Възстановяването като път.
Оформя се път на здравия разум
и доверие в собствената ни съзидателност. Има голяма опасност този поет път от
наша страна да бъде интерпретиран от нашите близки като заплаха. Не се
шашкайте, това е естествен процес, защото така сме се усетили, че трябва да се
извадим от калта в която сме затънали(и моля ви се не ме вадете от
калта правя си кални бани). Нека ни е ясно, че пътя на здравомислещия
човек е подобие пътя на лудостта(ето защо искат да ни спасяват от всякъде).
Процесът
по нашата работа стават на приливи и отливи, но пък когато наберем така
желаната инерция и съмненията в нас самите се увеличават и става една каша. Не
трябва да даваме евала и на йота нито на заобикалящите ни, нито на близките,
нито на мързела в нас, а още повече на вътрешния страх от неуспех, какво ще
кажат другите и т.н. Подадем ли се ставаме жертви, който искат спасение, но не
си помагат с нищо. Внимание!!!! пазете се от такива псевдо заигравки. Както
алкохолика би било добре да не посяга към чашката, ако иска да се справи с
порока си, така и твореца трябва да внимава с мислите и действията си. Атаки
няма да липсват. Ако знаем, какво е вирус и от къде идва, тогава ще сме
внимателни и нащрек. Полагаме усилие за да се спасим сами като правим лични
утвърждения, но омразата която имаме наслоена в нас(най-малката ще взема-към
„самите нас“)и прикриваща се под тази маска само ни подновява неувереността, към
която толкова много се стремим.
Личните утвърждения, писането
на страници, са изключителни лични и никой
На поправка…
Когато осъзнаем, че има отрова
около нас, какво правим-търсим антидот. Връщане отново към вътрешната лична
любов към самите нас и към нашето самоуважение защото ние сме достатъчно
значими на този свят(а не както искат от всеки ъгъл да ни провокират
с това, че сме парцали). Всеки търси сигурност в нещо или някого, но я
търси вън, а не вътре в себе си. Да кажем, че вече „сме пораснали“ би било
добре да закриляме твореца в нас, като наше малко и все още не способно дете да
се справя с всичко. Но тук „на помощ“ идват отровните приятели. Да те ги има
навсякъде и във всеки един миг могат да ти кажат, кое можеш да правиш и кое не
можеш според тяхното ограничено виждане(познато ли ви се струва?). Най-голямата
отрова за всеки един възстановяващ се творец е хора с блокирана съзидаелност.
Защо ли???- ами сега ще ви кажа. Нашето възстановяване ги плаши. Но те не го
приемат като „възстановяване“ а като изскубване от лапите и контрола им. Има ме
ли нужда от такива модели? Замислете се и пресейте! Това си личи и със самите нас, когато „сме
блокирани“ не искаме да говорим за себе си като за творци, а като за „онзи
драскач“ в нас. Истината обаче е много коварна и колкото и да не искаме да си я
признаем е такава: Отказваме да се наречем творци, защото ни е страх!!!
По-добре да платим цената като си стоим от страни и никога не сме пряко
свързани с действието. Това ли е цената на нашия творчески потенциал-питам аз?
Друг жалък аспект е арогантността ни да се смирим и помолим за помощ някой да
ни помогне. Защо по дяволите? Има толкова хора готови да ни съдействат. Ех,
този така наслоен страх от типа: „абе, точно ти ли, колко много хора преди теб
са опитали да го направят и не са успели?“
Друг наболял проблем: готови
сме „само“ да мечтаем, от колкото да създаваме или правим изкуство. Защо?
Основен фактор е, че много „творци“ не виждат божествената ръка на вътрешния ни
напътстващ творец, който ни помага и за това не „поемаме“ рискът да
реализираме, каквото и да било. Защо? Осъзнаване на токсичните модели на
поведение на обкръжаващите ни доброжелатели изпъква. Какво правите от тук
нататък? Предпочитате да тънете в самосъжаление или да предприемете макар и
несигурни в първите си крачки към желанието ви(не зависимо какво е то).
Не
се надявайте вашите блокирани познати да ви ръкопляскат. Внимавайте!!!
Запитвали ли сте се, че в определен етап от нашия живот ни съпътстват
определени хора –мнозина от тях еволюират и ни придружават по пътя ни дори до
края, а други не и грозно ни напускат. Има обяснение. Те не харесват, не
оценяват нашия стремеж да се променяме и развиваме(звучи
толкова познато-всеки има такива примери сега разпознавате ли ги още повече?) Недопускането
и на йота да съботират дейността ни такива приятели е решението на проблема.
