 |
| С доц.Кирил Петров в х-л.Интер-Велико Търново |
От
известно време нещо „ме върна“ към една книга купена от мой тогавашен „приятел“
– „Съвременен маркетингов подход,(Думата Дума отваря-ДДО)“ на доц.Кирил Петров. Признавам си не знам, кой точно спомен ме върна към тази книга или човек, но се
заредиха спомените като един при срещата ми с доцента в х-л Интер Велико
Търново.
Този „мой
приятел“ му беше студент и ми бе казал за него и ми взе неговата книгата от
Търновския университет. Но освен това му взе и номера и аз почти веднага му
звъннах. След като му се представих кой съм, го попитах дали е възможно да ми
отдели няколко минути за да се срещнем с него когато идва отново в Търново. Той
се съгласи и насрочихме среща. Отидохме с „въпросния приятел“ заедно, макар, че
после съжалих, че въобще го взех с мен. Защото въпреки, че попитах доцента дали
можем да си беседваме на „ти“, оня продължи да му говори на „вие“. Говорихме за
много неща, признавам си, той се оказа изключително разговорлив и толерантен
човек, но в мигът когато „усети“, че вече няма какво да си кажем, каза, нещо
което няма да забравя никога:
„Момчета,
ако няма повече какво да си кажем за днес, ще ви оставям за да отида да си
почивам. Ако имате някакви други въпроси ще ме попитате следващия път.“
Дори не
пожела ние да платим сметката, а той настоя да я плати. Тогава се „вкиснах“
защото как така този човек ще настоява да си тръгва, та ние бяхме дошли „от
Лясковец“ само заради него...а той ще си тръгва. Тогава за първи път се сблъсках с човек,
който „си цени времето“ и не желае да го губи... Или защото знае нещо повече
или защото има проблем, за който ние все още не знаехме...
Последваха
още срещи и с три срещи се докоснах до Доц.Кирил Петров, когато идваше да
преподава лекции в Търновския университет. Допусна ме до себе си не знам поради
каква причина, но явно бях един от щастливците имали рядката чест да общувам с
него макар и малко. Колкото толкова.
Та това
което е тук поместено е от книгата му, което най-много ми направи впечатление:
Това
беше в далечната 2008-2009г. Тогава бях доволен, но днес като си спомних за
него реших да се разровя за първи път в нета и да видя имали нещо написано за
него...И бам! Голяма греда. Видях първо материал, за честването на 50-сетата му
годишнина: „Проф.Кирил
Петров - знаменитият преподавател по маркетинг и зам.-декан на факултета по
обществени науки в университет „Проф.Д-р Асен Златаров“, окръгли 50 години и за
това събра отбрано общество за парти в култовата синя зала на хотел „Мираж“.”
 |
| Благодаря за Снимка на:Катя Касабова |
След това обаче видях
нещо покъртително. Материал за неговата кончина. Как беше възможно по дяволите,
точно този човек да си иде просто така...
“Той остави трайна
диря в научните среди и сред стотиците свои студенти. На 52-годишна възраст
днес ни напусна доц.Кирил Петров – един от доказаните български специалисти по
маркетинг, преподавател в Бургаския университет „Проф.Асен Златаров“ и
Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“. Доц.Петров почина днес
наобед у дома си, победен от злокачествено заболяване на стомаха, с което се
бори до последния си дъх, продължавайки да изпълнява служебните си и обществени
задължения по начин, с нищо не показващ, че ракът го е стопил наполовина.
Доц.Петров ръководеше
катедрата по маркетинг в Бургаския университет „Проф.Асен Златаров“,
дългогодишен синдикален лидер, член на академичното ръководство на вуза, един
от сериозните претенденти за бъдещ мандат като ректор.”
Това е извадка от някакъв сайт „Флагман.бг“
Така разбрах, че на 23.07.2013г.(а днес сме 03.2017г.)
Доцента г-н Петров, си тръгна без да се сбогуваме. Явно спомена за него е жив в
мен и за мен бе истинска чест да се ръкувам, срещна и понауча нещо малко от
него.
Последно Сбогом, макар и след време Доц.Петров. Остави
малка но забележима диря в мен. Сега разбирам, защо се сгъваше така на срещите
ни и казваше, че имаш „киселини в стомаха“ и пиеше сода. А то явно си имал
проблем, с който мъжки си се „справял“.
Благодаря ти за всичко,Приятелю! Да защото ти преди всичко
виждах, че държеше на приятелството ни! И казваше, че „човек от човек се учи“...
Посветено на Доц.др.Кирил Петров
