 |
| огнище |
Днес сутринта отново изкачих „баира“ с един
човек. Разговаряхме за доста неща и много се радвах – признавам си. Стигайки до
беседката на манастира аз видях едно от
многото огнища палени от различни купонджий. Загледах се и веднага прецених от
кой ъгъл искам да направя няколко снимки. Не разбрах точно, кое ми заговори,
това което исках да снимам или мястото..
„От кои искаш да бъдеш зависи само от теб: Ако искаш да си вечен огън
и да твориш собствения си живот-можеш да го направиш; Ако ли искаш да си само
изгоряло огнище и никой да не знае, кой дори е бил тук - също можеш да се
превърнеш; В каквото вярваш така се случва. И в двата случая си винаги прав.“
Това отекна в главата ми…
От давна не бях се заслушвал като, че ли в
превода на даден миг… Човека с мен ме видя, че се усмихвам тогава му казах
буквално, какво направо съзрях в снимката… Той се зарадва буквално на
интерпретацията ми.
Знам, че съм огнена зодия и съответно съм
привлечен буквално от огъня във всичките му форми…(но не и
изгасналия). Така
разбрах, че и на времето му трябва "време", както да „отлежи“ така и да се
самосъздаде. Този миг беше Дар за мен и БлаГо-Даря за него…
