Agro-Fitness... да илядим!

"Ако желаеш да бъдеш Щастлив,постави си цел,която командва мислите ти,освобождава енергията ти и вдъхновява надеждите ти." 

                                                                               Андрю Карнеги

Днес(09.09.2016г)правим предаване със заглавие "Agro-Fitness"...

Поради факта, че на тази тематика свършихме с последното предаванe е редно с такова да започнем сезона. През времето, през което хората си почиваха, аз учих много неща за семената, за поливането, за влагата, за пръскането, за говоренето на растенията, за галенето(ако щеш)-то и те си имат нужда от масаж. Нищо, че това може да изглежда отнесено на мнозина, на мен не ми пречи....

Видях и заснех клип "Целувката на пчелите", това е тяхното изкуство да опрашват цветчетата където минат... освен това записах и песента на Щур-ч00, натурална и автентична серенада, която изнасят щурчетата всяка вечер.

Грижата, вниманието и желанието са изключителни качества, но надзъртането(по-бързо да стават нещата, не помага особено), защото е лишено от търпение(човекът). По-конкретно ме вълнува домата, не толкова другите култури. Там има един период на 180 дни, в който така или иначе нищо не можеш да направиш докато той не се осъществи от само себе си... Не можеш да го препираш, не можеш да настояваш излишно да става "само по твоята"... защото и Звездите стоят над главата ти и те имат принос-Земните цикли също, както и Времето, Космоса заедно с Луната играят също важна роля в Случването на целия процес от семената, та до узряването на домата и неговото поглъщане от нас-хората...

Освен това производството на еднолично-автентично отгледани култури, плодове и зеленчуци е 100 пъти по-качествено от "био"и "еко" земеделието, защото и то е опорочено. Докато това, което всеки само си гледа и няма нужда от премятане и прекупуване, съответно и от много опипване – преди консумация. Защото когато си с чисти мисли в грижа за Земята си, то се предава и на растенията, а когато всичко това е отровено от печалбарство, пестициди, и други прекупвачески мисли... хората ядат невидима отрова и после се чудят, защо това, за онова им се случва... с какъвто мотив тръгнеш, такова те застига!!!

Натуралното и свободно земеделие без агресивност и с любов, дава много по-голям качествен добив от желаната култура, от колкото оная манипулирана с пестициди Сила, да расте по-бързо, която  трови по-бързо-съответно... източника си-човекът.

И аз се уча от различни хора и аз се раздавам с лекота в 'кърската' работа в градината и сменям стария подход към нея с нов и с огромно и безрезервно търпение очаквам да видя новите резултати... през новата 2016г.

Не тровете себе си с лъскавите неща, цената която после ще платите е кофти за всички около вас. Трудно се преглъща-това!!!

  

Препоръчвам на младите хора да търсят работа,от която ще се научат нещо(което ще им е полезно в живота), а не такава, от която ще получават само заплата!!! За да не се налага постоянно да ги уволняват!

"Женена за един!Спяща с други!" - Среща с Маестрото!

...Щом срещнеш такова същество, няма как да не отвориш душата си. И да знаеш, че можеш да опреш ръката си, на него за да се чувстваш по-стабилен.

              Когато ме заведоха в ателието и ме оставиха вътре, аз веднага запитах младия мъж, който беше там и рисуваше, защо имаше на картините си по две слънца. Защо има второ слънце? Тогава той ми отговори:

„Ролята на второто слънце в картините ми е, загатване за втора Вселена-която може и да е паралелна. За нея ние можем да нямаме никаква информация, както и сетива да я видим, усетим, вдишаме, ако искаш-дори. Нас са ни заблудили умишлено, че всичко се върти около нашата Планета и Луната и всичко свършва до тук, но има и още неща, от който се пробуждаме всеки ден, бавно за да ги усещаме у вкусвам. Защото надали ще ги видим, но все пак надеждата ни умирала последна казваха моите учители. Аз в повечето случаи рисувам такива неща, който не ги знам, какви са! И после почвам да си ги превеждам.“

