Когато съм се родил първото ми
име било Цветан на името на баба ми Цвета…Това било направено явно като жест от
страна на родителите ми към родителите на баща ми. Но дядо ми явно не можал да
преживее това и вечерта след като се напил взел еднолично решение, че името ми
трябва да е Христо(като неговото), а не Цветан като на баба ми. Това е един от
изблиците на ярост срещу това, внука му да носи името на жена му. Така без да
питат никого от моето семейство ми, отишъл сутринта и ми сменил името на Христо
в общината. Хах, че своеволие.
Един ден когато аз разбрах за
това много се ядосах, защото се запитах: от къде на къде някой ще си позволява
такова своеволие с мен, името ми и родителите ми. Почувствах се предаден,
многолик. Засегнах се от тази постъпка и се обърнах срещу тях. Написах им писмо
в което си излях яда, мъката и наистина си казах, какво чувствам, защото бях Инфектиран
много. Ама много. След години им простих, защото аз се промених, не те…
От тогава се запитах, какъв
щеше да е живота ми ако бях Цветан…дали щях да бъда любимец на баба ми, както
се оказах любимец на дядо ми, но аз по нищо не разбрах, че е така. Просто чувах
от роднини, че щом нося неговото име, това било като не писан закон. Дрън-дрън.
С годините обаче осъзнах, че е
по-важно да съм любимец на себе си и Вселената от колкото на някого. Всички
тези хора, за който говоря сега(баба и дядо) не са между живите, но това не е
от значение. Аз съм си изказал думата и не съжалявам за което.
И днес на Цветница(неделя
28.04.2013г.) се спомних отново почти всички мигове, когато съм се питал, защо
така се е случили и дали това е оказало някакво влияние върху мен и моя живот.
Майка казва, че това със сигурност е така, а и по-късно го обвързахме със
Христос. А самото име Христос означава помазан. То това е всичко.
Комичното днес беше следното:
завръщайки се от йога практиката на стадиона на един от завоите в улицата близко
до дома една жена се обърна към мен и каза: Гошо, ти ли си? Не отговорих само я
по загледах така…Но ме напуши на смях, защото точно днес ли тази жена трябваше
да ме обърка дето аз съм малко объркан.
С колко имена още ще ме назоват. В края на краищата аз кой съм: Христо,
Цветан или Гошо? Усмихнах се, погледнах към небето, благодарих за този Дар и
веселба и продължих да крача към вкъщи.
…но все пак съм Христо от
Лясковец, да не забравяме това…