Забранете си да слушате техния негативизъм и скептицизъм относно всичко в
живота. Ако го позволите сте обречени всеки път да се връщате все от самото
начало на програмата. Те са съгласни да им е удобно на тях, като разрушават
вашия стремеж(Гадно е повярвайте ми-знам го от опит). Никога не позволявайте да ви
държат в позиция да изпитвате вина за това, че искате да се разширявате и
развивате. По това веднага ще се усетите, че това не е вашият човек. За това от
самото начало се споменава, че страниците не трябва да се показват на никого,
защото това е лично и интимно и още повече е, че е общуване с Бог(всеки
ли пребивава в интимния ви свят-замислете се?). Сами разбирате
отговорите на запитванията си и нямате нужда от преводач. Полагане на
непрестанни грижи с цел протекция на крехкия творец в самите нас- е нещо като
важна задача. Няма нещо друго, което да е по-важно от самите вас в този момент,
така, че не се поддавайте на провокация от типа: има и други по-добри неща за
вършене. Подмамването е винаги на лице и изкушава. Благодарение на първите ни
крачки има вероятност да се появи пътят, който да следваме. А, ако не направим
първата крачка, тогава какво? Защо ни е толкова трудно да се доверим, толкова
много ли сме „преминали“, че не можем да простим и продължим(ами все
се вкопаваме в разни калабури от мисли, че ако беше така щеше да стане едиси
как - дрън-дрън).
Дойде време за първия урок:
Не позволявайте на „приятелите“
ви да ви ограбват и пилеят времето ви!!!
Бъдете внимателни, нащрек и непреклонни особено след като сте поели по
пътя
Пазете се освен от ограбващите
ами и от тези дето ви подлудяват. Такива хора лесно създават проблеми, но
трудно намират решения. Няма да ги обиждам като ги нарека вампири(та ако
щете и енергийни). Познато ли ви е това: да пазите тишина на
пияницата, за да не го събудите и по тази причина да стъпвате на пръсти, защото
да не събудите егото ми, че става страшно. Е, то вече е страшно, ако сте в такава
ситуация. Подлудителите обикновено са на възлови постове с цел да изсмукват и
да ни принизяват до нивото на парцала. Ето тук вече може да се замислите къде
вече бяхте срещали такива „особи“, който са ви „ограбвали“ и само защото са ви
вдигнали „кръвното“ са се нахранили с вашата съзидателност като са ви
образували вълна от недоволство, страх и принизяване. Познато нали? Освен
прослойката от вън такива могат да бъдат и нашите родители когато не ни
подкрепят, а дори ни отхвърлят с цел да ни предпазят „от самите нас“ да вземем
решение за живота си и твореца в нас. Както казах независимо дали изглеждат
като загрижени родители, приятели, шефове те имат за цел да ни нарушат личното
равновесие (нахранят се от нас), да вмъкнат своите разрушителни модели с който
автоматично ни навреждат в процеса на съзидателния процес, който все още е
крехък. Какво правим??? Пазим се със зъби и нокти ако трябва. Защото аз
специално нямам нужда да ми ограбват времето като не ми зачитат дейността или
да се опитват да ми проектират с присъствието си в деня ми техния модел на
поведения и живот. Опасно!!! Има хора, който въпреки, че знаят за съкровения ви
план да успеете в деня на изпита ще дойдат 15 мин. преди това за да ви каже, че
му трябват пари или нещо незначително а с това ще успее да ви вмъкне неговата несигурност
относно вашия успех(по скоро провал). Никога не давайте вашата минута на
никого, независимо какво се опитва да постигне. Не на грабежа!!! Прочетете за
хаоса, който правят такива „кърлежи“, като объркват връзки, приятелства и
правят всичко възможно за да провалят нещо за да се нахранят с отприщената
негативна енергия. Странно нали, но е факт!! Основен белег за разпознаваемост
на такива крадци е: нямат желание да освободят своята съзидателност, но приемат
задачата да ограничат свободата на другия. Все едно нямаш право на такава и тя
зависи от тях. Опа!!! Ако тези така
наречени крадци на енергия, време, стремежи и страст, защо ги търпим тогава?
