...Голям
проблем е да си намериш мъж/жена, която едновременно искаш да знае, какво иска
от себе си и живота, но също така да е невинна и не „обгоряла“ или очукана от
живота... Как да намериш такъв диамант, който е току що изваден от земята и все
още е в ръцете на този, който ще го шлифова. И малко преди да го зърне на светлината
в стаята и да въздъхне, че е постигнал целта си, ти да му го отнемеш и да си
горд собственик... Как? Защо е толкова трудно да се срещнат две тела, който се
привличат, две души, които се търсят и две очи, който създават искри...
Когато
аз бях по-млада от сега, не че съм за „отписване“ още, но все пак да си го кажа...Да
си повдигна егото-все пак жена. Бях
обсебена от факта, да си намеря мъж, който да ме обича, да ме желае, да ме
търси и да иска да бъде с мен все миг... но заради последното си навлякох
голяма беда. Ето днес всички ме търсят и искат да бъда с тях, всеки техен миг,
на безбожно висока цена. И само тези, които могат да си го позволят ме имат...
Но как стигнах до тук ли... всички ме питат точно това? Как успях да се опазя
жива, и да поддържам интереса към мен толкова жив? Ами просто е. В пилотската
кабина са винаги двама пилоти. Не пътуват на дълги разстояния по сами. А живота
на повечето мъже, случаят е такъв, е доста дълга дестинация, с неясно кацане.
Въпреки, че ми трябва помощник летец в живота, аз го търся по няколко
критерия... и ако само на един от тях не отговаря, му давам още един шанс да „полети“
с мен, само докато пием кафе... И след това, ако не е бил себе си и се е
помислил за нещо повече от това, което е... му плащам сметката и си тръгвам. И
тук, ако é един истински мъж, то той не
би позволил, жена, да му плати сметката, и го направи, може да му дам втори
шанс... И как да бъда с някои който не знае, какво е да разтовари „жена“ от
ангажименти и не би носил приходи в къщи, а само да пилее... времето ми! И да
се върнем на пилотите в кабината, в която прекарват часове в полети. Погледни
ги, не си омръзват. Облечени са в униформа, ако са обръснати миришат на скъп афтършейв,
а, ако имат някаква брада е поддържана. Среса ни са, миришат приятно. Гледат те
с онзи пламък в очите, нищо че може да не са млади... но духът им да говори
друго, което е по-важното за „вдигане“ на самолета от пистата. И правят това не
защото някой го изисква от тях, а защото си имат своето самочувствие, което
съвпада с изискванията на работното място. Защото не бих пътувала на „дълга
дестинация“ с млад и нов (самонадеян) пилот, който постоянно да ме пита, кога ще
кацаме или кога ще стигнем... В небето нямаме знаци, и табели за предстоящи
завои... Както и наклони, ту нагоре ту
надолу... ако самите ние не ги знаем или "кулата" не ни навигира. За това искам
втори пилот в живота си, който не е нужно да се чувства втори. Ако иска може да
е първи, но да е помощник в кабината на живота ми/ни... Но да си призная, много
е трудно се намира добър пилот, който да може да управлява живота си или твоя,
без сътресения от турболенцията, както и да владее меко и безопасното приземяване всеки път
независимо от климатичните проблеми и технически „неизправности“. Но ми отне много време да не бъркам
възхищението, което изпитвам с химията, която се създаваше... помежду ни.
...Когато
имах желание да променя всичко в живота си и се наложи да спя няколко нощи
навън под звездите и да нямам пари да се храня нормално, се случи нещо
интересно. До мен дойде жена, която ми каза: „И ти ли мило дете си объркано като мен? И ти ли искаш да управляваш живота си, а всъщност си родена да управляваш
живота на хиляди по света. Аз мога да ти помогна с няколко живи урока, но след
това ти сама ще трябва да избереш пътя си... защото живота е пътуване, но е
страшно, когато си сама в него. За това си намери другарче, което да е до теб в
пилотската кабина като втори летец, когато ти вече няма да можеш да си до него
с онези знойни гърди, с който си го дарявала, с онези бедра, който си разтваряла
за него, когато той те е желаел... Защото времето не прощава на никого. И аз
съм пример за него... но пък той ще е с теб въпреки всичко и всички. По този
начин ще отмъсти на времето, защото ще те целува, прегръща и ще спите в леглото
си, без значение на колко години сте, докато сте живи.“
„Какво
трябва да направя, за да разбера тези уроци?“
„Първо,
не трябва да правиш нищо. Научи се да стоиш с гордо вдигната глава, независимо,
че си гладна, независимо, че цикълът ти може да се стича по бедрата ти... Не
показвай тази уязвимост. Не се разкривай веднага. Но след като мигът на гордостта
ти отмине веднага иди „в банята“(на живота) и се освежи подобаващо. Ако си
гладна хапни не повече от 20-30 хапки от каквото и да е, но само толкова. И
когато дишаш, се опитай това да не се чува от никого, не въздишай, не показвай
на никого, колко е тежък живота ти, докато самия é такъв. Защото никой не го
интересува...И освен това не се поддавай на предложенията, че ще ти намерят „работа“,
а всъщност ще искат тялото ти, първо за себе си, а след това да го продаваш, за
да храниш още няколко с него... Ще ти разкажа нещо много лично, момиче. Когато
мен ме намери една жена, до кофите за боклук, бях сгушена там, защото това беше
единственото топло място на света, поради късната есен, аз бях уплашена, гладна
и се страхувах от всеки шум. Когато тя ме докосна, аз се стреснах, разревах се,
и като погледнах нагоре към силуета, видях една протегната ръка. Ръка на жена,
която каза, че може да ми помогне, стига да искам. Но имаше само едно условие.
