Писмо до 8-годишното дете в
мен.
Здравей, Христо. Какво ли си разбирал
на 8 години когато си бил не знам, но се радвам, че мога да ти пиша…И ти
бързаше да пораснеш, понеже си бил за обиколен само от големи, понеже
родителите ти са били вече „ от големите“. От негативно настроен заради това,
че те будеха сутрин „без основание“ за училище, а когато дойдеше почивните дни
не ти се спи. Времето за игра много често е било заменяно с обработване на
земя, а ти мислеше, че това е работа само на големите. Но те не искаха да
бездействаш и така от малък „те впрегнаха“ за да помагаш. Въпреки всичките ти
желания като дете ти вървеше доста колебливо и ту залиташе към фотографията(чупеше
ги), ту към драскането по стените. Всичко беше „уж“ добре, но не ти се искаше
да повярваш, че някой може да ти се смее на това, че искаш да си играеш с
количките докато станеш 10 клас. Никой не ти показа как би било добре да
протече детството ти, а всеки искаше „да те подготви“ за живота като голям.
Така ти не беше добър ученик и претърпя първия погром тогава.
Тогава всичко се промени в един
миг.
С теб започна една
трансформация и ти стана сякаш друг човек. Пое по чисто нов път, защото за
първи път видя какво е „внимание“ и разбра, че няма нищо страшно в нищо. Ти
прие и победи.
Аз като един твой приятел(макар и вече пораснал на 33) те
приветствам с това, че ти избра да бъдеш щастлив от колкото да се бориш с
всичко и всички.
Така докато не стана един ден и
въпреки всички несгоди ти премина без да
се снишаваш като тревата, а да бъдеш верен на себе си. Направи своя избор.
Колкото повече създаваш нещо
толкова повече разбираш, че вечността я има, но ти си част от нея…Няма да си
вечно тук. И това утре един ден няма да важи.
Ти разбра, че няма да си тук
толкова „вечно“ колкото изглежда.
За това те приветствам отново с
добре дошъл и искам да знаеш, че аз съм ти простил за това, че според „някой“
допусна много грешки, но това бяха уроци от които ти научи много. Ти успя да
стигнеш до тук и за мен е особена чест… Ти се превърна в една изпълнена мечта и
курса е само „напред“.
Сега разбираш ли, защо редно би
било да бъдеш на половина празен за да можеш да приемаш, а не на половина пълен…
част от творческия процес свързан с Art или Do
