“Някой хора
твърдят, че на всеки човек му е писано кога да му се случи нещо.Други твърдят, че човек
сам пише съдбата си.Нещо, което осъзнах преди години е, че и двете твърдения са
верни.”
На
представянето на книгата „Канон на Здравето“ на г-н Станчо Станев във Велико
Търново в Китайския Институт „Конфуций“ (Confucius Institute). Само знаех къде се намира, този център. В мигът когато видях,
че Майстор Станев обяви, че ще има представяне на поредната си книга, аз си
казах, че ще бъда там. Държах на срещата с него, защото: Съм му признателен, за
всичко, което е направил и по-точно до онова, което успях да се докосна още
като дете.
Години наред
аз бях готов да се срещна с него, но „все нещо“ не ми достигаше да се
организирам бързо и точно. Знам, че много
неща могат да бъдат и предопределени, но ако никога не предприемех нужните и
конкретни действия(за срещата), за да
стана наистина готов, те никога нямаше да пресекат пътя ми. И аз нямаше да
бъда и този път там. Но зарязах много ангажименти и отмених доста часове на
клиенти само и само да бъда там в уречения час от него (18:30) – петък 10.юни. 2016г.
Няма втори
като него и слава Богу и винаги се е опитвал да бъде внимателен, точен и открит
въпреки, че надали много хора ценят това...
Още в
предговора на книгата му, когато отворих видях следното:
„В забързаното си ежедневие хората често объркват ценностите
на живота. Разменят местата им, като някои преходни и незначителни издигат в култ,
а за други се сещат, едва като ги загубят. Така е и със Здравето.“...
Така започва
една изключителна и мъдра книга. Но да загатна, че това не е (само) книга, това
е портал към изцелението ни!
На премиерата на Книгата във Велико Търново
„Самата книга,
както казва Майстор Станев е второ-преработено издание и обогатена с повече
информация от предната. Въпреки моето несвободно време, издаването стана бавно,
но все пак бях обещал на многобройните си читатели, че все пак нов тираж ще
има... Книгата селектира всички оздравителни школи които са по земята като
индийска, китайска, персийска, тракийска дори...всички те говорят за човекът
като част от Вселената и никога отделно! И поради тази причина нашия приоритет
в живота би било добре да бъде да сме в хармония с нея. Нищо по-малко от
това!...
За целта вземете
си книгата и я усвоете, защото тя е за усвояване, не е прочитна книга, и след
това я прилагайте с радост!
За връзка с
Майстор Станчо Станеви книгите му:
Контакти Център за китайска култура „Шъндао” Адрес: Гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 7, етаж 1, вляво Гр. Варна, ул. „Братя Миладинови” № 24, сутерен Телефони:088 7 304 122 – Станчо Станев Имейл: shendaobg@gmail.com Сайт: www.po-zdrav.com www.shendao.org
Мечтите ми могат да станат моя съдба,само когато плановете ми станат мой действия!
Фотограф Пламен Иванов в-к.Седмицата
Искам да ви заведа на едно пътуване,което обаче не знам колко
време ще ни отнеме и колко би продължило, признавам си, не знам. Защото за
всичко в този живот „трябва“ време.
Една вечер (на 15 март 2016г.), към 22:30 ми звънна телефона и
малко се изненадах от видяното, но вдигнах. Жената е изключително възпитана и
след като разбра, че е удобно да продължи, тя го направи. Попита ме,
дали бих искал да направя в четвъртък същата седмица едно „възстановяване“ на
няколко футболисти.Понеже говорехме вече за колективен спорт и малко се притесняваше дали
мога да „ги поема“ толкова хора наведнъж. Тогава с открито сърце и казах,че до 25 човека на ден мога да
ги приема...а тя се засмя.
Така на 17 март аз отидох в х-ла, в който щеше да се проведе
възстановяването, и звъннах да се срещнем. Не знаех никак какво ми предстои.
Дойде и въпросния „колега“, който щял да сдава поста взе да „ме въвежда“ в
работата... И тази както всяка си има своите чалъми и недодяланости. Идеята
беше аз да дойда там по-рано за "уводната част", а футболистите щели да дойдат
след 11:00 преди обед. Наслушах се на глупостите му и се запитах, какво правя
тук? Започнаха да слизат по стълбите и вдигнаха врява до небето.
Водоноска да си!
Влязохме в обособеното помещение и започна да ме „въвежда“...в
лъзгането. Да, защото сапунисването и изстискването за 2-3 минути си е живо “лъзгане” сиреч позор за работата. В
България наблюдавам един модел,който е пагубен: за толкова пари,толкова работа,и толкова качество. Това като
го надуша само ми иде...да измета пред мен всичко и всички. Позор за призванието (а дори не я
смятам за професия-работата ми). Много усилия положих да изтърпя това което
гледаха очите ми, защото най-не обичам компромис с качеството...
