Реших преди 10 години да си
направя „малък“ експеримент-когато единия ми бизнес „фалира“ и резултатът ме
разтърси. ИЗТРИХ буквално от живота си „хората”, които нямаха време за мен - дори да ме
изслушат когато ми бе „трудно“. Сигурно и вие познавате „много“ любящи и
грижовни „приятели“, които винаги са там, без значение какво е нужно. Е, аз за
жалост бях от Тях. Винаги съм ЖИВЯЛ, следвайки неписаното правило, че
ПРИЯТЕЛСТВОТО е като ЦВЕТЯТА, за които трябва да се грижа добре - ако искам да
разцъфнат. В противен случай „връзката“ ще изсъхне и много бързо „ще умре“.
Затова съм влагал сила за да ПОДДЪРЖАМ приятелствата си. Винаги съм искал да
намирам време за хората, на които съм държал. За мое огромно съжаление не
винаги съм получавал адекватен отговор от онези, към които се погрижих. Така
разбрах, че само тези, които наистина искат да бъдат в живота ми са там.
Достойни хора винаги ще има в него...
Всичко това продължи и „лъсна“
когато един ден останах сам и разбрах, че съм се „раздавал“ за неподходящите
хора. Най-накрая видях истината, която бе пред ОЧИТЕ ми през всичките тези
години, но аз някак си съм оставал „сляп“ за нея. А освен това съм се заблуждавал.
Хората не винаги са се отнасяли по начина, по който съм „ги третирал“ на
пиедестал. Някой от тях останаха с мен само за да „използват“ моята доброта. Те
се повяват - ВИНАГИ само когато имат нужда от мен. Така, че направих „малък“ експеримент. Спрях
да се обаждам. Да вдигам телефона на всеки по всяко време. Прекратих всякакви
излишни „виждания“ и „чувания“. Напълно изчезнах. Покрих се. Просто исках да
ВИДЯ със собствените си ОЧИ колко „мъртви растения“ съм напоявал през тези 10 години.
Жестоката Реалност ме
РАЗТЪРСИ-признавам си. Тя „разби“ сърцето ми, но и разбрах, нещо за „хората“,
които уж бяха до мен през цялото време.
Реших да „взема“ нещата в свои ръце и ЗАЧЕРКНАХ ОТ ЖИВОТА си онези, „хора“, на които не им пука за мен. А на мен, защо
да ми пука-когато и да било повече за тях?! Много от тях „смятах“ за истински „приятели“
- а те горките винаги са искали да бъдем „далечни познати“ - демонстрирали са ми го
постоянно. Но съм се лъгал. Е, получих си заслуженото и сега съм Облекчен.
Защото ПРИЯТЕЛСТВОТО ми с тях бе двупосочна улица за мен. Не може никой да
очаква да ПОЛУЧИ нещо от мен, в замяна на тяхното НИЩО. РАЗМЯНАТА ви е кофти - сделка.
Ако наистина те е ГРИЖА за някого, ще намериш начин да бъдеш с него,
независимо кой колко е зает-винаги съм намирал време за такива нещастници. Няма
извинения, когато Държиш на някого или го обичаш. Вие бихте се „грижили“ за
човека, защото вие го искате, а не защото някой ви „кара“ насила да го правите.
И на Земята няма място, където бихте искали да бъдете повече с близък приятел, който
се нуждае от вас. Така, че аз още тогава взех решение и РЕШИХ да сложа край,
защото достатъчно съм се РАЗДАВАЛ за неподходящите хора, които не са в
състояние да го ОЦЕНЯТ. Заслужавам да бъда заобиколен само от ПРИЯТЕЛИ, ПРЕПОДАВАТЕЛИ, УЧИТЕЛИ и КЛИЕНТИ, които искрено ме уважават и ценят. Нищо по-малко от това!
Не ми се налага да вярвам
повече „в спасителните“ отношения, които УВИ, бяха мъртви от самото начало.
Уморих се да бъда „близо“ до хора, които никога не са имали и не са намирали
време за мен-защото сякаш тяхното време е много по-ценно от моето. За това сега
моето е по-скъпо платено от ТЯХНОТО, което е безвъзвратно загубено - към мен. Уморих
се през цялото това време да се ПРЕСТРУВАМ, че всичко е наред, когато това
очевидно не бе така. Така вече хората не могат да злоупотребяват с моето време,
доброта и талант. Не отделям време на никого-повече, ако не видя някакво
усърдие от негова страна, но не само за да „ме разпитва“. Изтрих от живота си
„хора“, които ме „нараниха“, пренебрегнаха - когато имах някаква нужда - а те
знаеха за нея, но никой нищо не направи, обърнаха ми гръб в трудните моменти...
но винаги се появяват когато им е нужна моята ПОМОЩ. По-добре повече да не ме
ТЪРСЯТ, защото дори няма да им вдигна телефона. Номера ми е само за лоялни хора
спрямо мен. За другите - е толкова просто: забравете го. И да ви „нахраня“ с още
нещо: клюките се „създават“ от завиждащите - мишки, разпространяват се от
глупаците и на тях им вярват идиотите. Кой, как иска да се разпознава!
Предпочитам да имам ЕДИН лоялен
и грижовен ПРИЯТЕЛ, които наистина го е грижа за мен, от колкото да прекарвам
ЖИВОТА си с „хора“, които се ПРЕСТРУВАТ, че ги е грижа за мен. Качеството за
мен е много по-важно от количеството - винаги и във всичко ще е така,
благодарение на това се изкачих там където винаги съм искал да бъда. Нищо
лично, просто не ми трябват повече „умрели цветя“... в моят оазис!
P.S.:Подобна статия тук: https://bit.ly/2zt534b
