Стилно(Първо)впечатление...

Симпатичен, приятен, интелигентен? Как ни възприемат хората, когато ни видят за първи път? Учените декодират анатомията на първото впечатление и търсят методи за неговото оптимизиране. Всеки може да се научи как да произвежда добро впечатление, в днешното бързо време това е особено важно. 
Да си представим вечеря на университетски преподаватели заедно със съпругите. Вратата се отваря и в залата влиза непозната млада жена, стегната в тъмносиня рокля, къса и с деколте, обувки на ток в същия тон, лицето й е перфектно гримирано, а русата коса - тупирана в стил "Мерлин Монро". Само за част от секундата компанията е разделена на два полюса - мъжете са примрели от възторг, жените са настръхнали от подозрение. 

Първото впечатление, което дамата е произвела, е било смайващо. 

“Първото впечатление е феномен, което никой не може да избегне", шегува се психологът Роналд Хенс от университета Саарбрюкен. Той е посветил цялата си научна кариера на тези няколко секунди, в които човек създава първото впечатление за себе си, щом се появи сред непознати. 
Какво разчитат околните по лицето на един човек и какво остава неразгадано - с този анализ се занимава професорът, като в изследванията си включва и експерименти онлайн. 

“От най-дълбока древност природата ни е въоръжила с умението да преценяваме изключително бързо и почти автоматично непознатите лица и ситуации. Този процес се извършва несъзнателно."

Първата присъда за непознатия, който се е появил пред очите ни, пада в рамките на 150 милисекунди (по-малко от 1/6 от секундата) максимум до минута и половина при най-бавните и щателни мозъци.
Първият оглед прилича на сканиране и е доста изчерпателен. Преценени са най-важните параметри: възраст, пол, привлекателност. Те са базовите критерии, по които си изграждаме първата груба представа за една личност и безжалостно отсичаме: харесва ми - не ми харесва. Няма значение къде сме се срещнали: на летището, на парти, на официално представяне или при случаен сблъсък на улицата. 

„Ние все още не сме разгадали как точно човешкият мозък успява да подреди в една обща картина отделните парчета мимика, жест, глас, мирис, изражение, при това за секунди", сякаш се извинява ученият. 
Но всъщност упоритите изследвания на психолози и невролози са натрупали доста познания за феномена „първо впечатление“: 

* С помощта на своята "харизматична" камера виенският психолог Карл Грамер е разгадал как от движенията се вадят заключения за черти от характера. Пред камерата без музика в продължение на 30 секунди танцуват участващите в опита. Компютър трансформира движенията им в енергийни стойности и прави анализ на личността, при който се оценява доколко екстровертен, толерантен, стабилен и отговорен е танцуващият.“По подобен начин мозъкът преработва информацията, която е почерпил от движенията на хората по улицата, преди да реши кого да спре, за да попита за пътя“, обяснява Грамер.“По походката човек решава кой е склонен да му даде информация с удоволствие и кой ще е рязък и неучтив.“

* При експеримент, проведен в университета Харвард, участниците в опита е трябвало да преценят само за една секунда от видеоматериал без звук каква е сексуалната ориентация на човека в кадър. Преценката била смайващо точна, дори когато лицето на снимания е било прикрито. Жестовете били достатъчен знак и доставяли нужния обем информация за заключението кой е хомо- и кой хетеросексуален.

* Пак с помощта на видеофилмчета в университета Хале е изследвано как преценяваме интелигентността на непознатия. Установено е, че от ням филм много трудно се прави заключение за интелекта на актьора. “За ума съдим първоначално по маниера на говорене.“ Колкото по-ясно и стегнато се изразява един човек, толкова по-умен ни изглежда в началото на общуването той. Оказва се, че сигнали като очила, набръчкано чело и небрежно черно “доцентско" поло не могат да заблудят първото впечатление. Както пояснява Грамер: "Нашият мозък вечно търси истинските физиологични сигнали, които не се поддават на фалшификация, преди да изрече присъдата. Затова в болшинството случаи тя е вярна."

* При “опасна" близост, когато обонянието долавя аромата на другия, миризмата носи информация не само за парфюма и хигиената на непознатия, но и за генния материал, от който е изграден. Биологът Клаус Ведекинд от университета Единбург доказа, че несъзнателното възприемане на сигнали, излъчвани от имунната система, още при “първото вдъхване на чуждия" определя степента, в която той ни привлича или отблъсква сексуално. 

