Възстановяване на Усещането за Изобилие! Art или Do-VII

Когато отваряме нашия канал на съзидателността  за Твореца, трябва да очакваме неуловими, но мощни промени.

                  Процесът на Изобилието.

Не се страхувай от неизвестното, може да е по-хубаво от настоящето.

Защо сме обвързали така гадно изкуството с парите. И ако имаме можем да творим, ако ли нямаме все ще си намерим оправдание да не правим съвсем нищо. Има и още по страшно нещо. Когато се вкопчим в „нямането на пари“ ние освен, че спираме да творим, ами и спираме да се развиваме в духовен аспект. Защо ли? Уповаваме се все на тези пари. Глупости. Пълни глупости. В страхливото съзнание насадено на хората битува и нещо много добре скалъпено. Че Божествената воля и нашия личен избор са в две различни посоки. Защо? Това е поредното консерваторско мислене с цел манипулиране на масите. Запитали ли сте се, че Бог, които „изпълнява“ всичко на тази земя е изключително щедър, а не скъперник.

Мнозина от нас сравняват трудността с добродетел, а изкуството - с

пилеене на време. Някой доста добре ни е помогнал да повярваме, че всичко добро на този свят или идва трудно или трудно се заслужава. Все трябва да е трудно, не може да е лесно. Глупости. Мъчението или изпитанията са отбелязани в църквата като съграждащи, но това не е така. Защо трябва да ние трудно като може да ни е лесно. Замислете се. Вие мъченици ли сте или хора желаещи да успеете в дадена област. Замисля ли сте се, че Бог не иска от нас да сме  неудачници, а иска да бъдем творци на собствената си реалност. Това малко ми прилича на алкохолната зависимост. Все „трябва“ да сме зависими от нещо или някой. Сами абсурд да се справим. Глупости. И след като не сме уверени да живеем не създаваме нищо пълноценно в живота си. Защо? Бог винаги има подходяща работа за нас. Ето аз откривам за пореден път нещо много красиво в писането на сутрешни страници. Забравих винящите обвинения, който сипех по адрес на Бог за всички несполуки до тук и просто насочих вниманието си към действието. Не ние виновен Бог, ако това за което сме мечтали винаги идва, а ние го отхвърлим или върнем(може и от невнимание), защото не сме достойни да го

имаме. Дрън-дрън. Защо тогава го искаме? И нека сложим край на тези спеколации, че Бог иска, не ние искаме(нещото си), а ние 100 пъти по-лесно да обвиним някого или нещо за нещо. Ние сякаш никога не сме готови да поемем 100% отговорност за действията си. Някой от нашите приятели, родители, обкръжение са ни помогнали да „разберем“ кое е разумно и кое не е. 

Но съзидателността никога не е била разумна и никога няма да бъде. А вие защо искате да сте разумни. На кого е изгодно това-запитвали ли сте се? Все още ли сте с вяра в това, че е по-лесно да сте мъченици от колкото успели и щастливи хора?

Ако искате да правите изкуство просто го правете. То е същото като да ковете желязото докато е горещо. Изкуството е придобиване на таланта да влезеш в сегашния миг и просто да го изживееш. Придобиването на знание е първата награда, която можем да си подарим. И бих ви подсказал нещо много лично (чувствайте се както искате когато го прочетете) не Бог, а вие сте скъперниците(когато искате и приемате). Но ако очаквате Бог да е щедър с вас, то Той ще бъде. Не ви

ли прилича това на невидима проекция?  Това с което искаме да се занимаваме е всъщност онова за което сме предопределени. А когато сме в синхрон с нашия път при нас идват пари, хора, предмети и всичко което искаме, чувстваме се полезни и всичко си изглежда като детска игра.

Днес в творческите страници ще се намеси Лукса. Да веднага хората с творческа анорексия ще се засегнат или ще за разстроят. Но нека не забравяме нещо много точно: Понеже изкуството се ражда като излишък, при липса на достатъчно резерви, много важно е да се поглезим с усещането за изобилие което то създава.

„Колкото по-добре се научим да действаме в този свят, опирайки се на собствената си интуиция, толкова по-силен ще е нашият канал и толкова повече пари ще получаваме.“

                                                                                                              Шакти Гауейн

Забелязвали ли сте колко пъти сте били подтиснати и в лошо настроение когато нямате пари. Знаете ли, защо е така? Истинската причина не е това, което сте се заблуждавали. Истинската причина е чувството ни за ограниченост  и усещането ни за безпомощност. А изкуството изисква от нас да си позволим да избираме.

Нека ни е ясно, че Този лукс, за който говоря сега няма нищо общо с имоти, коли, дрехи или пари. Лукса е изобилието на щастието в живота. Никога не оставяйте в периферията на живота си онези неща, който са ви доставяли радост или на които дължите живота и успеха си. Никога не си внушавайте излишно, че нямате време за каквото и да било. Не се залъгвайте, че като си кажете, че трябва да работите това ще ви направи щастливи. О, не това по скоро ще ви ограби и ще ви лиши от удоволствието от творчеството.  За да преуспеем като творци и хора, ние трябва да сме отворени за космическия поток. Като потискаме малките радости, ние пречим и на големите да дойдат при нас. Не живейте само в миналото и не си мислете, че след като сте занаятчия създавате изкуство.

Онези от нас, които са създали стени пред себе си и потока на творчеството ще

открият един ден, че живота  им е претоварен и лишен от радост, независимо колко неща го изпълват.

Кое ни доставя истинска радост?(отговорете си на този въпрос преди да продължите). За всеки отговора ще е различен.

„Предпочитам рози на масата си пред диаманти на шията си.“

                                                                                                                 Ема Голдман

За „блокираните“ творци е нужно доста усилие за да успеят да си представят, че могат да си позволят известен лукс. Не се занимавайте с другите и не гледайте в друга посока освен вашата. Същото важи и за паницата ви. Докато наблюдавате какво правят другите, те действат а вие не правите нищо и това ви става навик. Май наистина се боите да допуснете мисълта да се поразглезите с едно „захарно петле“, захаросана ябълка“ или просто да се разходите из гората. Лукса е промяна на съзнанието като цяло и чак тогава е поток от енергия. Но току виж сме отключили вратата за да мине потока на изобилието през него. Луксът е времето през което ние създаваме себе си с помощта на творчеството. Луксът създава пространсвеност и внася нотка свеж въздух в живота ни постоянно. Никога не забравяйте, че вашия творец е млад, а младостта е свързана с чувството за собственост(да може детето да си нарече притежанието „мое“).

Навярно много от нещата в творческия процес  изглеждат глупави. Но това е само защитна реакция на вече порасналия човек в нас, която полива със студена вода собственото си дете-тв

орец и цели да го унищожи. И да е глупав процеса, какво от това. Важното е да е забавно. Ние пилеем време и пари за неща, които не ценим, а се лишаваме от неща, които харесваме.

За мен е важно моят кладенец да се изпълни с творческо пълноводие.

Сутрин когато вървя към стадиона за поредната си йога практика усещам миризмата на къщата на 128 години(в която живея), после докато ходя усещам миризма на разцъфнали дръвчета, малко по-напред по пътя се появява миризма на овце, кози, коне, крави(кой каквото си има и отглежда в домът си). А когато отида на стадиона там мирише на прясно окосена трева, свеж въздух.

Две неща определят човека: Неговото търпение, когато няма нищо. И неговото поведение когато има всичко.