И то при условие, че 20-сет години практикувам
масажи, да ме „лъзга“ някой с тия 2-3 мин... какво толкова „бързат“ тия хора в
деня на личното си „възстановяване“... нямах и най-малка идея! Така подех курса
и ги попитах, защо не си правят масажи и на гърба, защото краката са
по-маловажни от гърба? Те не знаеха дори, че „трябва“ да си правят масажи на
гърба!!! Изумен бях признавам си.
С Елица Гавазова - с букет за БлагоДАРност!
Когато дойде въпросния "старши" треньор да говорим за пари в
стаята не можах да се здрависам с него, защото бях със „сапунисани ръце“, а не
е уважително и етично да цапам другия освен да го цапна при самозащита! И уж се
„договорихме“ за едно с него, а то се оказа съвсем друго. Ако знаех, че нищо не
е уредено на масажиста в тоя клуб, аз лично нямаше да направя нито крачка
повече в тая посока. И да го третират като 7-ма категория персонал за всичко!!!
Нямаха стабилна и подходяща масажна маса, а караха с тия медицински кушетки,
където за да работи масажиста трябва да е „сгънат“ на буквата „Г“. Обаче вече
обещах на Елица, която ме извика и стисках зъби и правех масажи. След 45-50 дни
„разбраха“ най-накрая, че имам нужда от мобилна маса за да давам качество и
взеха да се държат така, сякаш са ми дали "най-големия подарък". Та то това си е
за тях, не е за мен...аз си имам. Дойде ли масата и аз ще си тръгна! В България
масово се толерира следното нещо: "за толкова "работа",толкова "пари" и
съответно толкова"качество"(да не загатна и толкова "внимание")!Е, аджеба аз като започна да
си върша работата и започнат да ме съветват да не се 'раздавам' толкова защото
нямало смисъл, се запитвам,абе в какъв свят живеем...нали всички се натискаме на "хубавото" качество или
се струпваме там където ни е приятно да ни обслужват...И как тогава по дяволитеда искам
да Давам от себе си и все ще се намери някой да иска да ми каже да не се
напъвам... за футболистите. За това не слушам никого на тоя свят, освен интуицията си... тя ме
води. Разберете го.Дълго време съм искал
като чуят хората името ми "христо от лясковец" да знаят, че поне едно
нещо е както трябва и с най-високо качество...масажът! За другото не се
"напъвам"... Постигнал съм го!!!
На стадиона на Лудогорец-2016
Просто нямам как да посрещам
лицемери в кабинета си или пък хора дето само приказват!И
после съм бил чешит щото си върша работа качествено... ами да, ще го правя и за
напред, защото живея за призванието си, а не заради лицемерието ви!!!!Стоя зад всяка своя дума.
Но на единия мач стана така, че падна отбора и от там смениха
треньора... Дойдоха нови трима.
Обаче, какво се оказва, аз бях поканен за масажист на
футболен клуб, а се оказва, че „трябва“ да нося вода(водоноска бях), след това
да гоня топките по терена, да изнасям пособията за тренировка на футболистите,
а те като кокони само да ходят на собствен ход до терена,барабар с
треньорите-сякаш те са повече от всички останали!!!! Нямате си и на идея, каква
съпротива се обособяваше в мен. Не стига, че никой не ми каза, какво трябва да
правя, освен масажите, заради което приех да бъда тук(иначе няма сила на тая
Земя, която да ме накара да остана), ами да върша и още неща, работа за домакин
и неквалифициран персонал, не искате ли?!!! Всички са „голяма“ работа там и им е
хубаво да нареждат, но не на мен тия. А и понеже в други клубове било така,
сякаш аз „трябва“ да се вълнувам от това. Не! След като реализирах целта си
приключих! В България е хубаво да се научат, че е редно да уважават всякакъв род Труд положен от човек и да не си мислят пресмятайки, че всеки им е длъжен дори да дава повече от себе си за загубена кауза, в каквато... ме вкараха. За това кой на когото иска да се кланя за пари. Успех!
На стадион Нефтохимик
Обаче имах цел. Две мечти ми висяха нереализирани и с това
телефонно обаждане видях шанс да ги осъществя. Само заради тях си позволих да
търпя глупостите на отбора, прищевките на „треньорите“ и на други елементи... Струваше
ли си да го търпя това, за смешните пари от 200лв на месец-се питах често? А и
когато дойдоха да ми „носят“ плика се оказа, че не били разбрали, че сме се „договорили“
с изгонения треньор за едни пари, а в плика видях друго. Преглътнах. После ми
бяха казали, че много добре съм щял да си бъда тук, защото парите редовно ги
„давали“, само, че... не и на мен. И много премии имало... е, даде но и тях ги
нямаше, защото не биеха. Е, аз какво да правя тук, да харча мой пари за да
идвам на време на „работа“, а въпросните футболисти да не идват навреме, пък
после имат претенции, когато не стигне времето за тях за масажи... Аз идвам от
Лясковец пеша и тръгвам с един час по-рано, а те не могат да си направят
сметката... Тези, които ме разбраха и са разбрани веднага проумяха, че идвайки
по-рано има предостатъчно време за тях и си го ползваха.
