Сълзите ми се сформираха още
първия път когато гледах филма. Наистина
не прилича на другите филми, който съм гледал до сега. От начало ми изглеждаше
като някой евтина продукция, но…когато видях как един човек загубва вяра в себе
си, после загубва всичко останало, как рови в кофите за боклук за храна за да
може да оцелее. Всичко това е покъртително, страшно и дори смразяващо.
"Аз ревах много пъти когато го
гледам и въпреки това повтарям…Намерих много прилики във филма и поредицата от книги с мен."
Нито книгата, нито филма „Разговори с Бог“(от тук можете направо да я
четете).След
като си счупва вратът в
автомобилна катастрофа, загубва работата си, остава на
улицата, заживява в
палатка в един лагер за бездомници. В най-трудния момент от живота на един
сломен, ядосан, вбесен от безпомощност човек става нещо изключително. Бог му
проговаря и го пита: „Готов ли си най-накрая да ме чуеш…? Стига ли ти толкова?“
Лежейки на дивана в новата къща под наем той заспива и всичко започва с шепота
на един глас. След този глас започват серия от диалози с един сломен, озлобен и
бесен човек…пържещ се в собствения си сос.
Бог ни говори, но ние
настоятелно отказваме да слушаме, да чуваме или дори да си направим труда да
млъкнем и да останем безмълвни и поне малко сами.
Христо
от Лясковец
 |
| автор и актьор |
Тук ще си позволя да спомена,
че съм открил още една прилика: Ставането му в 4:00 часа сутринта за да пише(когато
Бог му говори), ми прилича много на сутрешните ми страници, който пиша и аз
точно в този момент. Това е толкова красива програма, че понякога съм като
попарен от всички прекрасни съвпандения… Защото Той Е и Мой Бог!!!
Дали е случайност. Не, не е случайност.
Така е предвидено да бъде!
