувствал много разгневен от онези тесногръди-предразсъдъци относно факта, че ако: до 30 години нямам деца, не съм завършил ВУЗ, нямам собствено жилище или успешен бизнес съм провал. Обаче през последните 20-сет години (ставайки на 40), всеки ден осъзнавам все по-дълбоко, че човек като мен има собствен ритъм и темпо на живот и е редно да следвам целите си с моето темпо което да ме удовлетворява, без да се съревновавам - с околните. Живота мен - специално, ме (на)учи много по-бавно, вземи ми доста по-скъпо от на другите (защото платих успеха си предварително), но извади уникални сентенции от житейските ми уроци и ми ги завира в лицето всеки път когато падна духом. Той също така е неприлично кратък и не би било добре да се ръководя от чужди критерии за живот, или да се съобразявам излишно с всеки и всичко. Особено, кой, какво мисли или говори за мен. Не!

Инвестицията в Знанията, които придобивам всеки ден е с най-високата лихва на пазара на труда, за която никой не говори! Трябва всеки сам да достигне до тази „строго пазена“ тайна...защото пряк път до нея – няма, както и до финансовата грамотност. Защото образованието принадлежи на хората - не на държавата и капитала!

Но всъщност,  за моя жалост съм разчитал на всички обучения в училище да могат да ме подготвят за живота, без да знам, че те не могат да свършат това. Понеже на мен ми трябват живи и практични обучители даващи ми конкретни примери, а не сухи текстове, показващи с показалки по дъската, защото и аз съм буквалист. Просто не съм знаел, че началния и среден учител е само (временното) ръководство, за да ми посочи пътя, по които е редно да тръгне - детето в мен, пораствайки. Но никое училище, независимо колко бе отлично то, не можа да ми даде учението от което се нуждаех (за това компенсирах с четене на стотици редки книги - през годините и придобих - широк спектър от специфично знание, което другите няма от къде да селектират - сега). Това, което получих, „от училище“ бе само нещо като очертанията на детската книжка за оцветяване. Трябваше сам да попълня цветовете за да видя цялостната картина, която ми „бе отредена“. А дали ми харесваше зависеше какво съм направил или какво не съм свършил! Така взех най-любимото си хоби и построих върху него своята кариера!

За това житейския предмет „Личностно развитие“ бе/е от колосално значение за мен. А за да го разгърна, бе редно да разбера, че трябва да имам цели в живота. Така насоката към движенето/спортът през годините ме научи на онова, което всички „се опитваха“ да ми отнемат – Волята и Постоянството чрез Последователност. Но не успяха да ме разберат – правилно докато я градях, за да успеят да ме разубедят - дори поетапно. Обаче това, което имаше значение за мен, бе да осъзная, че ученето ще е инвестиция през целия ми живот (lifelong learning), с изключителен фокус към личното себепознание и развитие на силните ми страни както и вродените ми умения. Ученето през това време не ме е задължавало да трупам сухи (по) знания, но ме подмамваше да се развивам като осъзнато-адекватна личност. Да съм все по-наясно със своите силни страни. Да разкроявам своята роля в живота като разширявам своята дефиниция за принос към обществото! Самата нова кройка осигури специфичното познание, за повишаване на личната ми квалификация с времето... за това не го губя и за секунда! 

Така след една устремена и осъзната поредица от преживявания в живота ми, излязоха на преден план придобитите ми умения, знания и информация (натрупани с години -  опитност). Те осигуриха специфичното познание, и  повишиха личната ми квалификация с времето и все по-често чувам, „че съм прекалено квалифициран“ за да ме наемат някъде „на работа“... за това съм се самонаел за да не изпитва никой неудобство от факта, че съм „прекалил“ с квалификациите си през годините... докато мнозина са си въобразявали си, че невиждайки моето невидимо действие, съм бездействал!!! Така взех най-любимото си хоби и построих върху него своята кариера! Бавно и полека-както водата дълбае! Мога, правя, постигам, за което не чакам някой да се сети да ме „награди“ с „тиквен оскар“, за което!