Много често ми излизаха с нещо интересно, че нямало хора,
които да работят само „два часа“ на ден и да вземали толкова "много" пари. Да
де, но тия въпросни два часа при мен идват в повече. Никой не се интересува, че
аз тръгвам един час по-рано, след това „стоя“ още близо два часа на стадиона да
„гледам“ тренировката им(сякаш ме интересува) и след това още малко щяха да ми
„наложат“ да им правя още масажи, след тренировка и отиде от два часа 4-5 т.н...
И като сумираме нещата отиде. Е, аз да ви приличам на балък!!!!! Който иска да
ви помага повече! Отвратен съм от много неща, в тоя клуб.
Аз работя за 35/50лв. на час... нека да се знае. Вземем
скъпо - защото работя качествено! Ако искате да ви работя плащате или 750лв. заплата или всеки ден по 70лв... както ви е изгодно!!! Ако ли не има „други“...търсете си!
С Доктора на клуба Мариян и временния Масажист!
И понеже видяха, че си правя каквото искам треньорите, а и
един „футболист - вратар“ се оплакал от мен, и ме „привикаха“, да говорели с мен. Изслушах
техните негодувания и след това им се наложи да чуят моите. Заявих им, че само
защото имам цел, ще стоя и ще стискам зъби. В мига в който реализирам нещата
си, ще ми видят гърба. Думата ми на две не става, но и няма да позволя на никой
да си мисли, че съм му постелка...
Аз съм „специализиран персонал“ и ако ще
работя, ще работя за пари, а не за стотинки - повече! А и не сме в соц-режима, че
да ме „привикват“ по такъв начин сякаш съм „съгрешил“ и ще ме разстрелват!
Никой не вярваше, че работя толкова часове за мижавите 200лв., но какво от
това. И това няма да е все така. 200 от тук, 300 от там и още няколко по
няколко... но не съм длъжен да давам отчет за извършване на услугите си... и
колко вземам!
На Кея в Поморие-2016
Целите ми бяха две: Да платя докторската си степен и да си
взема Офис оборудване за да мога да правя по качествени “Office Om Massage”. Е, реализирах
ги.
Освен това се срещнах в Пловдив като ходих с г-н Атанас Дюлгеров, в Бургас се срещнах с лечителката моя приятелка Мариана Василова, а в
Поморие като бях се срещнах с потомствена автентична тайландка г-жа Чания и
Тихомир!
А за да „изляза“ от очертанията на стадионите или хотелите
където спяхме „трябва“ едва ли не да се моля на ст.треньорите сякаш живота ми
зависи от тях. И накрая ги отсвирих и понеже разбрах, че не се нуждая от ничие
позволение за да се движа свободно просто го направих. И станах крив за
мнозина, щото се били дразнели от моите своеволия... а аз не се дразня от
техните - сякаш. Като почнеш от парите, та чак до липсата на кадри да им вършат
качествено работата!!!!
С Марияна Василова-Лечител-Бургас
С г-жа Чания-Лечител от Тайланд-Поморие
С Атанас Дюлгеров-Пловдив
Може би това му беше една от хубавите страни на моето „губене
на време“, че си намерих смисъл да бъда там...
Вселената си знае най-добре работата. Много неща спестявам в
тоя материал, но живота не ми го спести...
В Лясковец по време на тренировка с ЛОКО-то и възстановяване на Иван Пенев(един велик Играч и Човек)
В съблекалните лъзгам си
Наградата купена с трите заплати получени от "клуба" - Масажен стол .
Възстановяване в "Prity sport" с Аймен Суда-Франция
Интервю с г-жа Чания основател
на “Chanya SPA-Ltd.”
Христо от Лясковец с г-жа Чания Вонгсауин/в Поморие!
Благодарение на желанието ми и
на разрешението от нейна страна се осъществи едно прекрасно интервю с потомствената автентична тайландкаг-жа Чания Вонгсауин. Тя
не знае български език и по този повод с любезното съдействие на нейния съпруг г-н Пламен Хайдутов осъществихме
адекватен превод. Историята им е изключителна и за мен бе истинска чест да ме
допуснат да плувам, макар и за малко в необятния им и дълбок свят.
Едно
от най-важните неща, които усетих и видях беше нейната ефирност и такава фина
признателност, спокойствие, покорство и чест, че аз бях зашеметен от това ѝ излъчване.
„Ако не е тайна били ми разказал, как стигна тя до България?“
“Тя,
стигна до България, чрез мен! Аз два пъти ходих там на обучение, за да изучвам
тайните на Тайландския масаж. Но първия път като се върнах разбрах, че трябва
да отида там, още веднъж. Не само, защото ние с нея направихме някаква духовна
връзка, а защото смятах, че ми е недостатъчно обучението и исках да го продължа
още и още. Все качества и техники, които смятах тогава, че мога да придобия.