„Какво ти дава това изкуство, което практикуваш в момента?“

„Ние с теб говорим на един език. Което значи, че сме стъпили на едно и също невидимо стъпало или ниво както му казват. И понеже вибрираме на една и съща честота се допълваме. Двамата с теб сме преживели смъртта си и сме над нея. И поради този факт, пред нас няма затворени врати и пространства.  Аз имам нужда от това, което ти притежаваш, ти имаш нужда от това, което аз притежавам! Никога не афиширам, това с което се занимавам. А ти толкова много държиш всичкото това, което имаш да го покажеш и дадеш. И може би допускаш малка грешка, като го даваш там, където няма никакъв смисъл да го правиш. Хубаво би било, ако искаш да успееш да реализираш всичките си стремежи, но не и тук в този малък град. На теб ти трябва нещо по-голямо, място където да се разгърнеш като площ на ума и действията ти... Иначе можеш да си останеш само с едно малко признание, което няма да е на световно ниво. Но да ти кажа, въпреки това какво ти казвам аз или някой друг, пътя си е твой и само ти можеш да вземеш решение за него. Аз съм просто един уличен знак, който ти указва, една от посоките, а те могат да са хиляди като мен. За това все пак слушай вътрешния си свят, който те е довел до тук и работи. И ако нещо съвпада с твоята истина-действай смело.“

„Аз бих искал да ти споделя, че във  твоето ателие се чувствам така, както не съм се чувствала никога до сега. Сякаш картините излъчват ръце, който ме опипват и изследват! Това възможно ли е? Мисля, че е рано да се побърквам?“

„Напълно е възможно да усещаш такива неща. Сякаш картините са продължението на моите ръце и галят всеки който ги загледа. Но аз се доверявам повече на плътта, от колкото на картините си. Както и на топлото „парче месо“ което може да опиташ винаги. Цял живот от приказка в приказка влизам, уморих се не искам повече така да стоят нещата. Цял живот се опитвах да откажа цигарите и не успях. Опитвах да спра шоколада и с него не успях да се преборя. Просто не успях и за това им се отдавам по най-безобразния начин, както когато попадна в обятията на някоя знойна жена, която ми пратят да обучавам на изкуство... Всъщност не знам дали е правилната дума, че се „боря“ за да ги откажа, тези пороци, но истината е една. А тя е, че никой не пуска сладкото. Не се разделяш с лека ръка с онова, което ти пълни душата, но също така и я ограбва на моменти.

Същото е и с картините ми, на където и да се обърна те ми напомнят на едно отминало скатано време в мен, което тъкмо си мисля, че съм го забравил и то веднага ме подсеща, като ме извика пред нея за да срещне погледа ми. Да картините ми буквално си ме викат...“

„Какво почувства, когато ти каза Мадам, че ще учиш на изкуство още една жена? Или цяла още една група, защото аз не съм единствена, но май само аз оставам след часовете за да продължавам да гледам, какво правиш?“

„Първото ми усещане беше, че ти имаш нужда от мен. Защото твоето желание за показност, те води до поредната затворена врата. И аз ако не отворя моята за теб, ти ще намериш друга, на която ще чукаш. Ти не можеш да си развиеш дарбата до краен предел, защото все я показваш. Ако започнеш да работиш упорито за твоя висок и здрав зид, с който да покажеш на света, че известно време няма да надничат в „твоя двор“, то ти ще просперираш. За това и Мадам, когато ви учи на всичко, ви дава поне две години да се изградите с различни способи, за да имате време да натрупате своята пространственост, която да не ви задушава. Който го оцени това, ще разбере, че притежава съкровище, което не може да се спечели с никакви средства, но  само егото ви, може да го задуши. И да се изядете една друга. Същото се отнася и за лошите очи, който няма да имат поглед върху твоята светая-светих. За това повечето момичета още не са си събрали силите както се казва и веднага се разпиляват, за да отворят вратите си на показ, пред всички. Всичко да се вижда. За това и толкова бързо момичетата се изчерпват и не стигат до катедралната жена, онази която живее както тя е искала в мечтите си. Когато не позволяваш на другите да запълват излишно твоята пространственост на душата ти, само тогава ще успееш да натрупаш своето богатство. За това освен с нас живите, ние се срещаме и с духове, който ни показват много от пътя, който сме може ли да извървим, но от страх сме пропуснали ползата от минаването през него. По  някога изглежда, че ние плащаме откуп за самите себе си, че сме живи, но  така е устроен светът.“