Аз лично смятам, че следването в Университет или Колеж е излишно за хора, които го записват просто защото всеки друг го прави (или защото родителите ги тикат-децата си и го плащат). Много по-добре ще е младите да си зададат въпроса (насочващите се към тях) още преди да стигнат-средното си образование „какво биха искали да учат/правят“ след него (да се опитат да погледнат по надалече от носът си), което да е отвъд печеленето на пари, слава и богатства (не го ли сторят ще съжаляват горчиво за загубеното време - един ден, а не за изхарчените родителски спестявания). Както и да им доставя истинско удоволствие и удовлетвореност не само еднократно когато завършат, а цялостно през годините. И едва тогава да предприемат каквито и да било действия относно следването си... Независимо колко странно изглежда то в нечии чужди очи - тава е без всякакво значение. Никой после няма да ти каже браво, че пренебрегна себе си заради нещо или някого. Не!

След като разбрах кое ще движи светът ми, се наслаждавам на живота си - всеки ден през последните 25 години защото знам, че времето е на моя страна. Така това, нещо което бе наистина важно за мен преди години, имах куража да завъртя живота си около него... И станах ТеРапевт.

А наскоро след това (след някакви си 20-сет години) сбъднах още една своя мечта – завърших (2019г.) Професионален Колеж по Спорт „Био Фит“ – София със специалност Фитнес Инструктор с българска държавна диплома и Europass (Professional Sport College "Bio Fit" – Bulgaria). Това не е просто Лицензиране, а пожизнено Образувание.

Както и благодарение на представляващия за България - доц.Карабиберов (основател на Колежа по Спорт - „Био Фит“) и Глен  Кънингам (основателя на американската континентална организация за подготовка на регистрирано - квалифицирани инструктори и треньори по фитнес C.O.R.F.I.T.), завърших C.O.R.F.I.T. systems! А самата Система е призната от Международната Асоциация за спорт и наука - International Sports Sciences Association (USA). И от Авторитетната английска фитнес организация REPs.

С цялото си сърце си пожелах да работя, творя и служа на Компанията- “Florans Group”, която ме предразположи да съм „в свои води“. И въпреки това, че съм намерил такава среда, аз не спирам да надграждам знание независимо, че никой не го изисква повече от мен. След определена осъзната възраст  започнах да уча не защото трябва, а защото искам да съм най-търсения, не най-добрия!... И заедно с това не изпускам „от поглед“ - пазара „отвън“ за да съм релевантен на него, ако случайно реша да променя още нещо или реша просто да добавя нов зид в стената на своята Библиотека - наречена Жив опит. Редно е да знам само какво „още мога да науча, за да съм полезен/потребен?“. И винаги си давам тиха „равносметка“ как се чувствам в даден момент, даден ден, месец година и т.н...И какво още мога да направя?!

И след като го направих и промяната настъпи, тя не ме кара да чакам повече от нужното! Постилам си добре за да „не боли“ - падането, от високото ми „летене“ – според някои хора, забравяйки, че мога да ходя!

Доста време ми отне за да разбера една "Тайна" и тя е как да печеля достатъчно пари от това, което всъщност правя. Нямаше от къде да знам, че това е равно на това да бъда ПО-ТРУДНО заменим в действията и изборите си, които правя всеки ден! И това, е което съм избрал за свои път да води хората към мен. Или с други думи, по-простичко казано осъзнах, че самият аз притежавам такава стойност, която е трудно заменяема, изключително рядка, трудно откриваща е - другаде, защото е събирана и напластявана и обединена с години (като полезно изкопаемо съм). И аз съм човека, който я предлага с достатъчна доза любов и отношение. По тази логика „какво ми е на мен,че не мога точно аз да съм този от който светът има нужда - сега?!“ Така успешните хора като мен изпреварват другите като използват времето (рано сутрин), което останалите използват напразно – след това... Отдавна не чакам докато всичко се „нагласи точно“, че да действам, защото за да направя 10.000 крачки към промяната на каквото и да било ми трябва време. Защото знам от опит, че нещата никога няма да са „перфектни“.

