Новогодишните "обещания" за подобряванене на каквото и да било (в нас), няма да се сбъднат от само себе си... За това си трябва действие. А личната мотивацията е това, което сваля товара от плещите ни, когато се научим да организираме правилно енергията си, през живота, деня, седмицата, месеца за да можем накрая на годината все пак да сме тук! Живи и здрави.
Не обсъждайте какво правите с хора, които
не знаят за какво става на въпрос. Тяхното невежество може да подкопае вашата увереност и
да саботира целият ви
възстановителен процес...
Аз работя в тишина! Защото съм човек придал смисъл на живота си и не ми се
налага да го търся повече!
Консуматорското общество те подмамва да искаш... да искаш още, да искаш още повече, докато се предадеш и започнеш само да ползваш, без да мислиш. Така повечето хора нямат никаква идея, какво се случва в техните тела, защото са твърде забързани. Мислят винаги за нещо „бъдещо“ или „минало“, но не и за настоящето, което ги обгръща всеки миг. И за жалост вече фокусът им е насочен към телефоните им. И когато това се случи(вземайки ти вниманието с нещо „по-интересно“), ти забравяш за себе си като за жива автентична единица, която наистина цени живота си и ставаш като всички, които те заобикалят. Поредния ползвател (консуматор) и пълниш себе си с какво ли не (само защото някой го е показал или казал в реклама по ТВ-то). И пълниш. И пълниш. И пълниш... Защото така са създадени(тези продукти), че да пасват на „ужасния“ ни стил на живот, който сами си създаваме с недостатъчност на време (което отдаваме на всичко друго, но не и на себе си), изпълващо ни със стрес. И въпреки това добрата новина е, че тялото ни е невероятно адаптивно и поне за известно време може да се „справи“ с огромния излишен товар... Докато вече няма на къде да се „издуваш“ и започват здравословните проблеми – като ти започваш своевременно да „издишаш“ и идва лекарско - фармацевтичната „въртележка“ и започва ходене „по мъките“. Оттам човек отново не си взема „бележка“ и идва другата въртележка (психосоматичната - вътрешните мисловни „борби“) и по някога идва и трета преди да те „събори“ на легло или да те прати в трапа. Струва ми се, че е модерно да си „болен“ да се оплакваш, да правиш всичко наопаки и да искаш постоянно съчувствие. И общо взето времето на осъзнаване на обикновените трудещо - програмираните хора е кратка (като проблясък), малко преди да умрат.
Прочетете още: Добро утро,Тяло!
Забелязал съм, че хората чуят ли думата „глад“ „лечебен глад“, „пост“ и всичко свързано с това, го свързват с недоимък, мизерия и оскъдица. И най-вероятно услужливо е подменено значението в главите им, свързваща го със здравето, изобилието, просперитета и благоденствието им. И е хубаво тук да поясня, че пътят към живота и здравето ни не е обсипан с лишения. Запомнете го! Въпреки, че се „опитват“ друго да ни кажат! Освен това за жалост не винаги качествената информация е проблем. Много често предизвикателството за хората, са количествата и различните източници, от които тя идва. А затрупването с информация води до объркване, а самото объркването до бездействие. Хиляди хора искат да бъдат „извадени“ от информационния океан и на прост език-някой да им обяснят кое е истина и как да я приложат. Внимавайте за това!
Не обсъждайте какво правите с хора,
които не знаят за какво става на
въпрос
(четете, изследвайте, разговаряйте с познавачи в областта и тогава). Тяхното невежество може да подкопае вашата увереност и
да саботира целият ви възстановителен процес...
Още Народният лечител Петър Димков, Петър Дънов, Лидия Ковачева са го прокламирали и са го е
оставили като видимо наследство знанието за свободните дни от храна,
сега д-р.Гайдурков, д-р.Пашкулев, г-н.Слави Славов(Vita Rama), д-р.Емилова, Антъни Уйлям и т.н... тези хора демонстрират
здравословния начин на живот и дават възможност на хората да го практикуват,
като пожелаят сами да го направят част от живота си. Без насилие.
“Капката дълбае камъка с
постоянство, а не със сила”.