„И сега когато уроците започнаха, какво следва от тук нататък?“

„Аз имам потребност да споделям само с хора, които са над онова, което другите никога няма да прескочат. Мога да ти говоря без да се притеснявам или да се чудя как да ти обясня дадено нещо, което никога не е било обяснявано от човек. Това си е разпиляване на енергията ми и аз не го допускам, защото това е „ограбване посред бял ден“. За това и на много хора им е трудно да разберат, какво е това енергийна картина, и по-специално тези, които аз рисувам тук в ателието си. Те си мислят, че съм хванал някаква четка, мацам някакви си драсканици, после съм я изпускал няколко пъти, по земята за да мине времето и хоп картината ми е готова! Но хора, които не са запознати с това, не би трябвало да ми обръщам внимание, защото това ще отрови картината ми. За това я скривам когато работя по нея и не я показвам на всеки докато не я завърша. Сега вече трябва да ти е ясно. С някаква особена ирония се подхожда към това изкуство в различните краища на света. Дори не на всякъде биха станали картините шедьоври, защото енергията им ще е отровена. А за да си на тази енергийна висота и да ги разбираш, е хубаво да можеш да поглеждаш макар и от време навреме отвъд хоризонта си, който е пред очите ти. Аз предимно рисувам житейски картини със закодирано послание, което не винаги се разбира от консуматора им, но пък им помага, без те да подозират.“

Единият от уроците, които преподавам невербално са, да не се „гладува“ и да не се „робува“. Като казвам това с гладът нямам за цел да ти забранявам да правиш, каквото и да било, а да ти заостря вниманието, че е хубаво човек да остава гладен и жаден, сиреч да си оставя място и за други преживявания в живота. А не само да си напълни корема, няколко пъти на ден. Относно робството бих искал да ти загатна, че е важно да може човек да бъде себе си. И да може да бъде свободен от страхът, който не е важно да те прави различен на всяка цена, а да не си еднакъв като всички, по всяко време. За това в живота карти няма, но пък има знаци, които ако можем да ги разчитаме „правилно“ ще се ориентираме в обстановката, самостоятелно.

                                                                      ****

              „Обожавам комфорта, който ти  дава свобода. Благодаря ти, че се появи в живота ми, когато най-малко съм те очаквала!“

„Два месеца те рисувам. Не може да не си усетила, че нещо ще се случи.“

„Странен подход чрез флирт имаш към мен. Така ли се заиграваш с всички жени, маестро?  

„Ти си резервирана спрямо мен, а аз съм толкова свободен и спокоен, когато наистина флиртувам с теб, но това далеч не значи, че те свалям или се интересувам от теб(като жена). Не! Но и не искам да те обидя, защото вие жените се побърквате когато ви обърнат малко внимание и после ви забравят. За мен ти, да точно ти, като че ли беше до болка позната, когато те доведе Мадам, при мен. Всяко мое усещане има цвят и той ми показва кой какъв е, когато дойде при мен. Искам да се усещат тези цветове във всичко което правя с ръцете си, както и релефът... разбираш ли ме!“

„Не, били ми пояснил, какво точно искаш да кажеш?“

„Ами исках да ти кажа, че пенисът има много цветове, той не е само онзи мораво червен цвят, с който го свързваме. Той има много цветове. Трябва да усещаш залеза и неговата кърваво червена нотка в последния лъч, аромата на прясно окосеното сено, или ветивер. Всяко нещо е хубаво да се усеща, да бъдеш пропита от него, да е като сливане на тялото и душата преди оргазъм. Така можеш „да потънеш“ в собственото си изживяване, без да се налага някой да те спасява след това. Нищо, че си жена!“

„Пренасяш ме в чисто нов свят, който не познавам, признавам си. Това нещо дори не го свързвам с нищо, но имам усещането, че общуването ми с теб ще ми помогне да направя връзка с много детайли, който до сега са изглеждали хаотично разхвърляни в орбитата ми.“

„Аз съм го изживявал и е много красиво да ти кажа. Когато наредиш големия пъзел в живота си, започваш да го разглеждаш и всяко квадратче ще бъде заредено с онова ухание на спомен, който ще те връща там където искаш, когато искаш. За това е хубаво когато правиш нещо независимо какво е, да си там с цялото си същество пред него и да му се раздаваш безрезервно и докрай. Това е магията на живота, когато готвиш, когато си на сцена и пееш, когато снимаш филм, когато тренираш... да си там цялата.  А не да мислиш едновременно за хиляда други неща, като  пуйката във фурната, за праха по секцията, за прането, което не е огладено и т.н. Придаваш на живота си аромат и цвят и наблюдаваш да видиш как пчелите сами ще те намерят, за да пият от нектарът ти.“

                                                                      ****

Любовта е като най - студения месец и най топлите празнични мигове, които са събрани в едно!  Страхотни по отделно, перфектни заедно!