Заложих - Време;
Заложих - Енергия;
Заложих - Търпени;                    
Заложих – Качество;

Което ме доведе до Устойчивост на пазара!

Винаги ще има предизвикателства, препятствия и неподходящи условия. И какво от това? Аз просто започнах. С всяка стъпка, която предприемах през годините, ставах по-опитен, по-самоуверен и по-успешен, но не и по-силен, защото тя не ми е нужна чак толкова, за сметка на гъвкавостта в разбиранията и техниката ми. Не влизам повече в „най-великият затвор“, в който живеят хората в страх от това, какво ще си помислят другите ако не дай си боже се проваля (случи се) или пък успея (направих го). Трудно ще го понесат... Не знам, защо животът ми изпрати това предизвикателство, но мисля, че просто искаше да ми покаже, че няма от какво да се страхувам и че човек - като мен може да се справи с всичко, когато има ясно изградена система от ценности и стремеж към това да бъде по-добра версия на себе си. Получи се! Сега когато това, което съм постигнал изглежда като чист късмет или добро стечение на обстоятелствата, малцина знаят (само по-близките до мен), че зад всичко това, което постигнах стоят моите трудни дългогодишни избори (които са ме раздирали отвътре всеки ден – и го правят и до днес), също така много работа, лишения и дори страдания (за които не говоря). За да се получи онова, което изглежда като "чист късмет" пред очите ВИ - сега.

Осъзнавам всеки ден, колко съм малък, и колко голяма е мечетата ми, защото Призванието ми е по-голямо от работа ми, и цената която избрах да платя предварително... бе твърде голяма и болезнена. То се превърна в смисълът на моето съществуване, изразяващо се чрез всичко, което правя, мисля и това, което съм. То ми носи всеки ден радост и удовлетворение, но и носи стойност примесена с принос към света около мен. Това се случи едва когато тръгнах по пътя си,и чак тогава се появиха една част от контурите му. Просто така се случи, че вече не съм хапка за всяка „уста“, защото поставих себе си пред(и) другите. Не бих искал да ме търсят хора и работодатели, които „не вдяват“ нищо от портфолиото на мачтата ми, защото аз оставям следа след себе си, а не желая да ми губят времето - „разказвачи на приказки“ с празни обещания, за „висока“ заплата. Много по-добре е да чувам, че „съм прекалено квалифициран“ от колкото, че не отговарям или нямам нужната квалификация, според нечии критерии! Защото съм организиран, лоялен, креативен и отговорен. Все детайли непонятни на мнозина търсещи пътя към успеха, загубили се в гората на живота.

P.S.: Защо аз да не си бъда сам - дипломната работа, която да е провокация чрез прецедент за успех и действие, от колкото в самото начало да насочвам внимание и пари на вън към другите (не инвестирам излишно в чужди хора - повече), за да „печеля“ после само усмивки „пред строя“. За това първо предизвиквам себе си. Това се забелязва и след това се отплаща... когато създавам лоялни клиенти,с които да вървим в една посока.

Как се Променят нещата!

Екзюпери го е казал блестящо, но явно хората в 21в. го смятат за отживелица и

там им е грешката:  "Направете така, че мечтите да поглъщат живота ви, защото иначе живота ще погълне мечтите ви…"

И колкото да я отричат тази "Тайна(та)" действала за едни, а други не я разбрали, то за мен тя изигра(ва) изключителна роля в живота ми през последните 10г. Първата излезе в България през 2008г.(от изд.Изток-Запад), а другата („Как Тайната промени живота ми“) сега през 2018г.(пак от там). И двете книги благодарение на ИВО от книжарницата в Горна, успях да ги имам,  ползвам и дори препоръчвах и други да ги четат - преди време (но вече не). Кой разбрал - разбрал, кой повярвал – (по)вярвал, кой не... да съ оправя как може!!!

