Art или Do - V

"Явно от познанието(или шибания грях, за който говорят в някой книги) не е нищо друго освен опознаването на процеса-израстването (в нас), а не оставане на деца завинаги(то и това не е чак толкова дълго). Но защо тогава Творческия процес е така важен по детски и ни кара да се връщаме всеки път към детето в нас. Защо??? Защо първо възприемаме маниера(на големите)и попиваме  всичко от тях. А като те започнат да се "вдетеняват" и нашия идеал се срива на пух и прах. Защо? Кой Бог ще иска да даде на хората нещо като "знанието", а после ще иска да им го забрани чрез "уж" избрани братя? Фарс.
И защо не можем да останем деца или поне да чуваме детския глас в нас докато сме живи. Нали уж децата ще наследят тази земя..."

                        (от сутрешните ми страници) на Христо от Лясковец

Дали ще открием реален изход към стремежа си за пълнота.

Тъкмо се оказва, че съм в 4-тата седмица(на моето писане)…то малко изглежда, че съм бременна. Мислих си, че съм набрал инерция, но тук сега се оказва, че още веднъж трябва да осъзная, какво правя и как го правя. Няма такъв процес като „на където те отведе“ или инерцията или течението. Не! С писането на сутрешните страници започнахме да намираме разликата между истинските  чувства, които рядко демонстрираме и тези формалните предназначени за публичните изяви. Много пъти не сме се замисляли като казвам, че „Всичко е Наред“ когато ни настъпят, загубим работата си или т.н. Дали тази така жалка фраза не ни подсказва, че сме се предали или примирили и сме се окопали толкова в собствения си комфорт, че не забелязваме нищо??? Защо си позволяваме да демонстрираме публично, че всичко е наред въпреки, че то не е. В сутрешните страници наистина можем да проследим, какво не е наред в същност. Въпреки, че процеса на осъзнаване е свързан със излизане на повърхността на стари и забравени деструктивни спомени, ние въпреки това трябва да се справим с тях. Вместо да схрускаме егото и горчивия пай поднесен ни от хора,събития или друго ни е си създаваме още повече грижи. Пропускаме сутрешните страници. Защо? Дали ще умира човек или ще се ражда, страниците не са обвързани с това, Те са по-друга линия и не ги пренебрегвайте за нищо на света. Не обвързвайте писането на страниците си с балона, в който се намирате от моментното щастие сега.  Защото когато се вкопчите в  любовта или мъката в дадения миг вие не осъзнавате, че загубвате себе си. Не избягвайте отговорността да пишете.

Ако се усещате, че си губите времето със страниците си се замислете за договора,

който сключихте със себе си. Не се ядосвайте, а станете по-рано, ако трябва но го свършете. Инерцията която осъзнах е моята пасивност в някой аспекти от живота ми в които аз просто не съм вземал страна. Е промени се всичко изневиделица. Завръщам се отново в кожата си което е белязано с логото: Бъди верен на себе си.

„Ако искаме да работим върху своето изкуство, трябва да работим върху живота си.“

                                                                                                                                                    Чехов

Или още по-точно казано: за да намерим личностна себеизява трябва да намерим личност която да изявим(в себе си). Тъкмо това е работа на сутрешните страници. Да се изявим и да споделим, какво чувстваме по пътя си. По този начин личната ни сетивнос се изостря и така разсейва заблудите на илюзията в която сме били до сега.

Тъкмо сега е време за „пролетно почистване“ във всеки един смисъл от живота ни. Ако приятелството не върви, разприятелете се. Ако брака на върви-разведете се и продължете напред. Ако нещо не ви е приятно просто го игнорирайте,

заменете, изгонете. На ваше място не бих се преструвал, че всичко е наред. Не е задължително да страдаме само, защото някой се е вкопчил в нас или пък някой не иска да се развива, раздава, но „смуче“ от нашия живителен сок и ни се прави на другар. Как пък не!

Ето пак ще спомена вируса, който изкарах. Сякаш се появи точно тогава, когато организма ми е започнал да се задъхва от писане и работа, но аз съм напирал да свърша нещата в срок, който сам съм си поставил. И рестарт. Сега нещата сякаш са по-различни, свежи и добри за мен. Отпочинал съм си и завишавам постепенно  % - та на  усилие.