При първото си посещение обаче, тя беше преподавател, а във втория се включих
директно при нея на обучение, защото тя владее онези скрити от хората техники,
които мен ме интересуват. В процесът на нашето общуване започнах да изучавам
тайландския език, защото тя не говори друг език, освен майчиния си-тайландски. Така с научаването на езика, разбирам, че тя
ми е казвала всеки път, че всичко добре съм усвоил, но онова което БОГ ми е
дал, аз не мога да ти го предам.Защото това е моя ДАРба, не твоя. А ти
имаш някаква дарба, която трябва да обогатиш сам по някакъв начин, например с
по-силна вяра, да бъдеш уверен. Вярата не се предава по наследство, но трябва
сам да я обогатиш и развиеш. Дори е хубаво да успееш да я направиш по-голяма.
Тя много често ми повторя една китайска поговорка, която е валидна и за всички
народи,просто слагаш една запетайка
помежду „не, мога“ и тогава се поучава всичко: „Успехът идва,когато разделиш "не
мога" със запетая и стане "не,мога!“И е хубаво да знаеш, че ако си повтаряш думата без запетайката, никога
няма да ти се случат нещата. И така ние
решихме да се съберем. Аз бях свободен, тя също, защото тя никога не е била
омъжвана. Тя не е имала възможност поради факта, че нейния свят начин на живот,
като характер и липса на свободно време заради работата ѝ, не бе срещнала подходящия човекс когото да сподели
остатъка от живота си. Така решихме да направим семейство в Тайланд. Но за
учудване на много българи в страната ѝ, както и на посланиците
ни и консулите ни, ние отидохме в една от общините там - Община Дюсит(Dusit),
и осъществихме този
гражданския брак с Божията помощ, защото иначе не би могло. Повярвай ми! А,
служителите бяха, как да кажа, изумени и „нещо им наложи“ от горе, след като
чуха нашите изявления, по каква причина искаме ние да се съберем като
семейство. Защото изискванията за един чужденец в Тайланд са много големи.
Искат ти авоари в банката, и още куп неща. Всичко това не би могло да се случи,
да не кажа невъзможно, ако не беше Божията воля. Молихме се да им се даде
импулс в сърцата за да могат да ни позволят да го направим. Дори лично кмета на
общината дойде да благослови брака ни. Но това изпитание се оказа не
последното, защото веднага дойде ново такова. То се състоеше в това, че аз трябваше
да се връщам за България, защото аз бях дошъл в Тайланд да извърша услуга на
една българска фирма(на която дори не си струва да споменавам името и, защото беше
некоректна към мен)... А тя не можеше да се върне с мен в България защото между
временно баща и почина. И трябваше да остане там. След като се върнах разбрах,
че заради финансовата си невъзможност, аз не можех да се върна в Тайланд. Бяхме
разделени за три месеца. Въпреки това ние си комуникирахме чрез новите
технологии и аз и казах: „че мога да се напъна да събера пари за еднопосочен
билет, за теб до България“. И я попитах дали е готова да дойде в България? Тя
се съгласи и и каза,че където е мъжа ми, там съм и аз. Тя дойде след 3 месеца тук
в България,сама и без да владее език. Отново всичко се случи с Божията
помощ. Благодарение на много добри хора, че и помагаха тя да си попълва документите,е тук при мен. И
най-вече на летището да я пуснат с еднопосочен билет,защото тя дойде в
България с туристическа виза. Поради факта, че тя трябваше „спешно“ да дойде в
България, защото вече нямаше друга възможност, да стои повече в Тайланд. А те
нямаха време, защото времето беше кратко да и издадат виза за 6 месеца, която
да и позволява да пребивава спокойно. Но после направихме това удължаване пак с
Божията воля, защото нищо не става без неговата воля. Благодарение на Външно
министерство, което уреди всички въпроси заедно с емигрантската служба. Вече сме
благодарни 6-ст цели години. Тя получи
български паспорт има си ЕГН и си има адрес. Сега чакаме да се приеме новото
постановление от Народното Събрание, за чужденците пребиваващи в България. За
срока от 3 години с такава лична карта, и това му е хубавото на този срок, че
такива хора като нея, те вече са го минали, имат регистрирани фирми, работят за
българската икономика, плащат данъци и лесно се приобщават към нацията.