Ронда Бърн създава своята книга „Тайната“ на базата на болката, която живота и донася до този момент. И най-вероятно след това разбира, че не би трябвало всичко в живота й да е болка, трагедия, „фал-старт“ и т.н.... Тръгвайки „да търси“ другите, които може би познават „Тайната“ разбира наистина, че са много. И те наистина я ползват по най-добрия начин. Тогава как бе възможно едни да я знаят и ползват, а други да не знаят? Тук най-вероятно бих загатнал, че мнозина „знаят“ твърде много за много други неща, но не и за важните истински детайли за пълноценния си живот...

            Вместо човек само „да пътува – препускайки“ жадно през страниците на книгата, е хубаво да изживее всеки миг, а не да го губи пресмятайки ползите, които би му донесло всичко в нечии чужди очи.  Заигравката с името „тайната“ си е баш на място, защото тя изглежда невидима, а в същото време си е баш реална независимо от нашата вяра в нея- каквато е книгата, която държах докато я прочетох за първи път. Законът за Привличането действа с пълна сила. Хората в книгата са го доказали, демонстрирали, показали и все пак има хора не вярващи в него. Защото смятат, че това е възможно само в Америка, Австралия, но не и в България! Е, нормално е, защото „на всеки според вярването му се дава“... (за негова жалост обаче)... Така Джон Асараф го казва блестящо и точно: „Човек се превръща в онова, за което мисли(вярва) най-много, но също така и привлича това, за което мисли(вярва) най-много.“

А Боб Проктър довършва със следното: „Ако нещо можеш да го видиш в съзнанието си, след време ще го държиш в ръцете си.“...

             Няма да цитирам книгата, но ще продължа с това, че благодарение на този „закон“ постигнах толкова много дотук(видимо за мен, невидимо за другите), че все повече се улавям да се изумявам от полученото пиейки кафето си сутрин, но и близките ми се питат как постигам успешно нещата дотук. Защото това „невидимо сътворението“ се случва в живота ми непрекъснато. Дълго време не подозирах, че поредицата от мисли, които „извираха“ в главата ми през ранните години на моето детство са били обърк(в)ани, нецеленасочени и много от енергията ми не е била канализирана спрямо тях. И веднага след този „раз-фокосиран хаос“ огледалото на живота ми е давал само това, което съм излъчвал към него. Колко е просто сега когато вече го разбирам, ползвам, споделям. Преминах през доста „грешки“ сформирали опита ми понякога с горчив при-вкус, но те ми показаха, че живота е в моите ръце. След като започнах съзнателно да се променям, чрез новата мисловна вълна обладала живота ми, разбрах, че всяко едно обстоятелство може да бъде променено. Не знанието на този процес е като жив сън, които след като го разбрах се събудих  за нов живот. Едва след когато започнах да изпращам новите мисли към Вселената по време на покои, те започнаха да се връщат като житейски ситуации внедрявайки се в изграждането на моята реалност в света. Оказа се, че всичко което искам, е въпрос на „моя вътрешна работа“, а не на външно надяване! Защото външния свят е резултат от моите мисли...

             Познавах теоретично медитацията – от дете, но не съзнавах каква истинска магия е за моят ум. Той имаше нужда да бъде успокоен, а не да препуска като буен кон по избуялата трева в прерията. След като наистина започнах да навлизам сам в Медитацията и изживявайки два модула „Метод Силва“ разгърнах изключително много мисловния си потенциал(3-4D) и започнах здраво да програмирам всеки миг от своята действителност.

