Продължаваме
да се възстановяваме от всички невидими поражения.
 |
Една от главните причини за да
не приемаме щедростта на Бог, e нашата
лична ограниченост към идеята която имаме и сами си слагаме спирачки. Защо??? Mедала
има и друга страна и ние трудно да се справим с още нещо. За да тръгнем към
съзидателния процес в нас ние се опасяваме да не изглеждаме малоумни, в очите
на близките си въпреки, че това може да е най-мащабния ни проект правен от нас
някога. И за жалост не вземаме нито това под внимание, нито посланието от великата сила и просто
оставяме нещата уж сами да се случат. Обзема ни страх.
Ние много често умишлено или не знаем и забравяме, че нямаме никакво ограничение в нищо(особено от към добри
идеи!!!). Не можем да преценим „правилно“ колко ни помага Бог в този замисъл. А
вместо това се залъгваме и черпим идеи от ограничени ресурси, който все ни
водят към неуспех(А ние какво търсим – Успех!!!). Имаме една кофти черта и
според нея ние си мислим колко може да ни е „от полза“ Бог. Много често
съзнателно ги поставяме тези граници. Това не ви ли прилича на скъперничество
към нас – все едно се интересуваме дали ще има за другите, след като няма да
има достатъчно за нас!
Държа да подскажа, че тук
нещата изглеждат розови като, че ли сме хванали вълшебната пръчица. Да по
някога усещането е такова наистина. Но…за да се случи това ние трябва да
повярваме, че можем да се справим… Да осъзнаем, че Бог е Щедър в своя свят и
ние имаме еднакъв достъп до него. Запомнете това ще ви е от полза!!! Тъкмо ще
се справим и с „насаденото ни“ чувство за вина, че имаме повече от другите,
което така или иначе ни наслагват за щяло или не щяло. Но всеки може да черпи
от Бог, когато си поиска и колкото си поиска, защо не го правят(се питам-често)…Мързал,
страх, леност, апатия, депресивни състояния…е оправдания също е дал Бог.
Понякога ни обзема съмнение, че ако свърши щастието, какво ще правим или нещо
друго, и все отлагаме да използваме нещата максимално, за да не свършат
случайно когато най-малко ни трябват. Дрън-дрън. Много често някой все придава
на Бог родителска функция, която все ни ограничава да не правим това-онова. И
ние сякаш свикваме да се ограничаваме и да не искаме, да не желаем най-доброто
за себе си. Защо!!! Но след като сме тръгнали да се възстановяваме ние разбираме,
че Бог е щедър, разточителен(дори), и той ни дарява с мисли, усещания и
ресурси, от който имаме нужда винаги. Когато знаем това ние имаме възможността
да се концентрираме и просто да развиваме себе си в посоката, която сме си
избрали. След като се освободим от излишните страхове относно, каквото и да
било ние разбираме, че Бог е Богат. Има всичко от което се нуждаем. Идеи(за
книги, филми, изобретения, рецепти). Той може най-добре да ни подаде ръка и да
направи от нас това, което винаги сме искали да станем. Или по-скоро да останем
хора, но да имаме всичко от което се нуждаем. Вслушваме ли се в този наш
съзидателен път ние намираме, приятели, пари и любов. Откриваме света
Запомнете нещо много фино: Би било добре да позволим на потока, който
тече да се извива там където той си поиска, а не където на нас ние кеф точно
сега.
Не търпете оскърбленията на
„уж“ приятелите си, партньорите си или критикарите относно вашия път. Следвайте
сърцето си, защото то е част от вас и няма да ви предаде, когато нещо не
му е „изгодно“. Много често когато
направите това: да следвате себе си, ще се чувствате така, че сякаш сте се
хвърлили в необятния Космос. Не искате ли, а?
Откажете се от вярването, че
Бог не може да ни е от полза. Защото Той винаги ни е. Той винаги ни е подкрепял
и ще го прави по всякакъв начин(това не е проповед…). Умолявам ви да не
постъпвате толкова грозно като поверявате живота и таланта си само в човешки
ръце. Това може само да ви забави или да ви спре тотално. Пазете се и бъдете
внимателни от ограбванията(за който писах в предните статии). Не се
противопоставяйте на мисълта от къде трябва да дойде или, че вие знаете
най-добре, кое е добро за вас…Я, пак!!!
„За всяка нова идея се нуждаем
от много лична вяра, чрез която да преборим вътрешните си бариери, за да можем
да започнем да работим върху нея…“
Каква е цената, която ще платим
за всичко това. Да много често всичко е обвързано с цена. Нашата цена са
сутрешните страници. В тях ние можем да намерим отговор на всички наши въпроси.
Как ли? Ами вечерта преди да заспим можем да направим една бърза разходка из
вселената на нашата орбита. Можем да направим списък на всичко онова, което
искаме да разберем. А на сутринта можем докато пишем страниците си да установим,
че виждаме пътя, който сме търсили. Следата от която се нуждаем. Не се
притеснявайте да бъдете като децата и просто да го поискате толкова силно. Та
ние сме САМО малко попораснали деца. Не се притеснявайте да експериментирате,
то е ваше право.