„Защо е толкова трудно българин да е женен за чужденка?“
„То не е трудно ако става въпрос за Европейския съюз. Но в
нашата част на света-България е трудно поради факта, че тук не е трудно една
тайландка да дойде и да се омъжи за
българин. Но истината, е че много трудно излизат от Тайланд без да имат някакъв
документ. Държавата не ги пуска просто ей така. Това е кралство. Може да е
демокрация, но е управлявано от военна хунта. Всеки един поданик е важен за
страната им. А и те много следят именно за тия поданици, които няма добро
реноме и да не напускат държавата, за да не цапат името на страната им.“
„След като тя не е такъв човек, тогава какво?“
„Тя е много чист човек, и не и е било трудно да напусне
страната си, но нейната трудност беше относно финансовото обезпечение за да
дойде тук. И понеже аз си тръгнах без нея от там, защото трябваше да се върна в
България, но после се оказах в невъзможност да се върна да я взема. Защото един
билето до там е 1000€. И колкото и трудно да беше всичко БОГ ги нареди нещата
по най-добрия начин за нас. А относно въпроса за излизането на тайландки от
Тайланд, тук много лошо впечатление ми прави на мен, че тук в България хората
имат „не добро мнение“ за тях. Повечето хора като чуят Тайланд и го свързват с
другата страна на медала-порочната. И на нея и прави същото впечатление, защото
тя ме попита. „В България нямали толкова момичета, които се занимават с тая
дейност (най-древната професия, която е разпространена в цял свят)? Защо трябва
да отъждествяват Тайланд с тази мерзост?“ Има нещо сбъркано в цялата тая „разпространена
дейност“. Нима ще им е приятно на българите по света, ако всеки път се озовават
на място където като стане въпрос за България, всички да казват, че това е
страната на проститутките?! Във всяка една държава
ги има. За съжаление ги има в пъти повече там, където има нищета, има бедност,
където има нисък стандарт на живот.И още един фактор където има много богати хора, където
отиват там и развращават населението търсейки „масажи с happy end“. Те това търсят, защото нямат проблем със здравословното
си състояние за да ги оценяват именно в това им познание, те... търсят друго "забавление". И тук е редно да спомена онази приказка, че „това, което не се купува с пари се купува с много пари“. Това е
една прекрасна държава с изключителен климат, гостоприемна нация, която
инкасира 14-15 милиарда долара годишно от
туристическата индустрия. Там се изсипва целия свят от септември до
февруари-март и нека не забравяме, че там също има много хора с нетрадиционна
сексуална ориентация. И когато дойдат хора от цял свят да си търсят
„половинките“ става доста нетрадиционно всичко.“
Пламен(мъжа и),г-жа Чания и Тихомир
„При нея от кога
датира познанието за тайландския масаж?“
„От много малка. Майка и също е работила същото. И са много
вярващи, цялото семейство. При посещение на Будистки храмове, будистките монаси
са усетили нейната енергия, и са казали на майката(въпреки, че тя е имала и
друга дъщеря, но я е загубила, когато тя е била на 13-сет год.), че тя има ДАР.
Но Чания, казва, че много трудно е преживяла смъртта на сестричката си и е
напълно възможно и от това да е отключила своята дарба. От тогава тя започва да
ходи на обучение в този храм, и стъпка по стъпка се развива. Значи тя сега е на
52г. а тайландските масажи ги работи от 18-сет годишна, напълно активно!! Освен
това тя 15-сет години е гледала член на кралското семейство на Тайланд. 15-сет
години ежедневно-разбираш ли, какво е правила?!!! И това на нея и е коствало
може би причината, че не е могла да създаде семейство. Защото 15-сет години да
гледаш - обгрижваш един човек, от сутрин до вечер, е прекалено много. После и
баща си е гледала 5-6 години докато е
бил на легло, след като лекарите са го изписали от болницата и са му казали, че
ще умре до два месеца, а тя му е подарила още 5-6 години с това познание което
носи в себе си и листата от Черемоя-Перуанската златна ябълка. Тя е лек и
удължава живота на хората с пъти! Забравих да кажа, че той е бил болен от
левкемия-РАК на кръвта. След като го изписват от болницата и му изрязват една
от гърдите(на баща ѝ), но тя е удължила
живота му.Дори когато аз бях
там, тя не ми беше казала, или по-скоро аз езика не съм разбирал. Тя може и да
го е споменавала, но...тази езикова бариера! При нас нямаше човек, който да ни
прави постоянни преводи от английски на тайландски, за да я разбера, какво ми
казва. От начало беше много трудно за мен, да комуникирам с нея. Ще го кажа
малко и от сферата на майтапа, за да излезем от „протокола“, че очите всичко
говорят. Обаче човек, когато има желание бързо научава езика. А сега с факта,
че аз знам езика и, и направих „услуга“, защото тя не изпитва необходимост да
учи езика ни. Техния език е като цяло труден.“
„Смяташ ли, че защото е
била заето толкова дълго време, това я е опазила чиста?“
„Да, смятам. Самото име, което са и дали „Чания“ значи непорочна. Родителите са
го дали това име на детето си, без да са имали нещо в предвид. Но тя с чест, си
защитава името и до ден днешен.“
„Тя ли е една от
чистите хора - жени, които проправя пътя на тайландския масаж в България?Не
онзи, за които се сещат хората!“
„Може би има и други, но аз нямам информация и не мога да
говоря общо, но по принцип тя е една от хората, който е представител на тази
страна и на тази свещена професия. Защото тя, помага на хората, и да не кажа
може би единствена в България. При нас идват хора от цял свят, и всички са го
разбрали. Може би са идвали и хора с „не чисти помисли“, но нещата тук се
стопират веднага. Поглед, жест и всичко останало... Защото тя казва, че
тайландците имат един начин на поздравяване „с Намас‘те“, и ръкостискането
както при европейците го няма. И тя това го спазва стриктно. И да уважи другия
човек срещу нея от друга нация, и друг начин на поздравяване, тя все пак
поздравява така, въпреки, че това не е по нейната воля. Но го прави от уважение
към нацията.“
„Как гледат (с какво
око) управниците на Тайланд, на техни емигранти, който са отишли в друга
държава? Те заклеймяват ли ги по някакъв начин или?“
„Уважават си ги и ги ценят дълбоко. Тези, които са излезли от
Тайланд избират да отидат в държави с по-висок стандарт, понеже, там ще бъдат
много по-добре заплатени. Но за в България е хубаво да се знае, че много трудно
идват, защото спрямо техния е много нисък. Но всяко присъствие на тайландка или
тайландец, не бива да се възприема като икономически емигрант. Всичко друго, но
не и икономически. Защото той идва заради нещо далеч по-различно от парите.