(откъс от Романа "Женена за един!Спяща с други!")

EGOлюция...

След прочита и на втората книга от авторката Лу Пажет – „Как да станеш Страхотен любовник“ 

(Техники, които всяка жена иска мъжът й да знае), дойде време да напиша и статията за нея. Докато си пиех кафето сутрин, прочитах по няколко страници и размишлявах. „Защо имаме нужда от такива книги и ръководства?“ Отговорът е много „прост“! Защото когато идваме на Земята от утробата на майките си, ние не идваме с никакво упътване, как да се грижат за нас (родителите ни) ,как ние да се грижим за другите и как да си доставяме удоволствие (оргазъм). Никой обаче от нас мъжете (както и жените) не се раждат отлични любовници, а стават такива благодарение на желанието за целеустременост и солидност в знанията си. Най-често за последното „гледаме“ как другите го „правят“ и си мислим, че „и ние го можем (това което си мислим, че виждаме)“, но въобще не се сещаме, че за всяка задача поставена ни в личния живот, отговора е различен както и подходът. Няма един и същ човек, един и същ проблем, както и едно и също решение... НЕ!

Четенето на книги не може да замести практикуването на секс, но може да подплати, обогати и разнообрази живота ни/ви... За жалост, през последните години наблюдавам, че ние българите сме „световни“ шампиони по секс... или по онзи, които си фантазираме, че сме постигнали, надминали и т.н. А всъщност това е само нашата EGOлюция... караща ни да изпъкнем с нещо, защото няма друго с какво. И понеже всички ние имаме така наречените „деликатни въпроси“, но търсим истински и адекватни с приложението - отговори, то често нямаме смелост да ги зададем или адресираме към конкретно място, човек или т.н. Но също така не е имало и към кого да ги зададем,когато сме имали желание да питаме! Освен това ние много често омаловажаваме тия „сиви“ въпроси, за да прикрием цветно си щастие, но бъркаме, защото и от секса зависи пълноЦВЕТНИЯ ни щастлив и интимен живот. В книгата на Лу Пажет откриваме доста неща, които жените са споделили от своя дългогодишен опит с мъжете си, и за това е безценна. Разкриването на онази липсваща частица, която всички мъже биха искали да знаят за да могат да откликват на очакванията им, защото повярвайте ми, те има такива, за това ние е редно да се разделим с нашите заблуди, че само на нас трябва да ни харесва всичко което искаме на повърхността на чаршафите. Всичко е толкова дълбоко, че повърхността е едва 10% от всичко... Жените очакват от нас, не само да можем да задържаме ерекцията си, но и да знаем какво да правим с нея когато тя се осъществи при досег на визуалната ни мисъл с обекта на желанието ни. В тази област на нашия живот ние сме толкова различни и как по дяволите да очакваме да „копираме“ чужди модели и да искаме те да „работят“ и за нас...

Освен всичко, е хубаво и родителите да могат да подготвят децата си, как да бъдат отговорни, изискани и неотразими любовници (това не важи само за мъжете, а и за жените) много преди да са им поникнали мустаци или да ѝ дойде първия цикъл. За да се наложи да се почесват, родителите където не ги сърби, след това. Личното ни щастие, и съдбата ни зависи от качеството на разгърнатите нови хоризонти, които не са обвързани с някакви стари догми... Например удоволствието (на някого) да зависи (от позволението) на някой друг... (изречението е взето от романа на Христо от Лясковец- „Женена за един!Спяща с други“)...