* Ефектите от ръкостискането са изследвали пък учени от университета Алабама. Тестваните преценявали характера на непознатия само по начина, по който се здрависва (топлината и влажността на дланта), и първи поглед. Жени, които се ръкуват сърдечно, били преценени като открити, умни и контактни. За открити мъже, на които може да се разчита, били посочени онези, които имали по-меко ръкостискане, а не твърда ръка на мъжага.
Скоростното съставяне на първо впечатление е дарба, заложена от природата още в началото на човешката еволюция. Различаването на приятел от враг и изборът на партньор са сред най-важните условия за оцеляване още в пещерните времена. Ние и днес правим своя избор по този архаичен модел: ако някой ни хареса, ние веднага му поставяме добра оценка и му приписваме “отлична наследственост". Изследване на кадети от военната академия “Уестпойнт", продължило няколко години, показало, че офицерите с изсечена брадичка растат по-бързо в кариерата, по-уверени са в себе си и имат повече деца. Обратно - колегите им с меки и нежни черти на лицето срещат повече препятствия по жизнения си път. 

През третото хилядолетие вниманието е ресурс на изчерпване. Всеки ден се сблъскваме с безброй непознати и всеки път веднага изплуват два въпроса:“Как го/я преценявам?", "Как ме преценява?“ „При хроничната липса на време, от която страдаме, е жизнено важно бързо да преценим има ли смисъл въобще да се занимаваме с новия, който се е появил, или да не му обръщаме внимание", казва Ведекинд. Така че модерният човек е развил допълнително една икономичност в отношенията си с околните. 

Установено е - малко изненадващо, че при първия контакт е по-важно не КАКВО казваме и правим, а КАК: 90% от шанса за кариера са въпрос на стил останалите 10% са добавката от знания, умения и натрупан опит. „Най-важно е убедителното изпълнение", категоричен е Райнер Велде, който води курс по маниери и добро държане. Всъщност всички семинари, тренировъчни занятия и обучение в тази област залагат на стила, тона, жестовете, облеклото, подходящия цвят за всеки случай, тоест върху външния израз, който може да е повърхностен, но е бързодействащ и високоефективен.

Нима с една неподходяща рокля, несресана коса и несигурно сричане сте готови да изпуснете летящия старт на първото впечатление!?

При първото съприкосновение с непознат 100 млрд. нервни клетки в мозъка ни се включват на бързи обороти. Те се захранват мигновено с безброй сигнали, излъчени отсреща. Понеже сме предимно “оптични същества", първоначално доминират сигналите, изпращани от очите, обяснява психологът от Саарбрюкен Роналд Хенс. От дълги години той изследва първото впечатление с портрети, които предоставя за оценка на хора, ангажирани в неговите експерименти. “Най-много информация за личността извличаме от лицето." Опитите показват, че само един поглед върху снимка на човек ни дава възможност само за 150 милисекунди да направим заключение за пол, възраст и настроение на снимания, дали създава впечатление на глупав, нервен или отзивчив. Ако снимката бъде предоставена за преоценка в продължение на десет секунди, това първо впечатление почти не се променя. В търсене на решаващия знак, който създава първото впечатление у наблюдателя, Хенс предоставял вариации на снимките: например променял прическата на сниманата жена, дължината на носа, един и същ мъж бил сниман с променени чрез компютърна анимация очи или пък плешивина. Резултатът бил смайващ: по една черта от лицето никой не може да си състави впечатление, важно е цялостното излъчване. Само по носа не може да се заключи дори дали една жена е млада или по-възрастна. Но види ли цялото лице, наблюдаващият е готов на всякакви подробни оценки на личността. Плешивите мъже се възприемат като по-възрастни и по-непривлекателни, но не и като по-интелигентни. "Сегашното ниво на науката не се наема да отсъди дали съществуват стабилни връзки между физиономичните белези и качествата на характера", казва Хенс. Учудващо е заключението му, че емоционалното състояние на лицето, подложено на оценка, също оказва незначително влияние върху първото впечатление, което наблюдателят добива за него. Дали Антонио Бандерас се смее или е гневен, не влияе върху мнението, което жените си съставят за него като за желана личност. "Отделните фактори и оптически сигнали се съчетават в една обща картина, която дава първата представа."

В реална ситуация човешкият мозък извлича информация за непознатия не само от лицето му, а и от мимиката, жестовете, мириса, облеклото, които регистрира сякаш периферно. Едва към края на тази каскада от оценки на сигналите идва ред за процеса на замисляне и по-дълбоко опознаване. Чак след като си е съставил емоционална представа за новия човек, мозъкът решава да коригира евентуално присъдата си над непознатия и се вслушва в приказките му и тяхното значение. В много случаи обаче вече е прекалено късно за интелектуалната поправка на създаденото мнение.