Хубаво би било българите да се научим да уважаваме чужденците, защото те не са
дошли да „цоцат“ от икономиката, а ето тя работи, плаща си данъците тук в
България. Ние сме честни спрямо държавата и ние не можем да се оплачем, че тя
не е честна спрямо нас.“
„Липсва ли ѝ страната?“
„Липсва и то много. То на кой не му липсва?! Може да и липсва
но вече съвременните ни комуникации и скайпове, ни дават възможност дори всеки
ден да се чуваме един с друг. Те успешно
заместват разстоянията на телата ни, като ни хранят душата, което подхранва
чувствата ни, за да не ни завладява носталгията.“
„Тя има ли живи
роднини там?“
„Има разбира се. Майка и все още е жива. И тримата и
братята също са там. Тя е единственото
момиче от рода им. Чест му прави на брат й големия (там се уважават много
традициите и роднинските връзки и правилата там са много строги), защото ако
има едно „женско“ в семейството, то е задължено да се грижи за родителите си. Тя
докато беше там се грижеше както подобаващо. И дори докато сме тук, ние
продължаваме да изпращаме пари брат ѝ, за да помагаме с
каквото можем за гледането на майка ѝ! Понеже тя е болна и е
на легло.2012г ходихме до там за да
я подпомгнем психически, защото и
правиха операция на сърцето. Успяхме да и удължим живота и слава на БОГ, вече е
86 годишна.“
„Въпроса ми може да не
е уместен, но този свещен занаят като тайландския масаж, къде бива по-добре
усвояван, там или тук, от други последователи?“
„Истинския свещен занаят се изучава в храмовете. Всички
останали школи, които обучават и тайландци и чужденци, се прави за пари. Това
са самоиздържащи се институции, които го правят само за пари. Но те не са
толкова „прости“ за да си дадат най-важните техники на чужденеца. Те дават на
чужденеца основата, а другото остава табу за него. Защото те не могат да
предадат това, което БОГ им е дал, защото това не се предава... това е
заложбата на всеки един. Значи, аз и да искам не мога да ти дам или вкарам, нещо което
ти го нямаш. Не става така!А, ако го
имаш трябва да го доразвиваш. Всички школи уважаващи себе си, канят монаси от
Будистките храмове за да им преподават магията на този вид масажно изкуство. А
те ги канят, защото самите те не владеят и не могат да преподават, защото са
дадени от БОГа. Ти не можеш да ги учиш, защото те са в теб и ти ги прилагаш по
време на масажа. Истинските масажисти са обучени там.“
„А, тя този път как го
е преминала?“
„След обучението и качествата, които има плюс дарбите, които
има е поканена да се грижи за една възрастна г-жа...“
„Какво означава да се
грижи. Били обяснил по-подробно?“
„Да. Това е 24-часова грижа за даден човек. От като съмне,
докато се стъмни. Всеки миг телом и духом е там. Това е като нашите социални
работници, но с единствената разлика, че „нашите“ не умеят тези неща, които тя
умее и може. Всеки може да пере, да готви, да чисти, да ги преоблича но да може
да е като личен терапевт, да я/го раздвижва... е съвсем различно! Няма такива като
нея! Защото това може само да мотивира хората в ръцете ѝ да продължат да живеят. Най-вече това. Тя има снимки с тези
жени, които са я наричали „дъще-дъще“. А тя се е обръщала към тях с „майко“.
Обръщението в Тайланд, между жените е сестро, а за мъжете е братко. А почитането е „майко“. Това са хора,
които много се уважават помежду си, и много уважават своите гости. Когато
отидох в Тайланд, разбрах, че не ние сме най-гостоприемната нация на света.
