Знам,че я ОБИЧАШ!

                                                   Знам, че я обичаш.

Иначе няма да си с нея. Но да я обичаш не е достатъчно. Трябва да умееш да я караш да се чувства обичана и желана в точната доза.

Спомни си какво изпита, когато я видя за първи път. Тя бе всичко, което искаше. Всичко, за което бе мечтал някога. Погледът й, духът й, нейната независимост и сила, мечтите й... в нея има нещо, което не беше срещал в друга жена.

Но най-вече те плени със своята детска наивност. С доверието, с което те гледа, всеки път когато е пред теб. С начина, по който ти се доверява. С това, че не се преструва. Че е истинска. Че е себе си. Не убивай това в нея. Не „убивай“ самата нея.

Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си. Никога!

Не се опитвай да я променяш. Не се опитвай да я моделираш. Не я „убивай“. Тя ти подари сърцето си. Пази го. Откри душата си за теб. Не я тъпчи. Подари ти мечтите си. Не ги опорочавай. Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я „убивай“.

Тя няма нужда да бъде "поправяна". Иска само да бъде разбирана. Чувана. Усещана. Не я карай да крие чувствата си. Не я карай да се срамува от сълзите си. Не я карай да маскира слабостта си.

Позволи й да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи й да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска.

Затова, ако я обичаш, не я „убивай“. А просто и  служи от сърце, докато я обичаш.

                                                                          Взето: От нета.

Последното предаване...

Последното предаване...е вече факт!

Още преди да замина за София се бяхме уточнили с Мирослав Дечев за предаването, което ще направим след като съм се върнал на 01.03.2017г. Баш на „Баба Марта“. Той ме подготви като ми каза, че заедно с него ще има още един човек, който ще ми задава въпроси. Дамата, чиито въпроси много ми харесаха се казва Ирена Трайкова и е ученичка последна година в Хуманитарната гимназия-Велико Търново. Казах му, че за мен няма проблем, кой стои пред мен стига да си е „свършил домашното“ както си трябва. И тя наистина го беше направила. Дори когато седнах на стола преди да започне предаването тя ми изчете въпросите и аз възкликнах, че  въпросите са прекрасни и ако отговорим на тях подобаващо за другия водещ няма да остане нито време нито място...(хах). Миро, какво направи?!

В това последно предаване говорих за Метода Силва, макар и общи неща да бях разказал вярвам, че това малко от малко запалва искрицата все повече хора да го търсят, преоткриват и ползват с радост в сърцето. Не съм аз този, който ще разкрива какво сме правили на самият семинар, защото това време което „загубих“ не бих искал‚да разпилявам“ в празни приказки... за това нека и другите видят, как се седи на столовете в залата по 12-13 часа два дни... И ако искат да научат нещо, което да им помага, да го сторят...

С Мирослав направихме куп предавания на различна тематика когато започнахме преди 3 години, но една от тях най-много се открои „Масаж на Душата“. Първото предаване беше още когато „членувах“ в една благотворителна организация и първо ме поканиха в „Евроком-Царевец“, а след това в рамките на един час „трябваше“ да се придвижа до „Видеосат-В.Т.“, защото той също ме покани и така започнахме от едно динамично утро преди три години.

А сега е последното предаване с него,което го направихме „с отворен

край“ както в едно от предаванията ни представих романа си „МАХДИМ“, и където казвам, че това е единствения роман с такъв отворен край. Винаги съм се опитвал да направя така,че стилът ми да е лек и неподправен... И винаги ще има какво още да покажа, защото докато сърцето тупка ще се Случват неща...

Преди години съм се чудел как ли ще изглеждам пред камера, какво ли ще говоря пред нея, а и после как ли ще ме „възприемат“ тия дето ще ме гледат...О, я стига...щом едни могат, аз защо да не мога и така вече привършихме някакъв цикъл от предавания, които показаха каквото бе нужно. От там нататък ще видим какво ще последва...а до тогава, хората могат да ги гледат в канала ми(тук).

...но каквото и да е,няма да е същото,както го направихме с него, защото той най-малкото, бе в течение на някой мои неща.

...Но пък съм отворен, за още по-добро Случване и обслужване.

                                                  ...и такива ти ми неща, да илядим!

Ч.Р.Д. на Маслото от Джоджен

Следва втора част...

Освен престоят ми в София по повод Метода Силва, раздавах и автографи на книгите си от поредицата „Африка в моето сърце“...което си е цяло събитие за мен.

Но днес ще говорим за Маслото от Джоджен и Кром-Кремът ми. Да, те днес(28.02/01.03-2017) имат рожден ден.Пораснаха толкова, че вече могат „сами да се оправят“ в големия свят. Маслото стана на цели 6 години, а Кремът на цели 5.

...Преди да го създам ползвах различни „други продукти“, но признавам си това време свърши още тогава когато разбрах, че повечето продукти ги развалят. За това си представих какво ли ще е да „затворя“ кръгът и да работя само с мои неща. Е, и това време дойде с цената на моята болка и кръв. Сега когато пиша това се замислям, че това което съм създал не мога го „занесе“ никъде един ден когато си отида от този свят. Но пък си поставих дръзка цел: Всеки дом да има поне по един крем-просто така за всеки случай. Защото майките знаят най-добре,  че кремът „работи“ и действа бързо...

Тези два продукта са от Продуктовата Гама на „Златните 7“ и освен, че са

най-търсени са и ежедневно прилагани както от мен така и от семейството ми. С Маслото от Джоджен работя ежедневно с хората когато правя масаж и дори някой от тях си поръчват за вкъщи. А относно кремът ми една докторка-хомеопат бе споменала преди 2 години: „Христо, ако не си развалиш качеството на кремът, ще работим дълго време заедно.“ Да в контекста на изречението е прихванала част от концепцията ми за качеството каквото е от самото начало. И така нещата се случват...аз създавам малки ботикови количества за да се свършват бързо и да създавам нови...

Изминах дълъг път, но мисля, че повечето все още не е изминат. За това в този ред на мисли продължавам нататък. Показах на личния си лекар как само с въпросния Крем ще третирам мястото на раната от стъкло зашита в спешното(нищо, че ме третираха там като куче). Много хора докоснали се до нещата после изпращат своите отзиви. Дори си позволи една жена да каже на скоро: имах чувството, че ти „ще дойдеш“ и ще помогнеш на детето ми,нищо че си далече аз просто вярвах освен,че кремът ти е вълшебен, ти ще дойдеш за да докоснеш детето ми за да му мине всичко...(това малко ми прозвуча като онази приказка с която израснах – Доктор Ох,боли на Корней Чуковски)...

Фотограф Мирослав Маринов

Пред такива майчини думи...моите редове са просто излишни. С Желание, Вяра, Очакване и Действие (както е в Силва метод), аз стигнах до тук. Казах си, че ще го направя и наистина го направих без да знам какво ще ми коства. Да отначало се лиших от много неща, за да финансирам това и да го подобрявам всяка година напред, а сега е различно. Живея с това, живея за това и Очаквам още куп красиви неща да се случват оттук-нататък.

Но за тях друг път...

P.S.:Никога не мога да се извинявам, пред когото и да било, че съм верен на мечтата си... защото знам, че животът изживян със съжаление е празен. Никога няма да се извинявам, че имам мечти, към които се стремя всеки ден и те ме карат да се чувствам жив... всякога!

Честит рожден ден. На добър път и да илядим!

(фотограф на цялата фото-сесия е Големия Мирослав Маринов)

Фотограф Мирослав Маринов

Фотограф Мирослав Маринов

Когато снимките и празниците

говорят,аз ще замълча...