И то е да направя така, че един ден да върна жеста поне на една друга жена (независимо
дали е момиче или кандидат жена), която е в нужда. Какво можех да кажа, освен, че
приемам... защото наистина не знаех, какво правя с това си обещание. Хубавото,
е че нямаше обвързващи договори, защото сигурно, и тях бих подписала, без дори
да знам, какво ме очаква, но от нуждата на човек, най-лесно се спекулира... Така
тя ми помогна, показа ми, какво да направя, как да постъпя и защо да го
правя... Върна желанието ми за живот. Подслони ме, не поиска нищо в замяна, но
ми каза, че има една врата, която ако я отворя, ще съм доволна от живота, ако я
държа „затворена“, ще гледам само в чуждите чинии. Когато я попитах, коя е тази
врата, тя посочи там долу... Триъгълника, с който сме дарени всички жени по
тази земя. Интимното място, заради което са ставали много войни, но също така е
било пристанище на много бойни кораби, който спират за да си починат... И
тогава идва нашият ред. Бъди силна личност, и не се крий зад своя триъгълник.
Устоявай своята позиция, която е по-важна от всичко. Давай, това което искат от
теб, но го давай с достойнство и чест, а не като разменна монета, която ти
подхвърлят.“
„Как
да я използвам?-попита тя.“
„Има
два варианта. Единият е да не знаеш нищо за нея и да се „оставяш“ любовните
ветрове да те брулят, толкова силно, че всеки път едва да намираш пътя „към
брега“. Или да се научиш да контролираш стихията на ветровете, които довяват
корабите. Също така може да се научиш да поддържаш тялото си със спорт и да
задвижваш вътрешните мускули на своето влагалище. Много жени не знаят, че имат
такива мускули, за това са като бездна, която не доставя удоволствие. Когато си
девствена си повече търсена, защото „си тясна“, но когато си брулена с времето
ставаш, като пещера. А за да поддържаш своята форма на вагината си, ще се
научиш да използваш едни упражнения, които са лесни, но ефикасни. И така
сутрин, когато си отвориш очите, ще ги правиш, на обед ще ги правиш и вечер
също. Така ще се научиш на контрол и никога няма да ги подценяваш, както и да
ги забравяш. С времето ще си мислиш, че ако намалиш бройката им, ще си все във
форма, ще сбъркаш. Формата се губи бързо, при жените, който ги мързи. Може да
намалиш след две години на веднъж на ден, но до тогава, 3 пъти на ден, ще се
упражняваш. А докато го правиш това, ще
си на сигурно място, на топло и в спокойна среда... Ще те науча на всичко,
което знам за да си си полезна сама на себе си... Но идва ред на последния
урок. Когато усвоиш всичко аз ще си „тръгна“ от тук и може да не се видим
повече, никога. За това се научи да се справяш сама, и да не разчиташ на мен,
защото и аз няма да съм винаги до теб. Защото жената, която ме спаси ми каза
същото. Предупреди ме, че това ще се случи, но не ми каза кога. След това един
ден излезе от тук и каза, че ще се върне, но вече 60г., не се върна, и аз
останах сама. Докато не те срещнах. Най-вероятно и моят час е дошъл, за това
всеки миг прекаран заедно е благословия и за двете ни, от която не трябва да се лишаваме. Много време
нямаше с кого да си споделям силата на изгревите, за топлината на залезите, за
това как исках да имам семейство, като другите. Но след това се питах, защо ми
е да съм като другите. Усмихвах се, защото знаех,че те не са като мен... Тя
дори не ми беше казала, какво да правя, когато срещна нуждаеща се жена, но ето
как е устроен света. Точно когато предадеш всичките си знания, на най-нуждаещия
се, е напълно възможно да си изпълнил най-накрая обещанието си, което си дал
когато си бил в също положение. От там нататък всичко е в ръцете на Бог... Помогнах
на много жени и всеки път се питах, коя от тях ще е последната, без да мога да
прежаля живота си, и да се разделя с него... Но онзи вътрешен глас ми подсказа,
че ти си последната жена, която ще види добрината ми, както и ще научи уроците
ми. Защото в този корпоративен свят всеки има нужда от секс. От малките
усещания, в тъмната страна на деня, в която се осмеляваме да съблечем всички
дрехи и да махнем сериозните маски от лицата си и да долепим телата си...“
Сега
разбирам и друг урок, който тя не ми предаде. Както тя не е знаела къде е гроба
на нейната учителка, така и аз не знам къде е на моята, за да не скърбим за тях.
И да не носим излишно цветя. Но да помним уроците, който тя ни е оставила и
чрез които живее в нас. Ти си филтър за това общество, дъще. Пречисти го и му
дай, онова от което се нужда, когато е
нужно. Не разпилявай ресурса си, без значение колко е голям той. Събирай го, за
да можеш да живееш добре, и да помагаш. Не сме сами на този свят и винаги има,
на кого да помогнем. Било с прегръдка, или с топла стая през студените дни на
нашата житейска зима. Не се скъпи да раздаваш това, което те научих. А, който
има малко останало сиво вещество, ще разбере посланието и ще живее щастливо и
спокойно. Онези тъмни дни ще са отминали, но все пак ще се помнят. Не си позволявай
да ги забравяш, защото ще си платиш. Също така не забравяй да се упражняваш
поне веднъж на ден и да насърчаваш и другите да го правят... Сега ще изляза от
тук, защото нямаме хляб за вечеря и ще се върна...
(няма
да крия, че се разревах докато пиша този абзац от книгата „Женена за Един!
Спяща с други!“)