Оказа се, че има и по-гостоприемна от нас.“
„В какво се състои
това гостоприемство?“
„Никога няма да те оставят на пътя, никога няма да те оставят
гладен, жаден и без покрив. Това го правят без никакъв повод. Когато прекрачиш
нечии праг веднага те питат „как си“ и „гладен ли си“! Хората не са настроени
войнствено „бий се или бягай“, съвсем топло и внимателно се държат с теб. Там е
същото каквото едно време тук в България, като бях дете имаше един малки
вратички на оградите и им казвахме „комшулуци“. Кой, каквото наготви, веднага
слага в една чиния и отива да я сподели с комшиите си. Там го правят постоянно това нещо. Разбираш
ли?!....Изключителни са.“
Както си говорехме...тук влезе една рускиня, която имала
записан час за сеанс за мъжа си, който има някакво заболяване... до този миг не
знаех нищо... Но само докато го слушах как си говорят на руски „усетих
чернилка“...
„И понеже няколко пъти
видях г-жа Чания, да си влиза зад рецепцията и да прикляка някак умишлено, не
се стърпях и попитах Пламен, какво е това, защо го прави?“
„Явно ти е направило впечатление, как минава покрай седнал
човек. Това е знак на уважение и с това тя иска да покаже, че не е нещо повече
от теб. Това е изключително голям жест на уважение от нейна страна към всеки
седнал човек.“
„Да, на мен ми направи
впечатление това приклякане и аз можех да го приема за подигравка от нейна
страна! И просто не знаейки повода на това за какво го прави това снишаване...
с единия крак.“
„Да, да всичко което казваш е така.“
"Чания СПА" мястото където бях в Поморие-2016
„Освен всичко, което видях направи ми
впечатление, нейната ефирност когато мина покрай мен, докато аз чаках отвън пред
СПА-центъра ви?“
„Нормално е да ти направи впечатление, защото то не е странно
само за теб, то е и за тях там в Тайланд е така! Освен това в потеклото си има
50% китайска кръв, от страната на майка й. Майка и е 50% китайка, 50%
тайландка. Всичките и братя са кафяви, само тя е бяла. И аз се помайтапих
веднъж, че тя е тайландка - блундинка. Тя само да го погледне някого и го
респектира. Плюс това тя има виждане за много неща и случки, които се случват.
Разказвала ми е как вижда някакъв „големец“ седи отвън на някакво кафе на
тротоара и си пие кафето, а шофьора му го чака в голямата му лимузина. Тя преди
да мине покрай него има видение, че някой излиза и стреля по него. И като минава покрай него му казва, недей
стоя тук, защото е опасно за теб! И тя си влиза небрежно в един магазин. И
този въпросен бизнесмен, скача след нея
и почва да и вика, „коя си ти ма“, „знаеш ли аз кой съм аз“, а в този момент
шофьора му излиза и не обръща внимание на
приближаващия покрай него моторист с автомат и само се чува „дан-дан“ и
шофьора пада мъртъв. А те са искали да убият бизнесмена! Тези неща и се появяват като "предварителна" информация, за някой случки.“
„Малко разводнихме
темата за нейната ефирност, но да ти споделя, че когато мина покрай мен тя
освен ефирна много ми наподобяваше на призрачност и исках да я пипна дали е
жива, и истинска!?“
„На този човек, на който и ти прави сеанси вътре в кабинета
ни, но когато бяхме там само ние тримата(аз-Пламен), тя и руснака Сергей
Сергеевич, тя му казва, как виждала майка му, как го прегръщала по този
начин(по който му показва докато му говори). Тогава той се разрева, защото
няма, как да знае никой как майка му го е прегръщала, защото те не са между
живите. И аз се разплаках(Пламен), защото бях съпричастен със случилото се пред
очите ни. Тя и тука до теб ревеше, докато ние си говорехме с теб-Христо! Това
видение за нея е съвсем реално като вижда майка му, и му казва, че имат умрели
хора, които имат нужда от внимание, а вие не сте ходили на гроба им от много
отдавна и не сте раздавали за тях - подавки. Идете да ги посетите. Прекалено
сте заети, но не е хубаво да забравяме умрелите. Защото те никога не ни
забравят нас, независимо, че ние не ги виждаме, но те ни гледат от горе.“
„Тайландците щастливи
хора ли са, като цяло?“
„Да щастливи са. А и при тях има нещастни, но аз мисля, че
повечето са щастливи, защото се радват на малките крачки, на малките успехи,
както лични така и чужди. Живеят спокойно и без излишни сътресения и
завист(като при нас), с повече малки радости. А и те са разбрали от преди много
векове, че радостта не е свързана „ръка за ръка“ с богатството, за това те не
се идентифицират с него. Чувствата им са по-умерени и не са толкова изгарящи,
като нашите.
...До сега г-н Пламен
Хайдутов говореше за нейната история, но аз го помолих да говоря с нея също с няколко въпроса, защото
аз съм дошъл заради нея. Нейните думи не мога нито да ги разбера, нито да ги
преведа, но пак той ги превежда от мен към нея и обратно. Започваме!