Нищо не лекува душата и психиката на човек както свободните дни от храна ...само на вода. По време на свободните дни,
в организма се случват уникални неща. Аз
го правя така:
В деня за почивка от храна, аз не ползвам нито думата „пост“, нито „воден пост“... За да не „страдам“ излишно, че някой може да ми изяде „сиренцето“... Не ми се налага излишно да се настройвам, че ще правя нещо, кой знае какво, защото го правя от 2000-та година насам.
1.Всичко това започва сутринта рано
м/у 5:00 или 6:00 часа(защото аз ставам
рано имам си ритуали за съблюдаване на себе си).
2.Изпивам
пакетчето английска сол(30гр.) в 250мл
вода. Разбърквам добре до разтварянето на кристалите и действам. Докато чакам
да подейства свършвам всички други-неща запланувани по моя организиран график
от 20-сет години. Когато позивът за wc-то дойде(след
20-30мин) отивам свършвам си работата и се измивам с вода. Всеки път! И така докато първата гъста маса излезе и остане само
рядката... И работния ми ден може да започне. Следва по-лесната част... пикаенето.
2.1.Денят
продължава с пиенето на вода...
3.След това вземам Хуск (люспи от бял живовляк, които са източник на фибри. А те имат свойството да регулират функциите на стомаха и да стимулират перисталтиката на червата. Приемът на люспите повлиява особено добре синдрома на "раздразнено" дебело черво. Действат слабително при запек. Те имат свойствата да набъбват, абсорбират вода, стимулират перисталтиката и впоследствие дефекацията.
Помага да се възстановят нормалните функции на храносмилателната система, възобновява мукуса в стомаха, образува слуз, която предпазва стените на тракта. Могат да повлияят положително и върху холестерола като спомагат за елиминирането му от организма. Това се прави с цел за да се „откъртят“ различните наслоявания, ако са останали там с години... Стомашно-чревната система от устата до ануса, трябва да е чиста от вътре, за да сме живи и здрави отвън.
4.Пиене на
вода и задължителното движение през деня създават едно къркорене на червата.
Това да не ви „плаши“... Това е симфонията им, с която ви благодарят най-учтиво, че най-накрая
сте ги освободили от застоялия отпаден продукт.
5.Настъпва
утрото на другия ден (така са минали 24 или 36 часа) и се прави „кунджала“ с изпиването на 3-4 чаши вода
(това е олекотена версия на упражнението, защото иначе при дългогодишните йоги
това се прави с 1л. солена вода), докато седите клекнали за да може да не
навлиза излишно въздух в корема ви... след това се повръща, натискайки се
мъжеца зад езика и се задейства позива за повръщане. Това се прави докато не
започнат да излизат стомашните кисели сокове. Това е истински критерии за
завършеност на действието ни. След като приключите с „кунджала“ си измийте лицето и го подсушете. И веднага можете да
изпиете чаша вода. След приключване на практиката е най-добре да изчакате половин
час преди да се храните. Стомашната лигавица трябва се възстанови напълно за
около 20 мин., преди да се случи процес на храносмилане и да започнат да се
излива киселини върху чувствителната й повърхност.
(Забележка:
Тези, които страдат от някакво хронично увреждащо заболяване, активна язва на
стомаха, херния на стомаха или корема, високо кръвно налягане, сърдечни
заболявания или проблеми с хранопровода, трябва да практикуват „кунджала“ само под ръководството на
квалифициран йога учител или в ашрам.)
6. След това:
6.1.Изпийте 500мл. – 1 л. вода с лимон(при
събуждане). Изчакайте между 15 и 30 минути.
6.2.Изпийте между 500мл. – 1 л. прясно изцеден сок от
стъблена целина на гладно. Изчакайте между 15 и 30 минути.
6.3.Закусете с пресни
плодове ....и си карайте ежедневието!
7.След това си
намерете книгите на Антъни Уилям и ги прочетете бавно, и много внимателно (няколко
пъти ако трябва). Връщайте се колкото пъти искате на това, което ви докосва, не
ви е ясно и търсете отговорите си. Но не спирайте дотук, защото живота ви е
безценен ресурс... Харесва ми, че той самият казва, че ние не сме „виновни“ за нищо, понеже за много неща
не знаем, че дори ги има в нас и така през поколения чрез гена се предават
върху нас и така ние сме дистрибутори отново и отново на същия омагьосан
кръг... За Бога, това е кошмар...
„Забранения плод“ и „безплодните усилия“ не са едно и също нещо!
Цитат от Антъни Уилям