             Вече 24 години практикувам Масаж. Но най-важната срещата в моят живот бе с автентичната тайландка г-жа Чания Вонгсауин в Поморие през 2016 (докато бях масажист на един футболен отбор), и това което чух от нея ми бе достатъчно да сеъзпламеня в тази насока. А думите и бяха: „Не търси повече навън това, което е вътре в теб.“ И  сякаш ток премина през мен - толкова години минаха от първия ми трепет, и най-накрая чух това- олекна ми. Тя го видя  в очите ми, както когато разказвайки, че е заведена в будистки манастир и монасите са видели същото в нейните и са казали на майка й, че ще я посветят. Там е истината в тишината и в намирането и за приемлива! За това никога не е късно да преследвам Мечтата си и винаги е твърде рано „да спра“ да мечтая за нея. Всеки заслужава да вярва в красотата на мечтите си, както и да ги постига. Продължавам... изкарах два модула “Thai Chair Massage” - 2017-та (масаж на стол) и "Thai Foot Massage" - 2018-та (Тайландска РефлексоТерапия). Запланувал съм още два модула, но си давам интервал от (по)година за да мога с пламенна страст да практикувам и утвърждавам, и след това следващото. Така за пореден път стигнах до изходна точка и процесът на ПреСъТворяване и отново достатъчно посветено време за изживяване. 
Завърших и Колеж в София-2019та и малко след това изкарах и 24 дни - Traditional Thai Massage (level-1,2,3). Сбъднах още една мечта.

Разбрах за себе си, че щом усетих Химията – се Гмурнах веднага... и знаех си, че съм на ПРАВ път! Така започна всичко отначало...

                Струва ми се, че Закона за Привличането е като Ученето през целия живот (Life long Learning)(личностното развитие). Няма как желаейки да подхванеш едно нещо да си мислиш, че качвайки се две стъпала напред, си вече много знаещ - иродит. Нищо подобно, защото в повечето случаи знаещия е смирен, а „всезнайкото“ е бъбривец и все търсещ доказателства! Аз си взех поука.

             ...Значи „проблема“ не бе в това, че твърде много или твърде бързо се развивах или съзрявах - през годините, а в това, че “съм изтървали” времето през което съм могъл да се науча да правя нещата по „правилният начин“ макар и бавно, когато съм бил още дете(тогава „времето тече“ по-различен начин). За целта „времето ми“ е било запълнено по стереотип на родителите ми и понеже тяхното „е било загубено“ в тази насока, моето явно нямаше как да е спечелено или намерено. Същото е и с образователната ни система. За това, каква полза имаше от първите(ми) 7 години от моето „порастване“, преди да „тръгна“ на училище, след „като те липсваха“ и не бяха пълноценни, както и не бяха пряко свързани с моето израстване. Как да се върна един ден в детството си, ако „него го няма“ и съм преминал гратис през него? Къде се бе загубил смисъла на събуждането ми сутрин и заспиването вечер. Как мина времето толкова бързо между пръстите ми?...

            Повечето младежи ДНЕС не искат да стават-сутрин (защото са „изсмукани от тия нови технологии), а другите не виждат смисъл да си почиват - вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката, в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото така са „послушни“) и т.н. и т.н... А ключа е в самото забавяне и намиране на нишката, която всеки е „изпуснал“ по ред фактори... да не кажа причини !!!

След като не ми харесваше това което Получавах(преди години),го промених с това което Давах от себе си (за години напред)!

  Тайната чисто и просто е да се научи човек да се съсредоточава върху това, което наистина иска, докато не го постигне. Може да не знаете наистина Как ще го постигнете, но мозъкът ви ще ви покаже всичко свързано с целта ви ВСИЧКО и ще ви помогне да съберете цялата информация, която ви е нужна, за да постигнете целта си. Така че единственото нещо, което Ви е нужно е човек да се научи да се фокусира върху перфектния си живот.

Скоро следва ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!!