Много хора смятат, че съзидателния живот е плод на въображението. Но макар и по-трудна за възприемане, истината е, че съзидателността е плод на реалността, и по-точно онази реалност в която ние вярваме и сме създали в представите си. Тук вече имаме право да се освободим от всички заблуди и то наведнъж(със замах).

В тази глава на книгата аз разбрах нещо изключително важно за моя живот и връзките ми с жените: „Докато не изживеем свободата на самотата, ние не сме в състояние да изграждаме автентични връзки.“

Заедно с жените-писането е същото. Срещам се със своята истина и страниците, жената и т.н. Когато срещнем себе си намираме и своята реализация иначе, как да стане? И когато стане това ставаме оригинални, неповторими и изключителни. Когато възвърнем своята идентичност на творец се освобождаваме от онази фалшива същност с която сме живели(дори незнайно защо). Ето тук идва „пролетното почистване“ и махаме всичко не нужно от гардероба, офиса, дома, колата, фейсбука и т.н. Но нека кажем, че за да има място за новото трябва да се освободим от старото или поне от неизползваемото. Не скърбете за такива елементарни раздели с пуловера, книгата. Има голяма вероятност да ви връхлетят спомени за това/онова, но какво от това. Пригответе се за сълзи и смях. Сменете модела си приемете, че стария ви живот е изгорял, а вие сте обновен и нямате нищо общо със старото захвърлено палто-например. Изгасете пожара и продължете да градите…

Ако всичко върви по план със сутрешните страници може да ви се струват, че на моменти сте с превишена скорост, но какво от това. В крайна сметка искате ли промяна или вие добре в зацикленото положение в което сте. Е може и да не съзнавате бързата скорост, но все пак хвърляйте „по един поглед“ през прозореца или в огледалото за обратно виждане. След промяната в нас и вътрешното изцеление на твореца всичко и във външния свят се променя. Мечтите ни стават по-ярки и наситени с живот. Придобиваме дързост за която сме мечтали само. Позволяваме си да мечтаем и да отправяме по-силни молби към Вселената. Много от нещата, които са си били на мястото вече няма да ни трябват или няма да искаме да ги ползваме. Тотална промяна настъпва с изцелението и извървяването на пътя. Да ви предупредя, че това няма да се хареса на тези, който са свикнали „да ви доят“, ухажват или да ви пият от енергийния запас. Да не ви пука. Давайте смело напред. За тях това не е добре, но вие само си избърсвате огледалото и виждате по-ясно. Какво толкова? За това сутрешните страници помагат за изчистването на онази негативна настройка. Спиране рязко и почистване на огледалото и приемане на новото отражение в него въпреки, че до този миг само сме се залъгвали, че виждаме нещо. Ще преосмислите значението на предметите и хората във вашия живот. Така приоритети ви ще са доста налудничави, но, какво от това.  Тъкмо може да не усетите как ще се понесете на вълната на живота и ще можете да преобразите всичко в него.

Дойде мига да споделим и разковничето, че има голяма вероятност да се прояви

една носталгия по онова време когато ви е липсвало усещането за шанс, чувствали сте се като жертви и дори не сте знаели, че нещата, който трябва да промените са толкова малки, но просто не сте били на фокус. Това е светлина в тунела и докато се взирате в нея се възраждате и възстановявате. Сутрешните страници ни показват и нещо много интересно: Освен, че ни променят, те ни водят по следите на Създателя ни. От него тръгва всичко и пак при него се завръща един ден. Познато ли вие? Пръстена. Така в един миг вие разбирате, че пишете, но ръката ви е движена от Създателя ни, защото това е неговата десница.

Спазвайте си сделката, която направихте и просто продължете напред с писането на страници. От тях може да излезе само добро. Доверието което ще изградите докато сътворявате страниците всяка сутрин е от изключителна важност за вас като творци.

Когато разберем, че нямаме нужда от много четене, лекции и други модели на подражание, можем да раздвижим собствената си тиня в която сме, която ни затлачва и така да пречистим кладенеца сами. И да образуваме от непотребен кладенец, източник за живот. Питейната вода е нашия живот. Защо да не се сравним с нея?

Мога да ви подскажа, няма да ви уверявам в нищо, че ако успеете да положите усилие в този съзидателен процес вие ще бъдете възнаградени с най-голямата награда. И тогава ще разберете, че: вашата съзидателност е плод на вашия дух, а не на егото ви.

„Липсва ни смелост, не защото нещата са трудни; те са трудни, тъкмо защото ни липсва смелост.“

                                                                                                                                 Сенека