Вече сме в 5-тата седмица на
нашата вътрешна работа и какво мислите се случва с мен-специално. Ами аз
устоявам дейността си и дори се роди една прекрасна поема: „Африка в моето сърце“. Аз не съм се страхувал, че няма да има място за мен под слънцето и това
е третия път, който изпълнявам тази програма и всеки път научавам нови неща за
себе си и творчеството като цяло. Дали ще го нарека вътрешен глас или
съзидателния глас, то все едно и също. Просто го следвам и това е. С всеки
изминал ден на писане аз ставам все по-открит относно това, което правя. Както
аз се откривам, така забелязвам, че се откриват и към мен и това поражда
истинска искра на прекрасни взаимоотношения и добри чувства. С помощта на
сутрешните страници станах още по освободен от думите на когото и да било
относно това, какво правя аз. Не се вкопчвам вече в думите и не анализирам,
защо той пък така си мисли за мен? Станах по-благ към себе си. От много векове
съм бил сам и още от тогава не се плаша от самотата като цяло, а за страх дума
да не става. И има една прекрасна приказка: „По-добре сам от колкото зле
придружен.“ Аз отдавам любов без да се чувствам обременен и не обременявам
никого с любовта си.
„Хората често се опитват да
живеят живота си отзад напред: искат да притежават повече неща или повече пари,
за да се занимават повече с онова, което им харесва и да бъдат по-щастливи. А
всъщност нещата стават в обратен ред. Първо трябва да бъдете онзи, който сте, а
после да вършите нужното, за да се сдобиете с онова, което искате.“
Маргарет
Янг
Можем и да споменем, че
работата със сутрешните страници ни разчупва и ни
Имаме и капани по пътя: Защо
все да сме добрите?
Всеки творец би било добре да
има свое време на пълно бездействие. За целта ще се сблъскаме с негодуванието
на околните, че сме станали егоисти и мислим само за себе си. Познато ли ви е?
На мен, Да!!! Но не ми пука и просто си го вземам, защото знам, че никой друг
освен мен не може да ми даде почивката от която се нуждая. Лична свобода, лично време само за себе си е
задължителна форма на уважение към всеки един човек по тази земя. Не зависимо
дали е творец или не. Уважаването на личното време на всеки един е задължително
и е морално право на всяка жива душа. А,
какво ме интересуват хората, какъв ще ме изкарат след като не могат да ме
открият за да ми загубят времето??? Творческата самото е задължителна. Без
период на презареждане твореца се изчерпва и знаете ли какво следва след това,
ще ви кажа- крах. Много често влизаме сами в капана на „прекалената“ добрина от
наша страна към хората около нас. Готови сме да подаваме ръка за щяло и нещяло,
но не се усещаме, че така само вредим на себе си. Смучем от себе си за да
даваме на другите, защо да го правим повече? Това с капана можем да го променим
с усърдието като пишем страниците си. Така няма нито да ни е скучно нито да си
мислим, че сме зациклили на едно място. Отказах се да бъда винаги добър или да
услугвам с времето си, ресурсите си или друго. Още щом го осъзнах това разбрах,
че това не може да продължава така и няма, как да бъда все аз на кръста заради
добрината си. Не това свърши. Обърнах другата страна. Също така не можем да се
„слагаме“ по-нависоко от другите като се мислим за добри. И това е толкова
относително. Аз се отказах да бъда добър по тази логика, а вие?
Аз поисках от околния свят да
ме оставят намира, за да мога да си върша
Толкова ли сме склонни да се
саморазрушаваме самите ние?
Готови сме да бъдем добри, за
да имаме една фалшива самоличност за пред околните, която да е приемлива в
техните очи. Само заради този цирк ние сме склонни да пренебрегнем себе си, за
да посрещнем нуждите на другите!!!
Аз специално от много време на
сам често споменавам думата „не“ и отказвам,
Когато търсим и осъзнаваме
твореца в себе си, ние се учим да бъдем духовни същества. Вярата в нас самите е
ключа пряко да осъзнаем, че капана е за други, не за нас-вече. Кой, когато иска
и както иска да влиза в него. Ние вече не сме в тази треактория.
Открийте капаните на вашата
„добрина“ от която страдате.
1. В
живота си, най-остро чувствам липса на……
2. Най-голямата
ми радост в този живот е…….
3. Най-дълго
време съм останал верен на…….
4. Когато
се забавлявам повече, работя…………
5. Чувствам
се виновен, че………
6. Тревожа
се, че……………
7. Ако
мечтите ми се сбъднат, семейството ми ще……
8. Провалям
себе си, но хората могат да…………
9. Ако си
позволя да мисля за това, започвам да се ядосвам, че……….
10. Една от
причините понякога да съм тъжен е, че…….
Вашия живот на вас самите ли
служи или само на другите???
Забелязвайте, заглеждайте се,
какво пишете в сутрешните страници, защото там наистина аз специално открих
много неща и ги вмъквам най-неочаквано в статиите си, който пиша доста често.
P.S.: Правете всичко, което ви се прави, без да
се страхувате или плашите от неизвестното и не позволявайте някой да ви казва,
какво сте способни и какво не можете да създавате. Вие можете всичко. Докато курсът
на писане продължава непрекъснато обновявайте базата си с данни във вас, за да
сте още по-плодовити и дейни…
Аз съм Христо от Лясковец