Ами отговора е прост. И ни е сме смахнати малко или много и сме готови да се
саморазрушим отколкото да се създаваме. Почти винаги в тази посока позволяваме
на другите да злоупотребяват с нас, защото ни е страх. Това е добро извинение.
Спрете да храните мъртвите риби, защото си губите времето. Какво като се
спънем, паднем, изложим се или ни се присмеят – продължаваме напред. Да, може
би не е приятно, но какво от това. Дай, защото детето когато проходи и падне
веднага на третата крачка да не се изправи никога повече-не то опитва докато
просто проходи. А, вие?
Сега когато разбрахме, че имаме
бариери, който другите ни слагат умишлено, нека осъзнаем, че има и още една
такава, която ние си слагаме, чрез скептицизма ни. Този враг, който носим в
себе си е също толкова опасен и не е за подценяване. Ако не го разпръснем той
може да ни проваля всеки път когато дръзнем да правим нещо. Защо да се оставим
в тези ръце на съмнението-нямаме нужда? Запита ли ли сте се защо се съмняваме.
Ами просто е защото не вярваме, в ръката която ще ни напътства. Така в този ред
на мисли прогонваме най-добрите коне с който можем да се състезаваме на пистата
на собствения си живот. Не губете време да търсите жаби сред жребци, който са
ви изпратени по божествена рецепта. Вярваме ли достатъчно, че това е възможно
за нас? Вярваш ли творецо? - (замисли се дълбоко и си отговори не
прескачай реда само, защото те жегва нещо).
Много
често се случва, точно тогава, когато ни споходи успеха ние искаме да си
тръгнем от страх. Вярваме ли, че нашите усилия с вътрешна работа могат да
променят външния ни свят? Знаете ли, че дори когато правим сутрешните си страници
не е нужно да сменяме убежденията си като рязък завой, но бихме могли да ги
изследваме и да разберем много. Възстановяването на съзидателността е
упражнение за разкрепостяване(събаряне на крепостите, в които сме се
чувствали добре без да знам, че сме били затворници). Тази
седмица ние работим за нашите първи крачки към разширението на твореца в нас.
Обърнете внимание!!!
Вместо да живеем и творим в
настоящия момент ние се въртим в омагьосан кръг и въртим на празни обороти и
най-често се отдаваме на мечти, какво би било, ако… или какво ще е един ден или
би трябвало да бъде, ама не е. Когато внимаваме ние се вслушваме в много неща и
така оцеляваме.
"Оцеляването лежи върху
здровомислието, а здровомислието – в способността да бъдем внимателни."
И върху още нещо можем да
отправим нотка на размисъл: в дни на блогополучие или нищета истините за живота
нямат много общо с неговото качество. Също така когато сме внимателни ще
разберем и кога сме се изцелили, защото няма да подминем мига, а ще го усетим.
В мигове на болка, когато
бъдещето – е прекалено ужасяващо, за да мислим за него, а миналото – твърде
болезнено, за да си го припомняме, човек
се учи да се вглеждам в мига тук и сега.
Примери...
Създайте десет (малки/големи)
промени:
Напишете десет промени, които
искате да направите със себе си. Ако искате почнете от най-значимите за вас
докато стигнете до най-незначителните или в обратен ред. Опитай те. Това
обогатява…
Житейски пай:
Начертайте кръг. Разделете го
на толкова част, колкото смятате за добре. Аз моя го разделих на 7 части: духовност,
работа, приятели, игра, любов, упражняване и приключения. Отбележете с точка
във всеки отрязък степента, в която сте удовлетворени от съответната област(близостта
на точката до външния ръб означава
голяма удовлетвореност, до вътрешната – не толкова голяма). Свържете точките и
образуващата крива ще ви покаже, какво не ви достига. Не се изненадвайте, ако в
началото на съзидателния курс житейския ви пай по-скоро прилича на тарантула.
Но с напредването на курса може да се превърне в мандала. С тази игра ще
забележите кои области ви куцат и къде трябва да захраните с живителна енергия.
Използвайте спечеленото време за да развиете даденото звено. Опитай те, няма,
какво да загубите, но можете целия си живот да спечелите.
P.S.: спортувайте, тренирайте, движете
се активно, дишайте, медитирайте, ходете в гората/природата, зареждайте се,
защото това също е част от помощта с която обогатявате процеса.
P.S:докато пиша своите страници издадох и еротичната си книга Ero(r)S