В това консуматорско общество, което 85% от хората следват тенденции и моди, забравиха пътя на истинската близост и търсят електронната такава. Никой не иска да се променя заради някого, защото си мисли, че не му влиза в работа и искат другия първо да покаже промяната. А то не става така. Ако искаме „някаква“ промяна, първо ние трябва да я инициираме в нас, тя да се излъчва, и тогава всичко друго ще се настройва и придава около нас... Сексуалната грамотност, е на първо място преди всички други отрасли, като бизнес, изкуство и т.н. защото ние създавам икономиките (не те нас), ние създавам изкуството с ръцете (си), устата и телата си (а не те нас)... съответно кого да чакаме да ни ограмоти, ако ние не сме тези, които първи търсим досег с познанието. То не е свързано с изопачената история за „ябълката на греха“, или порно-индустрията, а с много по-висше нещо, което в повечето случаи тесногръдите хора изопачават. Знанието е свобода от ограничеността и потисничеството! Няма как да се очаква само от мъжкия пол да се знае всичко по темата, сякаш тя е  прикрепена в DNK-а то на мъжа и се „активира“ когато започне да му никне брада... Да, но това е огромна лъжа. Освен това мъжете няма как „да знаят“ кое действа най-добре за дадена жена, ако не я попитат. За наша жалост и мъжете и жените си мислят, за отсрещния пол, че трябва „да знаят“ какво да прави и да очакват, и да може да го правят, след като „знаят“... евентуално. Но уви... трябва да се научим взаимно да си доставяме удоволствие, иначе за какво ни е отсрещния пол.

И да си дойдем на думата: в крайна сметка, кой може да каже кое действа по-добре от онзи, който знае какво действа при неговата партньорка?!

Вероятно на мнозина е омръзнала, както на мен, тая застояла и остаряла информация, която претендира, че ни предлага истински блага, но не постига никакъв нов резултат. Банално е! Но за това е хубаво да се научим първо да даваме, защото: жените бавно (да не кажа трудно) палят, но веднъж направят ли го трудно гаснат... и искат още. А мъжете бързо палят и бързо гаснат, че се и обръщат на другата страна, сякаш не искат да я поглеждат жената... И забравят, че това което са дали може да им се върне десетокрано. Сексът, също като другите начинания, независимо дали са ориентирани към кариерата, духовното, физическото или емоционалното израстване, изисква съвместни усилия.

Визуалните фантазии на мъжете, може да въздействат върху умът и да го възбуждат, но обикновено остават безрезултатни в реалния живот! Това ли е целта ни-господа?! За това не правете така „в спалнята си“... заедно с това, как бихте се превърнали в качествен любовник, ако след всяко „завоевание“, се хвалите. Много хора когато го правят преувеличават количеството и раздуват качеството... схванахте ли?! Няма нужда от това! Вниманието, не е представление, както и самият секс. За това не се сравнявайте с никого, за Бога! Това е некоректно, неетично и нелоялно към вас персонално. Няма нужда от излишно представление, а от самообладание. Най-често жените не ги интересува колко „пъти го можете“ на вечер, а по-скоро биха искали да усетят, колко можете да бъдете тук и сега с тях, в този миг. Не утре, не в други ден. Сега! Защото великото удовлетворение идва само от бавното и продължително действие... Както мъжете искат да знаят, какво харесват жените, така е редно и обратното да съществува, след като има открит диалог. И докато трае той да се вслушваме в думите, да гледаме жестовете и да сме тук и сега, а не „през едното влязло - през другото излязло“(слушаш ли ме, да слушам те; я повтори - не мога!!!). Но той да не се основава на илюзия, страх и безпокойство. Както и никой няма право да смята другият за „евтин“ или несериозен. За това е хубаво да се ползва „парадния вход“ чрез откровеността, питането и споделянето.

Но освен всичко розово е много важно да знаете „с кого спите“(сиреч дали се доверявате сляпо на факта, че човека от среща е чист, здрав и без полови болести)!!! Най-важния предпазващ фактор сте си самият вие, не друг. „Шапките“ не гарантират всичко!!!

И като за край ще издам една малка тайна от своя антураж... понеже нямам никакви качества, не притежавам никакви таланти бях взел решение, че ще стана поне добър масажист, защо ли! Сега ще ви кажа. Знам, че за да се възбуди една жена, тя трябва да е спокойна и релаксирана и да е усетила моето отношение към нея... Не се ли отпусне нищо не следва. За това станах масажист, поне да се науча да „отпускам“ хората. А с човека към който имам някакво усещане, той разбира това по продължителността на работата ми върху него...(стига толкова съм се издавал).

Ако искате повече прочетете книгата: „Как да станеш Страхотен любовник“ 

И Първата статия тук: http://bit.ly/2c3GKiV