„Какво ви коства, г-жо
Чания след като се занимавахте 15-сет години с представител на Кралското
семейство? И какво ви даде това?“
„Аз дори не съм се замисляла върху това „какво ми коства“,
защото аз съм правила това, която ми повелява моят БОГ. След като съм поела
ангажимента да се грижа за този човек и са ми плащали за всичко това, но не са
били в основата на работа ми, паричните изражения. Защото
ако БОГ ми е дал това сърце и без средства бих го правила този масаж, тези
грижи. Просто знам, че трябва да помагам след като знам, защо съм родена.“
„Тази смиреност, която
има, излъчва и е представител на нейната раса тук, как се отглежда това?“
„Ние всички сме родени на тази Земя, еднакви по ранг. И това,
което вършим един за други, го вършим поради това, че имаме вътрешна потребност
за това. А смирението при нас си идва, от религията, която възпитава у нас
търпение, смиреност, уважение към всички себеподобни, дори и към животни, птици
и всички живи и не живи твари. Буда казва, ако ти се сърдиш, това се отразява
на вътрешния ти мир, ако ти не се сърдиш си отворен към света и хората и хората
са отворени към теб.“
„Това, че е родена за
да помага на хората, нея ли смазва? След като трябва да работи стотици часове,
в пъти повече от колкото нормален терапевт би издържал и човешката му природа
може да понесе?“
„На мен работа ми доставя удоволствие и ако аз не си я свърша
на 100%, това ще ми достави неудоволствие. А нищо не ме смазва, защото не може
удоволствията да го стори. То ти дава сила, то ти дава
увереност, а когато видиш резултати, е най-висшата степен на признание. Не от
самите хора, а от БОГ, който се радва заради неговото чедо на Земята, че си върши
работата така, както той му повелява.“
„Този вид работа можем
ли да го сравним с малката мравчица, която е незабележима за човешкото око, а
носи голямото листо на гърба си за да се запаси за зимнината?“
„И да е така от умора, не се умира. Може да се сравни, но от
умора не се умира. Почиваш си и продължаваш.“
....Сега искам да и преведеш, че както тя прави вълшебни
мазила, така и аз правя такива неща. И за мен е чест да и поднеса моя „Кром-Крем“, грижливо опакован и поднесен с „намас‘те“
като ДАР. След като и го поднесох тя веднага забеляза символа „Ин и Ян“ вграден
в дизайна ми на надписа и започна да говори. И самите половинки на кръга
създават буквата „Е“ на думата крЕм(който го е ползвал или виждал знае, за
какво говоря).
През цялото време в салона тишината беше съпроводена с
тайландска музика... да не забравя да спомена!
„А, този чай защо е
толкова горчив, който ни го поднесе моя духовен брат Тихомир, чрез когото днес
аз съм тук?“
„Той е лютив. Това е тайландски чай, който съм научил от
майка Чания. В горещия и влажен климат на Тайланд, джинжифилът е един от
първите медицински сестри, които са в помощ на тялото и неговото охлаждане.
Правилно да се получи детоксикацията с регулирано изпотяване, без да се получи
стрес на тялото, и другата медицинска сестра е лимонова трева, която дарява
чаят с една лекота и жизненост. Един тонус, който е нужен за техния климат.
Двете съставки са в основата на този вълшебен чай, който сега пием всички, и го
научих преди две години. Аз го препоръчвам на всички хора. Чаят се прави след
като се накисне джинджифилът, за да може да се възбудят всички негови вещества,
а лимоновата трева се реже на късове и се слага в съда. Вари се 5 минути,
изчаква се да се задуши около 15-сет минути, и е готов за пиене.“
„Каква е трудовата
характеристика на един лечител, според вас?“
„Най-важната за един лечител е вярата
в БОГ,защото той е този който лекува,и
го прави чрез лечителя, тук на Земята! Не се нуждае от повече характеристики!“
.....След като свършихме с интервюто, започна свободния
разговор... и хранене с китайска храна на вън пред ателието им... за мен беше
истинска чест да се докосна до автентичен тайландски лечител... И много бързо
ме намазаха с един от кремовете, за да ми демонстрират, какво и как става с него.
То от това по-добре, здраве му кажи!
Сбъдна се още една моя мечта, да общувам с автентичен
лечител-тайландка, а скоро и да се сертифицирам по Тайландски масаж!
„Тайландците, са много тихи и скромни хора. Те повече
действат и показват, от колкото да говорят. Това създава едно уникално усещане
за хармония, без излишен и никакъв шум. С това завършихме интервюто и
последните думи бяха на моя Духовен Брат Тихомир!“
\
Създал: Dr.Χρήστο Χριστοφ
– 29.05.2016г.
Поморие
За връзка с “Chanya
SPA-Ltd.”: 0877 760 275
– гр.Поморие-България! Повече за Тай Масажът тук: https://bit.ly/2lGpoiH
