И какво като имаш всичко, по
някога не си на себе си от отчаяние.
.jpg)
Знаеш ли, че е толкова трудно да
бъдеш добър, позитивен ако щеш когато една дума или жест те сринат за секунди.
По някога, колкото и силен да си се случва да изгубиш за миг целта и да се разсееш,
а това ти коства твърде много. Любовта е нещо като наркотик, хем без нея не
можем да живеем, хем да ни коства толкова много от живота да се справяме с
последиците от нея.
За лутането мога да говоря много,
защото това сякаш беше най-прекрасното време, докато търсех себе си. Е, след
като се намерих и разбрах, че нямам нужда от много, се оказа проблем за мен,
защото докато търсех себе си ползвах всичко, а като се намерих се налага да се
откажа от какво ли не-дори от пътя си.
Имаше мигове, когато отказа от
борба е най-малкото което предприемам. Болката, която се образува, ме съпътства
от раждането и никненето на първите колики в стомахче-то. Понякога имах нужда
от леко побутване, но нямаше от кой да го усетя. Но пък искам да кажа пред
огледалото си, че през цялото време до тук слушах музика и сърцето си. Да
сигурно изглежда от страни, че допускам грешки, а за мен те са допринесли много
за моето сформиране на личността ми.
Сега дойде мига да спомена, че
това, което съм нямал до сега се налага да създам и дам на всеки докоснал се до
мен. Беше ми странно това положение в което ме поставя съдбата, но това е
истински дар. Странното е, че въпреки любовта и щастието когато са на лице се
налага да стоя сам самичък докато творя. Няма, как да бъде допуснато нещо друго
до мен, докато не изпълня дадения план за книга или статия. Факт, който също ме
караше да потръпвам от страх, коя ли ще ме приеме такъв „творящ” самостоятелно
и прекарващ толкова време сам със себе си. А дали това е плод на творческа
среда ще ви оставя да помислите сами. Мен ми е все тая, как ще бъде наименувано,
защото това съм аз.
Въпреки, че може да изглеждам
като изгоряла клечка от някой стар кибрит, аз съм щастлив да бъда себе си в това си амплоа.
